Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Но аз винаги съм била състрадателен човек, не съм подминала животинка без да я погаля, или просяк без да му дам пари и да му кажа добра дума.Е какво да направя че съм такава ? Знаех ли, че така ще стане ? И ти си права, наистина кучетата са си проблем на държавата.Само дето никой не го е грижа..... А Сара със всеки изминал ден домъква в своята глутница все повече кучета и това става проблем.Вчера три от тях се спуснаха да ни хапят, но тя ги озапти.Пази ни милата.Не съм и очаквала, че любовта и привързаността на едно куче ще се окаже такъв проблем. 
Виж, за прииждащите кучета не знам как да помогна. 
Прибрахме си я, преди това имахме пак 2 пумиярчета. Едното беше взето от човек - голямо вече, няма да ви казвам за каква любов идеше реч - познаваше колата на баща ми, само да му чуеше гласа и откачаше 
И двете умряха от старост. Пък Сара роди малки, но оцеля само 1, тя умря пак от старост. Та сега си имаме Итън от Сара (много голям красавец и страшно лудо куче) и 1 голямо, което един човек изхвърли щото много почнало да яде (прилича на вълчак, ма не знам някаква порода ли е всъщност) 
И котарака е от улицата взет, а него го обичам повече от себе си... Тия животинки, всичките събирани от улицата, наистина са страхотни. На милото подарих чистокръвно хъски - толкова е своенравно и самовлюбено, че.... 
какви глутници, какво дебнене 
