Публикувана: 23 май 2009, 00:03 ч.
Последно мнение: 26 май 2009, 07:50 ч.

Липсва ми

2 853
19
1

Гост

1
2
Всички

23 май 2009, 00:03 ч.

Здравейте..Така знам,че съм малка за този форум едва на 15 години съм,но пък ми е много интересно да го чета Laughing

От край време ме измъчва нещо.Трудно ми е да го споделя на близък човек.Не искам вашите съвети,просто искам да кажа какво ме измъчва.Имам си едно хубаво семейство.Хубава мама,хубав тати,хубава кака...Обаче тати....Той е много особен характер.Обича само да стои да си пийва ракийка,да си гледа телевизия,да си ходи за риба и така.Знам,че той адски много ме обича и би направил всичко,за да съм щастлива.Но не ми показва,че е така.Просто не може да изразява емоциите си.Обръща ми адски малко внимание,да не кажа никакво.На мен това много ми тежи на сърцето,защото го обичам тооолкова много.Той няма време никога за мен.Само как искам да прекарам поне един ден заедно с него.Как си мечтая да излезем на разходка и да се смеем.Как искам да отидем на картинг и да се състезаваме заедно,да постоим заедно вкъщи и да си разказваме разни неща.Това ме измъчва всеки ден,но не мога да го накарам да е такъв.Веднъж една приятелка говореше как се боричкали с баща си.Тогава и завидях много и си мечтаех поне за един такъв момент.Много ли е поне да гледаме филм заедно ?Умирам от щастие,когато идем заедно до магазина.Просто тази мисъл,че не съм толкова близка с него ме кара да се чувставам доста гадно,все едно го няма.Оф стига съм ви занимавала с глупостите ми,само исках да споделя това с някого.И съжелявам,че ви занимавам с тъпи неща... Sad

# 1 23 май 2009, 00:06 ч.

Мнения: 46 488

Явно майка ти не забелязва или счита, че не отива на един мъж да ги върши тези неща. Нямаш друг избор, освен директно да му кажеш как се чувстваш и какво искаш.

# 2 23 май 2009, 00:13 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това Rolling Eyes

Иначе да ти отговоря - някой хора са си такива, трудно показват емоции. Ти осъзнаваш, че баща ти те обича, значи той по някакъв начин все пак го казва или показва, но може би не е точно както ти очакваш. Загледай се в него, гушни го, ей така за нищо - виж как ще реагира Hug

# 3 23 май 2009, 00:22 ч.

Цитат на: TarikMom в сб, 23 май 2009, 00:13

Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това Rolling Eyes

Ми не,не ми го е казвал или показвал,че ме обича,просто бях споделила на мама за това и дори си бях мислила,че не му пука много за мен,но тя ми каза,че много държал на мен и ме обичал,но просто не го показва и и е кофти Cry

# 4 23 май 2009, 07:32 ч.

Мнения: 13

Аз бях така дълго време - не показвах на хората, които обичам колко ги обичам. Никой не можеше да ме ядоса или обиди. Бях заровил всички чувства доста надълбоко. Никога не казвах на жена си колко я обичам. Мислех, че трябва да го знае и е излишно. Донякъде в семейството на родителите ми е така - чувствата не са много на почит. Но се роди дъщеря ни. Започнах да си мисля как ще се чувства тя след време. И сякаш се пречупих. Тя е моята принцеса - най-красивата и най-важната жена в живота ми. Жена ми също вече вижда колко я обичам и колко държа на нея. Единственият недостатък е, че не успях да оставя отрицателните емоции заровени. Сега е по-лесно да бъда наранен и ядосан. Понякога е трудно. Но си заслужава.

# 5 23 май 2009, 08:20 ч.

Мнения: 676

Цитат на: TarikMom в сб, 23 май 2009, 00:13

Ами имам чувството, че не 15- а 10-годишно дете го е писало това Rolling Eyes

Аз пък се чудя след 20-те не се ли появява и доза тактичност, особено като се отнася до деца?

Мони, не всички хора умеят да показват чувствата си по начина, по който на нас ни се иска. Хубаво е, че знаеш колко много те обича татко ти. Обичта много пъти от мъжете не се казва, а се показва чрез действия. Те може и да не включват забавления, но когато нещо касае теб или здравето ти, сигурно татко ти е готов и светът да преобърне. Едва ли това ще те успокои обаче, за това и аз мисля, че нямаш друг начин освен да му кажеш в прав текст това, което казваш на нас. Или сама да инициираш общи излизания и забавления, не вярвам да ти откаже. Понякога родителите не усещат как поведението им се отразява на децата им, но това не означава, че не ги обичат. И имат нужда от малко побутване, малко откровеност. Това обикновено бързо ги отрезвява. Успех, миличко! Hug

# 6 23 май 2009, 08:31 ч.

Мнения: 25 568

Че таткото няма да тръгне на шопинг и картинг с 15-годишната си щерка, е ясно. Че няма да почне да се боричка или гушка с нея - също. Но защо щерката не помисли да прояви интерес към заниманията на таткото? Ето, иска да се разхождат сред природата, а защо не му предложи да я вземе с него за риба? Това може да се превърне в страхотно изживяване и сближаване между двамата. Laughing

И аз си мисля, че това не е писано от 15-годишно девойче. На тази възраст копнеят за други неща, не за боричкане с тати. Wink

Нито пък един баща би си позволил такива игрички с подрастващата си дъщеря, особено ако е вече доста добре развита физически.
(Проблем, доста добре описан от Джоузеф Хелър в "Нещо се случи".)

# 7 23 май 2009, 08:32 ч.

Мнения: 16

Много е хубаво да не можеш да изразяваш емоциите си.
Особено ако си мъж.
Иначе можеш да се изпуснеш и току-виж си ги изразил.
И те уволняват веднагически.
Особено в голям град.
И нямаш пари да плащаш примерно да те лекуват от това.

Мила m0ni, не е лошо тва на баща ти, като порастнеш и ти се наложи да се бориш със живота в реална ситуация и частния бизнес, ще разбереш че всички нормални хора са така.

# 8 23 май 2009, 08:59 ч.

Мнения: 194

Аз на 15 мечтаех да остана сама в къщи.

# 9 23 май 2009, 22:54 ч.

Мнения: 721

мони, това което си написала е много тъжно.има дъщери които цял живот се борят за вниманието и одобрението на бащите си. и на 15 и на 25,35........аз бях една от тях.нямах смелостта да му кажа когато бях дете, като се омъжих и станах майка продължавах да се тормозя от факта.каквото и да правех то оставаше незабелязано, неоценено, а толкова много исках просто татко да ме потупа по рамото и да каже"браво моето момиче".е предадох се, отказах се-така болеше по малко.когато минах тридесетте, възпитавайки своите деца събрах смелост и му казах как съм се чувствала през всичките тези години.той не каза нищо, нямаше нужда.сълзите които стичаха от очите му "крещяха".просто някои мъже смятат за слабост да кажат и покажат любовта си, а пропускат толкова много.сигурна съм че и моят татко съжалява, но не може да върне времето назад.говори с твоя, кажи му какво чувстваш.минали са само 15 год. колко още по 15 ви предстоят

# 10 23 май 2009, 23:07 ч.

Мнения: 17 407

чакайте, де- тези неща явно винаги са й липсвали...То верно, че може да се породят съмнения, ама аз пък й вярвам и я разбирам.

# 11 23 май 2009, 23:14 ч.

Linz
Мнения: 11 619

На 15 съвсем не мислех за баща ми, който така или иначе нямаше време и желание да се занимава с мен. Вълнувах се от съвсем други неща. Сега, на 35 е същото.

# 12 23 май 2009, 23:26 ч.

Мнения: 25 568

Цитат на: К-А-М в сб, 23 май 2009, 08:59

Аз на 15 мечтаех да остана сама в къщи.

И аз!

# 13 24 май 2009, 00:58 ч.

Мнения: 110

Мило момиче разбирам те напълно - моя баща за почти 28години нито един път не ми е казал че ме обича той е много странна птица. Преди две години си поговорих с него и го попитах какъв му е проблема а единственото което каза е че не може да казва Обичам те а и не може да показва чувства.

# 14 24 май 2009, 02:13 ч.

Мнения: 17 546

Когато не сте го преживели, ще ви се вижда странно! И на 39 страдам от това, че баща ми ме имаше за даденост в детството ми. Никаква емоция не предизвиквах у него.
И да, Как` Сийке, реших да се сближа с него като започнах да се интересувам от нещата, които го интересуваха него, за да съм до татко. Сега аз купувам инструментите у дома, аз ги подреждам, аз си поправям чешмата, пробивам си дупки с бормашината, сглобявам си мебелите, поправям какво ли не. Но да не мислиш, че като ги научих тези неща това го впечатли? Не, просто го отменях в тези дребни семейни задължения, за да има повече време да не ме забелязва. Confused

Сега, тези умения ми вършат работа у дома, но не ми дадоха по-голямо количество бащино внимание, въпреки, че ги усвоих, въртейки се около баща си, за да си го изпрося това внимание.

# 15 25 май 2009, 14:35 ч.

Мнения: 702

Аз пък съжалявам, че има въобще такива хора!За какво ги правят тези деца, като ще ги пренебрегват?!
Навремето вуйчо ми беше много строг!Дори ни забраняваше да се смеем и аз си мислех, че е много лош и все не разбирах какво пък лошо има в това да се смееш?!Биеше батко ми и дърпаше уши наред/моите само веднъж, но аз си бях виновна/.
Сега обаче, същият моя вуйчо е като малко дете!Толкова много ни обича всички и вече го показва!И е готов за децата си да си свали не гащите, а кожата от гърба!Но за съжаление, стана такъв, след като батко замина в чужбина, а сестра му в София, а вуйчо остана сам с вуйна.
Аз поне не мога да се оплача от татко и наистина би било много хубаво всички деца да могат да споделят с родителите си, без това да бъде нещо смешно и слабо!
Аз с майка си не съм споделяла толкова, колкото с татко!
Пожелавам на всички млади родители или по-точно на родителите с малки деца да изградят силни връзки с отрочетата си Simple Smile

# 16 25 май 2009, 15:46 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

На 5, на 10, на 15 и на всяка друга възраст едно дете (после възрастен) си има нужда от баща си.
Аз на 15г. ако не съм се боричкала, то поне съм играела с баща ми.
Но да се качваш на раменете му и да скачаш във морето си е като боричкане. А аз баш на 15 го правех това с моята татко Heart Eyes

m0ni , ще се боря това да не е един ден пост и от мое дете. Трудно е да намериш време и за себе си, понякога... Но за децата си е задължително.
поговори с него... Не може да не намериш път към сърцето му.

# 17 26 май 2009, 01:04 ч.

Мнения: 873

може би един ден момиче на име Теди ще пусне такава тема в някой форум,а може би не...........нейния татко много работи,понеже смята,че щом и осигурява пари,купува и маркови дрешки и скъпи играчки,значи всичко е наред.той не я води на лекар,рядко излизат на разходка,не си играе с нея,а когато са заедно,той държи тя да е натъкмена като кукличка,.за да му радва окото и да допълва имиджът му на гъзар-паралия.тази Теди,обаче,също спря да забелязва баща си-тя никога не пита за него,не плаче,когато той излезе,не го посреща,щом се прибира,не го гушка и въобще не го отразява Naughty

чудя се кой ли ще съжалява повече един ден-той или тя Thinking

чудя се дали и да не поговоря с майката на Теди и да видим дали тя може по някакъв начин да изгради наново връзката на таткото с детето му,защото това е също толкова важна връзка,колкото на майката с детето-съдя го по отношенията на моят съпруг с нашата дъщеричка Heart Eyes

# 18 26 май 2009, 07:35 ч.

Мони, Мони, за съжаление, напълно те разбирам. И моят баща така и не се поинтересува от мен. Има такива хора, за които правенето на деца и грижата за тях приключва с изпразването (съжалявам за грубия израз). Заприказвай го някой път за нещо, от което се интересува. Питай го как е, помоли го да ти помогне с уроците, пък макар да ги разбираш. Може да се посъветваш и с майка ти, тя със сигурност ще знае. Ако не се получи... се постарай един ден твоите деца да не пускат такива теми.
dessy encheva, със сигурност той ще съжалява повече. При такива отношения детето събира много горчилка към родителя, а после всякакво отношение се изпарява. Аз и най-добрата ми приятелка сме потърпевши от такива чудесни бащи. С разведени родители сме и двете. Моят баща един път не вдигна телефона, за да ме попита как съм. Един път не дойде до нас, за да ме види. Поне да беше от родителите, които смятат, че с парите се изчерпва всичко. Ами той не, нито един път не ме попита дали имам нужда от нещо. Нещо повече, преди 2 години, един ден след 16-я си рожден ден, аз подадох първия си иск в съда. Заради издръжката му. Която плаща чак след като започнем да се съдим. И, Деси, просто в един момент тази горчилка се изпарява. Свикваш, че има такива хора, за които децата им не съществуват. Че за тях има само новото им семейство. Само че животът не прощава на никого. Едно дете има нужда от родителите си, когато е малко. Докато не започне да се оправя само. Родителят, когато остарее, има нужда от децата си. Защото, ако не те, то кой друг ще ги води на лекар, ще им дава лекарствата, ще сменя памперси в дните, когато те вече просто не могат да се оправят сами. И дори да не го правят те самите, пак децата са тези, които наемат и плащат на болногледачката. Но ето, че има хора, които не го осъзнават. И един ден ще потърсят децата си. А дали те ще откликнат?
Аз за себе си отговорите съм си дала. Не си избирам родителите. Поне майка ми е човек, който ми дава любов като за двама. И се моля, моят съпруг един ден да не е като многото бащи, които решават, че децата им са за украса. И дори един ден, да не дава Господ, стане нещо и се разведем, той да не реши, че освен с жена си, се развежда и с децата.

# 19 26 май 2009, 07:50 ч.

Мнения: 473

Нормално е да ти липсва, да си родител не означава само да носиш пари вкъщи. За съжаление обаче, много мъже смятат, че дотам се изчерпва задължението им към семейството. Кажи тези неща, които си написала директно на баща ти, така както ги чувстваш. Кажи му от какво имаш потребност, какво ти тежи, попитай го в очите защо не показва никаква любов и интерес към теб. Майка ти също явно се е примирила с това, но с такова отношение към децата родителите си губят емоционалната връзка, която е най-важната.

Препоръчани теми

Ще ме помислите за луда…

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Искам само истината , как ?

Причина:

Причина: