Иска ми се и аз да разкажа нещо. За добрите хора, за това което би трябвало да е нормално.
Преди време искахме да си наемем жена, която да ни помага в отглеждането на рАДИНА. Аз разбира се бях твърдо против. Как ще поверя болното си от диабет дете в ръцете на чужд човек. Осъзнавах разбира се, че радина има най-малко нужда от изнервена, недоспала и побъркана майка, та затова се реших да се срещна с една жена по препоръка на мои близки.
Твърдо си бях решила, че след като и кажа, че детето има диабет и тя ми отговори, че ще си помисли дали да приеме, нямаше никога да й поверя детето си. Жената нищо не каза и аз останах с впечатление, че не ме е чула. цялото й внимание беше насочено към запознанството й с ради.
Попитах я дали е разбрала, че ради е болна и дали знае нещо за тази болест. Тя ми отговори, че - да- знае нещо, но се надява аз да й помогна да научи всичко и да се грижи за ради по-най добрия начин.
Днес, три месеца по-късно, рАДИ е толкова привързана към своята лелка, че ни се иска да сме заедно поне до абитуриентската вечер.
мисля си, че не възпитанието на хората играе роля, а тяхната душевност, нещо което е вътре в човека, което дава сила и щастие да обичаш хората, без значение дали те имат физически недъг или са попаднали в лоша среда.
Преди време искахме да си наемем жена, която да ни помага в отглеждането на рАДИНА. Аз разбира се бях твърдо против. Как ще поверя болното си от диабет дете в ръцете на чужд човек. Осъзнавах разбира се, че радина има най-малко нужда от изнервена, недоспала и побъркана майка, та затова се реших да се срещна с една жена по препоръка на мои близки.
Твърдо си бях решила, че след като и кажа, че детето има диабет и тя ми отговори, че ще си помисли дали да приеме, нямаше никога да й поверя детето си. Жената нищо не каза и аз останах с впечатление, че не ме е чула. цялото й внимание беше насочено към запознанството й с ради.
Попитах я дали е разбрала, че ради е болна и дали знае нещо за тази болест. Тя ми отговори, че - да- знае нещо, но се надява аз да й помогна да научи всичко и да се грижи за ради по-най добрия начин.
Днес, три месеца по-късно, рАДИ е толкова привързана към своята лелка, че ни се иска да сме заедно поне до абитуриентската вечер.
мисля си, че не възпитанието на хората играе роля, а тяхната душевност, нещо което е вътре в човека, което дава сила и щастие да обичаш хората, без значение дали те имат физически недъг или са попаднали в лоша среда.
Жената се държеше съвсем естествено, а не гледаше втренчено в лицето му. Това е нормална реакция!
иде ми да да закрещя ...
. Донякъде самото ни общество има "съществен принос" в това положение. До много скоро децата с някакви проблеми се криеха, а да не говорим, че домовете за по-тежко увредените деца бяха "в дън гори тилилейски". 
Сигурно не съм права, но нямам вече сили да се боря с реакцията на всеки, който ме попита "Защо така сте го остригали детето?" или "Защо я държите на каишка, като си ходи сама?" И като получи отговор за операцията, гледат детето ужасено и жалостиво. Не искам да ме съжаляват, искам да разбират и оценяват детето ми!!! А и не се чувствам длъжна да давам подробни обяснения на всеки, който любопитства. И пак ще кажа, че сигурно не съм права, сигурно съм избрала по - лесния път 
Просто за момента избирам какво и на КОГО да кажа.