Ами според мен М е права. Но ако приемаш съвети, не се товари за всяка дреболия, да си мисли бабата, че и тя има право на глас и така ще си извоюваш мнение за важните въпроси 
- Публикувана: 25 май 2009, 10:25 ч.
- Последно мнение: 26 май 2009, 17:10 ч.
конфликт майка/баба - мнения?
Прочетох само първия пост.
Предполгам бабата не е майка на майката.
Ако е нещата са немного добре. Ако е свекърва, тогава е по-малкото зло.
Майката носи отговорност и взема решения. Ако тя е нормален, стабилен, отговорен и най-малкото вменяем човек....един разговор би я информирал достатъчно добре за позицията на бабата - как тя смята, че би било уместно да се гледа детето. За майката това е странична гледна точка, коректив и отправна точка. За бабата е споделяне. НО решението се взема от майката! И бабата трябва да го уважи, освен ако не застрашава обективно детето.
Мен тази ситуация би ме огорчила, защото явно бабат смята майката з анедобра майка. Иначе би й имала доверие! Затова бих с епритеснявала ко е майка ми, която ме е възпитал аи смята че не ставам за майка. Ако е свекървата е друго - тя може още да не познава снахата, но пък би следвало и да е по-внимателна като не критикува своето дете...
Обаче не ми стана ясно какъв въпрос, какви разговори всеки път... Майката не е ли казала, че е майка и си гледа детето...
Предполгам бабата не е майка на майката.
Ако е нещата са немного добре. Ако е свекърва, тогава е по-малкото зло.
Майката носи отговорност и взема решения. Ако тя е нормален, стабилен, отговорен и най-малкото вменяем човек....един разговор би я информирал достатъчно добре за позицията на бабата - как тя смята, че би било уместно да се гледа детето. За майката това е странична гледна точка, коректив и отправна точка. За бабата е споделяне. НО решението се взема от майката! И бабата трябва да го уважи, освен ако не застрашава обективно детето.
Мен тази ситуация би ме огорчила, защото явно бабат смята майката з анедобра майка. Иначе би й имала доверие! Затова бих с епритеснявала ко е майка ми, която ме е възпитал аи смята че не ставам за майка. Ако е свекървата е друго - тя може още да не познава снахата, но пък би следвало и да е по-внимателна като не критикува своето дете...
Обаче не ми стана ясно какъв въпрос, какви разговори всеки път... Майката не е ли казала, че е майка и си гледа детето...
Майката е права в случая, защото става въпрос за нейното дете. Когато твоята майка е отгледала двете си деца имало ли е някой, който постоянно да й натяква мнението си, и как тя е реагирала на това мнение? Майка ми постоянно си изказва мнението, понякога, когато размисля, че е права я оставям да го наложи, но когато съм твърдо против си отстоявам моето мнение дори ако трябва да стигнем до скандал. Но тя също отстъпва, мърмори си под носа, но прави това, което съм казала.
Aрт мама, това наистина е майка ми. Свекърва ми изобщо не се меси, според нея всичко, което правим, е най-добро 
Та майка ми наистина не може да ми се наложи (още повече, че когато някой път през почивните дни малката е при нея, аз не държа сметка как я гледат), но ужасно ми тежи, че всеки път срещите ни започват и завършват по един и същ начин. Това много ме товари и наистина ме обижда. А според нея няма причина да се обиждам. Тя трябвало да се обижда, задето не приемам мнението й. Последният път след поредното скарване цяла нощ имах контракции.
На нея никой не й се е месил, баба ми е била доста далече когато тя си е гледала децата
Та майка ми наистина не може да ми се наложи (още повече, че когато някой път през почивните дни малката е при нея, аз не държа сметка как я гледат), но ужасно ми тежи, че всеки път срещите ни започват и завършват по един и същ начин. Това много ме товари и наистина ме обижда. А според нея няма причина да се обиждам. Тя трябвало да се обижда, задето не приемам мнението й. Последният път след поредното скарване цяла нощ имах контракции.
На нея никой не й се е месил, баба ми е била доста далече когато тя си е гледала децата
Имам отношение по въпроса, и ще го изразя.
Възрастният човек, или човекът от различно от нашето поколение много трудно приема промяната, както и подобаващо авторитет, различен от неговия, особено пък на пряк низходящ.
Безспорно поведението на бабата е неадекватно. Безспорно възражанията на майката не са неоснователни.
Мога да кажа, че много трудно биха постигнали компромисно поведение, защото в момента в който се стигне до изграждането на компромиса, и двете ще започнат да усещат, че поведението им е лицемерно. А лицемерното поведение се издържа максимум няколко години, защото през времето на неговото изповядване вътрешния конфликт продължава да зрее.
Кофти като цяло.
Възрастният човек, или човекът от различно от нашето поколение много трудно приема промяната, както и подобаващо авторитет, различен от неговия, особено пък на пряк низходящ.
Безспорно поведението на бабата е неадекватно. Безспорно възражанията на майката не са неоснователни.
Мога да кажа, че много трудно биха постигнали компромисно поведение, защото в момента в който се стигне до изграждането на компромиса, и двете ще започнат да усещат, че поведението им е лицемерно. А лицемерното поведение се издържа максимум няколко години, защото през времето на неговото изповядване вътрешния конфликт продължава да зрее.
Кофти като цяло.
Нансен-категорично Да!
За мен лично, начинът беше-далече от майка ми.Това към днешна дата се изразява в наистина малко време, прекарано Заедно.Като иска децата-моля-идва, взима/ или аз водя/, след което тя остава с тях, аз си тръгвам.Може да е рядко, но не е лишена от това да се радва и "грижи " за внуци, и обратно-когато съм си аз с децата-тя не ми трябва.Това във връзка с компромисите-налага се да ги правя рядко, по време на някой друг празник, ако случайно сме се събрали.Аз избягвам и такива събирания просто.От вечно дуднене никой няма нужда, а оспорване от тяхна страна се категоризира като заяждане, подкачане и пр.
Т.е.- аз самата нямам нужда от помощ, установила съм в процес на години, трудности и семейни крамоли, че сама съм ок.Когато съм с децата не ми трябва друг и съответно-не го приемам да ми се мъкне.Директно, по телефона звъни примерно и пита-къде сте-отговарям-навън сме и точка.Не каня, не викам с нас, нищо.Като пририта вече много за децата-водя и оставям.
За мен лично, начинът беше-далече от майка ми.Това към днешна дата се изразява в наистина малко време, прекарано Заедно.Като иска децата-моля-идва, взима/ или аз водя/, след което тя остава с тях, аз си тръгвам.Може да е рядко, но не е лишена от това да се радва и "грижи " за внуци, и обратно-когато съм си аз с децата-тя не ми трябва.Това във връзка с компромисите-налага се да ги правя рядко, по време на някой друг празник, ако случайно сме се събрали.Аз избягвам и такива събирания просто.От вечно дуднене никой няма нужда, а оспорване от тяхна страна се категоризира като заяждане, подкачане и пр.
Т.е.- аз самата нямам нужда от помощ, установила съм в процес на години, трудности и семейни крамоли, че сама съм ок.Когато съм с децата не ми трябва друг и съответно-не го приемам да ми се мъкне.Директно, по телефона звъни примерно и пита-къде сте-отговарям-навън сме и точка.Не каня, не викам с нас, нищо.Като пририта вече много за децата-водя и оставям.