Защо толкова рядко казваме на родителите си че ги обичаме?

  • 2 282
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 843
   Все съм се опитвала..    Те /  милите ми/ - също---
   Аз по хиляди начини, но не  И казано..    Много рядко е Казано.  С думички.
   На баща си непрекъснато се обяснявах в любов/ по странен начин/,  особено последните 10 години, барем преборим смъртта.  Не успяхме.
   Казваме ИМ ,  че ги обичаме толкова рядко , за да можем цял живот да съжаляваме че не сме им го казали - Навреме. Това си е чист мазохизъм!  Защото после  седим до  някакъв мраморен къс  на гробищата / С Важните надписи "от и до" / и му говорим глупости..и нежности. И ревем   .
  Обичта е сега.  Точно сега. 

# 31
  • Мнения: 212
Значи в момента намирам едно качество на моето поколение ( което постоянно бива оплювано,че няма достатъчно морал и ценностна система)...нашите родители много повече са ни повтаряли,че ни обичат и продължават да го правят. За това и ние им го казваме много често!
Не го приемайте като обида,просто ми прави впечатление!
Хареса ми израза,че децата са като огледало и отвръщат с това,което получават! Много е вярно!

# 32
  • София
  • Мнения: 2 623
Постоянно казвам на мама колко много я обичам.
Тя за мен е икона, споделяла съм го тук не веднъж.
Никога няма да мога да й се отблагодаря за всичко
направила за нас, а понякога и невъзможното.
Винаги й го казвам, благодаря й, обичам я и тя го знае  Hug

# 33
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 725
Страхотна тема. Забързани в ежедневието си, обкръжени с проблеми, забравя за тях, хората които са ни дарили с живот. Забравяме как едно "обичам те" кара очите им да светят. И аз като повечето от Вас бях затворила сърцето си, да обичах ги, но не им го показвах. Благодаря, че в живота си срещнах един мъж, което ми върна самата мен. Тогава започнах да им казвам колко ги обичам. Трябваха ми 30 години за да кажа на глас, че имам най-прекрасните родители, който винаги са ме подкрепяли и са ми дали свободата да летя.
Няма да забравя какво ми каза една приятелка първата година, когато се прибирах в България. Думите и бяха:"Запомни, наслаждавай се на всеки миг със семейството си с родителите си, защото в един момент няма да ги има, и ще рабереш колко си пропуснала". Благодаря ти Джулияна, наистина си права.

# 34
  • Мнения: 1 532
На мен никога не са ми казвали, че ме обичат, с думи имам предвид, затова и на мен не ми идва отвътре да им го кажа. Сега на моя син постоянно му казвам , с повод и без повод, че го обичам, той също ми го казва, без никой да го кара, просто си вървим по улицата примерно  и той ми казва- Мамо , много те обичам  Heart Eyes, толкова е хубаво...

# 35
  • София
  • Мнения: 15 453
Почти никога не съм го казвала с думи, винаги съм смятала,че се подразбира от отношенията ми с тях и от действията ми... и за родителите ми и за децата ми.Не помня и те да са ми го казвали с думи.Явно така съм възпитана, да не показвам чувствата си.Интересното е,че на внука непрекъснато го казвам.Стана ми съвестно и ми се доплака. Embarassed

# 36
  • Варна
  • Мнения: 25 236
Розичка, не си само ти.И мен ме налягат такива мисли....
Мен също. Не знам защо не си казваме, че се обичаме, но е факт, че си го показваме. И те, и аз сме наясно, че се обичаме безкрайно.

# 37
  • Мнения: 2 448
Показала съм им признателност повече, отколкото заслужават. Така, че не чувствам подобни терзания за недоизказаност.

# 38
  • Русе
  • Мнения: 1 841
В моето семейство постоянно си казваме,че се обичаме.Ние и двамата със съпруга ми сме много любвеобвилни и винаги е имало много топлина в отношението ни към дъщеря ни,така че думите "много те обичам " чува постоянно и от двама ни.Аз винаги съм показвала чувствата си и съм ги изразявала с думи.Така са ме възпитали моите родители,това съм видяла от тях,това се опитвам да предам и на дъщеря си.

# 39
  • Мнения: 133
Не им казвам, защото на моменти не знам обичам ли ги, мразя ли ги, безразлични ли са ми или просто ме дразнят.  Слава богу не живея с тях и съм много благодарна, че не ги виждам всеки ден. ooooh!

# 40
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 833
http://www.youtube.com/watch?v=Ix1VEe68p7Y

"с теб сме скрили толкова любов..
и за кого я крием, за кога я пазим?..."

Препоръчвам ви да започвате деня си сутрин с тази песен Simple Smile

По темата: всеки ден, поне по веднъж, казвам на родителите си, че ги обичам. Те на мен също. Това е навик създаден откакто бях малка. Мисля, че и двамата ме възпитаваха в това отношение обратно на начина, по който са възпитавани те...
Но при всички положения: ако на най-скъпите си хора не казвам че ги обичам, на кой? И кога? Когато вече е късно? Не...

Защото понякога няма УТРЕ.

# 41
  • Мнения: 2 331
Баща ми и досега казва, че деца се галят само, когато спят... ooooh! И това е само една от грешките му към мен.Затова и аз не им казвам дали ги обичам, или не.Ясно ви е, че това е тема табу в тяхното семейство.Радвам се, че вече не съм част от него.Казвам по милион пъти на ден на децата си колко ги обичам и ги галя и прегръщам постоянно...

# 42
  • Шумен
  • Мнения: 403
Винаги,при посрещане,при изпращане е ималo и продължава да има прегръдки и целувки с родителите ми. Лека му пръст , баща ми вече не е между нас , за което ужасно ме боли и много много ми липсва  Cry , но винаги ни са казвали колко много им липсваме, и аз и брат ми. И сега на майка,на баба,на половинката ми,на снаха ми,на брат ми - казвам им че ги обичкам. Не съмн от тези които обичат от разстояние  Naughty, според мен това е много тъпо.

Аз съм си водолейка, и каквото ми е на душата-си го казвам. И когато съм ядосана и когато дарявам ласка и обич.

Обичам,обичана съм от моите си хора и го показвам.С цялото си сърце ги обичам и им го показвам.

Последна редакция: вт, 02 юни 2009, 12:26 от vilism

# 43
  • Мнения: 389
Скоро се мъчех да си спомня поне един път като дете да съм била гушкана и да съм чула, че съм обичана.

Уви ...

По-скоро са ми били осигурявани грижи, нови дрехи и храна, отколкото емоционална подкрепа. Нито веднъж не съм чула от баща си, че се гордее с мен. Научих го от чужди хора, когато бях на 22.

Колко ми се е отразило това като на човек и жена, няма да описвам.

Сега им казвам, че ги обичам. Следва неловко мълчание и " ... и аз те обичам"

# 44
  • Мнения: 627
Никога не са ми казвали, че ме обичат. А знам, че е така....
И аз никога не съм им го казвала...Веднъж го написах на баща ми в едно писмо. След няколко години видях писмото в портмонето му... Носи го до сърцето си...
На моите деца повтарям по 100 пъти на ден, че безкрайно ги обичам. И чувам същото от тях. Това ме прави толкова щастлива....

Общи условия

Активация на акаунт