Родителите на мъжа ви,той,вие,децата - сложна работа

аз съм "лоша" жена. Омъжих го против волята на родителите за себе си. те така и не дойдоха на свадба.
това за мен си е супер - виждала съм  свекъра само 2 пъти до сега. Свекървата - 1 път в годината.
Колкото са по-далеч, толкова ми е по добре. не контактувам с тях - нямам и търкания.
Мъжа ми си ходи в родният град 1 път в годината да ги види - не го придружавам.
Ако пожелаят - мога да им оставя внука за 10 дена да видят как се гледа малко дете - ама не искат.

Ако не става въпрос за наистина гадни хора,което е рядко срещано,такива конфликти само пречат.
Дори и мъжът ти да те подкрепя,бъди сигурна,че страда.На теб щеше ли да ти е добре,ако той не искаше да вижда твоите родители изобщо и ги смята за .....каквото се сетиш?
Винаги има начин да се омекотят нещата.
За себе си:
Не мога да кажа ,че сме имали конфликти.Имаше един случай,при който бяхме на различни мнения.
Детето си не съм го спирала да ходи,то не е виновно за нашите отношения и ако иска да вижда баба си и дядо си,коя съм аз,че да го спирам?
Мъжът ми беше на моя страна,никога не е заставал срещу мен,но не му беше приятно.
В крайна сметка те са му родители  и едва ли биха искали да е нещастен.
Но може би моите свекъри са разбрани...   

Как реагира мъжът ви когато не се разбирате с родителите му? - Имала съм няколко конфликта със свекърва ми - той никога не е заемал страна пряко, но и конфликтите ни не са изисквали намеса. Лоша снаха съм, признавам си. Но и свекърва ми си признава, че е ревнива свекърва. Ако тя има да казва нещо на "въпреки", го казва директно на сина си, за да не ме обиди, а той си се разбира с нея.

Отразява ли се на връзката ви? - Не. Ние сме семейство. Моите "търкания" със свекърва ми или неговите с тъща му - нямат общо с нашето семейство и това го осъзнаваме и двамата, защото ние двамата сме хората, които се прибират заедно в общ дом и спят в едно легло...

А когато наближат празници,къде празнува той? - Естествено, че със семейството си - т.е. с нас. Изобщо не си представям друг вариант. Да, големите празници са повод да походим по гостита - да речем, обяд на Бъдни вечер у свекърва ми (когато изобщо е в България, защото тя живее 6 месеца от годината в САЩ) и после обяд на Коледа у нашите или нещо подобно, но на самите празници сме винаги заедно - четиримата в собствения ни дом.

Прекъсвали ли сте контакти с тях и помогнало ли е това ? - Директно - не сме спирали да общуваме. Индиректно - не се виждаме със свекърва ми по 6 месеца, но те се чуват почти всеки ден. Нито присъствието й, нито отсъствието й могат да бъдат пречка. Е, когато си е в САЩ намалят част от задължителните посещения "на добра воля"  , но пък свекърва ми и тук да е - никога не идва без покана, а ние ходим да я виждаме, когато имаме време. Виж, с нашите се виждаме по-често, защото живеят през 2 пресечки, но това пак няма общо със семейните ни отношения. По-скоро, ако някой от двамата нещо се ядоса на роднините, си споделяме и се подкрепяме (емоционално).

А ако имате деца тогава как процедирате с тях и свекитата? И колко често контактуват те с тях? - Когато свекърва ми си е в България, се случва да й оставяме децата да ги гледа (ако са настинали и не ми се иска да ходят на градина някой и друг ден или за някой уикенд, за да си починем или да пътуваме) или се занимава с тях, когато сме по едно и също време на вилата. По скайп се чуват почти всеки ден. В каквито и отношения да сме, не бих спряла децата си да контактуват със собствената си баба.

Мислите ли,че бихте могли да преглътните обидите им само и само мъжът ви да не страда,че все си ходи сам при тях,че не виждат детето,че не си обелвате вече и дума? - Ако е имало нещо, сме го преглъщали и двете - точно в името на мъжа, когото и двете обичаме и в името на децата. Опитвам се да съм с него, когато се виждат, но не успявам всеки път, защото много пътувам. Свеки винаги ми праща сладкиши и цветя, дори и да не съм й любимка. Пак казвам, аз съм по-лоша от нея  .

Смятате ли,че като не пускате да ходи детето при тях е вашето отмъщение за всичко,което са ви причинили? - Не бих направила подобно нещо. Не съм отмъстителен човек, а и подобно отмъщение би засегнало основно децата и мъжа ми.

Със свекървата сме много различни. Тя е доминиращ тип, който знае какво е най-добре за теб, за семейството ти, как трябва да се държиш, какво и как да правиш. Влизането в безсмислени полемики не е моят стил, поради което я пускам да си каже репликите. След това процедирам по моя преценка. До момента не е имало случай, в който да я нагрубя или да повиша тон, въпреки че ме е дразнила ужасно, но не забравям, че е майката на съпруга ми.

Нямам никакви проблеми със свекъра и свекървата,досега конфликти не сме имали и се надявам и за в бъдеще да е така.

Ne raboti kredora i zatova pisha na kirilica.
Izvinete za neudobstvoto.

Imam mnogo gotin svekyr i dosadna svekyrva.Za syjalenie myja mi ima po-blizkiotnosheniq s maika si, otkolkoto s bashta si.
Az gi vijdam sravnitelno rqdko,prashtam myja mi s deteto, a az si pochivam u doma sama.Mnogo se iamorqvam ot poseshteniqta pri svekitata-kyshtata im ne e prigodena za deca,myja mi si prikazva sladko sys svekito i az trqbva da tyrcha sled hlapeto da gledam da ne schupi nqkoq ot bezbroinite im cennotsi po pervazite,koeto mi e nepriqtno,izmorqvam se i si gubq celiq den samo za da otcheta prisystvie.


Moje bi,zashtoto v nachaloto ne otkazvah da hodq,sega vijdam,che myja mi vsqcheski se opitva po nqkakyv nachin da me zavede u tqh.Az vse imam po-interesni predlojeniq za prekarvane na pochivnite dni.

Svekyr mi v momenta e v stracheski dom,kydeto se vyzstanovqva ot operaciq na syrceto.Do    togava hodehme za povecheto praznici u tqh,no az vse gledam da e za malko i da ne ostavame za vecherq,che mnogo sa ni razlichni rejimite i vkusovete s tqh.

Ne sym prekysvala kontakti s tqh.Dyrja se optimalno diplomatichno-kogato ne e nalojitelno gledam da ne se sreshtame.

Mikoga ne sym spirala deteto da hodi pri baba si i dqdo si.Te ne sa v systoqnie da se grujat za nego,no se radvat da go vidqt.

Ponqkoga  prashtam na svekitata keks ili torta,poneje svekyr mi obicha, a tq ne umee da pravi.Vse pak svekitata sa s 50 godini po-stari ot men,normalno e da imame razlichni interesi i vkusove.Nadqvam se myja mi da ne strada chak tolkova,prashtame si pozdravi po nego i men tova me ustroiva.

Mislq,che da lishavash deteto si ot obichta na baba i dqdo e glupavo,osobeno,kogato babata i dqdot naistina obichat deteto.Lubovta ne se izrazqva samo v podaryci i pari , a v otdeleno vnoimanie,igri zaedno,chetene na prikazki i qdene na sladkishi.V kraina smetka men te moje i da ne me obichat tolkova,no sina mi obojavat.                    

В началото на съвместния ни живот се държах доста резервирано със свекървата.Просто ми трябваше време,за да я опозная що за човек е.Вече мога да кажа,че е смирена жена, за всяко  нещо,което е решила да направи се обажда да ни пита,независимо дали мен или мъжа ми.Само веднъж е  изразявала недоволството си,но навреме прецени,че не е права-дойде целуна ме и се извини.Контактуваме често с нея-през седмица или две пътуваме 200км./в едната посока /,за да отидем да се видим с майка и свеки.Това е при нас.
Но съм с ясното съзнание,че не всички са като моята.Ако беше някакво непоправимо зло, нищо не би могло да ме накара да се виждам с нея.  

Нямам проблеми с тези неща!
Далече сме, не се чувам със свеки по тел, не се виждаме често. Преди това живеехме в различни градове и се виждахме веднъж на няколко месеца. Не ми пречи, защото почти не си говорим. Детето не е имала особено желание да гледа, а само да й се заведе за малко да му се порадва и кой откъде е. Мен също ме устройва този вариянт, защото й нямам особено доверие.
Ако съм наранена, едва ли бих позволила да вижда децата ми! Да, това ще е моето отмъщение.
Празници винаги сме карали далеч от роднини, а с приятели или само тримата!

С 2 думи, много сме си добри като не се виждаме!

Човек е както си го направи.
В началото е имало макър и редки случки, от които много съм се дразнела на свекървата. А тя иначе е много свестен и отворен човек. На съпругът ми определено не му е било приятно, и това е водело до конфликт между мен и него.
Не съм се замисляла кой е бил прав, отдавам го на "от нямане какво да правя"-не работех, нямах грижи и издребнявах.
Естествено и сега се случва с нещо да ме издрасни, но просто не му отделям голямо внимание. Не се виждаме често- на празници.
По телефона се чуваме.
Не дай Боже, ако някога се скараме жестоко-детето не бих го спирала. Това е нейно внуче, което тя обича много.
Искам отношението на мъжът ми към моите родителе да е такова, каквото е моето към неговите. За това се задължавам това отношение да е добро.

Бре, много въпроси, много нещо! 

Защитава ме.

Не

С нас.

За известно време да, но не помага.

Контактуват толкова често, колкото е възможно. 

Налага се. Като влезеш в едно семейство, ставаш част от него. Ако не мога да преглътна нещо, поне на външен вид го докарвам.   

Може и така да се каже, но това не ми носи удовлетворение.

Кажи сега какъв е проблема и как да ти помогнем? 

Koгато има някакво неразбирателство между мен и родителите му, съпругът ми влиза в ролята на балансор и посредник, като в общия случай защитава общата ни позиция по въпроса.

Всяко едно неразбирателство се отразява на връзката ни дотолкова, доколкото дава повод за обсъждания и коментари как да постъпим в конкретния случай.

Семейните празници празнуваме винаги заедно, като съчетаваме нещата така, че да отделим време и за моите и за неговите родители.

Контакти не сме прекъсвали. Смятам, че това е твърде краен метод, към който едва ли бих прибегнала.Единствено в много краен случай, когато всички други възможности са вече изчерпани.

Не бих отмъщавала като забранявам виждания с детето. Лошите свекъри не са задължително лоши баба и дядо.Напротив, смятам, че детето може единствено да спечели от контакта си с тях.

Обиди не бих търпяла, но и не бих влизала в махланески спорове и директни конфликти с тях.

П.П. Не е нужно да се обичате или дори харесвате с неговите родители. Достатъчно е да проявявате известно уважение и търпимост едни към други.

 Почти нямам за какво да не се разбирам със свекърите, а в редките случаи на неразбирателство двамата с мъжът ми сме на едно мнение.Такива дреболии не се отразяват на семейните ни отношения.
На празници винаги сме заедно аз, съпругът ми и детето далеч от родителите ни.
 Не се е налагало да прекъсвам контакти, защото и без това рядко се виждаме.
Считам ги за баба и дядо точно толкова, колкото и моите родители.Дъщеря ми ги вижда не повече от 3-4 пъти месечно.Не изявява никакво желание да стои при тях без нас, не я и караме.
Не са ме обиждали досега, но ако се случи  няма да преглъщам нищо, а ще им отвърна подобаващо.Сигурна съм, че мъжът би ме защитил в такава ситуация и няма да ходи при тях сам, нито да страда.
 Не смятам за редно да отмъщавам чрез детето, особено ако знам, че го обичат и че не намесват нашите отношения с тези към него.Ако обаче му говорят лошо и ако го настройват срещу мен няма да го виждат и толкова.

Аз, поддържам добрия тон, общуваме но с мярка и всяка жаба си знае гьола. В началото тя се опита с рогата напред, мислела е сигурно да ми вземе страха от начало, обаче нещата рязко промениха посоката и сега се съобразява вече.