За столчетата за кола,за предпазните колани...и за моите сбъднати кошмари!

Понякога децата обаче не се успокояват. Понякога се налага да се пътува, а понякога е необходимо да се отиде на почивка в името на оцеляването на родителите.
Интересно ми е кой ще си качи 3-месечното бебе (или едногодишното) на влак, собственост на БДЖ. Аз - категорично не.

Наистина съм дотук по темата.

Не одобрявам пътуването без столче, но много по-малко одобрявам високомерието и схващането, че сме гепили Господ за шлифера, защото не ни се е налагало да се оправяме с даден проблем.

Аз се извинявам за тона си.Ядосах се.
Но това не променя факта,че всеки си намира оправдания за това да не вози детето си в столче.Да,по-удобно е,по-тихо е. Но не и най-важното-безопасно!
МИслите детето ми не е плакало?Не е изпадало в истерия?Ми,не сте прави.И е плакала,и си е измъквала ръцете от коланите(доста по-напред в темата писах за това и ми предложиха жените решение на проблема) и така....Но просто в това отношение аз съм непреклонна!!!Не дай си Боже да стане нещо лошо ,аз ще знам,че съм направила всичко възможно,за да предпазя детето си и не съм се поддала .Едно от най-важните качества в един родител трябва да е твърдостта.
Когато беше на годинка пътувахме от Сф до Ямбол.Да не каже някой,че не сме изпитали на гърба си тежестта на дългото пътуване с дете.По-рано аз просто отказвах да пътувам на дълги растояния с нея!

там е въпроса....оправяли сме се с подобен проблем....
никой за нищо не съм гепила, заради това, че безопасността на детето ми е над  всичко останало....
много ми е странно според тб хората, които нямат коли как си превозват децата между различните градове....с телепорт...или ползват влакове и рейсове??? или си пътуват без децата.....или отлагат почивката ня кой друг месец/година....
от това, че някой не се е топнал една година в морето, не вярвам да е загинал....за оцеляване на родителите няма какво да говорим....те по-лесно ще оцелеят без почивка, отколкото необезопасено дете при инцидент в кола...

Мен ли питаш?

E, те това е абсурда на тая тема . Съществуването й е все едно да съществува тема "Трябва ли да си мием зъбите" и по нея да се изпишат... не мога да вида колко (-стотин) страници. Мъка.

Mirama, тук дори не се коментират глоби (то просто няма такива). Коментира се сигурността на децата, на ВАШИТЕ деца, наистина ли не го разбирате ?
Хайде стига ние сме мислили за тях .

И малко ОФФ: всеки път се чудя на себе си: за чий ми е да се ядосвам, когато някоя майка пуши бременна, родители пият и возят децата си, не ги връзват с колани и т.н.? Так ли сме устроени или аз нещо не съм в час? Защо  някакси не мога да кажа: "Еми Мирама е права, тя да си му бере гайлето"? Вместо това всеки път червата ми се обръщат от яд като видя на улицата такова безхаберие да проявява родител към собственото си дете .

Друг е въпросът, който повдигна Ивон: не дай Боже човек да участва  в инцидент и по някакъв начин да е причина за нещо-много-лошо, честно ли ще е да живее с това ?

Котката..., докато бяхме деца (3бр.), родителите ми все по БДЖ-то са ни мъкнали, тъй като нямахме автомобил. Мисля, че едни от най- хубавите ми спомени са от тези пътешествия, пълни с какви ли не приключения. Спомням си с голяма носталгия и усмивка за емоцията от всяко вълнуващо пътуване. Е, какво търчане е коствало на родителите ми с багаж за 5-ма, е отделен въпрос, но и сега да ги попитам, ще кажат, че биха повторили всяко пътуване по още 10 пъти . Не знам защо точно ти го казах, но... някак така ми дойде . Надали ще ти променя мнението за БДЖ, но ти предлагам една различна гледна точка

не...

Естествено,че спряхме!Кърмих,гушках,разходихме се...при поставянето започна отново,така няколко пъти.Трябваше все пак да стигнем,не да спим на магистралата-завързах я в слинга,сложих си колана и така пътувахме...и да,след това спряхме да пътуваме една година.Споделих случката просто,за да кажа,че извънредни ситуации има.Непонятни са ми подобни нападки,че и неправилно изпреварване чак се обрисува...

Чудно ми е само ако ти шофираше, какво щеше да направиш? Не се заяждам. Явно не си била сама с детето и е имало кой друг да кара. А ако нямаше? С нея на гърди ли ще шофираш, или да слушаш писъци 30-40 мин?

При нас ситуацията е писклива и ревяща само ако кара някой друг..
Карам ли аз - няма никакви проблеми - стои си и си кротува (доколкото е възможно )..
Обаче ако кара някой друг.. а аз съм на предната или на задната седалка - в общия случай (поне докато не стана поне на 2г.) беше писъци и рев до засиняване и повръщане от задавяне..
Та.. в повечето случаи или аз карах, или се смучехме 

И казвате - не пътувайте - много е лесно, ако е за удоволствие.. обаче не винаги става така.. и понякога наистина се налага..
А нали се сещате колко е "безопасно" да се шофира с ревящо 1/2-1 час бебе, постоянно отвличащо ти вниманието по този начин - защото все пак не е като да не ти пука че реве.. Или не? ..

Пука ти разбира се! Всички тук говорят за дълги пътувания като часове и км, които позволяват спирки за почивка. Ето какво ми се случи онзи ден. Прибирам се след пазар в метро, което означава да пресека целия град в най-пиковия час. Отне ми около 40 мин. А моят хубавец в столчето от сфетофара на метро до вкъщи крещя и се тръшка, ама аз освен да му приказвам, пея и давам сок на дългите сфетофари какво да направя. Не мога спра и да сляза. Не мога да карам с него. Та си слушах половинчасово "пеене", кофти ми беше, но като нямаш избор гледаш да е по-малката злина. 

Щях да сляза и да извикам такси до най-близкия град,абсурд е да шофирам концентрирано докато се чудя дали детето ми няма да направи гърч


Сега я возя на кратки разстояния-10-15 минпътува нормално, ако се разреве сериозно,спирам и оставям колата,прибираме се пеш..никак не е приятно,добре че живеем в малък град и не е проблем

При вас има специфичен проблем. Наистина е не само неприатно ами и страшно.

Абсолютно същото бих написала и аз. В такава ситуация - слизам и викам такси. Не се страхувам, че ще направи гърч, просто не мога да я слушам как плаче.

Още ли я има тази дилема: "Да пъхна детето в столче или да рискувам и ще си направим ново" 

Онзи ден на връщане от магазина щяхме да блъснем джип. Направи неадекватна, непредвидима маневра. Спаси ни това, че карахме бавно - привечер, сумрачно и валеше. После джипа отби и спря, явно нещо се притесни шофьора. Намалихме и бях готова да му обясня какво мисля за шофирането му. Когато се изравнихме с него - онемях. Шофжора беше добре облечен, прошарен мъж, а в скута му стоеше дете на не повече от година и половина.... Мъжа беше без колан - онемях. Разтреперах се какво щеше да се случи ако го бяхме ударили отзад ... Нищо, че е джип... Представих си как за секунди щяхме да си съсипем живота. Дори да не ни осъдят как щяхме да заспим, ако знаем, че сме причинили макар и без вина нещо лошо на бебе  Дали майката на детето знае как дядото вози внучето си... Ей така, за секунди и край - счупени бебешки ребра пробили жизнено важни органи...
Наистина не искам да убивам деца, не искам да ми съсипвате живота. Не искам да сънувам умрели бебета - махнете се от улиците ако не използвате столче. Вие сте опасни за мен и семейството ми. Вие можете да сложите край на сравнително нормалния ни живот за секунди. Не искам да ви срещам на улицата - никога. Махнете се от там.
Лек удар (стават стотици в дъждовен ден). По принцип всичко свърша с намачкани брони и ядове с КАТ и застрахователите. Този път щеше да е различен. Този път щеше да почерни много хора. Ние бяхме с колани, а детето отзад в столче - само щети по колата. А онова бебе... Дядото явно се стресна и притесни - дано му е за урок и никога повече не се опитва да убие детето.
За мен остана ужаса от случката и поуката, че бавното шофиране в града освен, че може да ми докара много псувни, може да спаси живот. 

Преди около 12 години аз се возя в колата на моя позната. Тя шофира, аз отпред, а отзад седят майка и и племенникът и на 4-5 години, без столче.в ония времена и нямаше. Наложи се рязко да спре, защото друго дете изтича след топка на улицата. Малкият в колата от задната седалка изхвърча отпред и си удари главата в таблото. За щастие инцидента мина без сериозни наранявания и с голяма уплаха. Никога няма да забравя тази случка. Ами ако караше малко по-бързо, щеше ли да излети през предното стъкло?