Публикувана: 8 юни 2009, 07:26 ч.
Последно мнение: 11 юни 2009, 12:25 ч.

"Искам сам, аз мога"- как се постъпва?

2 093
42
1

8 юни 2009, 07:26 ч.

Мнения: 5 940

Да се качи и да слезе и по най-витите стълби без парапет. Опасни съоръжения на площадки. Да си обуе обувките -най-често на обратното и да тръгне така. Да си приготви сам закуската. Да изпие без помощ врял чай и още много, много. Придружено с "искам сам, аз мога".
Как се постъпва -едновременно да не смачкаш увереността и самочувствието на детето, но и да го предпазиш от опасни ситуации, без да го изнервиш?

# 1 8 юни 2009, 07:55 ч.

Мнения: 2 270

за повечето неща , които си описала го оставяш да опита.Като се опари ще разбере,че първо трябва да изчака да истине,това за обувките......на него не му пречи,като порасне ще ги обува правилно Laughing

.Важно е да имаме вяра в децата и да им позволяваме да правят много от нещата/които ние си мислим ,че не могат /сами.Така те откриват света и развиват интелекта си

# 2 8 юни 2009, 08:05 ч.

Мнения: 2 478

Добро утро! Да, Вал и аз го оставям да опита, да се опари с чая, да залитне по стълбите, за се увери, че все още не може всичко сам.
Това е най-доброто самоубеждение, поне за моето дете.

# 3 8 юни 2009, 08:13 ч.

Мнения: 5 940

По моя преценка достатъчно го оставям, но той буквално е лишен от всякакъв инстинкт за самосъхранение. Хвърля топка от терасата и казва, че можел да скочи да си я вземе...
Мисля, че реално преценявам част от ситуациите като опасни. Когато не му разреша, с доста обяснения, че е опасно, че все още има нужда от помощ, започва да се сърди и да реве.
Тръгва с лявата обувка на десния крак и обратно и се спъва на първата крачка, става и продължава обут по същия начин, като въобще не ми дава да ги разменя.
Чай иска да пие от голяма чаша, като нашите. Той едва я държи в ръцете си, защото е тежка, може не само да се опари, но и здравата да се изгори.
Искам да намеря някакъв баланс -детето ми да има самоувереност и самочувствие, но и да го предпазвам, без да се стига до тръшкане.

# 4 8 юни 2009, 08:44 ч.

Мнения: 627

Оххх, разбирам те напълно... И аз не мога да оставя моите щерки да трупат опит по този начин. Просто не мога и това е. Как да ги оставям да залитат, да се удрят, да се заливат с вряла течност и т.н....

Цитат на: Le Soleil в пн, 08 юни 2009, 08:05

Добро утро! Да, Вал и аз го оставям да опита, да се опари с чая, да залитне по стълбите, за се увери, че все още не може всичко сам.

Това не мисля, че е правилно. Все пак може да си счупи главата, нали....

# 5 8 юни 2009, 08:52 ч.

Мнения: 2 478

Да, Вал, явно Иво все още няма достатъчно развито чувство за съмосъхранение и ситуацията със самостоятелността ще е по-трудна.

Цитат на: temida в пн, 08 юни 2009, 08:44

Цитат на: Le Soleil в пн, 08 юни 2009, 08:05

Това не мисля, че е правилно. Все пак може да си счупи главата, нали....

Правилно или не, само така спря да лети като самоубиец по стълбите. А трудно ще си счупи главата, когато съм на 1 крачка зад него.
След като видя, че може да падне и да се удари, вече стои и ме чака, за да слезем заедно. И с чаят е така, преди дърпаше чашата и пиеше, а сега като кажа, че пари, чака докато му го дам. Опит-неопит Wink

# 6 8 юни 2009, 08:54 ч.

Мнения: 798

Аз бих отговорила: да, разбира се! Знам, че искаш сам. Но да те предупредя, че чаят пари. Изчакай 1-2 минути и тогава - сам, разбира се, ще го пиеш! или Да, качи се сам по тази стръмна катерушка. Но аз ще съм тук, до теб, в случай че решиш, че имаш нужда от помощ. или Обуй си обувките сам, вече знам, че можеш. Ако почувстваш, че не са ти удобни - опитай да ги размениш. или Качи се/слез по тези стълби сам. Но внимавай! Те нямат прапет. Бъди много внимателен. Слизай бавно. Ако имаш нужда от помощ - помоли ме да ти помогна.
Аз така говоря - в този дух. Децата обожават "топката да е в техните ръце". Наприемер, когато преценя, че е време за лягане, синът ми видимо умира за сън, а детското е на средата, му казвам: време е залягане. кажи ти точно кога да спра детското. Обикновено изчаква някаквъв си негов логичен завършек или веднага дори го спираме, но той го казва Peace

По същия начин никога няма да ми разреши да наглася разменените обувки, но като му стане неудобно - дала съм му вече идеята, че може това сам да го свърши. Старая се да му подсказвам и винаги да го поощрявам да иска помощ, когато прецени, че не може да се справи. Grinning

# 7 8 юни 2009, 09:00 ч.

Мнения: 7 821

На две години тръшкането е част от живота на детето Wink

. Хубаво, че искаш да го избегнеш, но както сама се убеждаваш това изобщо не е възможно винаги.
Моите деца на тази възраст, понякога сами си го търсеха. Според мен търсеха границите, после опитваха всеки начин да ги изместят и когато разберяха, че няма да мине номера се успокояваха и щурмуваха друго правило Simple Smile

.
Моята реакция като цяло зависеше от детето ми. Големия е склонен на компромиси и преговори и лесно се залисваше. С него беше песен - "сега чая е много топъл, докато изстине дай да ти прочета книжка, пък после ти обещавам сам да го пиеш от голяма чаша, защото си голямо и послушно момче" Simple Smile

. При малкия този номер никога не е минавал, всъщност никой номер не минава при него, ако иска нещо Sad

. Продължително правеше кошмарни кризи и истерии и единствения начин беше или да го оставиш кризата да премине и после да го гушнеш или да предположиш, че ще има криза и да я избегнеш, като изобщо не сипваш чай в чашата докато е горещ и няма да му го дадеш.
Иначе като цяло съм привърженик на умерената свобода и не се притеснявам от това, че детето ще падне и ще се удари, това е част от порастването. За да разбере смисъла на глагола "пари" трябва да се "опари". От друга страна у нас има ясни правила, които не се променят - например "на балкона не се излиза изобщо" това правило важеше до скоро и за двамата.

# 8 8 юни 2009, 10:18 ч.

Мнения: 9 052

и ние сме в този период Wink

аз приемам, че известно време просто ще закъснявам за всичко и го оставям .. сам да се облече за < 30 мин . - няма начин. Да си сложи сам каската за колелото Wink

да се закопчее сам в седалката за колата Wink

да си сложи сам какаото в млякото Wink

... гледам да не губя търпение (което обаче се случва ) и чакам да се наужи да ги върши нещата достатъчно бързо Wink

# 9 8 юни 2009, 10:29 ч.

Мнения: 2 331

Моите деца са същите, като на Ели.Големият и досега се поддава на преговори, а малката- не.Справям се по същия начин, като нея.

Цитат на: .Ели. в пн, 08 юни 2009, 09:00

Иначе като цяло съм привърженик на умерената свобода и не се притеснявам от това, че детето ще падне и ще се удари, това е част от порастването. За да разбере смисъла на глагола "пари" трябва да се "опари". От друга страна у нас има ясни правила, които не се променят ....

Аз установих, че точно това изгради доверието на децата ми към мен.Вече често е достатъчно да кажа, че нещо е опасно и не го правят, но преди това са натрупали опит в други ситуации, че съм била права, когато съм казвала, че това е опасно и ще се ударят.Пример-на катерушката-малката се опитва да прави неща, които брат и прави, но тя все още е малка за това.Обяснявам, че може да прави същото, но на по-ниските пръчки.Тя не иска.Качи се нагоре/е, нямаше да се пребие/ и падна.След това не беше нужно да повтарям докъде е подходящата височина за нея.

# 10 8 юни 2009, 10:52 ч.

Мнения: 1 008

Откакто навърши година и два-три месеца
иска да се храни само сама. Опиташ ли да
и вземеш купичката, започва един плач,
едно сърдене.Оставихме я да си яде сама-
в началото повече от половината от храната
беше по столчето и по земята. После
свидохме "фирата "до минимум. Сега почти
на две години си се храни сама без проблем.
Е, не е точно,като голям човек, но все пак.

# 11 8 юни 2009, 11:25 ч.

Мнения: 1 897

Kогато не са застрашени живота и сигурността му го оставям да се справи сам. Отначало е непохватен, но с времето става все по-сръчен и самостоятелен. В повечето случаи влага цялото си старание, за да се справи, но след няколко неуспешни опита ме моли да му помогна или покажа как, след което отново опитва.
Когато обаче преценя, че е опасно му отказвам. Понякога помагат обясненията, понякога залисването с нещо по-интересно и вълнуващо, понякога се стига до рев и тръшкане...
Не съм сигурна дали винаги постъпвам правилно, но обикновено ситуациите са такива, че нямам много време за анализи и размишления. Трябва да взема решение веднага и да мога да го обоснова пред него на момента.

# 12 8 юни 2009, 12:55 ч.

Мнения: 1 155

Оставям я да се справи сама. След като се помъчи и неуспее, ме вика да й помогна. Peace

# 13 8 юни 2009, 14:12 ч.

Мнения: 5 940

Благодаря ви момичета.
Опитвам са да постъпвам по начина, описан от лю /знам, че можеш.../ Само, че той ми "нарежда" да стоя далеч, да не го пипам, а става въпрос, например, за съоръжение два метра, при което не мога да реагирам, ако се качи най-горе и залитне, защото просто не мога да го стигна. На по-безопасни пързалки и катерушки го оставям абсолютно сам, но просто преценявам риска. Самоувереността се комбинира с любопитство и разсеяност -докато се катери, гледа птици, самолети и т.н и си пуска ръцете. Буквално изтръпвам. Така, че, както каза Ели, явно просто трябва да се примиря, че понякога тръшканията са неизбежни Grinning

Знае отдавна значението на глагола "пари"- по двайсетина пъти пробва водата преди да се изкъпе- "а пари, а студено, а приятно" си коментира, докато реши да влезе. В същото време гаси с ръце свещичките от тортата, гледа си пръстите и си мърмори " мъсно пъстче, искам пак ". Парен каша духа в някои случаи не важи. Явно трябва да се изпробват свойствата на всеки предмет. Това само за пример.
П.П Той въобще не е бил обграждан с много забрани, така че поведението последните дни не ми се струва да е отговор на някакви външни ограничения. По-скоро го свързвам с това, че расте , играе с малко по-големи деца и иска да ги стигне много бързо във всяко отношение. Не знам....

Последна редакция: пн, 08 юни 2009, 14:20 от valerie

# 14 8 юни 2009, 15:02 ч.

Мнения: 2 587

Едва ли съм правилният човек да ти дам отговор,но аз оставях дъщеря ми да опитва,когато това не застрашава здравето или живота й.Само че не винаги съм права в преценката си,затова и към годинка я оставих сама да се качи на бурдюра(вече ходеше стабилно) и си разби носа,по-всяка вероятност ще й остане и малък белег под нослето Sad

Имаше период когато беше при баба си и тя вършеше всичко,за да ставало по-бързо - тогава дъщеря ми спря да проявява ентусиазъм и беше трудно да я науча на каквото и да било да свърши сама.Отговора е някъде по средата.... newsm78

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: