След изписването вкъщи дойдоха моите родители и брат ми само. Както и да родиш дали секцио или нормално все някъде ще те наболява леко, кърмата ти ще тече, хранене на бебето на 2,3 часа и всичкото притеснение и 20 души гости ми се виждат твърде множко в къщи след изписването. Имай впедвид, че и за бебето си е стрес, смяна на мястото и толкова много хора 
А отделно и всичките съвети, които неизбежно ще получиш
Аз лично не бих го направила, предпочитам след седмица две да идват да ме посещават, но точно на изписването ми искам да съм само с най-близките ми 
Но вие си решавате в крайна сметка няма правилно и неправилно тук. Леко раждане и да гушкаш здраво бебче, пък гостите ще ги оправите някакси 
А отделно и всичките съвети, които неизбежно ще получиш
Аз лично не бих го направила, предпочитам след седмица две да идват да ме посещават, но точно на изписването ми искам да съм само с най-близките ми Но вие си решавате в крайна сметка няма правилно и неправилно тук. Леко раждане и да гушкаш здраво бебче, пък гостите ще ги оправите някакси 
Съвсем скоро очаквам дъщеричката ми да се роди и съм поставена пред един проблем. Най- близките ми от моя страна/ майка ми, сестра ми и зет ми, две двойки баби и дядовци, един племенник и любяща леля/ отдавна са заявили, че нямат търпение бебка да се роди и да дойдат още на изписването да я видят. Преди 10 години, когато сестра ми роди, точно така направихме- най- близките от страна на сестра ми и зет ми от АГО- то отидохме у родителите ми, които живеят съвсем наблизо,, порадвахме се дискретно на бебока, почерпихме се скромно и кой- откъде е. Понеже сестра ми и зет ми живеят в град на 60 км. от нашия, след краткото празненство те си заминаха . Сега , въпреки моето първоначално крайно нежелание, майка ми предложи да направим същото, ръководейки се от две причини- че, първо, сърце не й дава да каже на бабите и дядовците ми / които вече са доста възрастни/, че няма да видят веднага бебето, а поне след месец, месец и нещо и второ, че ако близките му се порадват в същия ден, след като си се приберем с мъжа ми в нашия дом / живеем в същия град/, ще ни бъде спестено мъкненето на разни роднини на гости почти всекидневно. От тази гледна точка, намирам логика в предложението , защото надали след раждането на детето ще съм в състояние да посрещам нон- стоп някой у дома и да се правя на гостоприемна, когато вероятно ще съм скапана от преумора. Да, обаче, когато споделихме идеята със свеки, тя категорично каза: "Глупости, какви са тези неща... хора се събират след 40-тия ден на детето", синът й я контрира, че това не е погребение, че да се чака 40 ден и я попита тя ли ще се занимава после с този и онзи, дошли да видят малката примерно след втория или третия ден от изписването. Отношенията се натегнаха / неразбираемо за мен/, макар че таткото има много малко останали близки роднини. И това са родителите му, сестра му и зет му, племенницата му, синът му от първия брак и един дядо. В крайна сметка става дума за около 20 човека, които да поканим на обяд/ нямам предвид цялата тази група да идва до АГО, а просто да дойдат за два- три часа на обяд/. Пак казвам, ако пропуснем този момент, после всичките тези хора ще идват в различни дни и аз ще трябва да се справям с бебе, домакинство, посрещане на гости и т.н. С мъжа ми живеем самостоятелно и няма кой да ни помага. Та въпросът ми е- как се постъпва при изписване на бебе? Кое е редно и кое- не? Щото в крайна сметка ние решихме да поканим хората, които сме планирали. Който дойде- добре дошъл, който се цупи и не иска- проблемът си е негов. Какво ще ме посъветвате все пак?
. Първата нощ тя рева от 11 до 3 и ние бяхме скапани на следващия ден. Между другото, много бебета прекарват първата нощ в къщи в постоянен рев. Предполагам zаради смяната на обстановката. Така че моят съвет... иzчакай да родиш, виж си бебето, виж ти как се чустваш и тогава си направи планове. 
