Като говорим за навици и традиции,кои от тях сте възприели и вие???

Най-вече за пътно-транспортни. За опасни предмети на магистралата (веднъж имаше половин кола в средното платно посред нощ), за една горяща кола, за развалени светофари. Обикновено казват "Да, ще проверим. Благодаря, довиждане". Веднъж сме звъняли заради един, който караше абсолютно безобразно, изтика ни от пътя. Не знам дали са го спряли, но ни казаха, че ще се оглеждат.

Сега се сетих, че не мога да възприема да се кръстя  по 3 пъти като видя църква, където и да съм- в автобус, кола...пеш.

Спрях да ям консервирани храни туршии, компоти...и ги замених изключително с пресни плодове и зеленчуци.

А за звъненето в полицията, мъжа ми го прави за поводи като: 2 пъти по пътната настилка имаше разляно масло от мотор или автомобил най-вероятно при катастрофа, за вдигане на шум в часовете за почивка и други, но сега ми убягват.

Даа и разделям боклука.

толкова хубави неща вьзприех....
свикнах
- да не ме будят аларми на коли посред нощ...
- да не се оглеждам непрекьснато 3а бе3домни и гладни кучета ( хапана сьм като дете )...
- да оставям децата си да играят спокойно на детската площадка, бе3 да ме е страх, че ще си нарежат рьцете на счупени стькла...
 - да казвам, когато нещо не ми харесва и да си тьрся правата....
 - да бьда спокойна с колата на пьтя...
 - да си планирам времето....
 - да се поздравявам и да си говоря с непознати, без да ме е страх, че някой ще си помисли нещо от сорта  - на тая пьк какво й става ...
 
 

има още много, утре пак  ....и напълно сьм се припокривам с нещата, които е написала ana07 

Обличам се много по-небрежно и се гримирам, само ако отивам на по-специално място. В България ако излезех без червило, имах чувството, че съм излязла по халат и домашни чехли.

Ходим често на барбекю по парковете през лятото.

Започнах да се извинявам на хората, ако се доближа на по-малко от метър и половина до тях. Сиатълци явно имат много голяма зона "лично пространство" и в началото ужасно се дразнех някой като минава на два метра от мен в магазина и ми се извинява... После и аз започнах да го правя.

Отвикнах от градски транспорт. Тук той е плачевен.

Докато живеех в София и работех на най-големия джангър срещу църквата Св. Неделя, си мечтаех за почивка на тихо място сред природата, без шум и телефонни обаждания. Сега си мечтая за ваканция в оживено място с много хора по улуците и куп неща, които се случват наоколо. Тук съм все едно на санаториум - хладно, зелено, безлюдно и тихо.

Слагам си огромно коледно дърво, което ми заема 1/3 от хола, но то е защото по-малки трудно се намират.

Внимавам каква храна купувам и чета етикетите.

Сигурно има и още...

Много от нещата са казани и не искам да повтарям.
Редовно връщам неща в магазина, понякога и ползвани, които не ми харесват как работят или не са ми удобни. (дори ми приеха прахосмукачка след 1,5 години)
Никой не чука, пробива, ремонтира, ние също.
Звъня, когато закъснявам за среща (фирми, лекари и изобщо)
Пресичам на зелено, без да се оглеждам.
Спортувам без да прави впечатление на някого, никой не се присмива или коментира.
Всички във вход, чакалня, магазин или коридори на учреждение се поздравяват при влизане и пожелават хубав ден при излизане.
Обжалвам решения, които нарушават правата и интересите ми и да ги отстоявам.
Да се жалвам на хазаина от комшията, заради шум след 20 ч или да викам полиция след 22ч, която му взема уредбата.
Да не отварям вратата, ако не съм канила или чакам някой.
Научих се да почивам и да се грижа активно за здравето и психиката си.
Да не нося пари в брой, но да ползвам портфейл.
Да си вземам 1Ct ресто и да пазя касов бон поне седмица.
Да пазя всевъзможна кореспонденция и копия на писма  предадени от мен със подпис и печат от приемателя или разписка от препоръчаното, години наред в папки. Същото се отнася за извлечения от сметки, квитанции,фишове за заплатата, договори, споразумения и всевъзможни други.
Да позволявам на детето, да си хапне хлебчето, което е изтървало на земята/тревата.

Едно от нещата, които не мога да възприема тук е, че по "панаирите" където продават наденички, няма бира, а където има бира няма наденички. Алкохол без мезе ми е анти.

Подписвам се с 2 ръце под изказването.
Аз написах сигурно 10 неща, но почти всичко от казаното тук важи и за мен.
Изглежда, че всички ние, живеещи в Европа, Америка, Азия и т.н. се съгласихме относно повечето неща. Не мога да разбера България на коя планета се намира.

От хранителните навици, единственото нещо което съм променила е закуската, от солена на сладка..
Иначе нищо друго не съм променила от навиците ми в България, целувките по бузите са само за близки приятели, на църква ходя когато искам , приветливостта ми не се е променила с вреемто и нищо не съм копирала от тукашните навици и традиции по инерция, ако нещо не ми е по сърце не го правя само защото е традиционно за страната.

Че, то, кой прави нещо по инерция и не по сърце, само защото е традиционно за страната, в която е имигрирал?!
Така, като чета, оставам с впечатление, че се възприемат навици и традиции, които водят към положителна промяна и които в родната страна малко или много или си възпрепятстван да правиш, или просто не са приети... 

Аз. Споменах поне две-три неща, които съм копирала по инерция, без да ги харесвам. И това не ме ласкае хич.
Иначе се съпротивлявам и отказвам да се асимилирам. Имам чувството, че ако не пазя българските ни традиции (тези, които харесвам) ще се загубя, ще избледнея и ще изчезна в една затлъстяла и раздърпана маса, консумираща мазни бургери. Не казвам, че всички американци са такива. Има много такива обаче. Да подчертая, че и в БГ има много хора, на които изобщо не искам да приличам...

Празнуваме Бъдни вечер с постни ястия в битови съдове на битови покривки, макар че никога не съм го правила в БГ. За Великден (православния) правя козунаци и боядисвам яйца. Отбелязваме именните си дни и тези на приятелите ни. Говоря на детето ми само на български и съм решена да продължа да го правя на всяка цена. Втрещявам се като чуя българи да говорят на децата си на развален английски! Посрещам гости по български - с много и вкусна храна, дори да ми коства повече прекарано време в кухнята. На празна маса лафът не върви. И много ми липсват близки приятели, които са като братя и сестри и могат да дойдат у дома по всяко време без предупраждение, защото знаят, че винаги са добре дошли.

Homesick, интеграцията не означава асимилация, поне не според съвременните виждания на тези процеси  


Но човек може да приеме неща от чуждата култура и да ги практикува успешно успоредно с традициите, които има от родната си страна. Не виждам как ползването на кредитна карта или отстояването на правата ми като потребител/клиент ми пречи на това да говоря на български или да приготвям баница (примерно). Както и не виждам с какво бих се запазила повече като българка, ако излизам по всеки повод на токчета - виж, бих се откроявала от масата жени тук с този си вид, това да.  

Така че - въпрос на пропорции е и на обмисляне на приоритетите (кое ти е важно да запазиш и кое ти е по-добре да заемеш от новата култура) Едно е да се съпротивляваш на асимилация, друго е да се съпротивляваш на всичко ново и различно 

Да не говорим, че не е и адаптивно да се държа напълно по начина, по който съм се държала някога в България - най-елементарният пример е излизането в различни часове на деня тук и там, което е свързано и с климатичните условия. За това ми беше непонятен отговорът "нищо (друго) не съм променила от навиците ми в България". Но разни хора - разни идеали.

хм, това ме подсети за едно от неЩата, които не възприемам и нямам намерение да го направя тук. гостите са си гости, не искам да стават и да прибират, нито имам намерение да го правя ако съм поканена някъде 
тук дори практикуват миене на 4инии, по женски в кухнята, докато мъжете (естествено) си правят моабета в хола 
помоЩ при отсервиране, ако сме много хора, ок, но ако сме 2 двойки, белким мога да си прибера сама 4иниите от масата 



много ме впе4атли това, адски то4но 
ама ако съм с приятели от България усеЩам крити4ния им поглед 



е с това не се свиква, съгласна съм 


ако дойдеШ до Итали_то да си подготвена за противното, дори и на Север 

- Рожден ден: започвам вече с торта и кафе, а след това всичко останало.
- Вечерям рано (в 18).
- Ям домашно приготвени сандвичи на обяд.
- По време на лекции, понякога, пия сок / кафе или хапвам нещо дребно.
- Кафе, кафе и пак кафе. В конски дози и по всяко време. Еспресо никога не съм харесвала.
- Събирам стара хартия за едно основно училище. Със събарните пари учителите организират допълнителни неща за децата.
- Оценявам и се наслаждавам на хубавото време максимално много.
- Ям варени картофи, като гарнитура. Понякога доста често.
- Свикнах да не обръщам голямо внимание на вечното мрънкане на холандците (национална черта) и се надявам да не го възприема.
- Не критикувам решенията на другите. Те имат собствен живот, който живеят, както искат.
- Говоря предимно на 'ти", но с някои преподаватели си продължавам на "Вие".
 
 

направи ми впе4атление понеже на пръв поглед е в контраст с написаното от мен и от други моми4ета. та държа да уто4ня, 4е нямам ниЩо против импровизацията и изненадата, но именно, с близки приятели, с които няма проблем да се скалъпи неЩо набързо. продължавам да смятам, 4е най_хубавите купони така стават.

моят глас против се отнася до разни познати/роднини от 9_то коляно, които се 4увстват в правото си да звъннат на вратата по всяко време, или по телефона, Щото са "ей тук, на пет минути"


съЩата работа  
за жалост в Италия все оЩе не навсякъде може да се плаЩа с кредит карта, та понякога изпадам в много неловки положения  
мъж ми от време на време ми "зарежда" портфейла, Щото аз определено съм в състояние да поискам да си платя дъвките с кредит картата  

темата ми е страШно забавна, комплименти на авторката  

feiam, и тук може да се наложи на човек да плати в брой - напр. в автобуса плащам със стотинки, не съм видяла някой да прекарва карта за билетче (за влака - може). Но ходя с дребни суми... Няма го и това положение - заплата да получиш в брой...

И аз говоря на ти с непознати - така е прието, "Вие" го няма като форма.
С преподавателите - на първо име, беше ми много трудно в началото.