За столчетата за кола,за предпазните колани...и за моите сбъднати кошмари!

Столчета за кола имаше още преди 9 год., но тогава не бяха много популярни. Когато видеха дъщеря ми в него всички я съжаляваха " горкото дете - как жестоко е вързано". Или пък култовото " модерни  глезотии".

Има и такива, които кърмят докато шофират. Една активно пишеща съфорумка преди време се хвалеше, че го е правила.

От моя позната разбрах, че почти винаги мъжът й държи малкия им син на коленете си и въртят волана заедно. Когато я попитах не ги ли е страх, че ако стане инцидент, детето може да пострада, обяснението беше, че детето реве и се тръшка, ако не му позволят да се вози в скута на баща си. 

 
даже не мога как се кърми и шофира едновременно....

От самото си раждане синът ми се вози в столче. Имало е може би пет пъти, в които сме се возили в чужда кола, без столчето и за разстояние не повече от 3-4 км. Защото сме стигнали някъде пеша, а е трябвало някой да ни върне или да вземем такси. В тези случаи той е седял в мен, плътно хванат. Но, по принцип, не е добре и изключения да има.

Да, понякога пищи като го връзвам, ако не е на кеф, но няма 5-6, това е положението, така се вози в кола. Вярно, че едно време нямаше столчета, но и нямаше толкова мощни коли и движението беше съвсем друго по пътищата. В интересн на истината, аз имах столче, в което се возех докъм 4 години, ако не се лъжа.

на 8 години, детето ми е в столче с колан. Като сменям колите и бързам, понякога не свалям столчето, но задължително е с колан. Като седне в колата, първата и работа е да закопчее колана. И на мен ума ми не го побира как горди татковци возят 2-3 г. момченца на предната седалка, как майки гушкат бебета  без колан , без столче и т. н.

детето ми е на две години и сутринта когато го карахме на ясла и столчето не беше поставено поради това че баща му беше в командировка и го беше свалил,трябваше до яслата която е на 5 мин от нас да ни закара без да слагаме столчето.сина ми толкова е свикнал да се вози в столче и вързан,че когато седнах на седалката и го гушнах в мен той се протегна и изтегли колана на самата кола и докато не си го сложихме и на двамата не остана доволен.за мен аз съм постигнала целта си да науча детето си че в кола не трябва да се вози ме без колан.

За мен особено страшно е, когато Пред нас видя кола с разхождащо се дете свободно.При лек удар от наша страна/или верижна катастрофа/ това дете може да пострада.Нали се сещате, че аз няма Нарочно да ги ударя, но Мога...и аз наказанието ще си понеса-акт, глоба и т.н. за причиненото ПТП, но какво наказание трябва да изтърпя, ако детето пострада, защото не е обезопасено?Имали сме случай, не говоря хипотетично.Дете седнало отзад, лек удар, съвсем леко изкривена броня, ако детето не беше пострадало и КАТ нямаше да викат...
В по-минали теми имаше също една майка, която ми се разсърди, защото се возели в кола-баничарка и тя държала в скута си детето отпред...а аз бях споделила, че видя ли дете отпред-вдигам телефона и звъня в РПУ-то да пратят патрул да ги спре.Обаждали сме се за дете в скута на шофьора на Цариградско-спряха ги на 4 километър.Обаждали сме се и за дете по същия начин на Магистралата, обаче там не можаха да реагират-дремат.....

А,Пенелопа,значи ти беше с обажданията .Помня аз темата,помня.Добре правиш.
Но кажи ми как да обясня на брат ми например,че е опасно да вози децата ей така свободно седящи.И ставащи.Казвала съм му хиляди пъти.Не и не.И тогава само си казвам Да не дава Господ!Какво мога да направя?Ето нашата случка е съвсем прясна,той видя колата ни след удара,той я прави след това всъщност,той обясняваше на дъщеря ми по телефона веднага след катастрофата,че всичко е минало,че няма страшно...докато аз седях със затворени очи и си спомнях ужаса....и нищо.Тя снаха ми чете тук,може и да се познае .Много си ги обичам всички и не искам да пострадат!

Е, ти няма как да го накараш.Той щом не желае....
Та аз пак ще потретя=ако искат хората и на челна стойка да карат-ама моля-по чукарите някъде, където няма как да пострадат покрай тях и други...
Имам и друг случай, приятелка си вози децата необезопасени.Блъснаха ги.Детето се удари-главата.Не фатално, но все пак пострада.Пак от лек удар.Ама и от лек удар стават сакатлъци...и тя продължава да си ги вози пак така.Е-аз нищо не мога да направя-това е нейния избор.
Аз и на майка ми съм казала-или слагаме столчетата, или не взимаш децата.Да се сърди.Дреме ми.Щото тя-колко опит имала-ма не ми пукааа беее, колко опит имаш-ще мине сульо и ще те забърше!
Имаше тема за пострадала сериозно кола/на съфорумка тук/ на Околомръстното.Там са състезатели много, кой къде е и за какво се бори не ми е вече много ясно...но е факт...не помня имаше ли дете в колата, нямаше ли и как...но-просто е ежедневие това.И едно вързано дете може просто само да се уплаши...или да лежи в Пирогов...кое си избираме?

Това, което мен винаги ме "убива" са изказванията ан майки - ами не мога да го/я накарам да прави еди какво си, защото реве и се тръшка!
Кой, ако не самият родител може да накара детето да направи нещо и кое е по-ценно, здравето и живота или мрънкането и истерията на хлапето?

 Всички се оправдават с това, за мен е неприемливо.

Карам всекидневно и искам да ви кажа, че постоянно виждам деца без столчета - от бебета до по-големи - на светофар се мятат по колата от предната седалка минават на задната, бутат лостове, дърпат майка си... а тя пуши цигара и не обръща внимание - винаги съм изпадала в потрес.

А ето и една случка - пред мен кара малка кола с малко дете - естествено свободно разхождащо се из колата. На Стамболийски сме - скоростта беше към 50-60 км. по спомен. Та караме така - тя пред мен аз зад нея - и изведнъж на пешеходна изкача, тичайки пешеходец  тя набива спирачки рязко, а аз дефакто се удрям в нея - но вместо това натискам газта и ѝ минавам на боя разстояние от страни , при което и аз набивам спирачки, защото се качвам на тротоар с пешеходци иначе, детето междувременно е успяло да се хване за седалката, само, че в следващия момент кола от зад я удря супер силно - нейната кола само от удара се премести на 2-3 метра. Детето се удари в предното стъкло и го счупи - повече няма какво да ви разправям - детенцето е добре, в смисъл имаше счупвания, но иначе беше добре, доколкото може - в смисъл нямаше опасност за живота или някакви вътрешни разкъсвания - счувания, натъртвания и нарязано на няколко места от стъклата, аз ги откарах в болница - тя беше в шок - то цялото в кръв и пищящо - в момента, в който ги поеха лекарите се сринах, не можех да си стоя на краката. Тя излезе с думите - не мислех, че може да ми се случи на мен. Направо ми идеше да й забия шамар - щото това си е безотговорност, имали столче, ама не ѝ се връзвало - те пътували на 10-15 мин. Ама оу - и на изкарване от гаража може да те пометат - какво значи, аз съм за 10 мин. само  И сега като видя дете без столче  Че се сетих и за една друга - пак малко по-рязко спиране се наложи, детето от задната седалка се мушна между седалките - тая го хвана за ръката над лакътя и го дигна само за нея като му зашлеви и шамар - ако ми обясните това какво е?!

Това пък е най-нелепото оправдание
Не мога да приема нито един повод против столчетата за кола Не мога да си представя как може някои хора така да си играят със живота на собствените си деца  За съжаление и аз имам такива познати,които си мислят,че из София не им трябва седалка

Има клипчета, които показват реално какво се случва, когато детето не е обезопасено - потърси из нета 

Клипче, показващо какво се случва, когато майката държи в скута си детето на предната седалка