Здравейте.
Имам бебе на месец и една седмица. Преди да забременея се лекувах от депресия, но спрях лекарствата в месеца, в който предположих, че бебо е заченат (без да искам се оказах права за месеца) без лечението да е приключило. Проблема сега е че следродилната депресия става факт. Събуждам се нощем с високо кръвно - имам чувството, че се покачва за минути. Снощи в 3ч. на 150/95 пих успокоително и успях да го сваля на 140/90. До момента съм през 1 час на успокоителни (иначе тръгва отново нагоре), но под 130/85 не съм паднала. Звънях на психиатъра ми и той е на мнение, че трябва да започнем лечение, защото няма да отмине от самосебе си. Това означава обаче край на кърменето. Каза си ми го направо - "запаси се с АМ" Попитах го дали не може да изчакаме, но и той е прав, че може да стане по-зле и да не мога да се грижа адекватно за бебето. Пък и аз тази нощ си я изкарах на Ривотрил, което означава, че днес ще цедя и ще хвърлям кърмата.
Няма как като вдигам кръвно да не пия нещо, а като пия не мога да кърмя. Не се и лекувам, ами само подтискам симптомите. Общо взето омягьосън кръг. Знам, че сигурно звуча много объркано, но наистина незнам какво да правя. Да отложа лекарствата, но при следващото вдигане на кръвно и пиене на хапче ще цедя и ще хвърлям цял ден. Страх ме е и бебето да държа като ми зле да не взема да залитна нещо, а в момента няма кой друг да се грижи за него (вкъщи всички са болни и не влизат при него).
Съжалявам, за дългия и объркан пост, но наистина няма с кой друг да споделя. В къщи всички са на мнение, че трябва да пия лекарства, защото сега будувам, не само заради бебето ами и заради кръвното и ги е страх, че ще рухна най-малкото физически. Прави са - аз съм му майка и трябва да се грижа за него. Обаче аз вътре в себе си изпитвам вина, че ще го лиша от кърма още на първия месец. От друга стара кърмата ми е толкова намаляла, че едва събирам за 2-3 хранения на денонощие, останалото е АМ.
Стана съвсем объркано и незнам дали някой изобщо може да ме посъветва нещо, но поне малко ми олеква като споделям, дано не съм натоварила вас.
Пожелавам ви усмихнат ден - от това по-хубаво няма.
Имам бебе на месец и една седмица. Преди да забременея се лекувах от депресия, но спрях лекарствата в месеца, в който предположих, че бебо е заченат (без да искам се оказах права за месеца) без лечението да е приключило. Проблема сега е че следродилната депресия става факт. Събуждам се нощем с високо кръвно - имам чувството, че се покачва за минути. Снощи в 3ч. на 150/95 пих успокоително и успях да го сваля на 140/90. До момента съм през 1 час на успокоителни (иначе тръгва отново нагоре), но под 130/85 не съм паднала. Звънях на психиатъра ми и той е на мнение, че трябва да започнем лечение, защото няма да отмине от самосебе си. Това означава обаче край на кърменето. Каза си ми го направо - "запаси се с АМ" Попитах го дали не може да изчакаме, но и той е прав, че може да стане по-зле и да не мога да се грижа адекватно за бебето. Пък и аз тази нощ си я изкарах на Ривотрил, което означава, че днес ще цедя и ще хвърлям кърмата.
Няма как като вдигам кръвно да не пия нещо, а като пия не мога да кърмя. Не се и лекувам, ами само подтискам симптомите. Общо взето омягьосън кръг. Знам, че сигурно звуча много объркано, но наистина незнам какво да правя. Да отложа лекарствата, но при следващото вдигане на кръвно и пиене на хапче ще цедя и ще хвърлям цял ден. Страх ме е и бебето да държа като ми зле да не взема да залитна нещо, а в момента няма кой друг да се грижи за него (вкъщи всички са болни и не влизат при него).
Съжалявам, за дългия и объркан пост, но наистина няма с кой друг да споделя. В къщи всички са на мнение, че трябва да пия лекарства, защото сега будувам, не само заради бебето ами и заради кръвното и ги е страх, че ще рухна най-малкото физически. Прави са - аз съм му майка и трябва да се грижа за него. Обаче аз вътре в себе си изпитвам вина, че ще го лиша от кърма още на първия месец. От друга стара кърмата ми е толкова намаляла, че едва събирам за 2-3 хранения на денонощие, останалото е АМ.
Стана съвсем объркано и незнам дали някой изобщо може да ме посъветва нещо, но поне малко ми олеква като споделям, дано не съм натоварила вас.
Пожелавам ви усмихнат ден - от това по-хубаво няма.
Не се обвинявай, ти не си виновна за нищо, просто така се е получило. Сега ако имаш запаси от кърма, може да ги даваш на бебето, ако можеш да изцедиш още кърма преди лечението - направи го. Направила си най - доброто, което си могла за детето си - кърменето първия месец си е много добро постижение 
! 
Все пак живота е това, което ни се случва докато ние си правим планове - моите излязоха криви. 
