За дисциплината

Искам достъп

Прочетох нещата, които си превела, много са интересни. Линковете, които си дала, също.

Много полезна информация! Благодаря ти 

Аз не мисля, че има мама в този форум, за която това да е нещо ново и да не го знае. Всички сме преминали през месеците на адаптация и сме се сблъсквали с доста проблеми, особено осиновилите по-големи деца.

И не става въпрос да създаваме хрисими и послушни деца, които чинно да носят чехлите на татко си когато се връща от работа. На светлинни години съм от идеята за създаването на такъв тип дисциплина.
Ставаше въпрос за справяне с ежедневни житейски проблеми, детската ревност например. Всеки път, когато на моето голямо момче нещо не му отърва да си признае, тръгва да топи сестра си. Нещата постепенно се оправят, но с хиляди разговори и много бавно. Преди това, поради двугодишния престой в дома дълго време се обяснявахме, че играчките в градинката не са общи и не бива да взима това и онова. Беше свикнал да взима от всички хора кой каквото му даде за храна. Години ми трябваха да му обяснявам че не бива. Опитва се да послъгва, че си е измил ръцете ако не го проконтролирам, учим се да не мляскаме на масата, да си пускаме редовно водата в тоалетната, да си подреждаме играчките, да си прибираме дрехите и пижамите след събличане и т.н.

Да, нашите деца са по-особени деца, това съм го подчертавала винаги, и връзката ни с тях се гради по особен начин. И разговорите по много теми от живота са по-особени. И когато плачът и тръшкането са предизвикани от сериозен проблем - да, трябва да сме много внимателни. Но ако тръшкането си е най-обикновен детски каприз какво правим? Поощряваме ли го?

Моите деца знаят много добре да изразяват чувствата си и не се страхуват, още по-малко парализират да го правят пред мен. И сме говорили свободно по всички теми, които са интересували баткото. Така ще правя и с малката. За мен те са личности, чиито желания и потребности трябва да уважавам. Но като майка все пак им дължа елементарно възпитание и да съумея да ги науча на себеуважение.

А статиите са наистина интересни и полезни. Благодаря ти за тях! 

Gankata,
Как да кажа: блазе ти, че ти е ясно. 
Защото думата ми беше, че е много трудно да се прави разлика между сериозни проблеми и обикновени детски капризи. Капризите на нашите деца, както и всичко друго, са необикновени. По най-незначителни поводи може да отключат едни съвсем други врати...
И аз по-рано си мислех, че ще има часове за сериозни теми и в другото време ще са си просто деца, но се оказа, че няма такъв филм. 

Не, не ми е ясно, всеки път когато усетя нотка на безпокойство у детето ми зарязвам всичко друго и сядам да говорим. При нас часовете за сериозни теми са когато той пожелае и колкото той пожелае. С дъщеря ми също се опитвам да бъда особено внимателна винаги, когато я почувствам неспокойна.

И все пак не мога да се съглася, че трябва да се откажа от ролята си на майка, която да възпитава, и да бъда 24 часа непрестанно техен психотерапевт. Защото един ден ще изхвръкнат от моето гнездо и ще трябва да умеят сами да се оправят в джунглата на реалния живот, например поне да си изкарват пари за психотерапия, ако имат нужда от това.

Не знам какво ме очаква в бъдеще, разбира се. Сигурно ще е много трудно и много проблеми ще трябва да решаваме, но поне засега не смятам да се отказвам без бой. А и тук, във форума, прочетох историите на майки, които успяват да се справят с много трудни ситуации, и после с още по-трудни...

Мога само да се моля Господ да ми даде сили да премина през всички изпитания и да помогна на двете си деца да се превърнат в пълноценни щастливи личности, въпреки специфичната болка, която носят в душата си. 

Децата са различни - на всяко му действа различна възпитателна мярка.
Аз обаче отказвам да смятам, че всяка истерия, каприз или друго, водещо до реване, са продиктувани от изоставянето. А на всичко отгоре смятам и, че това не е здравословно - нито за него, нито за нас, останалите. Приемам детето си като дете, отказвам да правя разлика между двете си деца.
Аз съм тази, дето го праща в другата стая да помисли. И, изненадващо - действа. По същия начин пращам и бебето на година и 4 месеца да помисли в другата стая, въпреки че то не разбира. И, още по-голяма изненада - действа.
Няма да обрека целия ни живот и постоянно да търся причини в това и онова действие на детето си в изоставянето му.  Ако някой ден видя, че то иска да говори по този повод, ако видя, че страда от нещо, свързано с това - да, ще зарежа всичко и ще бъда само с него. Но в момента той явно има информацията, която го интересува и изобщо, ама изобщо не иска да говори за това.

Искам достъп плс:)

Аз също не смятам, че капризите, ината и тръшкаето са следствие на изоставянето. В началото тръшкането ме побъркваше - малкия пищеше до пълно изтощение и колкото повече се опитвах да го успокоя, толкова по-зле ставаше. Рекорда му беше два часа пищене без прекъсване. Смятах, че е следствие на престоя в дом и се опитвах да го спра с гушкане, мило говорене и т.н. После ме посъветваха просто в такива моменти да спра да му обръщам внимание, защото колкото повече внимание му обръщам, толкова повече той вижда, че става на неговото и следващия път го използва преднамерено, за да получи каквото иска. Като се поразтърсих за проблема, разбрах, че не е само при децата в институция. Например дори в момента в подфорум "Нашите деца" има тема за детските истерии. На мен лично много ми помогнаха съветите от книжката на д-р Спок, но не за осиновени деца, а общите съвети. Сега не се тръшка повече от 10 мин.
Аз го наказвам седнал на дивана без играчки.
Няколко пъти ме замеряше с играките си, като видеше, че не става на неговото. Три-четири пъти го предупредих, че ще му хвърля играчките в печката, но не помогна, докато наистина не хвърлих поредната играчка. След това никога не си е позволявал да ме замеря.
В последно време като види, че не може да се наложи, отива в другата стая да си се тръшка сам. Дори ако отида след него ми казва да не го гледам. Ако пък е обиден от несправедлива (според него) забележка, си събува пантофите и чорапите и си ляга, като ме вика да го завия.

http://www.adoptionmosaic.org/?p=78

Чудесна статия!!! Благодаря

Благодаря на всички за линковете. Много полезни са
Следобяд ще се реванширам и аз 

Правил ми е точно две кризи, които свързвам с изоставянето. Няма никакъв начин да не се отграничат от останалите 102, които са си чиста детска глезотия. Майките си познават децата - няма начин да се сбърка според мен.

Обичайните детски тръшканици при нас не са чести слава богу. Искам 2 бонбона, вместо един, искам втори балон, искам да гледам филмче и пр. Нашият метод, разбира се при нас засега работи, при други деца, може и да не е добър:

Като се разлигави, разтръшка и пр. го завеждам на един стол, обърнат към стената, слагам го да седне, обяснявам подробно защо и в какво е прекалил и му казвам "Сядай тука, почини си, помисли си и когато си готов да бъдеш добър ме повикай". Като сме у нас го пращам и в стаята му.
Веднъж два пъти ми се е случвало на улицата, тогава или го оставям да се тръшка на земята, като му казвам, че ще го изчакам встрани, или му казвам - виж сега имам план (това е много смешно но работи безотказно) - първо правим това, после това и накрая това, което ти искаш


Да си призная  когато съвсем мине границата (слава богу веднъж на месеца я има я не) му загрявам врата... даже онзи ден казал на баба си "Недей да си играеш с вечерята, че мама ще ти запали врата" 

А, и още нещо - според мен, децата имат нужда да си изкарат навън агресията. Затова ние сме се разбрали - ако си ядосан, ако те е яд на някого - взимаш възглавницата и я удряш, отиваш си в стаята и мяташ играчки колкото искаш. И понеже ми е разбрано детето, като му кипне - тряска и мята в неговата стая 

И за мен беше много полезна. Сърдечно благодаря!   

http://attachment-disorder.adoptionblogs.com/weblogs/transitions-and-changes

ето тук има много за четене - ровете на воля   

статистика за щатите - има няколко категории:
http://statistics.adoption.com/

статистика пак за щатите, уви аз не намирам относимост за БГ, но пак е интересно
http://books.google.com/books?id=UW9cjBo_nCIC&pg=PA506&l … esnum=1#PPA508,M1

обща историческа статистика - много е интересно, а в същия сайт има още за четене
http://darkwing.uoregon.edu/~adoption/topics/adoptionstatistics.htm

и
http://encyclopedia.adoption.com/entry/intelligence/188/1.html

  Нещо на български?

Мили мами и татковци ,
идеята беше на wiki-страницата да се превежда. Когато имам време, ще добавям по някой ред. Ако други искат да се включат и да помагат, дайте ми  email на лични, ще ви дам права.

От една страна, прекаленото говорене, гушкане и пр. води до претоварване на сетивата и още по-голяма раздразнителност c обратен ефект.

Можеш да погледнеш на ситуацията и по съвършено различен начин: детето си излива агресията, яда, мъката и т.н. и "ставането на неговата" (бонбон или каквото и да е там) е само повод. Дай му отдушник. Не се мъчи да го накараш да спре, но не се и оттегляй. Обличай в думи това, което ти казва с плач. Слушай го. Сметни, че не иска да те манипулира, а да ти каже нещо. Нещо тъжно, за което можеш ти като възрастен и спокоен човек да намериш думи. Ще видиш как детето се отпуска след това и дори блажено заспива. 

Ами и аз след 2 часа рев ще се отпусна и ще заспя блажено - то се е уморило горкото.

Хайде да питам и аз в този род съждения - напоследък ситната е силно привързана към изпражненията си. Като се наака не дава да й сменя памперса. Моля, убеждавам, ама нъц, накрая какво трябва да направя - да й го сменя докато тя реве, или да я оставя наакана да си пореве час - два, да се подсече, но да заспи блажено?

И аз имам питане по конкретна ситуация: В голям магазин сме. Детето изведнъж решава, че трябва да му купя това.... и това... и това... Аз нямам толкова пари. Той започва да се тръшка, ама така, че ако не предприема светкавични действия ще помете от щандовете стока за колкото са моите месечни доходи например, а може и да се нарани.  Как действам?

ами и да имам пари, ако кажа не, значи е не. Аз лично  май не съм за пример.
Веднъж се е случило (обекта на желание беше сладолед) - хванах го за врата извлекох го за яката навън - там го оставих да се тръшка спокойно и му казах, че ще го почакам докато му мине яда. След две минути рев отидох до него и му казах че имам план с първо второ и трето и се кандардиса

Фуси, горе долу по същия начин и аз действам в подобни ситуации.

Но ме интересува друго: как да обясня достатъчно убедително, че така не бива да се прави. Защото аз мога да го оставя 1 - 2 часа да си излива агресията по някакъв начин, да съм до него и да му говоря, търсейки най-добрия подход. Ама имам ли право да искам това от госпожите в детската или в училище, от приятелите му? Нали моята роля е да го подготвя за живота все пак? Или не е така?

Конкретно действам така:
сменям памперса и изобщо правя, каквото трябва да се прави, аз съм майката, аз решавам, не се и опитвам да убеждавам. После оставям юнака (с дами нямам опит  ) да се нареве и му повтарям колко му съчувствам и колко го разбирам, ама ето на, трябва и т.н.
Като цяло (е, хора сме! ) не се поддавам на шантажи от рода на: "сега ще ти спретна една сцена и ще ми купиш, каквото искам, за да не се излагаш". Пак така: казвам НЕ и много му съчувствам, когато протестира; казвам, че напълно го разбирам, и аз на негово място бих..., и колко е лошо да си малък и да не можеш да правиш каквото си искаш, и така...  
Да, събирали сме погледи в магазини, и какво от това? После не се повтаря.
Така направих и с яслата: рев, рев, рев, стоях при него и му казвах, че и на мене ми се реве, което си беше вярно, но така трябва, че сега ще си тръгна и после ще дойда и разбирам, че е уплашен и пр. и пр. и пр., така около 2 часа - за пръв и последен път имахме проблеми с раздялата в яслата.
За заспиването ако искаш вярвай.

Гане, ами като ти казвам, че не съм за пример 
Има неща, които не обяснявам. Не може и толкоз! Това е положението. За някои неща - малко са - не отстъпвам.
В момента при нас на дневен ред е борба с хленченето и по-скоро - "Как няма да получа нищо докато мрънкам" 

У дома сме на обяснения.
От 10 месечен съм започнала да обяснявам и да даказвам всяко нещо, което правя.
Резултата е, че в момента много успешно успява да докаже собствената си правота - аргументиран отвсякъде, че и помни и забелява всеки мой пропуск.
  Иначе дисциплината в къщи е поизтървана. Добре, че е добричък и като види колко се шашкам гледа да е в час.

Наистина заспиваше от изтощение. Както казах, аз го преодолях. Сега се сърди не повече от 10 мин. и то в най-лошия случай. Друг е въпроса, че се сърди по няколко пъти на ден. Приемах, че наистина се тръшка, за да манипулира и в такива моменти избягвах да говоря, за да не си изпусна нервите. Като видях, че с гушкане и мило отношение не става, просто започнах да го игнорирам. Обикновено казвах "Добре, ти докато се сърдиш, аз ще свърша някаква работа" и започвах или да простирам или да чистя прах, абе намирах си някаква работа. След като я свършех, предлагах нещо друго, което да грабне вниманието му веднага и да е достатъчно интересно, любопитно или желано от него. След две-три подобни пренебрегвания на неговия рев, той просто престана да се тръшка.
С магазините по-трудно се оправяхме. Понеже в дома беше свикнал, че може да вземе всичко, което види и може да стигне, в магазините се опитваше да прави същото. Обяснявах, че не може така, че трябва първо да го купим и тогава да го вземем, но често се налагаше да излезем по най-бързия начин, защото започваше да пищи. После обяснявах, че ако не се е държал така, а е изчакал още мъничко, докато го купим е щял да го получи. В началото не разбираше (в началото не разбираше нито една дума), но по-късно започна да разбира и сега вече и истериите в магазин са рядкост.
Все още обаче не съм се справила с чакането. Ако сме някъде, където трябва да чакаме, примерно пред лекарски кабинет, търпението му свършва точно на петата минута. Там обаче предварително нося солети, дъвки, гребен, някаква играчка и като изредя и всичките и все пак стигне до истерия, му давам мобилния си телефон. Предполагам, че именно защото там му давам интересни неща, за това и още не сме го преодолели, но няма как да го оставя да пищи и да се търкаля в коридора на медицинския център, нито пък мога да го изведа, защото тук хората са такива, че никой на никого не пази ред.

Поздравления за темата   

Това е добра идея и доста труд. Поздравления!
Прочетох част от статиите. Много от нещата са част от начина ми на мислене, с други не се съгласих на "първо четене", но дават повод за размисъл. За плакането предизвика доста размисли... Доколкото разбирам, става въпрос за бебета. Темата за страховете ми е интересна. За хиперактивността ще чета отново, в по-ранен час, защото си мисля, че много от показателите за хиперактивност са завоалирани прояви на други "проблеми". И наистина "етикета "хиперактивност трябва много внимателно да се лепи.
Иначе за дисциплината...
Аз съм за дисциплина. И за спазване на правила. Наказанието е мярка, която ползвам. Категорично против съм използването на обидни думи, на игнориране на децата. Не си харесвам навика да използвам заплахи, че ще опердаша непослушника. За шамар също има място, но първо трябва да се предупредупреждавам, че определено провинение "върви" с шамар. Шляпала съм, най-често по ръцете, първо обаче, предупреждавам, че ще има шамар, за да не се стряскат. След 4-5 година си мисля, че шамара взе да става излишен, защото разбират от дума. Иначе всичко застрашаващо живота /особено контактите/ ги "учихме" с шамар по-ефективно, отколкото с обяснения. А откакто въведохме праволото, че когато те ударят да удариш - не се бият. Оказа се, че вечно напердашения от брат си също може да удря, а този, който удря като получи няколко хубави плесника взе да се замисля дали да удря.
Моите най-мразят да викам. Действа по-добре от всички наказания.

Благодаря за поздравленията

За плакането - отнася се не само за бебета, по мой личен опит работи и досега (над 10 години), естествено, в много по-редки случаи.

Аз също съм твърдо за правилата. Най-важното и трудното е самите ние (таткото и аз) да ги спазваме. Така някак си не се стига до наказания. Реване, тръшкане, протести - и накрая пак става това, което сме изискали. Ако е предварително уговорено, ако е ясно, ако не е произвол от наша страна. Иначе Господ да ми е на помощ, емват ме с моите камъни по моята глава.

Снощи направих папка "Дисциплина" и добавих един текст "Шест важни думи". Според мене изяснява връзката между грижа и дисциплина, както се опитвам да я практикувам.

Е..., искам, моля! Чакам го!

http://zavinagizaedno.pbworks.com/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BC … D1%82%D0%B8%D0%B5

Интересно проучване показващо връзка между хормоналните нива и поведението. Преведено.

Аз правя онова, което прави детето, действа абсолютно безотказно, гарантирам!! Примери:
- в магазина - искам, искааам, купи ми, мамо, купиии мииии. Пускам торбите на земята и почвам и аз - искам нова рокляяя, купи миии... детето млъква, поглежда ме, идва и почва да ме успокоява - мамо, не плачи. Аз едвам се успокоявам, гушкам я, ставаме и си отиваме. /За публиката която събираме хич не ми дреме... /
- в къщи - не искам да ходя на градина, плач, рев, моля те, мамо, не ме пускай, и едни едри сълзи като бисери капят...Сядам на дивана и почвам да нареждам - не искам да ходя на гадната работа, искам в къщи, искам да си гушкам детенцето, мразя я  тая работа, кога ще дойде събота...и т.н. Тя млъква веднага, идва, прегръща ме, успокоява ме и казва - не плачи, мамо, в събота ще си почиваме...

А, и да добавя, че такива случаи вече няма.... Сигурно и писна да ме успокоява

Благодаря за линка!   

И какво съвпадение - четох статията, докато на масата дъщеря ми се пазареше, че не иска да яде леща. 
И в този ред на мисли да попитам: и вашите деца ли се мръщят когато менюто е боб, леща, жито...? Трябва много да сме гладни, за да ги ядем, иначе категорично отказваме, както и да са приготвени.

Темида, тук темата е маааалко по-особена от тези, в които просто се обсъждат детски капризи, нали го имаш предвид? 

при нас лещата е в списъка на най-популярните храни! 
За сметка на това не ядем кюфтета. 
Зависи от структурата на храната. Чувствителни деца, някои неща им "дращят" на езика.
Никога не съм се притеснявала за храна. Ядат, каквото искат, давам витамини за попълване на липсите.
Постепенно репертоарът се разширява, осмеляват се да опитват нови неща, свикват с по-пикантно и т.н.
В един период се консумираше почти изключително хляб, а мама надебеля от дояждане на манджи.

Маг, благодаря за статията!
Аз лично смятам, че децата в риск, непреминали през процедура на осиновяване са в далеч по-неизгодна позиция. "Утежняващо вината обстоятелство" е живота в бедност и системно недохранване.
Много ме впечатли статията.

Има качени нови неща по темата.

Благодаря, много ми е интересно.

 И на мен ми е много интресно и полезно.