Сега се сетих, че ако искаш да докараш марокански вкус, можеш да не мариноваш в соев сос, а в смес от лимонов сок, черен пипер, куркума, малко канела - примерно 1/8 кафяна лъжичка, - да не се бие с куркумата само, магданоз на ситно, лук - една малка главичка стар лук на 250 грама сурови дробчета.
По тази уникална чаша за течности, си слагам брашното наистина на око за сравнително мекото тесто - просто после не се налага да ядем питките с чук.
Нямам идея дали дробчетата могат да се мариноват в бира или бяло вино.
Забелязвам поне аз, че маринатата на месата - бели - от пиле примерно или дробчета в Мароко е: още преди да се сложи в камерата в пликчета за порции, направо удавят месото в лимон - това за бялото месо, а за дробчетата - маринатата е лимон, магданоз на ситно, черен пипер - и така се замразява, както си е сурово.
Ментата - настина като станат готови дробчетата, тогава се слага нарязана, омесва се месото. Ако се вари или пържи със самото месо, става черна на цвят и според мен не е привлекателно.
За сгъването на "писмо" - нека се застъпват краищата хубаво. Като се сплеска с длан вече сгънатото пакетче, при печенето нали тестото се надига и така става като на "пластове". Според мен носи повече плънка, понеже доста бухва.
Ако те нападнат още гости, може пък да направиш пурички - да ти кажа, въоръжили .... ах, каква дума ... съоръжилиса ни с несметно количество чаши на кока-кола - но онези, които са като прерязана бутилка - леко по-широки в отвора за пиене.
С тях изрязвам кръгчета. Слагам плънката и едната страна на кръга и навивам на пуричка. Стават към 35-40, а като бухнат при втасване - са като коктейлни хапки.
Аха, докато пиша тук за ядене, мога да споделя с групата и още едно умение - какво става като изпереш кремавата пола на жена си - дълга до петите, разкроена и хубава за жегите, с 2-3 чифта свои дънки и черни тениски. Тъмните дрехи станала белиииии. Е не съвсем. Здраве да е.
Лека нощ. Понеже си нямам фустичка, ще си полегна.