Публикувана: 25 май 2009, 10:39 ч.
Последно мнение: 5 юни 2009, 09:42 ч.

имате ли идея

3 344
66
1

Гост

# 15 25 май 2009, 12:07 ч.

Не съм сигурна, че аз нямам вина. Аз съм с доста тежък характер. Правя доста забележки. Взимам решения сама и се съобразявам с всички , но изключително спрямо моите разбирания и идеи ...
Той твърди, че се налага, аз не го възприемам така. Аз не си задавам въпроси и не питам. Имам проблем -> виждам решение -> реализирам го ... при което се окавза, че правя най доброто за всички , но някои са настъпани по мазола и не се чувстват добре.
Т.е имам си ръбове ... Опитвам ...

# 16 25 май 2009, 12:11 ч.

Мнения: 260

Положението е за лекар и изследвания. Такива повтарящи се състояния, с параноя, гняв към близките, след които той се чувства объркан и не знае какво се случва, за съжаление говорят за нещо повече от депресия или емоционална дупка. Ако не се вземат мерки, нещата само ще се влошават. Най-добре е да отидете на доктор сега, защото в по-късен етап може да се стигне до положение да не пожелае сам да отиде Sad

Стискам палци всичко да се нареди.

# 17 25 май 2009, 12:32 ч.

Изобщо не е лесно! И не е лесно, защото не знам със сигурност къде е проблема.
Ако проблема е , че моето поведение предизвиква реакции, то защо да лекувам човека от това, че живее в такава обстановка. Ако аз трябва да се променя , за да се оправят нещата? Или е късно вече , защото реакциите са изработени?
Ако знаех къде е проблема , щеше да е много по лесно!

# 18 25 май 2009, 12:53 ч.

София
Мнения: 17 276

Без да съм у вас и без да съм специалист, само като страничен наблюдател, смятам, че правиш огромна грешка.
Дотолкова си се вторачила в твоята вина, че това не ти позволява да видиш, че съпруга ти е болен човек.
Ако имаше някакви бъбречни или сърдечни проблеми или нещо друго, щеше ли да седиш да се вайкаш къде си сбъркала или щеше да търсиш втори, трети, пети лекар?
Ходил е година на психолог и той не му е помогнал, ама търсете нов, недейте така оставяте нещата.
Тези заболявания не се дължат на това, че жена ти прави това или онова.
И имат нужда от лечение.

Пиша ти всичко съвсем добронамерено, надявам се не се обиждаш.

# 19 25 май 2009, 13:10 ч.

Мнения: 0

Цитат

В същност има избор или да се пребори сам и да разреши проблемите със себе си и света сам или да пие лекарства.

Виж, Чудна, това състояние, което описваш не се оправя без лекарства. Причината е, че в мозъка настъпва химичен дисбаланс и колкото и човек да си повтаря, че няма проблеми, колкото и да му се иска да се справи сам, не може - химията му е разстроена. Затова ти трябва не психолог, а психиатър - не се притеснявай от тази дума. Те не лекуват само луди, а и съвсем нормални хора с неврози, депресии, хипохондрии и т.н. Лекарствата се пият по-дълго 6м - година, зависи кога ще се възстанови нарушения химичен баланс. Но помагат! И няма нищо лошо да ги пие. Сега има много свъвременни медикаменти, които категорично не се пият цял живот. Иначе ще измъчва себе си и вас. Особено напролет - тогава тези състояния са най-силни и вероятно през есенно-зимния сезон. Колкото повече слънце има, толкова по-леко би трябвало да му е след като започне да пие лекарства.

# 20 25 май 2009, 13:12 ч.

Не се обиждам изобщо.
Просто нещата се измениха толкова изведнъж и то на 180 градуса . Не е лесно, да не можеш да познае8 човека до себе си, нее лесно и да си разбираш соята вина в един конфликт.
Добре, всеки ли който избухва има нужда от лекар? Това не е ли човешка характеристика? И аз избухвам. И съм удрялала и съм крещяла ... в дадени моменти и ситуации и съм била нещастна и раздразнителна в определени периоди ... и ако си помисля, че всеки път някой е можел да ме помъква по доктори ... не ми се мисли!
Аз си знам проблемите и недостатъците и мога да живея с тях и се уча ... но не виждам как един лекар може да ми промени характера и как може да ми промени същността и то за цял живот?
Кога наистина човек е болен ?
И така. Защото огромна греша е понякога не се помага на човек да си разреши проблемите , а да се праща на лекар.
Няма хапче за безметежен живот . Или?
Ако той поиска да иде на лекар и да вземе хапчета - аз няма да се противя. Но аз се уморих и не съм сигурна и няма да предприема нищо.
ще се грижа за себе си и за детето и няма да се натрапвам с мои решения и мнения. ще оставя човека да реши сам за себе си Hug

# 21 25 май 2009, 13:21 ч.

Мнения: 0

Чудна, това не е обикновено избухване, това е депресия. Причните не са толкова важни, но не може сълзите да са му на очите, да ти пише, че съжалява и не знае защо е в това състояние, да му е тежко без да има реален сериозен проблем и това да е само избухване. Няма хапчета за безметежен живот, наистина, но това са само фрази. Истината е, че всичко е химия и когато се наруши тя, нещата се объркват точно както ти го описваш. Трябва му лекар. И от това състояние се излиза. А той изпитва ли някакви страхове?

# 22 25 май 2009, 13:22 ч.

и Бърди, ти как би се чувствал да ходиш на трети, пети .. лекар? болен, нали? а щастлив ли е един човек, който не стига , че си има някакви проблеми го водят по трети , пети и пр. лекари? Не.
И колко в реме трае това? Та да смениш 5 лекаря ... ще трае поне година? Как ще се чувства човек след това, освен като един болен човек?

И колко помагат антидепресантите не знам, но сестра му пие вече 7 ма година ... 25 годишно момиче , завършило току що университет с отличен и вече 7 ма година на антидепресанти, че се стряскала от изпитите и плачела , а майка им е хипохондър и за нея всяка емоция, хрема , прокашляне и пр ... се потушава с хапче!

Целия си живот като дете е изживят така - зимата не е излоизал навън, за да не изстине, та му носила майка му сняг в леген , да пипне!
Егати ужаса. И сега да го помъкна пак по лекари, защото се караме по смейно му?

# 23 25 май 2009, 13:25 ч.

Да . Има страх от хронични болести и най вече диабет (появи се след откриването на проблема със щитовидната).
Иначе не е научен да бърка или губи - цяла трагедия е и не понася упреци и забележки от околни.
Друг проблем няма.
Обича да има приятели, компания и хора с които да си приказва за каквото и да е. А сега нямаме много приятели, нали се преместихме и е трудно да се създае среда.

# 24 25 май 2009, 13:37 ч.

София
Мнения: 17 276

Виж, аз затова започнах с "не съм у вас" и не мога да говоря от личен контакт, нали така.
Но ако ставаше въпрос само за раздразнителност и избухвания, темата ти щеше да бъде в смисъл - съпругът ми лесно избухва, какво да правя. Явно ти самата не смяташ, че става въпрос за избухливост.
Също така това, което е преживял миналата година - паническото разстройство си е сериозна болест, която не знам как сте преборили без медикаменти.
Та така де, няма как никой тук от нас да знае болен ли е или избухлив.

Но ако е болен и не взимате мерки от цитираните долу съображения, е направо .... безотговорно, да не кажа глупаво.

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 13:22

Когато човек е болен, да не го водиш по лекари, защото ще се чувства като "един болен човек" ми е меко казано, странно.

И пак казвам, това при положение, че наистина не е просто нервен, откъде да знам.

# 25 25 май 2009, 13:38 ч.

Мнения: 6 618

Пие ли си хапчетата за щетовидната жлеза ?Скоро правил ли си е изследвания на хормоните?Проблемите с нея оказват силно въздействие в/у нерваната система.

# 26 25 май 2009, 13:40 ч.

Мнения: 0

Ами виж какво, ако тези са страховете му, наистина има само депресия. Но като се зачетох по-сериозно ми се струва, че явно тя рецидивира. Още повече, че му е заложена от семейството.Трябва му добър специалист. Ако имате лош опит с антидепресантите (личен или както се вижда и по сестра му) и не искате да пие, му трябва много силна воля и желание да се измъкне сам от дупката, в която е попаднал. А хората в такива състояния най-малко имат воля. Може би и психотерапевтите помагат, незнам, това е толкова ирационално лекуване.

# 27 25 май 2009, 13:47 ч.

Там е работата, че и аз не знам.
Но вече гледам на лекарите с не добро око, след като го размотаваха 1 година по какви ли не кабинети и изследвания и всеки си връзваше гащите (УНГ, зъболекар, уролог, невролог ,вътрешни, хирурзи и още какви забравих ... х няколко не по 1 от всеки вид ) , като му изписваше по антибиотик или болкоуспокоява9о ... за всеки случай - 17 антибиотика изпи и какво ли още не ... докато се намери един вътрешен, който се осмели да каже да иде на психотерапия , а не да го изпрати от кабинета си с поредното лекарство.
Как да идеш на лекар, ако не си сигурен, като могат да те направят на маймуна там с пачка напътствя - абе я иди си виж за всеки случай ... ? за да не поемеш отговорността!
И не сме ходили на 1 психотерапевт , а на 3 ма ! Като едната накрая на цялата му лекарска сага се опита да го прати пак по същите кабинети , та да била сигурна, че болките му не били истински. После другата и тя ... ами аз сега ако ви кажа да мислите позитивно нищо ново няма да ви кажа .
Как се оправи тогава ли? Ами не отиде отново по всички кабинети и я разкара първата и с успокоителни на растителна основа, много спорт, ваканции и ... много усилия.

# 28 25 май 2009, 13:51 ч.

А има и страх да не стане дебел като баща си и да не пусне шкембе. По скоро мани му е , но всеки ден има по 40 мин. във фитнес залата след работа .

По повод на антидепресантите - нямам опит, но като гледам майка му и сестра му не са им помогнали хич. Така си живеят.

В моето семейсвто не сме имали опит с такива лекарства, но на мен дядо ми беше лекар и хич нямаше вяра на лекарите , та за да се лекуваме от нещо ... трябваше наистина да сме болни - иначе вярваше в трудотерапията и не ни оставяше да лежим по диваните - училище- спорт- ужилище , чистене на къщата ... не сме пили хапчета.

# 29 25 май 2009, 13:55 ч.

Мнения: 348

Цитат на: чудна в пн, 25 май 2009, 13:25

Здравей, Чудна.
Щитовидната жлеза определено може да има връзка с тези състояния.
Но пиенето на хапчета за нерви не е окончателно решение на проблема и щом самите лекари не намират за необходимо, не започвайте - имам опит. Има и друг начин. Той се състои в работа над себе си с помощта на енергийна медицина и психотерапия. Ако думата енергия не те плаши - всичко е енергия. Емоциите особено! С такава работа се постига трайна и овладяна от самия човек промяна на характера към добро, оттам стабилност в психиката, здравословното състояние... и естествено - спокойна семейна атмосфера. Аз съм го изпитала и бих помогнала.

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: