Много се изписа тук -в ДиС - и много се каза..., но аз така и не успях да намеря своя отговор. ревнувам много - това от скоро - последните 1-2 години - при 18 годишен брак. в последно време се улавям, че в мислите ми не е някоя дългокрака девойка владееща камасутра или незнам си к,во там.. Ревнувам от самите обстоятелства - че не е при мен, че говори с незнам си кой или коя, че се усмихва на някой друг, .....а аз съм далеч и не мога да видя тази усмивка...разделите са много кратки - за 2-3-4 дена - но страшно тежат...винаги съм искала малко повече въздух и самота - но като се случи... явно не съм била подготвена, не че и наперени девойки ми се мяркат, но като че ли те останаха на заден план...по голяма е болката от липсата на самия него отколкото мисълта за евентуалната изневяра. ревнувам даже и от бизнес партньорите му защото не съм с него по това време.
и... да когато си е в къщи пак не се виждаме по цял ден - всеки на работа - но вечер...даже и да мълчим и всеки да си прави нещо свое..усещам присъствието му и това ми е достатъчно..
сигурно за повечето от вас това са лиготии- като чета какви драми има - но е хубаво да ме поуспокоите, че все още не съм в критическата и това не са горещите вълни и хормоните:mrgreen:
поклон пред моряшките съпруги
- просто не мога да си го представя.....
а вие как се чувствате когато него го няма - питам тези при които това не е ежедневие - а просто за известен период се налага да са сами за по 2-3 дни в седмицата.
и... да когато си е в къщи пак не се виждаме по цял ден - всеки на работа - но вечер...даже и да мълчим и всеки да си прави нещо свое..усещам присъствието му и това ми е достатъчно..
сигурно за повечето от вас това са лиготии- като чета какви драми има - но е хубаво да ме поуспокоите, че все още не съм в критическата и това не са горещите вълни и хормоните:mrgreen:
поклон пред моряшките съпруги
- просто не мога да си го представя.....а вие как се чувствате когато него го няма - питам тези при които това не е ежедневие - а просто за известен период се налага да са сами за по 2-3 дни в седмицата.
... Кураж и не мисли толкова навътре... 
Но пък помисли, защо го прави? За теб, разбира се. Да си доволна и щастлива, да го оцениш в тази му светлина. Разбирай го, от това има нужда. А и сега е момент на финансова криза, и понеже съм в същата ситуация като теб, се опитвам да разбирам. Защото да е всеки ден до теб и да няма пари, тогава положението ще е съвсем друго, няма да има за какво да се усмихвате.
