Скъпи колеги, на никой не би му било приятно да спи с КИТ до себе си за постоянно(без значение от пола) . И двата пъти досега не ме e притеснявал размера на съпругата, но хора различни какво да се прави. Успех с отслабването на всички
- Публикувана: 23 авг. 2005, 17:34 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2005, 12:35 ч.
питане към татковците
Скъпи колеги, на никой не би му било приятно да спи с КИТ до себе си за постоянно(без значение от пола) . И двата пъти досега не ме e притеснявал размера на съпругата, но хора различни какво да се прави. Успех с отслабването на всички
КИТ, Кит ама си е твой и е с твойто бебе, а не със съседското...
А, отслабването не би трябвало да е фикс идея заради милия съпруг, а за да се почустваш комфортно в кожата си.
А, отслабването не би трябвало да е фикс идея заради милия съпруг, а за да се почустваш комфортно в кожата си.
Мисля, че спрямо това как мъжете реагираг на промените в жената може да ги делим на две категории - готови и искащи да бъдат татковци, и такива дето се чувстват все още като в небрано па и чуждо лозе!
Искам да кажа, че ако мъжа жадува да има дете, то всеки път като погледне своя персонален КИТ вижда в него преди всичко сладкото коремче, където е малкото човече, и ако отзад се влачи перла 05 то той не я забелязва даже!
А ако въпреки, че му се е струвало, че иска дете, все още не е достатъчно подготвен /а това ще стане със замах когато види мъника/ то той преди всичко ще мисли за себе си! - т.е. как ще се чувства ТОЙ ако жена му е дебела и после, ако тя няма време за НЕГО, ако ГО пренебрегва...
lylyth той сигурно още не може цялостно да изпита желанието и искрената радост на бащинството - затова все още НЕГОВИТЕ лични страхове надделяват! ДАй му време - най-късно когато се роди бебето той ще усети какво е да живееш заради друг! А до тогава - съвет - води го на всички консултации, давай му да усеща бебока когато той почне да шава, говори му за БЕбко като за член от семейството - да свиква и да се приобщава към бременеенето ти!
НО!!! И ние жените малко повече истеризираме от необходимото:
- Мили, НАЛИ доста наддадох?!
- Не скъпа, това е нормално, нали си бременна...
- НО все пак, ДОСТА качих...
- Нищо мило, поасле ще ги свалиш...
- АМА много ще е трудно... Все пак МНОГО качих...
И рано или късно и той почва да си мисли, че много си качила, че ще ти е трудно... все пак въпреки, че трябва да ни подкрепят понякога и ние злоупотребяваме с търпението и нервите им.
Нещо като вица :
-Мъжо!!! Разсипах солта! СЕга ще ме набиеш!
- НЯма бе жено... нищо не е станало...
- НЕ, не не то е на лошо, ще ме набиеш...
- Няма бе жено....
- Не ще ме набиеш, ще видиш!
- Е като толкава знаеш ела ми скега...
Понякога нашите страхове като ги проектираме върху мъжа го предизвикваме!
Искам да кажа, че ако мъжа жадува да има дете, то всеки път като погледне своя персонален КИТ вижда в него преди всичко сладкото коремче, където е малкото човече, и ако отзад се влачи перла 05 то той не я забелязва даже!
А ако въпреки, че му се е струвало, че иска дете, все още не е достатъчно подготвен /а това ще стане със замах когато види мъника/ то той преди всичко ще мисли за себе си! - т.е. как ще се чувства ТОЙ ако жена му е дебела и после, ако тя няма време за НЕГО, ако ГО пренебрегва...
lylyth той сигурно още не може цялостно да изпита желанието и искрената радост на бащинството - затова все още НЕГОВИТЕ лични страхове надделяват! ДАй му време - най-късно когато се роди бебето той ще усети какво е да живееш заради друг! А до тогава - съвет - води го на всички консултации, давай му да усеща бебока когато той почне да шава, говори му за БЕбко като за член от семейството - да свиква и да се приобщава към бременеенето ти!
НО!!! И ние жените малко повече истеризираме от необходимото:
- Мили, НАЛИ доста наддадох?!
- Не скъпа, това е нормално, нали си бременна...
- НО все пак, ДОСТА качих...
- Нищо мило, поасле ще ги свалиш...
- АМА много ще е трудно... Все пак МНОГО качих...
И рано или късно и той почва да си мисли, че много си качила, че ще ти е трудно... все пак въпреки, че трябва да ни подкрепят понякога и ние злоупотребяваме с търпението и нервите им.
Нещо като вица :
-Мъжо!!! Разсипах солта! СЕга ще ме набиеш!
- НЯма бе жено... нищо не е станало...
- НЕ, не не то е на лошо, ще ме набиеш...
- Няма бе жено....
- Не ще ме набиеш, ще видиш!
- Е като толкава знаеш ела ми скега...
Понякога нашите страхове като ги проектираме върху мъжа го предизвикваме! Препоръчани теми