Публикувана: 21 май 2009, 10:01 ч.
Последно мнение: 29 май 2009, 18:08 ч.

Липсата на лично време/пространство и семейно щастие

5 011
97
1

Гост

Отговори

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 21 май 2009, 22:55 ч.

Мнения: X

Цитат на: ZLATNA в чт, 21 май 2009, 21:07

Цитат на: aleks4e в чт, 21 май 2009, 17:31

Майчета, записвам се да ви чета (макар че все още нямам деца), защото това е един от големите ми страхове, свързан с майчинството - че двамата с мъжа ми няма да се справим с всичко, че ще бъдем вечно изнервени и никога няма да ни стига времето...

Спокойно, като дойде момента ще се справите - аз мислех също като теб + работохоличка и кариеристка бях, но сега съм 3 година по майчинство с 2 малки породени деца. Справям се доколкото мога, но темата ще ми е супер полезна и ще я следя с интерес.
Въпрос на организация, желание и време.
Децата няма да са цял живот мънички, ще порастнат и много ще ни липсват тогава. Hug

ZLATNA,

Aнели, взе ми думите. Simple Smile

# 46 21 май 2009, 23:32 ч.

Мнения: 9 776

Ами не се чувствам обезличена Thinking

. Вярно, детето ми е кротко. Засега Laughing

. Грижа се добре за себе си, мисля. За разтребване вкъщи може да нямам време, но за разходки - винаги. Без грим не излизам. Дори до магазина. Винаги съм била така. Поддържам косата си. Маникюра не толкова, защото опитах да си пусна, но след като одрах леко мъника, и се отказах. Сега само лак слагам. Включително на краката. Къпя се редовно Mr. Green

. Ако предстои да бъдем сами с бебето през деня, влизам в банята сутрин рано, докато дъщеря ми не е тръгнала на училище и за да не ми се налага после да го оставям сам. Кафе не пия. Готвя често. Винаги на юруш, но какво от това? Обичам да си съчетавам нещата. И успявам. Защото съм много бърза. Качеството на манджите ми намаля, но какво от това? Хората ми не са махнати. Прахоляка по мебелите понякога стига един пръст, но по-важно ми е, че съм излязла с децата на разходка. Кафе не пия. Пие ми се, но кърмя и се въздържам. Супер ми е, че не ходя на работа, а си гледам домочадието. Иска ми се да е така цял живот, ако може. Единствените ощетени са съпружеските отношения, но се свиква.
Така че е въпрос на организация, както са писали някои, но и на приоритети. Което ми е по-важно / и по-приятно /, него свършвам първо. Не се чувствам зле в никой случай. Супер ми е.

# 47 22 май 2009, 00:01 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 147

Аз не страдам от липса на лично време, нито по някакъв начин се чувствам обезличена. А детето ми не е от най-кротките да си кажа честно! Mr. Green

Но пък той по никакъв начин на ми пречи да си върша домашните задължения или да отделя време за себе си. Може би така сме се свикнали с него, не знам...
За мен лично е въпрос на организация... и децата да имат двама родители, които се грижат активно за тях!

# 48 22 май 2009, 00:27 ч.

Мнения: 6 713

Липсата на време е нещо съвсем обичайно за семействата с малки деца. Зависи и от вашата организация, от това доколко помага таткото, от това имате ли на кой да разчитате. Ако можещ дори и за 1 ден да извикаш някой да ти гледа детето, дори и за 2-3 часа, това е огромно облекчение. Поне за мен е така, защото ние живеем в чужбина, мъжът ми и аз работим, няма баби наблизо и например излизаме вечер с приятели няколко пъти на година, когато сме си в Бг или когато има помощ. Mr. Green

Съвсем в началото, когато бебенце е малко, е много трудно, един безкраен кръг от кърмене, памперси, захранване. Но в крайна сметка никой не ни е казал, че ще е лесно, нали? Wink

За личното време - аз съм на принципа, че ако не си вземеш нещо, никой няма да ти го даде даром. Нали не очакваш, че малкото ти бебе ще те чака търпеливо докато си слагаш фон дьо тен преди излизане?
Laughing

# 49 22 май 2009, 00:32 ч.

Мнения: 873

Винаги,когато ми се удаде случай,ще го кажа-ТАТКОТО
имам приятелки,които имат време за да се разкрасят,да спортуват(имат помощ в домакинството),но ТОЙ не ги забелязва ooooh!

имам такива,които са сами и се справят с домакинството,детето и разкрасяването,защото ТОЙ много помага.ние сме от вторите-съпругът ми много се промени и щом започна да готви,след като хиляди пъти се кълнеше,че няма да го прави,значи има надежда за всички Praynig

много е важно съпружето ти,ако не е като моето,да го ръчкаш,да делегираш задължения,да му втълпиш,че няма женска и мъжка работа,щом се отнася за дом,дете и семейсвто Peace

# 50 22 май 2009, 00:37 ч.

Мнения: 46 508

Не съм имала никакви проблеми, с личното време, последната година дори започнах работа от вкъщи. Но само половината от домакинските задължения бяха мои, по детето горе долу пак толкова.

# 51 22 май 2009, 01:08 ч.

Мнения: 2 013

Беше ни много трудно само в началото,но всичко си дойде на мястото.Не мога да кажа,че дъщеря ми ме ангажира изцяло,напротив през деня мога да свърша каквото си поизкам,докато тя си играе или спи.
Не мога и да кажа,че водим затворен живот защото не е така,продължаваме да си излизаме с компанията,както и преди.Е,с тази разлика,че сега излизаме след определен час (след къпането в 21ч) Simple Smile

Ходим с приятелите по екскурзии...Тя е с нас,не ме натоварва,нито ми е некомфортно.Дори напротив страшно приятно ми е да сме тримата...така се чувствам ОК.
С мъжа ми сме си разпределили всички задачи,докато аз правя едно,той прави друго и така остава доста време да си обърнеш внимание.

# 52 22 май 2009, 01:13 ч.

Мнения: 6 713

Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 2 май 2009, 01:08

Не мога и да кажа,че водим затворен живот защото не е така,продължаваме да си излизаме с компанията,както и преди.Е,с тази разлика,че сега излизаме след определен час (след къпането в 21ч) Simple Smile

Е, добре де, ама кой я гледа? Или я водите с вас навън след 21.00? newsm78

# 53 22 май 2009, 08:37 ч.

Мнения: 9 436

Всичко е до органзация.Има дни ,в които ми остава много свободно време,а има дни ,в които нямам и минутка свободна.

# 54 22 май 2009, 08:42 ч.

София
Мнения: 12 554

Цитат на: ЛУРДЕС в пт, 22 май 2009, 01:13

Цитат на: ♣٠·˙♥Rbaby1♥˙&# … 2 май 2009, 01:08

Е, добре де, ама кой я гледа? Или я водите с вас навън след 21.00? newsm78

Ми сигурно баби. Въпросът обаче е какво правим без баби. Mr. Green

# 55 22 май 2009, 08:44 ч.

Мнения: 998

По принцип съм организирана ,но искрено завиждах на майките ,чиит деца спят.
Моето от малко бебе не искаше да спи по повече от половин-един час на ден и
се бях притеснила ,водих го по лекари ,но ми казаха ,че просто бил такъв тип newsm78

По спомените на майка ми съм била същата де.
Ако беше поспивал повече щях да намирам повече време за себе си и за къщата ,но
да се надявам следващото да е по-кротко ...

# 56 22 май 2009, 08:50 ч.

Мнения: 2 015

Ох, на мен ми е трудно да намеря време за всичко-за мъж, дете, къщата, хобито и през това време да изглеждам добре !
Вчера се учудих на майка с близнаци, които почти не спали(по нейните думи), а тя нагласена, на гримирана .Може би си е до организация, ама аз нещо май не съм много по организациите.Все бързам, а не успявам да свърша нещо навреме .

# 57 22 май 2009, 09:00 ч.

Пловдив
Мнения: 4 135

Преди да забременея не работех.Като сме безделници, да не сме без празници дето се вика Laughing

Винаги съм била много организирана и подредена, дори прекалено.Като се роди бебето се почувствах абсолютно безпомощна.Обзеха ме едни страхове, че не знам какво да правя и че няма да се справя.Два месеца не знаех къде се намирам, будна ли съм, сънувам ли.Честно почти нямам спомен от това време, а дъщеря ми още няма пет месеца.Благодаря на мъжът ми за страхотната подкрепа и разбиране.Иначи всичко вършех сама.Чистене, гладене, маникюр, педикюр, епилация, прическа плюс грижите за бебата.Днес всичко се нормализира.Престраших се да оставям беби сама с татко и, дори баба и дядо я разхождат от време на време.В събота имам почивен ден. Laughing

Фризьор, солариум, кафе с приятелки.Техните деца са големи и предпочитат да излизат без мама.Детето е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.Не ми липсва предишната свобода.Отношенията в семейството не са се променили.Сексуалният живот също.Не изпадам в излишни терзания и се наслаждавам максимално на момента, защото времето наистина лети много бързо.

# 58 22 май 2009, 09:31 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Четейки оставам с впечатлението , че моят бяс у дома е доста кротък всъщност.
Като беше по-малък ставах 1 час преди него за да си взема спокойно душ, да пия кафе и да сложа лек грим.
Никога не е бил от ревливите деца и спокойно си играе сам в неговата стая, а аз съм в хола и "подслушвам" с бейбифона.
За да имаме лично пространство с мъжа ми, още преди година и половина отделихме малкият в неговата стая.
Грижа се съвсем сама за детето (мъжа ми пътува) и успявам 2 пъти да излезем на разходка, да сготвя, да изчистя и аз да се въведа в приличен вид. Някой неща като готвенето и гладенето правя след 21ч. когатомалкият заспи. Докато гладя гледам някой хубав филм, докато чакам яденето да се сготви се лакирам...
А когато ми се натрупа много умора, си давам ден за мързел. И аз съм човек, все пак.
От както съм родила обаче, това е най-спокойният период в живота ми - всеки ден разходки, срещи с приятелки,, плаж лятото...

# 59 22 май 2009, 10:31 ч.

Мнения: 2 090

Сутрин и едно кафе не може да изпиеш защото малкия все нещо белалийства.Имам си двама бандити вкъщи,и всъщност мога Wink

Обличаш се на пресекулки. Грим, прическа- и 5 минути са много. Банята не е вече лично пространство.Не съм съгласна,напълно постижимо е Grinning

А кафетата с приятели са все опити за някакъв социален живот, в който всеки се съобразява с потребностите и режима на малкия.Понякога децата се съобразяват с мен Mr. Green

,лягат си по-късно,хранят се навън,и така...
Ядеш и буташ количка, спираш цигарите (или поне ги намаляваш до минимум) защото вече нямаш време за това удоволстие...Е,стига де Naughty

И се радваш на всеки момент, когато имаш две празни ръце, с които би могла да свършиш нещо полезно- дори не и лично за себе си.Тук съм съгласна Grinning

А в мига, в който решиш, че аха - овлядяла си ситуацията и вече всичко е под контрол, се оказва, че мъжът ти все още страда от липсата на лично време и пространство? Joy