Имам един казус за решаване и идвам за помощ. Макар че имам мнение по въпроса все пак бих искала да чуя и чуждо мнение. Ще ми е полезно да видя ситуацията отстрани.
Семейство сме от година, засега живеем далече от моите и от неговите родители, в града, в който аз настоявах да сме. Семейството на мъжа ми си има бизнес, съчетаващ няколко дейности. Напоследък все се оплакват, че се чувстват изморени и им е все по-трудно да се справят сами със задачите си. Предложиха да си помислим (докато не сме се установили трайно някъдде - нямаме деца) дали не искаме да се преместим в техния град, да си помагаме взаимно и ние да навлезем в работата (моята възможност е да асистирам в офиса на свекърва ми
). Това, последното, ме хвърля в притеснения - засега се разбираме, ноооо се виждаме 3-4 пъти годишно. Не е ясно как ще се сработим. Предполагам, че може да се появи някаква подтиснатост у мен, защото ще съм невежа в дейността, която ще изпълнявам, тя ще ме обучава, ще съм изцяло зависима от нея докато навляза в работата. 
А и тя ще ми плаща заплата ... Това също ми звучи малко тъпо Мъжът ми не настоява за преместване, но знам, че вътрешно съжалява родителите си и ми е споделял, че му е тежко, че те са сами, остаряват и нямат рамо, на което да се опрат. А те всъщност работят страшно много с идеята да им осигурят (на съпруга ми и сестра му) добър живот в бъдеще. И сега ни помагат много. И на мен ми е съвестно - от една страна ги разбирам хорицата - скъсват се от бачкане, за да сме добре ние, от друга пък моите родители като нямат възможност да помагат не изпитват ли и те нужда да съм им "под ръка'', наблизо ... 
Какво бихте решили ако сте в описаната ситуация или какво решихте когато имахте тази дилема (за хората, които са правили подобен избор)?
Мерси за отговорите, мами!
Семейство сме от година, засега живеем далече от моите и от неговите родители, в града, в който аз настоявах да сме. Семейството на мъжа ми си има бизнес, съчетаващ няколко дейности. Напоследък все се оплакват, че се чувстват изморени и им е все по-трудно да се справят сами със задачите си. Предложиха да си помислим (докато не сме се установили трайно някъдде - нямаме деца) дали не искаме да се преместим в техния град, да си помагаме взаимно и ние да навлезем в работата (моята възможност е да асистирам в офиса на свекърва ми
). Това, последното, ме хвърля в притеснения - засега се разбираме, ноооо се виждаме 3-4 пъти годишно. Не е ясно как ще се сработим. Предполагам, че може да се появи някаква подтиснатост у мен, защото ще съм невежа в дейността, която ще изпълнявам, тя ще ме обучава, ще съм изцяло зависима от нея докато навляза в работата. А и тя ще ми плаща заплата ... Това също ми звучи малко тъпо Мъжът ми не настоява за преместване, но знам, че вътрешно съжалява родителите си и ми е споделял, че му е тежко, че те са сами, остаряват и нямат рамо, на което да се опрат. А те всъщност работят страшно много с идеята да им осигурят (на съпруга ми и сестра му) добър живот в бъдеще. И сега ни помагат много. И на мен ми е съвестно - от една страна ги разбирам хорицата - скъсват се от бачкане, за да сме добре ние, от друга пък моите родители като нямат възможност да помагат не изпитват ли и те нужда да съм им "под ръка'', наблизо ... Какво бихте решили ако сте в описаната ситуация или какво решихте когато имахте тази дилема (за хората, които са правили подобен избор)?
Мерси за отговорите, мами!
. Мерси!!! 
