Здравейте, хайде този път на добър час през седмицата на всички
Успех
Успех
- Публикувана: 22 авг. 2005, 09:45 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2005, 15:02 ч.
Нова седмица, нов късмет на всички
Здравейте и от нас!
Днес мина последното изследване на Йоан. Всичко мина благополучно. Той още от сега не иска да вижда болницата, та какво ли ще е след операцията... Но пък днес видя рехабилитаторката си, която не е виждал от 2 месеца и не мога да ви опиша какво беше - радост, прегръдки... Тя не издържа на тази атака и веднага го почерпи с бонбони и му даде разни играчки!
После подозирам и че заради нея се държа по-възпитано на самото изследване. Определихме кое ще е ухото за имплантацията и сега остава само.... операцията. Вече усещем и засилващото се напрежение, ама гледам да не му оръщам внимание. 
Желая на всички ви лека и радостна седмица! Целувки!
P.S. А накой може ли да ми каже евентуална причина да не мога да ползвам емотиконите (тези по-горе си ги нарисувах аз) и цялото меню с размерите и цвета на шрифта, вмъкване на връзки и т.н.? Нещо не зацепва.
Днес мина последното изследване на Йоан. Всичко мина благополучно. Той още от сега не иска да вижда болницата, та какво ли ще е след операцията... Но пък днес видя рехабилитаторката си, която не е виждал от 2 месеца и не мога да ви опиша какво беше - радост, прегръдки... Тя не издържа на тази атака и веднага го почерпи с бонбони и му даде разни играчки!
После подозирам и че заради нея се държа по-възпитано на самото изследване. Определихме кое ще е ухото за имплантацията и сега остава само.... операцията. Вече усещем и засилващото се напрежение, ама гледам да не му оръщам внимание. Желая на всички ви лека и радостна седмица! Целувки!
P.S. А накой може ли да ми каже евентуална причина да не мога да ползвам емотиконите (тези по-горе си ги нарисувах аз) и цялото меню с размерите и цвета на шрифта, вмъкване на връзки и т.н.? Нещо не зацепва.
Здравейте и от мен - ето какво се случи през тези 10 дни отсъствие - на морето...
1 ден - "Не пипай мръсно е, не лапай, не му взимай играчката..."
2 ден - "Ела на сянка, ще изгориш, ела да те намажа..."
3 ден - "Забравих антибиотика - върни се до бунгалото да го вземеш...А ти не си мокри краката..."
4 ден - "Стой тука! Не ходи към водата... Хайде седни на масата...Не пляскай в супата... Защо не каза, че има ако..."
5 ден - " Стига стоя във водата...краката са ти ледени, дръпни и брат си...не го бутай...пази се пречиш на сервитьорката, не тичай че ще я спънеш..."
5 ден - + 50 лева за доктор и за втори антибиотик..."Къде сега - на скачащ замък или на батут? Хайде миличко...не гледай към плажа..."
6 ден - "Ще отидем на плаж, ако обещаеш да не влизаш във водата...нали...добрееее....Чакай, къде тръгна!"
7 ден - "А, Мишо (съпругът), колко си почернял...дай ми още едно кафе..."
8 ден - "Стига стоя във водата, ето ти тука лодката и басейна...ела да копаем дупка, да правим замък, да събираме мидички, да се разходим до лодките...ела деееееее..."
9 ден - "Лелеее, свърши вече....бързо да се изкъпем и ние...ей децата - дръжте се за поясите...хайде стига - излизайте от водата...не си хвърляйте пясък... заобикаляй кърпите на хората...нали сега ти измих ръцетеееее...."
10 ден - последен плаж, на края на всички нерви и сили - вече не мога да мърдам и да тичам след тях, а само крещя немощно и прегракнало от хавлията - "Излизай най-накрая от водатаааа!!!Ако се удавиш, ще те удушааааа!"
И така - догодина пак... Иначе пътувахме леко и безаварийно...
1 ден - "Не пипай мръсно е, не лапай, не му взимай играчката..."
2 ден - "Ела на сянка, ще изгориш, ела да те намажа..."
3 ден - "Забравих антибиотика - върни се до бунгалото да го вземеш...А ти не си мокри краката..."
4 ден - "Стой тука! Не ходи към водата... Хайде седни на масата...Не пляскай в супата... Защо не каза, че има ако..."
5 ден - " Стига стоя във водата...краката са ти ледени, дръпни и брат си...не го бутай...пази се пречиш на сервитьорката, не тичай че ще я спънеш..."
5 ден - + 50 лева за доктор и за втори антибиотик..."Къде сега - на скачащ замък или на батут? Хайде миличко...не гледай към плажа..."
6 ден - "Ще отидем на плаж, ако обещаеш да не влизаш във водата...нали...добрееее....Чакай, къде тръгна!"
7 ден - "А, Мишо (съпругът), колко си почернял...дай ми още едно кафе..."
8 ден - "Стига стоя във водата, ето ти тука лодката и басейна...ела да копаем дупка, да правим замък, да събираме мидички, да се разходим до лодките...ела деееееее..."
9 ден - "Лелеее, свърши вече....бързо да се изкъпем и ние...ей децата - дръжте се за поясите...хайде стига - излизайте от водата...не си хвърляйте пясък... заобикаляй кърпите на хората...нали сега ти измих ръцетеееее...."
10 ден - последен плаж, на края на всички нерви и сили - вече не мога да мърдам и да тичам след тях, а само крещя немощно и прегракнало от хавлията - "Излизай най-накрая от водатаааа!!!Ако се удавиш, ще те удушааааа!"
И така - догодина пак... Иначе пътувахме леко и безаварийно...
10 ден - последен плаж, на края на всички нерви и сили - вече не мога да мърдам и да тичам след тях, а само крещя немощно и прегракнало от хавлията - "Излизай най-накрая от водатаааа!!!Ако се удавиш, ще те удушааааа!"
Не знам как си успяла да си починеш изобщо при тая гонитба и да имаш 10 дена глас
А-а-а-а, няма страшно - туй е то - с децата на море, като на баня - да ти изядат сапуна, а почивката...друг път...
Това беше само каймака, иначе морето си е море - самата смяна на обстановката вече си е почивка...
Пък една позната ми вика: "Първите 20-йсе години е кофти, а после свикваш...", тъй че - всичко е пред нас. Няма начин, да няма начин! Нали затова сме родители.
От друга страна, за мен самоиронията понякога е най-добрия хумор, ей тъй като пуснеш малко словесен лайномет и ти олеква...пък и като има кой да те чуе - още повече...затова ми стана толкова хубаво като си пуснах компютъра и влязох малко "на лаф". Благодаря, че ви има!
Това беше само каймака, иначе морето си е море - самата смяна на обстановката вече си е почивка...
Пък една позната ми вика: "Първите 20-йсе години е кофти, а после свикваш...", тъй че - всичко е пред нас. Няма начин, да няма начин! Нали затова сме родители.
От друга страна, за мен самоиронията понякога е най-добрия хумор, ей тъй като пуснеш малко словесен лайномет и ти олеква...пък и като има кой да те чуе - още повече...затова ми стана толкова хубаво като си пуснах компютъра и влязох малко "на лаф". Благодаря, че ви има!
, всичко останало е било супер 
Ето и малко снимки от вчерашната ни среща с elinger
Reza не знам как ги прави едни такива хубави
....аз не мога 
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=3241&AlbumId=20273
Reza не знам как ги прави едни такива хубави
....аз не мога http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=3241&AlbumId=20273
О, Томова, добре дошла
Не можах да се стърпя и ти подарявам това:
Да знаеш догодина какво те чака, след като и без това премина успешно изпитанието с две деца
шляп - шляп
Децата са чудесна придобивка. Укрепват и силите и нервите ти. Винаги очакваш с трепет момента, в който ги изпращаш някой друг да се погрижи за тях. Не, не се чудете. Случват се и такива неща. Не на всеки. Само на онези, които обичат себе си. И децата. И са готови да се изправят пред дилемата за оцеляването.
"Или аз, или те"... и повеждат децата на лагер
Какво е лагер? Това е вероятно събитие.
Съвременен вариант на испанска корида.
Само че биковете са сто, а броят на тореадорите е неизвестен до
последния момент.
Или е вероятен спектакъл. "Укротя ване на опърничавата" с "Комедия от грешки" по време на "Сън в лятна нощ". Вероятен. Сънят също е вероятен. За сънуването, въпросът е спорен. Уточняват го впоследствие родителите. Те уточняват и други неща - наличие на непозволености или липса на доказателства... Но за това се говори на две очи, с намигане.
Това е лагер. А, за да го има, ви трябва място. Затънтено място. Далеч от света. Никой да не вижда вас и вие да не виждате никого. И най- важното - за да пътувате почти век до него. Да! И море. Непременно ви трябва море. Със скалисто дъно и много миди. Остри и счупени. Чудесна възможност да изразходвате тон анкерпласт. Уплътнявате дупки. По краката на децата. И по вашите...
Това е лагер. Намирате място. Правите море. Натоварвате два-три камиона с еднообразна храна. Тя е полезна и няма да се затруднявате с менюто. И още два камиона с палатки. Те са необходими. За спане, упражнения и други подобни...
Вие тръгвате с децата. И с автобус. На всяка цена да е произведен поне преди петнадесетина години и току-що да е излезнал от основен ремонт. Няма да карате вие. Намирате шофоьр - с две години по-млад от автобуса. Ентусиаст. Без карта. В края на краищата всички пътища водят до морето. И без това не можете да бързате. Все някога ще стигнете до там.
Децата? Да, децата. Седят по две на седалка. Може и по три. И плачат. На смени. За мама, или за...баба, или... просто плачат. Хорово изпълнение. И други неща правят. За тях имате приготвени найлонови пликчета. Много.
И средства за комуникация имате. Телефони - два вида. Радиостанция. Компютър... той в момента има връзка само с багажника. Вие сте там . С децата. И сте сам. Другите пътуват след вас. С леки коли. По двама
в автомобил.
Може и по трима. Тежко ви е- На тях не. Сега ще им се обадите.
Ако има обхват.
Но, няма. Е, имате радиостаниции.
Вашата е включена. Техните - не. Настъпва
голямо забавление. Сега може да ви спаси само
чудо.
И то, Чудото става. Сбъркали сте пътя. Движите се в обратна посока. Няма нищо. Няма нищо. Някакви си двеста килиметра. И изведнъж... Пук! Гумата? Не... Въздушната възглавница. Ремонтът отнема около четири часа. Време, в което вие самоотвержено се борите с кърлежите по поляната, със звънящите телефони (тук има обхват), с преминаващите коли и опитващите се да се пъхнат под тях стотина дечица.
Да... Край!! Това беше...
Но, не. Автобусът е готов. Децата са гладни. Храната пътува някъде по магистралата. Остават пет часа път. При температура около 40 градуса. Извън автобуса. Свършила е водата. Сядате безпомощно на стълбите и ... запявате. Ами да! Ще пеете. И децата ще пеят. И стомасите им ще пеят. И внимание! Всички ще прегракнат. Ще бъде тихо. Когато пристигнете ще бъде тихо.
Ето го лагерът. Започва пред стартовото броене. Само секунди ви делят от прилагането на теорията за вероятностите. И само четиринайсет дни до края.
Сега започва борбата за оцеляване. Ще докажете на себе си, че няма "или аз или те". Има " и аз и те"! Ще полудеят. Или ще оцелеят. Или по-точно: те ще оцелеят, а вие ще полудеете. За да кажете накрая:
- Ето това беше лагер!
И ще се устремите към бъдещето. Към поредната лагерна провокация. В пустинята. Недосегаеми. Недостижими за всички, които не вярват. Или завиждат.
Не можах да се стърпя и ти подарявам това:
Да знаеш догодина какво те чака, след като и без това премина успешно изпитанието с две деца
шляп - шляп
Децата са чудесна придобивка. Укрепват и силите и нервите ти. Винаги очакваш с трепет момента, в който ги изпращаш някой друг да се погрижи за тях. Не, не се чудете. Случват се и такива неща. Не на всеки. Само на онези, които обичат себе си. И децата. И са готови да се изправят пред дилемата за оцеляването.
"Или аз, или те"... и повеждат децата на лагер
Какво е лагер? Това е вероятно събитие.
Съвременен вариант на испанска корида.
Само че биковете са сто, а броят на тореадорите е неизвестен до
последния момент.
Или е вероятен спектакъл. "Укротя ване на опърничавата" с "Комедия от грешки" по време на "Сън в лятна нощ". Вероятен. Сънят също е вероятен. За сънуването, въпросът е спорен. Уточняват го впоследствие родителите. Те уточняват и други неща - наличие на непозволености или липса на доказателства... Но за това се говори на две очи, с намигане.
Това е лагер. А, за да го има, ви трябва място. Затънтено място. Далеч от света. Никой да не вижда вас и вие да не виждате никого. И най- важното - за да пътувате почти век до него. Да! И море. Непременно ви трябва море. Със скалисто дъно и много миди. Остри и счупени. Чудесна възможност да изразходвате тон анкерпласт. Уплътнявате дупки. По краката на децата. И по вашите...
Това е лагер. Намирате място. Правите море. Натоварвате два-три камиона с еднообразна храна. Тя е полезна и няма да се затруднявате с менюто. И още два камиона с палатки. Те са необходими. За спане, упражнения и други подобни...
Вие тръгвате с децата. И с автобус. На всяка цена да е произведен поне преди петнадесетина години и току-що да е излезнал от основен ремонт. Няма да карате вие. Намирате шофоьр - с две години по-млад от автобуса. Ентусиаст. Без карта. В края на краищата всички пътища водят до морето. И без това не можете да бързате. Все някога ще стигнете до там.
Децата? Да, децата. Седят по две на седалка. Може и по три. И плачат. На смени. За мама, или за...баба, или... просто плачат. Хорово изпълнение. И други неща правят. За тях имате приготвени найлонови пликчета. Много.
И средства за комуникация имате. Телефони - два вида. Радиостанция. Компютър... той в момента има връзка само с багажника. Вие сте там . С децата. И сте сам. Другите пътуват след вас. С леки коли. По двама
в автомобил.
Може и по трима. Тежко ви е- На тях не. Сега ще им се обадите.
Ако има обхват.
Но, няма. Е, имате радиостаниции.
Вашата е включена. Техните - не. Настъпва
голямо забавление. Сега може да ви спаси само
чудо.
И то, Чудото става. Сбъркали сте пътя. Движите се в обратна посока. Няма нищо. Няма нищо. Някакви си двеста килиметра. И изведнъж... Пук! Гумата? Не... Въздушната възглавница. Ремонтът отнема около четири часа. Време, в което вие самоотвержено се борите с кърлежите по поляната, със звънящите телефони (тук има обхват), с преминаващите коли и опитващите се да се пъхнат под тях стотина дечица.
Да... Край!! Това беше...
Но, не. Автобусът е готов. Децата са гладни. Храната пътува някъде по магистралата. Остават пет часа път. При температура около 40 градуса. Извън автобуса. Свършила е водата. Сядате безпомощно на стълбите и ... запявате. Ами да! Ще пеете. И децата ще пеят. И стомасите им ще пеят. И внимание! Всички ще прегракнат. Ще бъде тихо. Когато пристигнете ще бъде тихо.
Ето го лагерът. Започва пред стартовото броене. Само секунди ви делят от прилагането на теорията за вероятностите. И само четиринайсет дни до края.
Сега започва борбата за оцеляване. Ще докажете на себе си, че няма "или аз или те". Има " и аз и те"! Ще полудеят. Или ще оцелеят. Или по-точно: те ще оцелеят, а вие ще полудеете. За да кажете накрая:
- Ето това беше лагер!
И ще се устремите към бъдещето. Към поредната лагерна провокация. В пустинята. Недосегаеми. Недостижими за всички, които не вярват. Или завиждат.