Дали бракът ми е свършил?

Какво значи да го пусна? Та той не е малко дете. А и всеки има право на щастие. Щом се е влюбил в друга и да се върне при теб и да стои никога няма да е същото.
След една 5-годишна връзка, в която не исках да се примиря и се опитвах да променя нещата и да ги накарам да станат, както аз искам, мога да ти кажа, че насила нищо не става.

A на него стиска ли му да си тръгне или ...????
Аз не бих живяла с мъж, който е влюбен в друга....

ще дам следния съвет
ако има начин да си оправите живота - ако той ИСКА да опита - що пък не
в крайна сметка влюбването е едно, а любовта - друго...
семейния живот е нещо трето даже
ако той иска - и ти искаш и можеш - опитайте да намерите вашата съвместна любов

Каквото и да "го караш" той ще направи това , което му казва сърцето. Решението е в неговите ръце. Много кофти положение...
Лично аз мисля, че нещата никога няма да бъдат същите за теб и е най-добре да помислиш за себе си: излизай с приятелки, направи си нова прическа, купи си тоалетче, обувки.
А относно съпруга ти- моят бивш при всяко влюбване казваше, че не е обичал никоя друга така Чак ми ставаше жал за него!...

Не разполагам с кристално кълбо, в което да погледна и да ти кажа какво ще е бъдещето ви. Пък и бъдещето ви не е в твойте ръце, а зависи от мъжът ти. Ти можеш единствено да приемеш неговия избор, без значение дали ти харесва или не...
Така че гледай себе си доколкото можеш да се съхраниш и да избуташ тоя период...

А не ти ли е под достойнството изобщо да се "биеш" за мъж, който е показал, че има чувства към друга?
Бракът ти не е факт от момента, в който съпругът ти е погледнал друга жена - поне за мен е така. Аз никога не бих си мръднала и пръста да се бия за него. Защо? Само да му вдигам още акциите, че е супер мъжът - желан от толкова жени, дето си скубят косите за него. Айде няма нужда.

Това решение вече трябва да го вземеш сама. Едни ще ти кажат, че няма смисъл, други че са се борили и е било безмислено, трети че са спасили брака си...
Всяка двойка е уникална по своему и не са приложими рецепти отвън. Те са били точните за другите, но касае ли твоите отношения ти трябва да вземеш решението.
Аз бих те посъветвала да се бориш...не за друго, а  защото ти самата не си наясно какво искаш,  сама за себе си. Така поне ще знаеш, ако не успееш, че си изчерпала всички възможности.   

Аз не бих се "борила" за него, в смисъл не бих искала някой да е с мен, защото съм го задържала насила, от съжаление или нещо друго.

Бих го оставила сам да реши, но и също бих била откровена за моите чувства към него. Това го пиша, защото споделяш, че все още го обичаш и би могла да живееш с него, въпреки ситуацията.

Има и нещо друго, че много често такива странични влюбвания се изхабяват, понякога и доста скоро, след като им е дадена пълната свобода на изживяване. И в този форум е пълно с истории на жени, които споделят, че след странична връзка съпрузите се връщат отново при тях.

Вярно е, че има вариант той да не се върне, но така или иначе не можеш да направиш много.

Съжалявам за ситуацията 

ВЯРНО!
повярвай в годините опит да наблюдавам тук присъстващите...всеки ще гледа от НЕГОВАТА камбанария
авторката на ТОЗИ пост обаче е казала това, което лично ще си позволя да кажа, че е обобщение и ...може би истина - ти трябва да се бориш, по простата причина, че не си готова да правиш друго
иначе това за съветите е вярно! всеки ще даде такъв какъвто неговия опит му позволява!
ако не е успял - ще каже как е пропилял години в опити, друг като мен ще каже как се е справил и не бива човек да се отказва докато радлята или личното отношение не дадат ясна индикация, че всичко е приключило
трети ще те оплюят как не се обичаш, че едва ли не си човек с достойнство щом не си грабвнала чантичката и не си избягала...
но ти си там и ти знаеш защо искаш да се бориш!
каквато и да е причината - дали поради личните ти чувства или просто защото мъжа ти си струва....все тая...важното е, че ти не можеш да си тръгнеш сега, нали?
и като ще стоиш - поне опитай да направиш нещо...още повече тези ти опити ще те убедят дали си струва...и дали наистина искаш това...

успех и постъпи така, че утре да не съжаляваш
ние хубаво ще ти напраскаме всякакви съвети...ама утре ще си живеем живота...а ти твоя с взетите от теб решения

Не знам дали изчакването може да се нарече "борба за брака".Според мен не трябва да се маха с ръка на всичко постигнато дотук от вас. Все пак, вие сте се обичали (вероятно).Освен това изневяра се прощава ( лично мое мнение!).Други неща не се прощават - лошо отношение, обиди, пренебрегване и т.н.
Разбира се, ако не можете да осигурите спокойствие в дома ви, а непрекъснато се карате... така не се живее.По- добре да се разделите, дори и временно.Но мисля, че е рано да се отказваш...

На мен би ми било много трудно да се боря за някого който оби4а друга ,мисля си 4е достойнството ми няма да го позволи .
Не сьм сьгласна за това за брака За цял живот????Ако беШе за цял живот нямаШе да се разделим,нямаШЕ да си гледаме детето разделени.
Аз така и не успях да имам цьрковен брак,вьпреки 4е исках.СледваЩият пьт Ще го закарам направо в цьрквата,4е после да е С МЕН цял живот ,да не ми избяга .

Аз съм била от другата страна и искам да ти кажа, че са страшно много факторите за вземане на конкретно решение. Влюбен, не било секс, любов било - това и аз съм го чувала много пъти. Горкият, ти не го разбираш. С теб е само заради децата си. И какво ли още не...

Така. Сядаш и мислиш прагматично.
Първо - ако се разделите, можеш ли да поемеш финансовото бреме на живота да пада изцяло върху теб? Защото при такива ситуации, татковците бързичко забравят, че имат дете.
Второ - какво конкретно си направила, за да запазиш брака си и какво още може да направиш, без да преминаваш границата на собственото си самоуважение.
Трето - въпреки цялата идиотщина, купуваш нови обувки на висок ток и ходиш поне два пъти седмично с приятелки да пиеш мохито. През това време той да гледа детето.
Четвърто - отговаряш си на въпроса защо го обичаш - години заедно, навик, общо дете?!?
Пето - всичко това да се случи в обозрими срокове, а не смирено и тихо да чакаш господинчото да си изживее голяяяямата любов и да се върне с подвита опашка (евентуално, де!).

Да, бори се! Имаш това право. Но достойно - без тръшкане и ревове. Не прави като мен - аз се унижих безумно много заради мъжа, когото обичах и това се отрази и се отразява на самочувствието ми и до ден днешен. ТИ си най-важната. Дори детето не, ТИ! Запомни го!

Наденце,   

Ако мислиш ,че има за какво да се бориш.Бори се.
Само че в такъв момент,на него ще му стане още по гоцко да си лежкуни при спокойната кака,и да се утешава там.
Съдя по мен.Имала съм сериозни връзки зад гъръбът си,които съм приклучвала аз.Мъжете са се опитвали всячески да ме спрат,но единственото което постигаха е да ме тикнат в прегръдките на друг.
Няма смисъл от истерии,ревове,сцени.Каквото ще става,ще става.Дръж се нормално и го остави да си ходи..ако е решил.Пък времето ще покаже ...а и дали ще го искаш после пак е вече нова тема.
П.С. може би ми е лесно на думи,щото ми е широко около врата...но според мен е най правилното.

Така ми се прииска да те прегърна 

На така зададения въпрос ще ти кажа едно - всяко усилие в този живот има смисъл, докато вътре в теб сърцето ти подсказва, че не си готова да направиш противоположния избор, да приемеш обратния вариант и да живееш спокойно с подобно решение. Дори когато нещата изглеждат отчайващо зле, дори тогава смисъл да се бориш до последно има, ако не заради друго, то поне за да знаеш /както и някой друг по-горе беше вече казал/, че си изчерпала всички възможности, че си сторила зависещото от теб... И тогава вече ще си в състояние да приемеш истината /ако тя разбира се продължава да е такава, каквато я виждаш сега - че мъжът ти със сърцето си е с другата/...... Причините за разпадането на моя брак бяха съвсем различни от това пред което си изправена ти, но горните ми разсъждения са базирани пак на моя опит и моето светоусещане - т.е. това е моят начин да приемам житейски удари и да намирам сили да се изправя и продължа напред - Едва след като съм направила всичко зависещо от мен и съм се уверила, че не е останало нищо ценно за което да си струва да се боря, едва тогава наистина успявам да надмогна нещата, едва тогава си отиват и недоизживените чувства и всичко останало, което ме е дърпало вътрешно назад.., едва тогава съм в състояние да отхвърля товара на миналото и да продължа действително с усещането че съм свободна /т.е. без  никога вече да ме гнетят в подсъзнанието подли въпросчета като: "Ами ако бях постъпила...(еди-как-си)?/.... Та, бори се.., но както е казала Сабина, без крайни средства от които да изгубиш достойнството си,
че тогава накрая може да се чувстваш и по-зле и от сега...

На другата ти реплика - че за себе си знаеш, че искаш да си с него, но незнаеш какво иска той самия... - Еми намери начин да го изясните! Знам че е като "да дръпнеш лъва за опашката", задавайки му въпроси, чиито отговори евентуално никак няма да ти харесат.., но личното ми /отново/ виждане е, че е по-добре веднъж да чуеш болезнена истина, отколкото да се живееш в болезнена неяснота. Възможно е и той сам със себе си да не е наясно какво иска, но по-здравословно и за двама ви ще е, ако ти го подбутнеш към вземане на някаква ясна позиция, па дори и тя да е различна от това което сама искаш и се надяваш... Освен разбира се, ако не предпочиташ да се лутате незнайно още колко в лабиринта на някакви мъгляви взаимоотношения, които в крайна сметка ви измъчват.......................... Нали знаеш притчата за птичето в кафеза - ако го пуснеш на свобода и то се завърне, твое е... Ако имаш куража, постъпи така - дай му избора да си тръгне, кажи му на какво се надяваш, но че не го искаш на всяка цена и само фигуративно в живота си, че това от което се нуждаеш са истински отношения, а не семейство-проформа и че в крайна сметка ще зачетеш избора му, но той трябва да го направи според което му диктува ума и сърцето... Рискован ход, но мисля че аз бих постъпила точно така, защото просто съм алергична към диагнозата "очакваща в мъчителна неизвестност". Късмет каквото и да решиш!

Минала съм през същото-изобщо не стоеше пред мен въпросът за борба. Случи ми се нещо рядко в живота - да залитнеш от любов към омраза. Казах, че за мен бракът не е по-различно от връзка без подписи и формалности. Щом се е влюбил в друга, значи не ме обича и желая да се разделим. Е, не сме се разделили, но не по мое желание. Всяка ситуация е различна. Но аз за себе си бях наясно, че не е бил лишен от нищо, дори съм се жертвала за него. Сравнявала съм с много други двойки и си давам сметка, че той просто няма какво повече да иска от мен - потвърди го. След като и това не е стигало, аз просто не виждам,какво повече мога да дам. И вече не желая да давам. Друг да се бори сега, след като аз не го желая.

Успях да простя, разбира се, едва ли ще забравя. Но не ме боли.
Смея да кажа, че отношенията ни са много по-добри от години наред преди това. Но всяка история е различна...
Няма какво да напиша след думите на Сабина и Надето.

нищо не е свършило докато наистина не приключи!
освен това Елизабет Тейлър доказа, че и след свършването може да се продължи...

И аз! 
И помни, че никой, ама никой на света не заслужава да загубиш себе си! Късмет!

   браво,много ми хареса.....

Мислех да пиша, защото пак питаш за "тактики". Нямах такива. Действах импулсивно. И не съжалявам за нищо. Но видях, че изобщо не си обърнала внимание на поста ми, в който пиша, че съм преживяла същото. Ако имаш желание, се регистрирай и ми пиши на лични.

На мен ми се е случвало, но не съм се борила.Чаках.Вкъщи, не при него.И това не е някаква тактика.Просто исках да си съхраня нервите.И си живеех живота.Той се върна, но после отново "залитна".Така, че няма гаранция.
Най - правилният съвет според мен тук е: Мисли за себе си!И в предишните постове го видях.

Може и да избере теб, но ти няма да го искаш. Когато ми го казаха, категорично не вярвах.

И въпреки всичко го приех, не го обичах вече. С течението на времето пак го обикнах и после....пак същата история, само че този път беше много по грубо, много по сложно /вече имахме дете/, много по болезнено...

а зне се наложи да се боря - то и при нас бе леко...
той веднага прекъсна връзката, ако въобще се бе стигнало до така...е обяснявай се според мен после още....но нищо сериозно
виж аз имах проблем с приемането на нещата...дълго време...не бях убедена дали ще мога да живея с постоянния страх да не стане пак
сега ...нямам този страх, не защото му вярвам...а защото не знам какво ще донесе следващия час, камо ли да мисля в дълги перспективи!
уча се като японците да живея за мига, а не с постоянни планове за бъдещето
затова не съм сигурна за утре...но кой  е?
живея сега с удоволствие от сегашния момент, с ясната представа за неизброимите възможности на бъдещето....и с идеята, че всяко бъдеще ще бъде някой ден минало....но ще го мисля когато дойде, не сега!

на авторката й пожелавам да прави само това, което може в момента - не да се напъва да бъде такава или онакава...ако й се плаче - да плаче, ако сърцето я влече да прави сцени -а да ги прави...
в крайна сметка болката от ситуациата е достатъчна, че да се правим на твърде горди или твърде смели...
но някъде по пътя си да не загуби светоусещането си за нормалните неща! човек трябва да се отдаде на чувстваята си, но да не забравя своята същност все пак!

Объркана, бракът ти не е свършил, докато не свърши.
Щом задаваш този въпрос, явно ти си готова да се бориш. Работата е, че сама нищо няма да постигнеш, ако отсрещната страна няма същата нагласа.
   Аз този сериал го гледах две години, с една разлика - при нас беше само любов, даже нямаше секс. Нашата любима беше направо светица, като нея друга нямаше. Две години чаках да му мине, но не би. Поставях въпроса ребром, отричаше до последно. Чак докато му цитирах какво й е писал на скайпа. Дори и накрая твърдеше, че тя нямала нищо общо с решението му да напусне семейството си. След като две години си мислех, че се опитвам да спася нещо и бях "пречката" му за щастие.
Мисля си, че ако бяха помачкали чаршафите през всичкото това време, в един момент щеше да се светне, че и тя е жена като всички други. Когато му казах, че не желая да продължаваме така, а искам да се опитаме да спасим брака си, отговорът беше: "Защо да се опитвам, като може и да не се получи." Но това си е типичен отговор на моя бъдещ бивш. Твоят може и да е друг. Зависи какво все още изпитва към теб, как се държи с теб, детето/децата, как децата ще преживеят една евентуална раздяла, как са нещата вкъщи, финансово-имотни отношения, ти евентуално ще можеш ли да се справяш сама, как той ще си уреди битовизмите, кой къде и как ще живее, ако се разделите, отношение на роднини/приятели. Но най-вече, готов ли е той да се бори.

не съмсем
докато не те е напуснал - не си сугрна на какво е способна твоята половинка
съмнявам се, че и той е много наясно...иначе да е направил някакъв ход

никак. остави се на тях. не мисля че му дължиш и въздържане след като той е надробил кашата!
но! гледай да не се унижаваш...ако можеш...пък ако ти иде и това да правиш - май по-добре да го направиш, вместо после да си мислиш, че не си опитала всичко...
или поне така си мисля....
само от едно се въздържай -гнева! сигурна съм, по начина по който пишеш че си разумна и няма да се оставиш съвсем безразсъдно да загърбиш личното си достойнство заради чувствата си!

По какво позна, че има силни чувства?

Той ли ти е признал за връзката си?


Човешкият живот е дълъг. Срещаме едни, други, но има нещо, което ни свързва с половинките ни. Ако той не е поискал развод, ако изводите са си лично твои - запази го при себе си.
Ако иска да живее с другата и ти го е казал - нищо не можеш да направиш.

И, мила, всяка една нова тръпка е ценна и понякога имаме нужда от това. Но вас ви свързва повече - минало, дете.... Има с какво да се бориш - събуди сантименталност у него но и покажи, че ако той има нужда от личен живот, то и ти можеш да си позволиш същото. Няма нищо, което да отрезвява по-добре един човек, от това да види, че медалът си има и друга страна.

DOROTEIA , това, което казваш и разказваш с притчата е много хубаво. Тази чиста, компромисна, мека и алтруистична любов. Обаче... това е любов, която погазва егото ти, която няма как да съществува, при положение, че в теб има гордост, наранено самолюбие и самочувствие. Тоест не всички можем да обичаме така. И това не значи, че любовта не е била истинска, просто не винаги и не при всички хора се получава така, че любовта да застане над всичко останало.
А има и друго - от както съм родител развих един странен егоизъм. Мисля си - как така той ще се отдава на любовта си, ще я изживее и след това ще се върне при мен, която го очаква и приема (хипотетично, разбира се). На какво ще науча тогава чрез действията си дъщеря си - че може да обича и прощава е ясно. Но другото? Че трябва да се съгласява и приема една крайно неприятна ситуация.
Че трябва да се правят компромиси е ясно, но поне за мен разлика от компромис до компромис съществува.

Добре, разбирам.
Но аз така не мога да обичам. Може би никога няма да дорастна до такава любов, в която избутвам назад страстите си, за да излезе на преден план обичта - онази, която прощава, чака и просто си съществува. Да, мога да прощавам, но какво? Влюбването не е грях. Но да чакам... смятам, че ще бъде твърде кратко време на тази земя, за да чакам някой да се върне при мен. А и като се върне, колко далечен ще бъде от човека, с когото съм създала семейство?! него ли ще обичам тогава или онази представа, която пазя като спомен?!

Повече обичам себе си. От който и да е мъж. Всъщност сега в живота ми има един, който обичам колкото себе си. И смятам, че това е личният ми предел.
Не мога да коментирам нито един от примерите и цитатите, които си дала и които са свързани по какъвто и да е начин с религията. И то не, защото нямам познания, свързани с християнството - напротив. Просто... имам малко по-различно мнение по темата.
Но разбирам.
Лека работа

Може ли някой да ми обясни, какво значи " да се  бориш за брака си"?
И тези съвети за прически, токчета....не разбирате ли че той е сляп за такъв театър. Как си я представяте тази борба? Че още на втория рунд, тя вече ще се е превърнала в истеричка, а той откровенно ще я мрази.
Жалко е да гледаш как хората се увличат да спасяват неспасяемото до степен в която вече не могат взаимно да се понасят.

Не мисля че бракът ти е свършил. Просто погледни в какъв свят живеем - не е лесно да се устои на изкушението... Но - това не е основание бракът да бъде прекратен - поне според мен. Това не значи че той няма чувства към теб. Той в момента просто се е поддал на изкушението,  не гледа към теб, не вижда вашата връзка, но това не значи че нямате връзка. За мен колкото и наивно да звучи бракът е изпитание - вие сте в криза и трябва  да я преминете. Никой не е казал че брака е само рози и любов. Има нещо сбъркано днес в представите на хората за брака. Но това е друга тема. Ти си тази, която в момента носи отговорността за брака ви - ти трябва да решиш какво искаш - от теб зависят  нещата в този момент - колкото и да не вярваш. Помисли си добре - моят съвет е - не оставяй коня си в блатото или как беше приказката. С една дума - бори се. В противен случай - ще постъпиш както десетки жени в наши дни - просто се предават и толкоз.

Извинявай, с цялото уважение към болката ти - но докога ще действа този цирк?
Понякога тези театри траят с години... След което или мъжът си тръгва окончателно, или остава, но това, което ви е срещнало "неслучайно" някога, безвъзвратно си е отишло...
Евала на ентусиазма, дето го имаш, но лично за мен, а и за всички жени, които "се предават", тази победа е Пирова.

Разбира се, че не познавам детайлите, нито решавам вместо теб.

Всеки постъпва така, както намери за добре и както му диктуват собствените усещания. Не съдя никого - просто съм от този тип жени, които на мястото на авторката не биха водили такива битки. Ако мъжът, когото обичам, е влюбен в друга - прав му път да си ходи при нея, дори да не е решил. А ако му е удобно да не се събира с нея, но да се ползва от всички удобства и домашния уют при мен, просто няма да има този шанс. Не би ме спрял ни апартамент, ни общи фирми, ни други материални неща.
А в нематериалната сфера считам за унизително да се боря да задържа някого, който има чувства към друг. Включително и с клишето "заради детето".

Но пак повтарям - това си е мое мнение и моя начин на живот.

Съгласна съм с Незнайно. Циркът действа - факт. Аз преминавам през този ад сега. Най -лесно е да кажеш -" Ако мъжът, когото обичам, е влюбен в друга - прав му път да си ходи при нея". Само че когато човек сключва брак той не само се врича в някого , но и поема отговорност за този някого. Ами ако сега този някой е в криза, срещнал е друга, влюбил се е... какво - трябва веднага да кажем - прав му път да си ходи при нея... Ами ако този човек е объркан и в момента не може да вземе решение?! Това означава отговрността да помислиш за другия именно защото си сключил брак с този човек.

В този живот човек носи отговорност само за себе си, за ненавършилите си пълнолетие деца и за онези, за чийто настойник е определен с решение на съда поради тяхната пълна или ограничена дееспособност.

Желая ви успех, момичета - нагърбили сте се с нелека задача. Уважавам такъв тип саможертва, но имайте предвид, че може да ви се наложи да играете този театър не веднъж и дваж. Искрено се надявам това да не ви се случва и усилията ви да имат такъв успех, че въпросните мъже да си седнат на д..то веднъж и завинаги.

Ако наистина го обичаш, ще се радваш да е щастлив, макар и с друга. Човек има само един живот, остави го да опита щастието си.
В много случаи, когато другата го получи и започне да се грижи за него, го изхвърля.

Ма мОла ви, който иска да се прави на циркаджия цял живот, нека го прави.
Клоунадите не се отдават на всеки, излишно е да спорите.
Имам късмет да имам самочувствие, и смятам , че животът и щастието не са ограничени само в един единствен мъж.
На циркаджийките - късмет под купола.

Има там едни "характеристики" към Доротея, на тази страница, звучат подигравателно - това имах предвид.

А относно това


Аз не се наемам да определям дали някой греши или не. Бих отговорила за себе си.
Никога принцип в живота не ми е бил "Целта оправдава средствата".
Не бих се и борила за човек, който не е избрал да бъде с мен. Не бих сложила маска на лицемерие в поведение, само и само за да го задържа.
Аз искам човекът до мен, да е до мен, заради това което съм аз и в не толкова лицеприятните ми моменти.
Защото ми се случва и на мен да ставам непоносима, заядлива, да повиша глас и пр.
Не мога да се наема с непосилната задача да се стремя да се показвам идеална, а и не искам, защото не съм.
Нито пък искам да заблуждавам някой, че с мен ще има само хубави моменти, защото и това не е така. И аз имам слабости.
Но, затова пък знам, че човекът (принципно), който е до мен е с мен, заради самата мен. Изборът е бил изцяло негов. Това за мен е важно.
Но, аз съм такава - не мога да живея в заблуда, нито аз искам да заблуждавам някого само и само, за да е с мен.

В общи линии това е моят отговор.

Незнайно, все едно че си взела думите от устата ми. Това е и моята стратегия. И колкото и да е странно на всички около мен - тя дава резултат. Мисля че той сега гледа повече мен отколкото нея. Ще ви дам пример - преди два дни поиска сам да се върне в спалнята при мен (предтекста беше че понеже родителите ми ще идват вкъщи - щяла да съм се чувствала по-добре . Така 4е лично за мен - формулата действа. Незнайно, пожелавам ти много сили - защото си тръгнала по адски болезнен и сложен път, който ще ти донесе успех - сигурна съм, АКО си търпелива. Съжелявам че не си регистрирана - бих ти писала на лични. Все пак, ако решиш - пиши ми ти по някакъв начин.

.
малко офф - но, това е Егоиста
всички останали носят точно толкова отговорност, колкото могат да поемат
някой поемат за родителите си, други - за бабите си, трети осиновяват т.нар. 'чужди деца', четвърти просто .. ще звучи вече твърде алтруистично, така че ще го пропусна. Но приказкат а- Господ дава на човека точно толкова, колкото може да носи.
Та и с отговорността, така. Понеже се познаваме виртуално, та рекох да ти отговоря.

* та боже господи, разбира се че носиш отговорност за съпруга си/съпругата. Що за разсъждения, боже? Ами човека ако се разболее, т.е. Като се разболее, щото на всеки рано или късно се случва, и тогава ли ще кажеш, че не носиш отговорност. Незнам, незнам....

Каси, направи разлика между грижа и отговорност.
Или искаш да ми кажеш, че си "отговорна" за нечия изневяра?
Или че изневярата е болест?

Да се грижиш за някого е едно, но да носиш отговорност за неговите постъпки е съвсем друго.

Лично аз мисля, че изчакване или пък даване на възможност да си изживее връзката са най-неподходящите начини за реагиране. Имам един пример в живота си, не с мен, но с достатъчно близък човек, за да знам подробности. Мъжът изневери и пак така беше влюбен. Жената, като разбра, на мига го изгони от дома и прекрати всякакви контакти с него. Той постоя ден-два при родителите си (имаше къде да се приюти), пък взе, че се изплаши, че е загубил семейството си и се върна начаса, та и не погледна другата повече. До ден днешен живеят щастливо и за друга издънка не се е разбрало. Ако на мен ми се случи нещо подобно, бих постъпила като нея.

разговора се е ицродил
аз ще заключа следното - цилка не е цирк ако е искрено желание да си мил с другия, дори да знаеш, че той вероятно гледа в друга посока
ако нещо обаче е "ЦИРК" това говори отвратително за всички участващи в него! семейството не е цирк!
когато обичаш и си готов на много - това не е цирк
ако само ИГРАЕШ за ад запазиш нещо..то играта ще свърши, същността ти не ще бъде променена...брака ти - също
и ако сега спечелиш с ИГРА - то утре ще си пак в същото положение
може да се спечели само с ЛЮБОВ и много разбиране и търпение...с нищо друго не може да се опази и спечели един брак...а дори и с това - не винаги има какво да се печели...
някои битки се печелят като се губят! такъв е живота

обичта върви с разочарованието и недовоството и с грижата и с отрицанието....
живота не е черно бял дори в най-добрите си моменти
а дори и черно-бял - въпрос на вътрешно усещане е дали ще видиш чашата си наполовина празна или наполовина пълна!
аз събрах цялата си воля да видя своите грешки, да потърся в себе си промени, които биха направили мъжа отсреща щаслив с мен...и евентуално да му припомнят хубавото - това заради което се е вгледал в очите ми и е тръгнал с мен по пътя на живота
при нас помогна, но признавам той имаше повече от желание да се разкае и промени и да види какво ще му покажа...и той да ми покаже своите преимущества заради които да остана с него

ОБЪРКАНА, ако имаш желание - направи каквото можеш, пък да става каквото ще! умна и уравновесена жена си - така ми се струва по постовете ти - ще разбереш кога да спреш! послушай обаче сърцето и своя разум - всяко семейство е вселена и няма една с една история да са абсолютно еднакви! вземи своите решения, с които ТИ /не ние/ ще живееш цял живот....
бъди смела и горда, но помни че гордостта е преди всичко недостатък ако не подплътена с много много мъдрост и търпение!
достойнството не е в това да си идеш при първата трудност, но пък и упоритостта когато няма смисъл е вече глупост и инат!
успех, предполагам, че ти е много много тежко...но всяко зло за добро дори когато не можем да видим сега в момента къде е хубавото

и аз много плаках над клавиатурата...поне не бях сама а с момичетата тук
няма отговор на въпросите ти - във всеки случай с риск да се потретя ще кажа само едно - ако си готова да си идеш няма да ни пишш...ще разберем след като си се изнесла
щом пишеш и се питаш - още не е дошъл момента....

Мисля, че си много толерантна жена! Виж, аз съм на мнението на Клер, не мисля, че трябва да се чака и да се измъчваш. Отдавна да бях го изгонила, да бях спряла контакт с него! Много са силни вилни мъжете, защото сега всичко му е идеализирано, но когато с новата му "любов" се сблъскат с битовизмите, а и защо ти поемаш грижите за детето? Връчи му го! В крайна сметка и ти имаш право на личен живот!

.....бах му, от къф зор си причинявате всичко това???

Как къв бе?
ЛИбоф се нарича, как може да не си разбрала досега... 

не бе ние силните и готините бием шута веднага...само онези слабачки дето се нямат за нищо чакат и реват...
лесно е след време...човек забравя той какъв е бил в подобна ситуация
авторката не може сега да си тръгне...но това ен е причина да я питаме защо ТЯ си причинява това - щото не тя е виновна...или поне не в случая
на всеки му тябва различно време да се пребори с чувствата си, неувереността и нерешителността си...
не е нужно да се подиграваме - това не помага на объркания човек по никакъв начин....

Не искам да давам пример със себе си,но само като чета това което пишеш объркана,настръхвам.За жалост,такива обрати в едно семейство се случват на всеки час.
Аз лично го приех нормално,щото ми се беше случвало преди да се разделя с него.
Смея да твърдя,че съм смело разведена и то с две деца.
Това не ме възгордява,ни най малко,страшно много ми е трудно.
И аз като теб го обичах и то даже и след развода,не давах и косъм да падне от главата му.
Но дойде и момента,когато осъзнах как съм се въртяла в едни кръг от лъжи и пр.
Повярвай ми сега се чувствам волна птичка,спокойна,здраво стъпваща на земята,и най важното полезна за децата.
И накрая,ще те посъветвам,с нас наистина ще го преживееш по лесно,стига да си решила да не бъдеш вече с него,щото ще има момент на осъзнаване от негова страна,и тогава ще си объркана още повече.
Дали да му простиш,или да продължиш напред сама.
Защото,аз не можах да простя,това за мен е много жалко.

Нищо не е свършило, докато наистина не е свършило. А това, объркана, ще го почувстваш сама със сърцето си. Дотогава аз също смятам, че има смисъл да се бориш. Аз самата се борих много малко, просто за мен нямаше смисъл. Но след като го обичаш и не си готова да загърбиш всичко общо помежду ви, дерзай! Кофти ми е за теб, че похабяваш силите и младостта си, вместо да ги инвестираш в нещо по-градивно, но в крайна сметка изходът не е ясен и само ти знаеш какво да правиш. Успех 

Ptica, искам да те питам нещо - какво разбираш под "ще има момент на осъзнаване от негова страна"? Интересно ми е , дали наистина настъпва такъв момент изобщо?

Веднага,отговарям с малко закъснение.
Имах предвид,че като се насити на новата си любов,се осъзнава,че там някъде,преди е бил приет с добри чувства към семейния уют.
И се почва,едно мрънкане,че много гадно се чувства,че децата му липсват,дали го мразя,дали съм щастлива и пр...........
И тай,като яз бях много наранена,пренебрегвана,обиждана.
Нямаше как да склоня,това негово осъзнаване.
Много е трудно,но аз съм решила да продължа напред,и то отначало но с две деца.

ptica, колко време му трябваше да се понасити на новата си любов? Интересно ми е, защото май съм в същото положение.

Ще отговоря вместо Птица на моя колко време му трябваше, за да се усети какво е сътворил - точно, докато разбра, че вече нямам нищо към него, а го разбра, когато вече имаше друг.

Объркана, много ми е мъчно, че си тръгнала по моя път! За съжаление си гост и немога да ти пиша на лични. Ако имаш ник, пиши ми ти. Доскоро бях като теб и мисля че направих грешката да чакам, докато загубя чувствата си към него и тогава да предприема стъпки за раздяла. Преди това просто нямах сили.

Подкрепям всичко казано от Объркана и Вени,но в такава ситуация,е строго индивидуално.
Аз си прецених,че няма да позволя,да ме ме манипулира до безкрай.

Наистина,много ми и гадно,че сте като гости,това да не ви притеснява,наистина можем много да си помагаме,като си споделяме,защото това е рана за цял живот,дори и да си намери-ме други половинки.

Ето и при мен как се развиха нещата - след 5 месеца нпрекъснати усилия от моя страна, съдействие от страна на психолог, и какво ли не.... помолих мъжът ми да напусне жилището ни - той ми обеща че ще се изнесе до неделя. Всичко свърши въпреки услилията ми.... Объркана, дано всичко при теб има различен край.

Хубавице, съжалявам, маже би така ще се почувстваш по-добре. Аз също чакам да намери нещо под наем и да се изнесе. Надявам се така да се тушират караниците и негативите от последните месеци - вече 10 от самото начало на забежката му до сега.

Недеждата крепи,до последно,всяка една от нас в такава ситуация.
Но и аз,ти пожелевам,дано се разминете с развода!!!

Вени, Птица, благодаря ви за подкрепата. Мисля че това е краят на брака ми. Но вътрешно в себе си знам че не трявбваше да свършваме така....

В неделя се изнесе най-сетне. Признавам си 4е накрая сама го помолих за това. Половин година се борих как ли не и накрая реших - нека си тръгне, оба4е като си тръгва ще си тръгне при моите условия. Отразях го напълно, взех ключовете от жилището, казах му по никакъв повод да не ме търси и да не се обажда с регламентиран достъп до детето. Той май не беше подготвен за това и ми каза - ама ти си готова да зачеркнеш 7 години съвместен живот .... Абе тия мъже луди ли са - кво означава раздялата ако не това - да му закача снимката на стената вкъщи ли ?

Вече си мисля, че и изневяра съм способна да простя. Човек сам се ражда и сам умира, независимо дали е в двойка. Устоите са си, лични, вътрешни. Не зависят от другия човек. Те са си твои бе, само от тебе си зависи да се чувстваш добре със себе си, сама, или с мъжа си, в брака, или връзката. Всичко свършва, после идва друго, което не е непременно по-добро. Опитай се да гледаш позитивно, ще се оправим и ще живеем още по-добре. Вярвай .

А за протокола, само еднаж съм си тръгвала, бях на 18 тогава. Оттогава насам, те си тръгват. Явно това значи, че се боря докрая.  Ако някой се предаде, това е другият. Тогава си казвам - ами, той явно не ме обича, не може да ме оцени, не ме харесва достатъчно, значи просто не е моят човек. Ако гледаш позитивно на нещата, ще разбереш, че във всички случаи ти печелиш. Чашата си е наполовина пълна. Ако те обича - печелиш него, ако ли пък той си тръгне - печелиш бъдещето си с някой, който е 'по-твоят човек'.. с който повече ще си паснете и .. ще си по-щастлива. При всички случаи - прости му. Той толкова си може!!!

Каси, впечатли ме!   

Това не мисля,да го правя повече.
Не се заяждам,но да простиш,или направиш компромис,относно изневярата значи обичаш силно.А дали е така от другата страна,не съм сигурна,само страдание и болката върху собственото ми АЗ.
Умнице,когато човек е наясно със себе си прави,точно това което заслужава.
Дано сега се чувстваш по добре,и всичко мине по леко около развода!

извода ти не е правилен - поне за мен
около мен крадат, убиват...но аз не мисля яда се променям щото някой или нещо в живота ми не е оправдало очакванията!
това че един мъж те е подвел, не е повод да си го изкарваш на всичките след тов!
обичай както умееш пък да става каквото ще, щото само любовта  ще спаси света!
повярвай Каси мина през ада за да бъде днес на това мнение...и през доста години в които писа точно като теб...
но хубавото е че накрая нашите силни женски и пълни с любов сърце побеждават скептицизма и страха   

Нямах предвид,че няма да обичам вече.
Аз да не съм безчувствена,имах предвид,че не бих търпяла изневяра за да го задържа при мен.
Щото има и такива случай,тогава как да се обича?

страданието и болката - зависят изцяло от теб. не си решила, не е спряло да те боли. повярвай, контролът върху емоциите ни си е наша задача. има безброй механизми за справяне с болката. не ме плаши болката. ъм, може би щото 4 години съм разведена и ... преборила съм я 

4 години?! Мен болката ме е променила установявам. Станала съм чувствителна към отхвърлянето.