Това вече в нашето семейство взе да се превръща в сериозен проблем!Не че аз не се притеснявам и не си пазя детето,но това неговото вече...Според него,когато излезем навън,аз трябва да съм на около 20 см зад гърба и,за да не падне някъде и да си удари главата.Детето е вече доста добре двигателно,тича си,катери се по пейките,много обича някъде където има една, две стълбички,да се качва и слиза по 100 пъти.Не я оставям безконтролно,естествено,следя я от известно разстояние,но не искам да и дишам във врата,искам да и дам пространство,да изследва и опознава сама...Случвало се е да падне и да се удари,слава Богу,нищо сериозно,ако сме двамата на местопроизшествието,той направо изпада в паника,започва да ме обвинява как не я пазя и т.н.
Преди две седмици имаше малко сополи,каза ми:"Как така си допуснала да се разболее"
Вчера пък забелязахме на ръчичката към рамото някаква червенина,предположих,че се е фраснала някъде,той сън не спа какво е сега това зачервеното,да не е някакъв обрив,от къде се е появило...щеше посред нощ да се обажда на майка ми-тя е педиатър,да и описва петното и т.н и т.н....Разказвам ви само най-пресните случки,да добиете представа за какво става въпрос.
И не че не се е случвало,когато той я гледа или я извежда на разходка сам,тя да падне,да се удари-но аз го намирам за съвсем нормално,дете е,тепърва има да пада..То да не дава Господ,но от най-безобидната ситуация може да стане белята,затова никога не съм му натяквала и обвинявала.
Как са вашите мъже в това отношение,има ли и други като моя,че взе да ми се струва,че при него става патологично вече....
Преди две седмици имаше малко сополи,каза ми:"Как така си допуснала да се разболее"
Вчера пък забелязахме на ръчичката към рамото някаква червенина,предположих,че се е фраснала някъде,той сън не спа какво е сега това зачервеното,да не е някакъв обрив,от къде се е появило...щеше посред нощ да се обажда на майка ми-тя е педиатър,да и описва петното и т.н и т.н....Разказвам ви само най-пресните случки,да добиете представа за какво става въпрос.
И не че не се е случвало,когато той я гледа или я извежда на разходка сам,тя да падне,да се удари-но аз го намирам за съвсем нормално,дете е,тепърва има да пада..То да не дава Господ,но от най-безобидната ситуация може да стане белята,затова никога не съм му натяквала и обвинявала.
Как са вашите мъже в това отношение,има ли и други като моя,че взе да ми се струва,че при него става патологично вече....
. 
Чувствам се малко странно, защото всеки около мен е така, една крачка да направи детето-проблем, да кихне-проблем, да...до безкрай мога да изброявам... 
