Ревност между две жени?

  • 2 942
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 592
Да, Мънки - от който и да е, ревността си е кофти чувство, каквото и да ми говорят някои че в определени граници е задължителна. пълни глупости!
I.Hr - точно нещо такова имах предвид - едната жена само вдига краката на всеки срещнат без да си дава ясна сметка, че така повече олеква и особено това в малкия град те прави абсолютно неконкурентноспособна на брачния фронт. докато другата приятелка пак го правеше, но умната и като попадна на подходящия си изкара козовете. А виждам че това у една жена да види как всичките и приятелки се "уреждат", а тя е само "пердето в спалнята" си е основателен повод за ревност, завист и каквото там се сетиш.

# 16
  • Мнения: 2 153
Случвало ми се е, когато бях ученичка. И мен са ме ревнували, и аз съм ревнувала.

На мен до ден днешен ми се случва! Явно не съм дораснала емоционално, за да преодолея това чувство!!!

# 17
  • Мнения: 2 448
Ревнувам само някого, когото не искам да деля. Така, че приятелки не ми се е случвало да ревнувам.

# 18
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 833
В обкръжението си имам много малко лица от женски пол. Делят се на познати и добри познати. Приятелки нямам. Ревност не изпитвам.

# 19
  • Мнения: 35
В обкръжението си имам много малко лица от женски пол. Делят се на познати и добри познати. Приятелки нямам. Ревност не изпитвам.
Бях съсвсем малка, когато чичо ми, ми каза, че истинско приятелство между жени не съществува. Дълги години се опитвах да разбия твърдението му, но уви . Доказа се на 1000% , че е бил прав.
Жената която мислех за приятелка,  до ден днешен говори зад гърба ми  и понеже рядко се виждаме 1-2 пъти в годината, тя не изпуска момента да ме разпита за всичко и след това да го чуя от най неподходящите хора като злобна надсмешка.
Остави че ревнуваше, опитваше се да свали бившия ми мъж за да ми докаже, че той не си струва. И то по най долния и курвенски начин. Говореше срещу другите ми приятелки, даже беше стигнала до скандал с една от тях. Постоянно им съперничеше. Ей бога ми до ден днешен не разбрах това отношение. Но отдавна си мисля, че има нещо лесбийско в нея и се дистанцирах.
Вече го приех , истинско приятелство между жени няма. Има само съперничество, дори и за внимание. Затова и аз нямам приятелки вече!!!
даже бих казала
Господи пази ме от ПРИЯТЕЛКИ !!! От враговете мога да се пазя и сама !!!!

# 20
  • София
  • Мнения: 397
 Като малка много си патех от ревността на собствената ми сестра. Тя не искаше да си играе с никой друг, освен с мен, но и на мен не позволяваше да имам приятелки/по-голяма е с 1год/. Като разбере, че съм се сближила с някое дете, следваха такива злобни обвинения и трагедии, такова чувство на вина ми вменяваше...още ми държи.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 010
Не ми се е случвало да ревнувам приятелки... Ревността винаги съм я свързвала с известно собственическо чувство, а за мен приятелството и собственическото чувство не вървят ръка за ръка.

Това е и моето мнение!
 Peace

# 22
  • Мнения: 1 568
Ако може да се нарече ревност...като ученичка много са ме "ревнували" приятелките ,примерно,че съм излязла с някое момиче,а не с дружката!
Но и на мен ми се е случвало,толкова ми е приятно да съм с някоя приятелка,че като не ми се обажда дълго и ми е тъжно,знам че се вижда с други,а на мен не се обажда Sad

 Joy Joy Joy

# 23
  • Мнения: 431
Случвало ми се е, като дете и като възрастен. Когато харесваш някого страшно много, но той не ти отвръща със същото. Когато го считаш наистина страхотен човек, приятно ти е с него, но от негова страна не е така. Когато сте споделили лични неща помежду си, но за другия не са от значение. Нещо като несподелена приятелска любов. Ах, омразичката на отхвърлените чувства...

# 24
  • Мнения: 631
Сетих се за случка от тийнеджърските ми години. Бях на 17 години и с гаджето сме в един клуб. Идва някаква, позната на компанията и сяда на нашата маса и с онзи тъпчо(дето ми е гадже уж) почват да си разменят погледи и реплики...
По някое време отивам до тоалетна а тя там, аз влизам тя излиза. Като понечвам да изляза от ВЦ-то натискам вратата, а тя заключена Shocked. Онази откачената ми ударила ключа. devil
Тогава разбрах какво е това КЛАУСТРОФОБИЯ. Слава богу минаха хора скоро, скоро.... Crazy

# 25
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 236
Случвало ми се е, като дете и като възрастен. Когато харесваш някого страшно много, но той не ти отвръща със същото. Когато го считаш наистина страхотен човек, приятно ти е с него, но от негова страна не е така. Когато сте споделили лични неща помежду си, но за другия не са от значение. Нещо като несподелена приятелска любов.

И при мен беше така дълги години. И тъй като ми ставаше
гадничко и си изграждах чувство за малоценност един ден
се взех в ръце. Просто си казах - всеки има право да харесва
или не някого. Мен не харесва колкото другата или другия -
и какво от това. До мен винаги има хора, които ме обичат
и са добронамерени и това ми е достатъчно. Няма да пропилявам
емоциите си я! Mr. Green

# 26
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 839
Моя приятелка ми вдигна луд скандал, нарече ме предателка и прекрати всякакви отношения с мен, след като аднах във facebook нейна позната, "без да я попитам".
 
(нали там има една опция Suggested friendships, които ги предлага самата програма - имах навика да адвам човек, да му разглеждам профила и снимките и да го трия  Laughing съответно цялото нещо беше без никакъв умисъл от моя страна  Rolling Eyes)

Бяхме адски близки, нейната реакция и до днес ми е непонятна, обща позната запозната със случая анализира от своя гледна точка, че става дума за някакъв тип приятелска ревност, но аз честно казано не смятам така... и се отказах да разсъждавам по въпроса. И понеже сме колежки в университета, няма как да избегнем виждането; аз обаче си говоря с нея, в смисъл такъв че не съм я от**ала напълно, но само общи приказки и 'служебни' въпроси така да се каже. Прави ми впечатление, че никога не ме гледа в очите  Thinking Миналата седмица двама човека дойдоха при мен с думите 'Бе тая ако знаеш какви ги говори за теб...' и ми разказват злобеене по мой адрес - за оценки (!!!) по-високи от нейните, и за други неща които няма да коментирам. Стана ми едновременно тъпо и смешно. Само се чудя дали знае, че хората на които дрънка за мен зад гърба ми се оказват по-лоялни към мен отколкото към нея... Чак ми се прииска да я посъветвам да спре, защото прави лошо впечатление. (самата аз и до ден днешен пред общ познат не съм си позволила да я изкоментирам, камо ли да кажа нещо лошо).

# 27
  • Мнения: 4 785
Изпитвала съм и изпитвам към приятелки - ревност в смисъл, ако видиш, че се сближава с някоя...нещо такова - не е обаче като ревността към мъжа до теб в отношенията му с друга жена. Различно е. Мен приятелките ми ме ревнуват много - аз много бързо завързвам контакти и приятелства и понеже е нещо ново и интересно, на всеки му минава мисълта да не е изместен от челната позиция - естествено това почти няма как да стане, ама то ти минава през акъла...и е точно разновидност на ревността Wink

# 28
  • Мнения: 9
Ех, тези женски взаимоотношения! Късметлийка съм, че и в училище, и в студ. години и сега на работа съм обградена повече от мъже. Много по-гот е  Wink,  айде завиждайте ми   Mr. Green
Не, не мога да се сетя да съм завиждала на жена. Стилни и забавни момичета харесвам и ми е добре в компанията им, но не мога и грам да завидя. Ако завиждам, къде отива нормалното общуване   Peace

Виж, ревнувам до болка мъжа до себе си и полагам големи, ама огромни усилия да променя това. Но да имаш работа със себе си не си е работа  Joy  Добре, че често съм весела, та не се сещам за ревност, лошото е като изпадна в дълбока мисъл   Tired  не мога мен си да понасям

Общи условия

Активация на акаунт