как да постъпя?

Дима, няма готови формуляри, нито изисквания, просто се описва ситуацията възможно най- подробно, набляга се на факта, че не е единичен случай, по възможност се посочват и други такива с конкретни данни- дата, място, свидетели и се иска общо вземане на мерки. Ако детето ти пострада в училище директорът ще да следва да поеме отговорност, още повече учителят, натоварен да се грижи и да отговаря за децата в учебно време. Има съдебна практика по ЗЗД стара и голяма. В неучебно време отговорни са родителите на хлапака.

А в случая кой е отговорен, пак учителя, нали?
Според мен тр да се вземат мерки с-у агресора.

подай оплакване до директора да вземат мерки

То и по закон е виновен възрастният, под чийто надзор са децата. Не може да се избегне и това е така не амо у нас. С "агресора" е забранено в редица държави да се комуникира директно от родителя на пострадалия. У нас може да му направиш само забележка, която я хване декиш, но я по- скоро не хване.

Както казаха и по-горе. Описваш възможно най-точно. Описваш, че това не е един - два пъти и не се получава от невнимание по време на игра. Свидетелите са почти задължителни и.. по твое желание можеш да напишеш, че родителя на детето не го е грижа какви ги върши побойничето. Миналата година ( в четвърти клас) и при нас имаше същият проблам, само че моята, ако и налитнат на бой не се сдържа ии.. няма пострадал  Още от малка е свикнала така. Аз и моя докато бяхме в Турция тя живееше тук в БГ само с баба си. И то нашият квартал ( в бг) е пълен циганчета, които се закачат. И тя е свикнала да се защитава, затова се получаваше така и в училище !

Според мен личният контакт с директора е по-добрият вариант за да чуеш и страната на директора какво той ще предприеме. Ние имахме страхотни проблеми в у-ще с дъщеря ми тя беше подложена на тормоз от ученичка в по-горен клас и проведохме разговор с учителката след това имаше среща с учителка и родители след това с родители и директор - резултат нямаше и отидохме в полицейското районно управление подадохме оплакване и другата страна беше извикана в детска педагогическа стая в районното и нещата стават сериозни и тормоза беше прекратен. Но преди това бащата се държеше изключително грубо и нагло.

Ами наистина срещата с директора е най-доброто решение според мен. 
Но не оставяй нещата така!

Не ги оставяй в никакъв случай защото това дете е само на 9 г., а какво ще прави като порасне със съзнанието за безнаказаност и стане по-силен? Така и баща му ще разбере, че няма да се допуска и толерира подобно поведение. Много бих искала да знам дали същия този баща ще реагира така ако ситуацията е обратната и неговото дете е тормозено?

Благодаря Ви мили момичета за съветите. Днес пуснах оплакване до директора на училището. Заведено е с номер и имам обещанието, че ще има среща с родителите на детето. Ще бъда информирана на e-mail адреса ми за резултата.
Още веднъж благодаря за подкрепата. Желая приятен ден на всички!!!

С уважения към таткото, но и аз, въпреки че съм мама, съм се била в училище, но винаги след това е имало санкции, които ме научиха своевременно да се стопирам, както и останалия такъв подобен на мен народ. 
В ІV клас при един такъв нищо и никакъв бой моя приятелка докара до сътресение на мозъка един съученик. Тя редовно си се биеше. Тук вече не се усмихвам. В класа на сина има момче, което още в І клас беше към 70 кг, когато бутне дори сученик, последният може да се сгъне като хартиен фенер. Често бяха налице конфликти с това дете и негови съученици. Повдигнахме въпроса и за три години редонво ходене по род. срещи нещата се усмириха.
Та мисълта ми е, че когато едно дете проявява агресия редовно, по отношение на доста и различни деца, трябва да се вземат навременни и адекватни мерки, докато някой не е пострадал сериозно, защото когато пострада е вече късно, понякога безвъвратно късно, както и има шанс самото дете да коригира поведението си, не самичко, а и с помощта на възрастните около себе си- родители, учители и т.н. Често родителят е субективен и не вижда, не вярва, не асимилира реалността- отрочето му е чест инициатор на проблеми. Добре е да се обърне внимание навреме и да се вземат мерки, защото след определен брой години е късно и невъзможно нещо да се промени.
Определено съм срещу решаване на проблемите чрез животински методи. Защото ако синът ми днес напердаши някой, който го закача, утре ще се намери "по- бати" от него, докато агресията не ескалира до неподозирани нива и не се стигне до сериозна, редовна саморазправа, която може да коства и здравето, а и живота на някой по веригата. Животинското поведение няма нищо общо с мъжествеността, а само показва липса на контрол, възпитание и дори акъл. В "напечена ситуация" оттърваните нерви са най- лошият съветник, а юмручните методи нямат много общо с разсъдъка.
Съгласна съм, че децата трябва да изпадат в разнообразни ситуации и че е нужно "да си изработят модел на поведение за ситуации на агресия", но за мен лично този модел изключва налагането само с физическа сила, тъй като с напредване на възрастта той става все по- недопустим и рядко приложим на практика. Предпочитам да възпитавам децата си по друг начин. Големият ми син нарочно и редовно го пускам да играе сам, от 6 годишната му възраст, в квартала, с всякакви деца. Първата година съм се разправяла редовно с родители, само на по- големи. Защото те си позволяват да нападат, но не като проява на "мъжко поведение", а като елементарно нападение над по- малките и слабите, което си е жива комплексарщина. Никой не е говорил за него като за "маминото синче", напротив, три години по- късно компанията стана единна, не ми се е налагало от две години да се разправям с когото и да било, нито някой се оплаква у нас.

Някой си , а ако детето няма татко който да му предаде уроци по бокс и няма възможност да ходи на спорт тогава как се процедира.
В у-щето на моите деца сега едно момченце във втори клас лежи в болница със скъсан далак и счупено краче защото съучениците му решили да обърнат върху него маса за тенис. Те са само във втори клас и инициатора на това дело редовно тормози децата около себе си. Така, че трябва да се взимат мерки защото сега децата са много агресивни и не е само борба както е било едно време.
И по-добре мама да го спаси от колкото да го посещава в болница или не дай си боже на друго място!

Някой си

дали пак същото ще пишеш ,ако твое дете пострада  тежко в побой между деца

Джуди,,съгласна съм с теб

и да--принципно съм" за" --да се ходи на спорт,,но ,,в добра школа ,с кадърни учители
да се научи детето на дисциплина ,самоконтрол,самозащита