Отново за агресията при децата

възпитание

А може би майките им се гордеят, че "строяват" другите деца на детската площадка, а после като я докарат до скейта вече и те самите не могат да ги контролират. За съжаление е пълно с такива примери.

Защо?
Обясняваш съвсем спокойно и внимателно на другото дете, че когато свърши твоето, ще дойде и неговият ред. Спираш го, ако тръгне да удря, и толкоз.

За втората случка нямам думи

ужасно е
и аз всеки ден ставам свидетел на какви ли не безумия...
и все си мисля,че всичко тръгва от семейството и възпитанието или липсата на такова...
а и в детските градини и училищата също е пълно с ужасни примери...и някои учители имат вина...
и цялото ни общество като цяло...

Всяка от нас е свидетел на такива неща и то ежедневно, ежечасно....

Незнам в първият случай ,не бих си тръгнала. С риск да си навлека неприятности ,все пак бих казала нещо на майката ,защо на детето какво да кажа, поведението се определя от възпитанието му .
За вторият случай незнам- ужасно е !Ако се опиташ да им кажеш нещо на децата може да направят нещо на теб и твоето дете и да избягат.

Виждала съм подобни случки, все още не сме били потърпевши на чак такава агресия.
Честно казано аз не знам как бих реагирала на подобна случка....едва ли ще си замълча, но и ако някой ми се усмихва на среща (в лицето на майката на агресорчето), явно и на нея толкова и пука какво прави детето и.

Има и културни и възпитани деца....има и крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.

Освен че мнението ми се припокрива с това,мисля си,че едно 2год. дете стига до такава агресия,защото това вижда и изпитва на собствен гръб.Днешна случка - майка бие детето си и му обяснява,че не бива да удря другите деца.Е,какво разбира детето в този случай?Ти няма да биеш другите,но аз теб ще те бия...  Възпитание...

Ние пък имаме на детската площадка едно тригодишно Аби /момиченце/, което, като види дете на пързалката, тича да се качи и то, за да бутне другарчето си от пързалката. Баба му се смее и му казва "Не така Аби, ще бутнеш детето", но в същото време й държи ръчичката и и помага да се качи по-близо до вече качените деца.
Другото е, че Аби дърпа от децата играчките им, а баба й никога не носи играчки. Ситуацията ви е ясна. И вече като видим, че Аби е на площадката се местим на пейките по-нататък в парка пред блока. Разговаряла съм с бабата на Аби, за да видя как възприема поведението на детето, но тя явно го намира за забавно и така я насърчава. Страшното е, че моята Ния и Аби кандидатстват за една и съща първа група в кварталната градина. А приемат ли  Аби, не ми се ще да си представя какво чудо ще е.

Ужасна картинка!
Няма да коментирам случките, повече от ясно е, че съм изпълнена с негодувание.
Напоследък имам голям проблем със сина си. Проблемът ми идва от това, че не знам как да го възпитам, кое е правилното. Направо се "разкъсвам".
Вече 2-ра седмица Тони не иска да ходи на градина, реве сутрин, моли ме да не ходи. Казва, че не му харесвало там. На въпроса ми "защо", ми отговаря, че децата са лоши и го бият. Питам го дали ги бие и той, а той ми казва, че не ги бие, защото аз не съм му давала. Постоянно му казвам, че не трябва да бие и закача децата, да не ги дразни и явно се оказва в ситуацията на пасивния, на жертвата. Баща му се ядоса един ден и му каза да бие, щом го бият. но той упорито отказва, защото "мама каза да не се бия". Дори самата аз вече заех позицията да го карам да отвръща, а не да си стои, но той и мен не иска да ме послуша. Страда много, очевидно е. Вчера ми каза, че иска да се превърне в робот и да убие всички деца в групата. Представяте ли си каква злоба е натрупал в себе си заради това, че е възпитаван да не е агресивен. Започвам да си мисля, че така е по-опасен, отколкото ако удари някое дете и продължи да играе.
Направо не знам, какво да правя и какво да му говоря. Така искам да го насоча правилно, а не ми идват идеи.

   Ами как откъде?! Когато на едно дете се крещи непрекъснато, в дома, в детската ясла/градина, когато се го шамарят непрекъснато.... ето от къде! Децата са наш, огледален образ, копират поведението ни, ние сме им модел за подражание! Не е възможно дете да удари, ако не е било удряно!
   Ще разкажа и аз една случка, която ме потресе. Детето ни играе в пясъчника, аз съм близо до него и го наблюдавам. Зад гърба си чувам разговор между мъж и жена. Мъжът казва ядосано: "Ще отида и ще го нашамаря", а жената му отвръща: "Я си стой тука, какво толкова е станало", той отвръща: "Не виждаш ли, удари момиченцето", а тя отвръща троснато: "Ами това е парк!".
    Друга случка: сядаме с детето в пясъка и правиме формички от пясък, идва един батко /4-5 годишен, известнен с наглото си държание, толеринано от майка му/, уж неволно ровейки в пясъка развали всички формички, запазвам спокойствие и го моля да се мръдне леко в страни, за да не ни разваля играта, при което хлапето се изплю в пясъка пред мен. Правя му забележка, че това не е възпитано, последваха 2 изплювания. Майката стои наблизо, но се намесва само, ако нещо се случи на нейното дете. Същата тази майка, не взе никакво отношение преди дни, когато детето й силно удари в коремчето малко 2-годишно дете, въпреки че беше на крачка от него и видя всичко, а имаше наглостта да насърчи и оправдае постъпката му, защото му били развалили кофичката от пясък.
   Няма да комертирам повече, но и аз започвам да се чудя дали възпитавам правилно? Аз винаги реагирам, когато детето ми неволно бутне някое друго дете, напомням, че трябва да е по-внимателен, до сега не е проявявал агресия, не е удрял, НО Е УДРЯН, и страда от това, защото вече на 2,5 г. знае, че това е лошо и ме пита защо децата го удрят. Как да обясня на толкова малко дете защо другите удрят и му причиняват болка?!  Детето ми усеща на свой гръб последиците от моето възпитание.... за съжаление.

 Всичко, което сте написали е вярно  . Агресията се разраства , и не може да се прецени как точно да възпиташ детето си. Ако го научиш да отвръща - има опасност да го пребият. Ако го научиш да търпи - също може да го наранят.
 Имам кротки деца ,никога не са посягали , отстъпвали са и т.н. Големият едва към 9 год. възраст осъзна ,че понякога трябва да си твърд. Много рядко ще отвърне ,търпи ,говори ,но като го вбесят - плаша се! Малкият също е тормозен от няколко деца в групата / не само той ,тези същите бият всички деца/. Родителите - никакви мерки. Ужасявам се от момента в който ще отидат в училище , и през междучасията ще са сами. Уча малкия като го бият, да бие и той. Но пък той се плаши, че госпожата ще го накаже. Побойниците също биват наказани ,но после си продължават. Просто има деца , на които няма кой да обясни кое е правилно и хубаво , и кое - не.
 Единственото ,което правя е винаги да защитавам децата си /когато са прави ,разбира се/. Когато се наложи говоря с родителите , защото това ,че те нямат съвест не значи ,че моето дете ще е потърпевшо!

Ето няколко майки след мен се чудят как да постъпват с децата си и на какво да ги учат. Дали на това да са културни, възпитани, да не удрят и бият другите....или точно обратното.
И защо? Поради простата причина, че повече от половината деца са агресивни, лошото им поведение се толерира от майки, бащи, роднини (или основно от човека, който е зает с детето през повечето време).
Защо тези хора не вземат да си научат децата да се държат нормално, а не да се усмихват при поредното безобразие на детето си?
А ние трябва да се чудим как да си опазим кротките деца и да ги научим да се защитават. Но си мисля, че едно малко дете трудно разбира какво е защита и в един момент ще започне и то да удря и бие безпричинно.
И така с този порочен кръг накрая всички стават побойници.

Копират.
Ето една сцена и от мен. Момиченце бута количка с кукла и отива към площадката. В момента, в който пристигат, хваща куклата, започва да я блъска в земята и да вика "На ти, ще ти покажа аз на тебе, ще те науча едно хубаво!" И млати здраво куклата. На майката и стана неудобно и каза "Недей, маме, да биеш куклата", а детето "Няма пък, искам да я бия!".
Дали куклата нещо се е провинила или детето е видяло това някъде?

Отвратителна работа! Аз вече изпитвам някакъв див ужас при мисълта ,че детето ми скоро трябва да тръгне на градина и аз няма да съм там да я защитя!Изобщо не преувеличавам като казвам ужас......Тя е много кротка и мила с другите деца,но вече почна да копира по-големите ...
Досега не се е случвало друго дете да я удари ,но знам,че и за това ще има първи път.Мисля,че докато аз съм там децата не смеят да си позволяват волности.Поглеждат малката,след това поглеждат мен многозначително,сякаш проверяват дали гледам и пак се обръщат на другата страна.Не съм сигурна,разбира се....
Това с детската агресия е нещо страхотно!Забелязвам,че все повече родители се наслаждават на факта,че детето им се "справя добре " и "поставят на място" децата на детската площадка.Аз сигурно няма да си сдържа нервите,ако стана свидетел на такова поведение,от което да пострада детето ми!

   Може би, защото границите на нормалното за всеки от нас са различни.  За мен не е нормално детето ми да бърза да се качи по стълбите по пързалката и с това да притеснява децата пред себе си - винаги съм до него и напомням да не бърза, а ако е прекалено превъзбуден и увлечен, го изтеглям настрана и обяснявам, че така ще бутне без да иска някое дете, което ще падне, ще му причини болка. За други обаче това е в реда на нещата. За мен е недопустимо детето ми да удари друго, независимо от причината, а за други това е в рамките на нормалното.
   Ако моето дете започне да проявява агресия бих го записала на някакъв спорт, за да изразходва енергията си в нещо, което ще му доставя удоволствие, а не да млати себеподобните си.
   Няма норми, няма принципи, няма ....... хора.
   
   Погледнете само, в тази толкова сериозна /според мен/ тема 5 човека си се възмущаваме. Вече никой не се впечатлява от нищо.... Дори новина като "ученик убил съученика си" вече не е шокираща за голяма част от народа ни. Ами то се започва от дребните неща, от удряне на по-слабите в градината, в училище, на което родителите не са обърнали внимание ... за да се стигне до нещо сериозно. Не може да очакваме педагозите да ни възпитават децата, основите трябва да положим ние, още в ранно детство.
   Ужасена съм от това, което се случва. Трябва да спрем тази лудост /нямам идея как/, защото агресията се натрупва, натрупва и ... ескалира.

   Повярвай ми и има защо да си ужасена!
   Форума е пълен с теми за агресия насочена от персонала на ДЯ/ДГ към деца.
   В нашия случай агресията беше насочена към детето ми /тогава на 1,5 г./ от персонала. Едната от лелките, истерично крещеше и шамареше, а другите 2 услуживо се правеха, че не забелязват. И така, дете на 1,5 г. започна да се самонаранява, ревеше и се удряше се по крачетата и главичката, после безпирни ревове и писъци .... и диагноза "страхова невроза".
   А персонала успокояваше притесненията ми с думите: "Няма несвикнали деца, има несвикнали родители". Не исках детето ми да свикне с това, въпреки тежкото ни фин. положение. Има деца, които свикват на бой и с родители алкохолици, вероятно и с други страшни /за мен/ неща.......но на каква цена?! 

Болна тема ми е агресията.Моята дъщеря не ходи на градина.Много е контактна и веднага се заиграва по площадките.Пред мен у нас вика, крещи, палава е, но сред останалите деца гледам, че е стеснителна.Когато я блъснат на пързалката, или я смъкнат от люлката или ударят тя стои премигва и тича при мен да плаче.Винаги говоря да дава път на по малките, да не се бие и т.н.Вече се чудя дали е правилно.Какво ли я чака в градината и после в у-ще.Децата са безмилостни.

Просто ...нямам думи! И са те успокоявали???Как може да причиниш такова нещо на дете?!Дори да е малко палаво,или по-енергично...Дори да е направило беля,просто не заслужава!

Все  едно описваш моята дъщеря.Когато е навън се стъписва, ако някое дете й посегне.
Пресен пример момиченце на около 2,5 год.както й се усмихваше насреща, я ритна в крачето Според майката от радост

Хванете ги тези лелки и им организирайте публичен линч. Размотайте ги с катран и перушина из квартала. Нека повече не посягат на децата!!!!!! Ако не става така - подхванете директорката - набучете я в общинската администрация, пишете писма и накарайте шефът и от общината да я разпъне.

За съжаление истината е в това ,че много родители не искат да видят, колко са лоши децата им! Пример: г-жа от друга група се оплаква на бащата ,как детето не внимава , не слуша , бие се и т.н. Бащата се обръща и казва - Аз нищо не мога да направя! Нали затова съм ви го пратил тук!
 Коментарът на друг татко: Ами такова ми е детето, нека се бие, няма него да го бият, я !
 При нас редовно се оплакват от едно от децата от предният ми пост /това е цялата година/. На едно от допълнителните занимания детето се държало безобразно /то така си се държи ,ама явно е прекалило/. Г-жата за пореден път казва на майката а тя реагира : Явно проблемът е в моето дете! Аджаба , цяла година и се казва ,че детето и е проблемно . Чак сега , когато едва ли не искат да го махнат от допълнителното занимание го осъзнава!
 За историите в училище е друга тема! За там въобще не ми се говори!
vishna, твоят пост направо ме втрещи ! Отивай и се оплаквай където е необходимо. Такива хора нямат работа при деца!     

 Вишна, твоят разказ ме втрещи.Как е детенцето сега? Вие как реагирахте след като разбрахте?
 По повечето детски площадки е някакъв ад. Преди няколко седмици станах свидетел на една отвратителна сцена в парка. Две майки с бебенца на по 6-8 месеца седяха на пейките и бяха взели децата у себе си, за да погледат. Наблизо играеха няколко момченца на възраст 2-3 годинки. Явно видели, че бебешките колички са празни започнаха да вземат ситни камъчета с шепите си и от 3-4 метра разстояние да хвърлят по количките и майките с бебетата. Едната помоли, стоящите на 20 метра от действието майки на момчетата, да ги извикат при себе си, а онази и показа среден пръст  . Момичето побесня, а малките дивачета се почувстваха окрилени и още по-ожесточено започнаха да хвърлят камъни. Замислих се аз как бих реагирала в подобен случай. Сигурно ще ме потегли към физическа саморазправа, макар че не ми е в кръвта, но какъв урок ще дам на сина си?! Как процедирате с такива дебили?

Моята е същата. Не мога да я опазя от агресивни деца. Толкова е кротка и се стъписва при всяка проява на агресия от страна на някое дете. Все ще се намери някое, което да я удари, да я бутне или ритне. Не мога да я пазя непрекъснато - на 2 г. и 5 м. е. Има едно отвратително момиченце, което като я види на детската площадка първата и работа е да я налети да я удари. Майката е едно тъпо същество, което дава вид, че прави забележка, но всъщност се кефи от проявите на дъщеря си. Направо незнам как да реагирам. Вече толкова съм и набрала, че следващия път сигурно ще я направя луда. Писна ми да спазвам добрия тон за сметка на детето си. А пък какво ще бъде в детската градина......направо незнам.

       ИраМира, благодаря, че попита. Синът ми е добре. Мина 1 година от тогава. Справихме се, но много трудно. Първо напуснахме яслата и го изведохме от тази агресивна среда. После трябваше да се предприеме лечение, отказахме лечението на невролога /не исках да го дрогирам на 1,5 г./, пробвахме с хомеопатия ... спокойна атмосфера и много любов. 
   Как реагирахме? Говорих с всеки от персонала, дори с директорката, не съм обвинявала директно, че ми бият детето /това не мога да го докажа/, но обясних, че той се самонаранява, което много ме притеснява, обясних за нощните писъци, как спи вкопчен с ръце и крака в мама и тате и така изкарваме нощта, защото при всеки опит да го сложим да легне, се вкопчваше още по-здраво в нас и пищеше до посиняване, обясних, че се влошава със всеки изминат ден...
А отговора на всички беше: Това е адаптацията, няма проблеми, няма несвикнали деца, само несвикнали родители.... 
      Върхът на жестокостта им беше, когато го оставихме с обедно преспиване. Сложили го в помещението с други деца, плакал и за да не пречи на другите деца го извели и оставили в изолатор. Отрекоха да е бил сам, но кагато отидох да го прибера, беше като обезумял от страх, още като излязохме от яслата, започна да пищи истерично, да бяга в различни посоки, пак да пищи, да повръща стомашни сокове ..... и по никакъв начин не можех да го успокоя, после спираше внезапно, гледаше като зомбиран, напълно неадекватно и изведнъж пак започваше, без видима причина да пищи, с часове, после "Спешна помощ", лекар, които се уплаши от възрастта на детето и състоянието му и не посмя да му слоши Лексотан, защото само с това разполагали, предложи да ни приемата в болница....
   Такъв ужас изживяхме цялото семейство... не мога да опиша. Все още живея с ужасното чувство на вина, че не потърсих предварително мнения, отзиви..., а допуснах да му се случи това. Умолявам ви, заради дечицата, тези невинни и чисти създания, които не могат сами да се защитят - проучвайте, проверявайте, питайте, разпитвайте, за да сте по-спокойни. Вярно, не всички деца реагират така в агресивна среда, но по-емоционалните, по-чувствителните....     
   Какво предприехме? Нищо! Детето ми беше в много тежко състояние, исках само да го изведа от там и да направя необходимото за да се възстанови. Когато полека отшумяха нещата, вече беше късно за жалби и писане. Като си помисля за тези НЕчовеци, изпитвам ужас и предпочитам да си нагушкам и нацелувам детето, вместо да рова в стари рани.
   Искам да завърша оптимистично и да успокоя донякъде тези, на които тепърва им предтои... Знайте, че все още има Хора, има много мили, човечни, любвеобвилни жени, които с душа и сърце си вършат работата.
       От около 15 дни синът ми е в друга ясла, нямаше драми, 2-3 дни поплакваше при раздялата за около 2 мин., а сега вече пита за яслата и лелите, дори в почивните дни, гушка ги, а те са поласкани 
     Мишона, харесва ми начина ти на изразяване и чувството ти за хумор!

Вишна просълзи ме...

Ужасна история!Ще я покажа на всички,които ме обвиняват,че прекалено много съм се притеснявала за детето си и как ще понесе средата в детската градина!Според хората,които ми казват така,тези неща като гореописаните никога не се случват!Просто малко заяждане,дърпане,бутане и това е.
Какво сте изживяли само....

 Вишна, прегръщам те и ти изпращам, макар и само виртуално, подкрепа. Радвам се, че сте успели всички да преодолеете ужаса.

vishna ,това  което описваш е наистина кошмарно 

Всъщност, това може и да не е знак, че майката така налага детето си вкъщи примерно и то копира.Защото детски психолог  е споделял с мен, че е добре да насочвам агресия, ако забележа, към някакъв предмет върху който да се излее-възглавница, кукла...вместо над връстник.Моето дете се ядосва от неуспех примерно.Моментен-опитва да си обуе чорапите, не успява и е ядосана от това.Дразни се.
Иначе-потресена съм и аз самата , потърпевши сме вече, но някак у момичета не забелязвам унищожителна агресия, а в момчета повече...
Принципно уча децата да обръщат гръб на агресора.Не да търпят, а да обръщат гръб.Има разлика.

Напълно съгласна.

Аа, не е задължително майката да го е налагала.  Може и на филм да го е видяло.

vishna, благодаря ти, че разказа това и много се радвам, че детето вече е по-добре 
За съжаление много майки също вярват в това, че нямало несвикнали деца, че като не обърнеш внимание на плача му, ще го накараш да се примири по-бързо със ситуацията и сами си затварят очите, за да не видят неща, които няма да им харесат.

Големия син на моменти е агресивен - нямам представа кое го провокира, но е  факт. Никога не съм заставала на негова страна в ситуации като описаните и най-вече ако той е първопричината. Не искам да го уча че аз ще защитавам подобно грозно поведение и реагирам - понякога остро, понякога по-спокойно. Факт е, обаче, че има агресия в него. Опитвам се да се справям с нея, дано успея. В никакъв случай не заставам зад становището, че щом е мое дете то е най-най-най - човек е като останалите и прави грешки също като тях.
Малкия е пълна противоположност - невероятно кротко и тихо детенце. На моменти почвам да се притеснявам за него - дали ще успее да се справи в ситуации, отново, като описаните по-горе?! Не мога да бъда винаги до него и да го предпазвам....
Понякога нещата не са такива каквито ви изглеждат на вас, околните - понякога родителите наистина не успяват да се справят със ситуацията и също като вас обясняват, че не е хубаво това и онова, но .........  нещата опират и до характера, темперамента на детето. Не всичко е възпитание.
Факт е обаче, че има и страшно много родители за които това поведение на отрочето им е повод за гордост, за съжаление.

Стана модно да се обявяват децата за агресивни, а всъщност много малко са наистина агресивните деца. По-скоро децата нямат мярка, не знаят границата къде е. И това, благодарение на отглеждащите ги (баби ли, родители ли, няма значение).
Според мен повечето възпитаващи са твърде меки... или твърде неангажирани с възпитанието на децата си.
Съвсем отделно, има и много прости хора...
И аз имам съвсем пресен пример - едно момченце нарочно изтърва голям камък на крака на моето. Моят бил намерил камъка, дал му го (камък - толкова ценна придобивка ), пък той не искал да му го върне после. Скарали се и момченцето. Бам! Върху крака. На ти си го, един вид.
 И познайте? Мъжът ми направи забележка на майката. Тя се развика ужасно. Не се извини. Не направи поне забележка на детето си. Защити го, горкичкото.
Та така.
Бабите (и майките, и другите) на Аби са много. И са толкова горди, че отглеждат такива "борбени" деца. "Лидери".  И са толкова щастливи, когато имат повод да (простете просташкия израз) да начукат нечие канче. На някой "смотан" родител, на "смотано" дете.

Василиса, точно родителите са тези, които трябва да дадат ограниченията, мярката....до къде може да стигне детето с дадени свои действия.
Ако едно 2-3г дете вижда одобрителният поглед и насърчаването за това, че е направило нещо лошо, то ще продължи да го прави. То дори явно не осъзнава, че това е лошо, щом го оставят да продължава да го прави.
И да, аз казвам, че това е агресия....точно защото се насърчава и се превръща в такава.

Глупави ли сме родителите на кротки и възпитани деца, или децата ни са глупави, тъпи и ограничени, защото не се удрят, блъскат и т.н.? Аз не мога да приема, че това е така.
За сега не съм се сблъсквала със сериозно посегателство върху дъщеря ми....но в момента, в който някое дете си позволи безпричинно да я удари и системно да си позволява това със сигурност ще направя забележка на родителя.

И още нещо, което ми прави впечатление. Защо родителите на буйното дете не си го прибират от площадката, пясъчника или където играе, като един вид наказание да речем.....а винаги "жертвата" трябва да бъде махана от там, за да не я бият?

Мисля че е крайно време да се покаже, че подобно поведение не бива и не трябва да се толерира.

Съгласна съм с Мирама.Защо детето,което е ударено,трябва да се изнесе от пясъчника?Напротив,другото би трябвало да го приберат оттам!

Скоро бях пуснала подобна тема.
Не съм родила детето си ,за да го удрят и нараняват други невъзпитани деца.
Ама било оправдания "такъв му бил периода" и тем подобни....просто Не!
Когато видя въпросното дете ,което посяга на моето, си го гушвам и занасям на 10 метра от това. Майката е разбрала явно,но какво ме интересува майката-тя изобщо не му правеше забележка на детето си, да не удря.Стои и ехидно се усмихва.
Не веднъж съм казвала и ще го кажа пак Българският народ е простНяма финес,толерантност,изтънченост.
Добитък.
И какво...как щели да го възпитат...ми, ще стане простак като тях.

Рядко се срещат,добри хора,но когато ги надуша предпочитам там да водя детето си.

да,момичета,много сте прави.

навсякъде се казва,че отстраняваме детето от агресора,все си тръгва или се дръпва битото дете.никога не си тръгва агресивното. и така кротките деца стават още по-свити,а агресивните още по-агресивни.и не знам как ще се прекъсне това,след като обикновено родителите и бабите на буйните и нападателни деца открито и най-искрено им се радват и ги поощряват.един вид с нахалство,агресия и бутане с лакти към прогрес...логиката им е,че така детето ставало "по-оправно,защото в тоя живот няма друг начин"(цитат на такава майка).и значи или трябва да биеш или....какво....не знам.
моят син като не иска да се бие аз какво да правя?
не съм видяла и никога агресивно дете да отстъпи и да напусне бойното поле...честно казано не виждам изход...не и такъв ,който да ми харесва.

Естествено, че може да удари и без да е било удряно. Нарича се фаза на позитивната агресия, в която децата заявяват себе си, понякога по неприемлив начин. Естествено, родителите не могат просто да наблюдават безучастно, а трябва да се опитат да предотвратят инциденти, а ако не успеят да изнесат агресора от сцената на бойните действия.
Моето момче е на година и половина. Не  е бит, не е бил свидетел на домашно насилие, агресия, скандали,  не е бил жертва на крясъци или обиди. В момента е доста буен. Опитва се да дърпа другите деца, да им вземе играчка със сила да ги свали от люлка или пързалка и тн. Ходя след него, пазя другите деца, обяснявам, предотвратявам инциденти и така.
Защо е необходимо да се лепят етикети и да се излъчват виновници? И да, въпреки че ми е досадно да тичам след детето, да предотвратявам сблъсъци и да обяснявам по цял ден, се радвам на наличието на това поведение, защото то означава, че детето върви по логичните стъпки към формирането си като личност.
Нека не забравяме, че не само личният ни опит може да носи информация за причини и следствия в детското поведение. Има и други източници и те не са недостъпни за повечето хора.

Сега като стане проблем, дръпвам си детето и тръгваме.Добре,но аз съм там.А в градината или в училището като ме няма И все повтарям и уча,че не е възпитано и не бива да се посяга или да се дърпа някой,въпреки че тя не го прави.Как ще се защити някой ден това дете незнам.

Като гледам, повечето които са писали са с малки дечица. До три годишна възраст, надделяват инстиктите и ми се струва, че за осъзната агресия в инстиският смисъл е смешно да се говори. Да видите обаче, като поотроснат децата и станете свидетели на съзнателно насилие по детските площадки и безхаберни родители, колко е страшно. При такива ситуации, засега не съм намерила начин, как безболезнено и тактично да се разрешават конфликтите между децата, без да възникнат конфликти и между възрастните.

Лично за мен си права. Говоря за малките деца до 3- 4 годишна възраст. останах с впечатлението, че темата е за това, защото има друг подфорум за деца в училищна възраст. При по- големите нещата стоят различно, защото те вече са осъзнати и би трябвало родителите им да са им поставили някакви социалноприемливи граници на желанието да се утвърждават и да си пробиват път.

А 5-6 годишните? Развихрят се едни драми по площадките...

Задача на родителите е да създадат на детето представа за един реален свят, когато ги възпитават. Ако до определена възраст детето няма представа за социално приемливите граници на поведението си трябва да се търси грешката в отношението към него и да се поправи. Докато това стане е по- добре родителите да го озаптяват по площадки и градинки, но ако бяха склонни да го правят то щеше да знае какви са границите. Не съм била в такава ситуация, но бих говорила с родителите. Знаейки, колко са отзивчиви подобни хора, когато ги моля да не пушат около моето дете си представям как ще се опитат да ме набият ако им направя забележка за детето. Не знам. Ще търся компанията на деца от добри семейства- звучи смешно, но не сещам за друг вариант. Сега, заради родителите пушачи съм намерила градинка, в която родителите са непушачи. Поне сутрин.
Сложни са тези въпроси, когато обществото няма силата да определи кое е социално неприемливо и да го определи за всички. Особено в големият град анонимността прави това още по- трудно.

И аз така разсъждавах, обаче се оказва, че точно децата с гаменско поведение, са най - желаните другарчета за игра  Лошият пример е много заразен. Отне ми много време и усилия да науча детето си, че гаменското поведение и речник, колкото и да са му интересни, не са приемливи. Факт е, че има родители, които не се интересуват толкова от възпитанието на детето си и не му поставят граници и даже считат насилието за идеален начин за разрешаване на спорове и постигане на надмощие. Трудно се обясняват тези неща на едно дете.

Според мен основният проблем на родителите с неовладени деца е липсата на умения у самите тях за справяне с гнева. Какъв е механизмът: майката е нервна, защото всичко й е на главата, леко ограничена е /не чете, не гледа европейско кино , не говори с повече от 1000 ежедневни думи/, освен това е и леко незаинтересована от упражняването на контрол върху бебето или малкото дете, защото това ще наруши фризурата и ноктопластиката й, а и ще и отнеме време. Взаимоотношенията й с детето и от най-ранна възраст са на плоскостта "ако ти дам, ти какво ще ми аддеш" и "аз съм по-силна, ти си по-слаб и ще се подчиняваш - пляс един шамар през лицето". Децата нямат какво да дадат. Т.е. майката също не отдава /чувства, време, умения, интелект, защото ги няма/. Така детето расте в ограничена среда - рамките за начини за справяне са силно свити - физическа саморазправа и насилническо задоволяване на инстинктите /между 1-3 годинки/. По-късно, когато детето попие още някои "ефективни методи за справяне" като хвърляне на камъни по минаващи коли, ритане на паднал възрастен човек, тормоз над невинни животинки пред блока - детето оформя личност, която е абсолютно убедена в силата и правотата си /4-6годинки/. Кризата на седмата година ви е ясна - от движение -  в обездвижване - за тези които не са влизали скоро в начално училище ще е много полезно да отидат и да постоят в голямото междучасие на двора или в някой коридор. На 7-10 години детето не просто се справя добре - то е "лидер" и умее да увлича /с насилнически методи/, умее да манипулира ситуацията /също както майка му го манипулира и постига своето ежедневно/. Такова дете Е дете/, но начините му за справяне са директно привнесени от живота на възрастните. Децата обаче нямат жизнения опит да прикриват следите си, но се научават /между 10 и 15 година/ и то доста ефективно. На 16 вече са велики, на 18 се качват по колите и тръгват по магистралите - минават през трупове /Какво от това?!"/: "предпочитам да съм красив труп, отколкото да съм избъхтен старец". Картинката ви е ясна и тук. В Клюкарника има тема "Чия е вината?". Виновна е тъпата, ограничена майка с ноктопластиката и фризурата.

Не съм съгласна.Познавам тъпи и ограничени родителки без ноктопластика, с черно под ноктите и обратно-изключително поддържана и Красиво изглеждаща Жена, която възпитава освен Красота у дъщеря си и други ценности...не обобщавайте, моля!Все пак детето ми навъртя първите 7 , имам наблюдение и по коридорите на училището какво става.Добре изглеждащите млади дами не забелязвам да са агресивни, за разлика от "повлеканите" които освен да тресат телеса, защото и у дома се хранят нездравословно и да издават нечленоразделни звуци, търчейки и бутайки се така, сякаш целят да бутнат сградата-друго не съм видяла...

И аз не съм съгласна с Мишона обичам косата и маникюра ми да изрядни и облеклото и грима .....определно майката ,която се усмихна на сина си след като удари моя изглеждаше по-неглиже от мен , а и не ми се видя да е изнервена.
Колкото за интелекта също не мисля ,че е в основата не е задължително да си умен и да си добър родител и човек както и обратното.
Същото така не мисля ,че децата се бият защото копират родителите със сигурност реакция трябва да има и то в никакъв случай агресивна .

От изложението ми не излиза, че който е с ноктопластика и фризура е ограничен и незаинтересоват, нали? Защо се засягате? Описвам ситуация между майка и дете, като се набляга на взаимоотношенията им и начинът, по който се трансформират те при социализацията на детето. Говоря ви от професионален опит при работа с агресивно настроени деца.


А как точно формират агресивното справяне като единствен модел на поведение? Какви са твоите наблюдения по конкретни случаи.

Мишона, а защо реши, че се засягаме? Аз нямам ноктопластика, но Уважавам Жените, които имат Красив външен вид и това включва Ноктопластика, фризура, чистоплътност...цялостно поведение.От твоето изложение по-горе не става ама въобще ясно какво имаш предвид, не наблягаш толкова на взаимоотношения-родител-дете, колкото на външния вид на родителката.
Аз също имам опит и от моят опит агресивните деца са по-често на родитека, нехаеща за външния си вид, а не увлечена дотолкова по него, че да забрави детето си.

ПП. ето ти конкретен случай и за горния казус-познавам семейството твърде отблизо, майката е най-спокойната родителка, която имам в обкръжението си.Здрави основи поколение назад, възпитание, образование, поведение, имат финанси и съответно-спокойно ежедневие, имат развитие и кариера-както казах в поколение назад даже.Първородното дете е доста агресивно, без да бъде прилаган такъв модел към него.Години наред майката ходи като квачка и до премала тушира, говори, даже на психолог ходеше с детето.Детето до ден днешен е доста рязко и неконтролируемо.Изпада в истерия за нереални неща, необуздано изглежда, агресивно подхожда.ППП-Майката не е с ноктопластика  Т.е.-моето обобщение-изключително контролирана е средата на това дете, за да копира.Изключително добра е семейната обстановка, за да рефлектира.И въреки това, детето е агресорче.

Хич не се засягам просто си изказвам наблюденията..Щом съм пуснала темата определено съм заинтересована .
На въпроса ти нямам отговор просто съм виждала агресивни дечица ,чийто родители не са такива .Нямам никакъв професионален опит просто си разсъждавам /без претенции за компетентност/

Агресията е част от човешката природа, не се възпитават хората в агресия, възпитават се да я обуздават. Изобщо не е нужно татко да плеска майка, за да и посегне едногодишното отроче  .
Децата на около година и нещо стават агресивни, почти всички минават през този период и тогава се включва родителя и започва да ги възпитава - как да се справят без насилие, как да се държат в обществото, как с думи да постигат целите си и т.н. Процеса е различно дълъг и зависи от темперамента и на детето и на родителите.
Но и тук във форума съм чела теми - "детето ми посяга" и отговора - "период е ще мине". Ами ще мине, но е важно какво ще научи детето през този период, дали ще излезе от него уравновесено или невъзпитан нахалник не приемащ отказ от никого готов за саморазправа.

Изобщо проблема с агресията е доста сложен, според мен. Обществото колкото и да я заклеймява в някои случаи в други я толерира. Всяка майка на момче си задава въпроса, "а да не го направя страхливец", "а къде е границата между агресията и правото да се защитиш" и т.н. И колкото по-големи стават децата толкова по-трудно е да си отговориш и да ги възпитаваш, а и света им излиза от черно-белите нюанси и става като на възрастните сив. Всичко е въпрос на гледна точка и конкретна ситуация.

Много точно казано. Според мен, големият проблем идва от масовото разбиране на агресивното поведение като вина на родителите. Родителите се чувстват виновни и провалени, и за да избегната вината не забелязват това поведение у децата си или отвръщат с агресия. Това се задълбочава и под укорителните погледи на останалите родители. На мен ми е смешно, но често ми казват "Фаза ли?! Моето дете не имало такава фаза." Не обяснявам повече. Нямам нищо против да ме мислят за една от майките с ноктопластика и не знам- какво- си. Важно ми е само детето ми да се развива в здравословна посока. С времето и с обяснения вярвам, че ще успее да овладее импулсите си и да ги претвори в нещо човеколюбиво.

Съгласна съм с 1. -  агресията е част от човешката природа, обаче тя се И формира като модел за справяне, ако няма адекватни възпитателни похвати за трансформирането и ограничаването й.
Съгласна съм и с 2. - когато майката-кухолейка не полага усилия и познания /просто, защото и липсват/ детето стеснява границите на методите си за справяне до един - единстван - агресивен метод за справяне /физически, психически...всякакъв, но налагащ, подчиняващ, тормозещ, с цел задоволяване на инстинктите и желанията/.
Съгласна съм и с 3. - Определено обществото толерира агресията - агресивната политика обаче търси и агресивни жертви.
4. Границата е детето да НЕ посяга, да не бие, да не започва първо, да не обижда, да не тормози другите деца. Ето това е границата - никога не започвай първи.

Хм, къде тук се вмества поддържаната майка?
пп.лееек пример-дъщеря ми/голямата/ е на около година и половина.вкъщи следобяд сме, навън е пек и чакаме да стане време да излизаме.тя , вместо да вилнее , докато аз се лакирам, за да изглеждам доволна от себе си на разходката, а не някоя запусната тетка-учи цветовете примерно.не всяка лакирана жена е куха лейка. за това даже не се искат особени познания, цветовете ги знаем всички.иска се желание, умение ..друг е въпросът, че и при лакираните и при нелакираните желание може да липсва еднакво силно, същото е и при начетените и не толкова всестранно -развити, умни с много познания в различни области родител.

Пенелопа, не всяка кухолейка е лакирана, но и не всяка лакирана е кухолейка. Примерът с ноктопластиката и фризурата е само дапълнение към безхаберието и тъпотията.
Струва ми се, че ноктопластиката пречи на нежния физически контакт с детето в пясъчника и на люлката. Тези нокти могат да одраскат, а фризурата определено се разваля от пясъка и праха на площадката.

Съгласна съм с много от нещата, които сте написали.

Само бих искала да помоля да не се влиза в спорове за поддържаните и неподдържаните майки. ))) Всеки има мнение и разбиране по въпроса, но не това е същността на темата.

Относно периодите при децата, свързани с възрастта.....не мисля, че това трябва да е оправдание на родителите да ги оставят да правят каквото си искат.
Някой деца вечно минават през разни периоди....на тръшкане, истерия, на посягане срещу майка, баща и т.н....и родителите се успокояват с мисълта - "това ще мине", успокояват ги и околните.
Какво правят те обаче? Стоят и чакат периода да мине....без изобщо да говорят, или говорят, говорят, а накрая вдигат ръце?

Другият проблем струва ми се е след връщането на майката на работа и детето на ясла, градина.
Родителите очакват там да възпитават децата им, а по-скоро се сблъскват с много други проблеми.
Накрая взимат детето към 17ч, изморени и изнервени от работа....и хем се радват, че са заедно, хем започват да викат по детето и да се карат и за най-дребните неща.
Това е доста често срещано явление поне по моите наблюдения, тъй като времето ни на излизане доста съвпада с времето на прибиране на малките деца от ясли, градини.

А ти какво различно от говорене и отстраняване от сблъсъка предлагаш да направим? Факт е, че има периоди, и то научен факт. Има и техники за реагиране на съответните периоди. Прилагам тези, които са ми известни, но ако знаеш други, моля, сподели ги.

Бояна Ламбер, не твърдя, че има други методи за справяне с тези периоди. Просто казвам, че много родители в даден момент се отказват, вдигат ръце и оставят детето да се държи както му харесва.

Тъй, по първи абзац-именно на това исках да кацентирам, че поддържана или не една майка-това няма особено отношение към възпитанието.
По абзаца  за яслите...и да и не.Принципно яслените деца има т.нар следяслено поведение-да се поглезят повече именно в този един час след взимане от яслата.И няма какво да се лъжем-не всеки съумява да "озапти" този глад за налагане и тръшканията.Само след около час едно такова дете се успокоява, и дори да са си повикали с майката-всичко влиза в релси.Казвам го от опита си на майка, хвърлила децата си от много малки на ясла.

А посягането първо да удари, да наплюе, да оскубе, да обиди? Това си е модел на поведение, точно взаимстван от поведението на родителите /с или без ноктопластика , всъщност не е смешно/.

Според "Динамика и диагностика на психичното развитие" от Виолета Борисова и Райна Арнаудова, агресивното справяне не е "природно заложено", а е научено, на база агресивния нагон в човешката природа.

Майките, които посягат, пък и тези, които само говорят и отстраняват детето, но без да има дългосрочен ефект, явно си противоречат в очите на детето: то си мисли следното "Да, тя сега ме дръпна, но онзи ден като ошамарих Митко нищо не ми каза". Другият вариант е да не са последователни в забраните си. Третият вариант е да е налице скрит у дома агресивен фон.

Относно ранното тръгване на ясла и агресивните настроения. /Пак ще обвиня възрастните наоколо, но и ще дам пример/ Колкото е по-малко детето, толкова възпитанието е по-подлежащо на развитие, при подходящи стимули. Обаче в яслите, когато е налице неадекватно присъствие и включване от страна на възрастните, децата се учат да защитават "своята играчка" до кръв, без да могат да го оценят това като лошо поведение. Не казвам, че навсякъде е така, обаче при липса на грижа и внимание децата се справят едно с друго чрез сила /малки са, за да им идват от самосебе си други идеи за справяне/.

Мишона, това не значи, че майката нехае и тича за фризура.Майката така умее-факт е, че полага някакви усилия според това, кое за нея е Добро в различни ситуации.Хората са различни.И реагират различно.Да отдръпнеш детето принципно е правилно, според ситуацията.

Пенелопа, стига с тези фризури.

Не мисля, че агресията и вследствие от родителското поведение (лично заключение). Съседското момиче постоянно напада и бие моя син (и двамата са на 3г), родителете му не проявяват никаква агресия към него, даже не смеят да му се скарат да не би да заплаче. Онзи ден го удари с една много тежка играчка по главата, а моят син по никакъв начин не я напада и не е агресивен, въпреки, че ние с баща му понякога го потупваме по дупето, и проявяваме някаква агресия спрямо него. Тоест, според мен ако проблема беше в родителите, то моя син трябваше да е агресивен, а не съседското момиче.
Моето мнение по въпроса е че това е период в израстването на някой деца, някаква защитна реакция към играчки, към собственост.

Вероятно говорим за различни неща. Агресията има много измерения. Ще дам пример с моят син, за да не засегна косвено други хора, а и да съм максимално ясна. Той е на година и половина и не говори достатъчно, за да може да изрази желанията си. Ако друго дете играе с играчка, която той иска се опитва да му я вземе. не го удря, но дърпа играчката. Ако иска да играе с друго дете или да го заведе някъде го дърпа, защото не може да го извика. това е агресия, макар че не се бие в буквалния смисъл на думата. Позитивното в тази агресия е, че се заявява като личност и се опитва да удовлетвори желанията си. Работата на родителя тук, според мен, е да обясни, че има други начини да получи желаното, и че причиняването на болка е неприемливо. Ако родителя реагира агресивно влиза в противоречие с думите си и дава онзи пример, за който говориш.

Този период е много ценен, но и крие опасности. Ако детето бъде оставено да наранява другите му се създава грешна представа за света и после ще бъде трудно да бъде накарано да приеме, че такова поведение не е допустимо. Ако, пък, детето бъде смачкано и наказано, първо ще започне да изпитва вина, когато иска нещо, второ няма да смее да бъде или да заяви желанията си, трето ще се ориентира към приемлива пасивност и автоагресия. Овладяването на импулсите и и физиологично обусловено, и наистина трябва време, за да стигне от разбиране на забраните до изпълнението им и култивиране на задръжки. Това върви паралелно с процеса на осъзнаване и самоопределяне на детето като отделна личност, благодарение, на което в определена възраст чуваме само "Не", например.

Нервните деца и физически активните не са един и същ случай. Децата в различните възрасти и етапи също.

А мен най-ме озадачава не толкова агресивното поведение на децата, колкото липсата на реакция у родителя, когато вижда, че се случва нещо нередно, провокирано от детето му. Преди няколко дни едно момиченце, на 3,5 години започна да души - буквално - души Кристиян. Натиска с двете ръце гърлото и силно, докато стигна да разбера какво се случва Крис пищеше. Майката стоеше много по-наблизо от мен - стои и не реагира, смее се, говори с другите родители... Направо ме изуми. След минути същото детенце отиде до Миа, която беше в количката и започна и нея да души, аз се опитах да я дръпна, но то държи здраво и тежи, детето е едричко, мъжа ми дойде и я отскубна от бебето (вече сме на годинка, но аз ... "бебето") Майката пак неразбрала, говори си с познати! Още първият път - питах детето, защо така, защо го душиш, така не е хубаво, опасно е, така не се прави, майката стои, гледа, нищо...

Ние пък с малки деца на 1-2 години не сме имали проблем. Случвало се е някое да удари моето дете, често без да иска, но майката бързо се намесва. Моето дете пък се  е научило да дърпа играчки от ръцете на другите деца, аз винаги бързам да възстановя справедливостта. Обаче по-големите деца на най-близката до нас площадка са проблем. Три-четири годишни си присвояват пясъчника и викат -"махайте се, противни бебета", веднъж едни ритаха една количка на моето дете и докато видя какво правят, я бяха счупили. Вчера едно поне седемгодишно най-безцеремонно блъскаше малките по пързалката. Аз вече се разправям и с деца ( внимателно, но не търпя възражения) и с майки (не толкова внимателно) и усещам с каква неприязън ме гледат, когато се появя там. Снощи синът ми не заспа до 3 часа след полунощ, искаше да ляга при нас на спалнята, аз го вземах, но той не можеше да заспи. Според мен се беше стреснал от агресивния батко на пързалката. Сега спи, но направо се чудя къде да го заведа, когато се събуди. Предиобед ходим в един парк, където не съм срещала такива деца, но ми е далеч и не ми се ходи пак дотам.

  Описаната ситуация изобщо не е позитивна, щом въпреки опита ти да пренасочваш набезите на детето, то продължава "да се заявява като личност". Но това е трой проблем, а и на майките, върху чиито деца - личности ще се заяви твоето дете. Прочети ми първия постинг - това е бъдещето.

Защо да е проблем на другите майки, след като обясних, че не допускам да нарани друго дете или да го агресира? Какъв метод предлагаш? На какво се базира иронията по повод израза "заявява се като личност"? Осъзнаваш ли, че последното е вид агресия?

Няма нищо против да се заявява като личност, но не и пред моите деца, особено ако е предупредено. Защото тогава те ще му се заявят като личности.

 
Имаш страхотно чувство за хумор. Вие ме погнахте без въобще да прочетете какво казвам. Моето момче не бие деца. Като дете на година и половина не осъзнава, че има свои и чужди играчки и се опитва да вземе играчката от ръцете на друго дете. Аз не стоя отстрани да се хиля като пача и да черпя, че се заявява като личност, все пак. за последното получавам доста упреци от други родители, които твърдят, че не му давам свобода. Ако му дам свобода, пък, означава да го оставя да дърпа играчки и волно или неволно да нарани някой, защото е некоординиран.
И пак питам, ако смятате, че методът ми е неработещ дайте идеи. Ако е възможно да не включват опцията да го набия.
Хайде да си обсъждаме без да се заплашваме, може ли?

ПП Дадох своето дете за пример, за да не засегна косвено други, като междувременно създавам впечатление, че в наше село такива неща не са нито виждани, нито чувани. И го казах в поста си.

Абе, не ми приказва ти, че дете на година и половина не осъзнава, че има свои и чужди.  По-скоро за него всички играчки са свои и няма чужди! Да ги беше видяла моите какво чудо бяха - а съм имала глупостта да ги оставя сами за две минути, а са се сдърпали за играчки и някой от тях реве!
 Със своите деца все намирах някакъв компромис като стоях с тях почти неотлъчно и въдворявах някакъв ред. Обаче с чуждите деца не е така и затова просто не ги събирах с техни връстници по площадките. На тази малка възраст "дружната" игра с връстници е рецепта за конфликт. Затова си го спестявах. Като попораснаха положението се промени и го забелязах първо в отношенията помежду им.

Това е точно нещото което не бива да правиш /ти си го знаеш /
Моят син е от "шматките" бяга от агресията и крясъците един единстван път си дръпна играчката ,която се опитваха да му вземат .
Ако не стане нещо по неговата се опитва да ме удря тогава започвам да го питам ако него го ударят и го заболи това ще му хареса ли отговора естествено е "не" .
Темата ми беше по -скоро за това как да реагираме като сме /децата ни / обект на агресия и родителите на другото дете не се впечатляват.Аз не направих нищо ,а явно трябваше да кажа на другото детенце да изчака малко ............и да не махам моето от количката ,но коя съм аз за да възпитавам чуждо дете.
Дали обаче по този начин не оказвам негативно влияние в/у моето т.е. бягаш от насилника и става по неговата  

Днес се случи да ударят малката за пръв път така,че да дойде плачейки и да се гушне в мен.МОмичето,което я удари беше по-голямо поне с две години(което ще рече най-малко 4 г)и се държеше отвратително изобщо.Казах й,че ако още веднъж я удари ще я ударя аз.Ядосах се много.Детето разбра,(има си хас да не разбере)майка му го изкара от пясъчника тихомълком и то повече не се появи.
Имаше две момиченца на около 3 и нещо годинки,които се биеха и наричаха взаимно "глупачки".Ужасно грозно беше просто...Чудя се каква е средата им вкъщи...

Iliana_ Съжалявам, че отклоних темата в различна посока. Просто, исках да дам и другата страна, а и да почерпя идеи. По твоята тема вече казах, но ще повторя мнението си. Всеки родител на агресивно или "заявяващо себе си" дете е длъжен да го озаптява и да предотвратява нараняване на други деца или грубости. Това, независимо от възрастта на детето. И аз не приемам родители, които кротко си пушат цигара и си разговарят по пейките докато отрочетата им вилнеят из градинката и премазват малки и големи.


И аз започнах да клоня към този извод, а и всичко казано от теб доста ме успокоява. Благодаря!   Засега го събирам с познати деца на голям терен и след първите пет минути на преразпределение на играчките всеки си играе сам. На тази възраст те и без това не умеят да играят заедно, а едни до други.

Илиана, понеже наистина отместихме темата, сега бих искала да ти подскажа неща, които можеш да направиш, ако сметнеш за резонни.
1. Ако удрящото дете ти е под ръка, а майката е по-далеч, моментално отстраняваш БИЕЩОТО дете, а не това, което е БИТО.
2. Провеждаш разговор с възрастния, който отговаря за агресивното дете на тема "Как оценява поведението на детето" като посланието е "Аз-послание", например: "Много се притеснявам, че е възможно детето ми да удари Вашето, когато Вашето го бута/взема играчката" или "Дали е възможно да помогнете на детето си да не дърба/бие/скубе моето дете".
3. /Ако няма резултат и е налице повторение на ситуацията/ - отстраняваш БИЕЩОТО дете, водиш го при възрастния, който се грижи за него и му казваш "Тове дете ще бъде набито, ако не си го приберете" /не уточняваш от кого, защото по принцип изречението е заплашително и ще предизвика все някаква реакция, а агресивните деца обикновено са на несправящи се родители. Т.е. едновременно заплашваш, но и посочваш изход от ситуацията /да си прибере детето/.
4. Имай предвид, че твоето дете ще попива всяка дума и постъпка и ще го усвоява като начин за справяне с насилници /деца от същата възрастнова група, братя, сестри и т.н./. Така че трябва да си убедителна, ако трябва довлачи БИЕЩОТО до родителя му и го въдвори. Така родителя ще знае, че трябва нещо да направи, защото иначе ще си създаде проблеми.

Аз също леко ще отместя темата, въпреки че пак става въпрос за същото, но в малко по-различен аспект.

А как процедирате с агресивните деца на ваши приятели? Или да речем не точно агресивни, но които въпреки всичко тормозят и пречат на вашето дете?
На моя приятелка детето е почти неуправляемо, или поне не съм видяла тя да може да се справя с момичето. С 2м е по-голямо от дъщеря ми.
Когато са двете заедно, дъщеря ми примерно си играе в пясъчника, прави си там нещо, занимава се. Другото дете вместо и то да играе, буквално е отгоре и, бута я, ако тя се премести, онова е пак след нея и продължава да "пречи". А има достатъчно играчки и за двете.
Същата работа и навсякъде другаде, постоянно търси внимание, все едно очаква, че дъщеря ми на 1г и 9м може да му обръща внимание като възрастен. Хваща я за ръка и буквално я влачи (по-едро и голямо е), или я бута да върви, в следващият момент започва да пищи истерично срещу нея и тя направо се плаши.

За сега не реагирам, оставям майката да се оправя с детето си. А и все се надявам, че дъщеря ми ще реагира по някакъв друг начин, освен да се премести от мястото, на което е била.

Много лесно - не се срещаме с тях или се срещаме само възрастни (без децата). Нямам намерение да мъча своите деца и да ги карам да стават будали заради лошото поведение на чуждите деца.

Мишона, чудесни са съветите ти като цяло, но не винаги са приложими, поради враждебност на възрастния.Имала съм, ситуация, в която чуждо дете , непознато за мен и дъщеря ми е посягало, бутало грубо и след като момичето ми/тогава доста по-малко/ не можеше да реагира аз се намесих именно по този начин в тази последователност, описана от теб.Отстранявайки обаче чуждото дете от моето и отправена забележка със съвсем добронамерен незаплашителен тон от някъде долетя орлицата, още по-бойна от детето си, обвинявайки ме, че забележи-бия детето и!От там насетне никаквъ диалог...нали се сещаш...

Иначе за Мирама-децата ви не са стиковани, нямат интерес едно към друго, не умеят да играят заедно, и въпреки, че майките сте приятелки и има какво да си кажете, децата ви-не.Не ги събирайте просто.Това е мъчение и за двете деца, а вие си мислите, че ги извеждате да си играят заедно-еми-те не искат най-малкото явно. Събирай детето си с деца, с които се заиграва и се получава.

пенелопа, ние сме все заедно почти от както са се родили децата. Тоест не е да не се познават и миналата година нямахме такива пролбеми. Те и не ходеха, но нямаше някакви особени драми.
А това поведение при другото дете е от около месец и нещо, през това време вярно, че не се виждахме често, но чак такава промяна....
Аз тактично гледам да избягвам вече срещите заедно с децата. )

Mirama, това е решението да поразредите срещите и ако поведението на детето на твоята приятелка е все така агресивно, просто не ги срещате и това е. Не си струва да тормозиш детето.
Може да е само период, който скоро ще отмине и тогава нещата ще си дойдат на мястото. Ако и майката му помага на детенцето да си промени отношението.

Мирама, това, че децата са били в количките заедно, не означава, че могат да играят заедно.НА този етап-игра между тях не се получава, сама виждаш.Това не зависи от колко време ги разхождате в количките, а дали се харесват и пасват в игрите след това.

Mirama Явно с майката сте сравнително близки. Защо не и кажеш, че децата са във възраст, в която лесно могат да се наранят едно друго и предлагаш да ги държите на известна дистанция на площадката. Така ще можете пак да излизате заедно, но децата да не стоят едно върху друго, а на метър и нещо разстояние. Аз събирам моето дете с други деца, но го държа на безопасно и за него, и за тях разстояние. вярно е, че родителите сме по- лесно обидчиви, но с подходящите думи и без обвинителен тон, проблемите лесно се разрешават. Естествено, когато имаш диалогични родители насреща, но щом толкова време сте прекарали заедно с майката, сигурно знаеш какъв е начина да и кажеш, а тя да разбере.

И аз имам такива впечатления. Че проблемът не е толкова в децата, колкото в родителите им. Всяко дете се ражда повече или по-малко агресивно. Ролята на родителя е да го социализира и научи да овладява агресията си, както и да я канализира в приемливи за обществото форми. Мантрата "То е малко още, не разбира" води до куп проблеми на по-късен етап, както и очакването някой друг да свърши работата на родителя - яслата, градината или училището.

Ще разкажа случка от последните ми ходения навън по паркове и градинки.
Всички знаете въртележките, които са с 3 играчки и се въртят срещу монета от 1лв или 50 ст.Има и такива двуместни като самолетчета, влакчета или животни.Та мойта дъщеря се вози примерно 2-3 пъти на излизане.Хич не ми се нравят,но това е друг въпрос-Забелязвам има майки,които следят дали някой ще пусне монета и пращат децата си да се качат.Дъщеря ми понякога мълчи, но друг път се инати, че иска да се вози сама.Лично на мен ще ми е неудобно, чужд човек да пуска монета а аз да следя това и да пращам детето.Друг е въпроса ако сме компания приятелки или познати.
Незнам аз ли съм дребнава или е правилно това??

Бояна Ламбер, когато аз се занимавам с децата (примерно в пясъчника), винаги ги слагам на достатъчно безопасно разстояние едно от друго, за да не си хвърлят пясък в очите. Е, да, но точно след 1мин, другото момиченце буквално е отгоре върху дъщеря ми.
Ясно е, че ще има разговор и че децата явно не се разбират. То всъщност не е и до разбирателство, другото момиченце с всички деца се държи така.


anitto, по повод тези въртележки аз имам още по-комична случка. ))))
Една майка е качила дъщеря си (около 3г) и има още едно момиченце на около 5г там. Майката на по-малкото стиска една монета в ръка, но не я пуска, за да тръгне въртележката, а дъщеря и през това време само мрънка, че иска да се вози (майката и казва да мълчи).
Отивам аз с моето дете, качвам го на свободното животно и пускам 1лв.
Игрите свършиха, майката с монетата си свали детето и си тръгна, продължавайки все така да стиска левчето. )
Е, честно казано такъв смях ме напуши, че няма на къде повече. ))
Аз лично не се дразня от навалицата на тези въртележки. Не ми пречи като пусна монета да се возят още деца, стига да не се блъскат, бутат и т.н.
Но наистина има родители, които никога не пускат 0.50ст или 1лв, но пък децата им са постоянно там.

Извинявам се за отклонението от темата на всички!

Точно така, въпроса вобще не е до 1 или 2лв. Аз така или иначе съм решила, че ще ги дам.Въпроса е, че има родители които са дежурни и вардят да се возят децата им на аванта.По скоро ми е смешно

  Е аз такива проблеми нямам за моя радост.И двете са залепени плътно за въпросните въртележки и няма място за трето дете.Така и минавам с 1 левче и за двете 

В ткива ситуации обикновено съм изпадала при баби с внучета. Не ми се е случвало, когато децата са придружавани от родители. И понеже все ми се въртят едни мисли как бабата не може да отдели от пенсийката, за да зарадва внучето, се съгласявам детенцето да се полюлее заедно с моето.


Така е, ама как да възпитаме родителите? Нещо никак не ми се удава разговорът с такива. Обикновено ми излизат с максимата:"Те са деца, сами ще се оправят!" Тая оправия, при която моето дете яде бой, никак не ми харесва 

Аз съм на същото мнение. Ролята на родителя да овладява агресията  при такива деца липсва. Някой родители пък си мислят, че по този начин децата им се отракват и ги оставят да бият и хапят наред без да им направят забележка.   А пък  това, че е малко и не разбира винаги ме е дразнило....

Абсолютно съм съгласна. Детето може да минава през всякакви фази и състояния, но независимо от възрастта родителя трябва да изясни, че агресията и насилието са неприемливи. Не може да си стоиш кротко и да гледаш как детето ти налага другите, а още по- малко с извинението, че не разбира. Щом не разбира, но е склонно да нарани другите родителя трябва да стои плътно до него и да предотврати подобни прояви, да обяснява и да отстрани детето си, когато се налага. Според мен, някои родители не искат да признаят, че детето им се държи неприемливо, защото се чувстват виновни, и за да избегнат вината се правят, че няма проблем. Обикновено, реагират агресивно на забележките на другите родители. Детето им вижда това и става още по- свободно в проявите на агресия.
Тези хора не са диалогични, много добре знаят какъв е проблема и не желаят да предприемат нищо и за мен единственото решение да бъдат избягвани. Друг вариант е да се събираме на по- големи групи родители със сходни разбирания по въпроса, а появят ли се от онзи тип родители и деца те се озовават по групов натиск и много бързо взимат мерки или отиват да буйстват другаде.