И аз ще се присъединя към вас...

Силно те прегръщам и ти пожелавам, от сега нататък, нищо да не помрачава ежедневието ти.
Явно, с този мъж или без него, все е едно.
Имаш разкошна дъщеричка, нека ти е жива и здрава!
Няма страшно, ще се справите!
Това се сещам в този момент да кажа...

НЕ се отчайвай всичко ще се оправи и ще бъдеш щастлива, радвай се на малката красавица и не мисли за друго в момента, надявам се само финансово да успеш да се справиш в началото,  че си е гадничко и трудно,  ако няма кой да ти помогне, преградки и ако мога с нещо да помогна ще се радвам  

Ех, мъчно ми стана като прочетох...
Но нали знаеш- краят е поредното начало
Нека мама както в трудните моменти от бременността и сега те подкрепя А също така и ние сме с теб и ще помогнем да преживееш по-лесно раздялата! 

Много мъчно ми стана като прочетох темата ти. Незнам какво да ти кажа, освен да си мислиш за хубави неща, за бъдещето и да преодолееш някакси тази раздяла. За детето няма ли да му е мъчно? Ех, какво ли не ни поднася съдбата... Имаш дъщеричка-слънце, имаш нас.
Кураж, миличка Sayonara®, след време няма да боли толкова.

Отдавна не съм влизала в Самотни ... и какво да прочета 
Съжалявам за проблемите ти. Дано пък всичко се оправи  , ще стискам палци.
Прегръщам ви и двете

Много сьжалявам за слу4илото се .Жалко ,4е сте стигнали до там ,но ако наитсина смяташ/те ,4е не можете да бьдете заедно по каквито и да е при4ини е по добре да се разделите.Аз сьм сигурна ,4е Щом майка ти е била в трудните моменти през бременноста ти до теб и сега ,Ще бьде.Така ,4е мила  мога само да ти пожелая успех и мноооооого Щастие за напред.

Много тъжно начало на сутринта ми се оформи с твоя постинг мила,  ама в този форум рядко темите са весели. Ще се наредим тука и ще ти напишем окуражаващи думи, но истината е, че ще мине време докато сърцето ти се отпусне. Всяка от нас по различен начин се справя, едни са по смели и силни, друга страдат по дълго и мъчително....Надявам се ти да си от първите. Познавам това чувство, в което още обичаш, а знаеш и разбираш, че няма шанс, защото просто човека е такъв, няма да се промени, аз поне не вярвам в такива промени. Дори и да се случат под натиска на обстоятелствата, те винаги са временни. За жалост за наивността и доверието(понеже съм убедена, че не си глупава:)винаги се плаща скъпо.  Но пък малката ти красавица не си ли заслужава всяка цена, която може да платиш:))
Не казваш, той ще иска ли да те подпомага финансово, детенце как се отнася към него и други такива неща, които скоро ще излезнат на преден план?
Много кураж от мен, имаш майка си да те подкрепя и прекрасна дъщеричка:) Не си предопределяй бъдещето с мрачни мисли и дано бързо приемеш случилото се като поредния урок предвиден за теб от събата.

Imai sili, dve ste, ne si sama:) USPEX ot men:)

Спокойно миличка,остави за малко нещата така,явно и ти и той имате нужда от време.Колкото и да е трудно,опитай се да не мислиш за това,разсейвай се с нещо друго,а живот и здраве ще видиш какво ще стане в бъдеще.....каквото е писано,това ще е,човек не може да избяга от съдбата си.
Целувки и ако имаш нужда да поговориш с някого,обади ми се-прати ми лично съобщение!

Много мъчно ми стана.
Дано намериш щастието, което заслужаваш. Да намериш мъжа, който те заслужава и ще се бори за теб.
Имаш прекрасна дъщеричка, да ти е жива и здрава и опора в този тежък момент.

Аз от 1,5 месеца съм в твойто положение, с тази разлика, че ми е за първи път, а не за 10ти. Как се справям - ами не се справям. Дано ти да си по-силна, защото никой не заслужава това да му се случи. Да те зарежат бременна - малко неща са по-лоши от това. Незнам какъв е пътя. Незнам какво да ти кажа. След време ще срещнеш подходящ мъж - това е сигурно, все някога ще стане. А дотогава как ще я караш...забрави за него, друг начин няма.
Аз обаче не мога да го направя. Лошото е, че и детето си не искам вече.  . Нито се грижа за него, пропуших в 4-тия месец. Аз исках детето с мъжа си, както предполагам е било и при теб. А те после се отмятат, без да съзнават че ти не можеш да се откажеш-те могат, а ти не можеш.
Никога не съм била щастлива. Толкова години се тормозихме със скъпия, в името нещата да се оправят, но уви. Явно не ми е било писано да съм щастлива. Предишния също ме заряза. Пак се борих докрай, той не искаше.  .
Щом толкова лесно се отказват, значи никога нищо не е имало.

Сайонара, лошо, мила!
Не забравяй обаче, че имаш родители, които за плътно зад теб и можеш за всичко да разчиташ на тях. Всичко ще се оправи, ще видиш!

Sayonara® тъжно наистина ... но имаш малката сладка Деничка. Гушкай я, нацелувай я и ще забравиш поне за малко проблемите. А и винаги ще имаш мама и приятели до теб Целувки

Сайонара - много съжалявам че трябва да преживяваш това за пореден път. 
Ама и ти много си изтраяла - 10 пъти тоя цирк щяха да ми дойдат много 

Сега най важното е  - имаш си малка звездичка и тя ти е най важното нещо в живота. Разбери се с родителите ти ако могат да ти помагат.
Първите дни, седмици и месеци са най трудни. Но кажеш ли веднъж край, значи край, не си играй с нервите си и с тези на детенцето.
Този не ви заслужава!
Гледай напред, гледай в очите на Деничка и ще видиш че има надежда да се справите и сами

А ние всички сме с теб 

Мила, съжалявам, че се е стигнало до там....Но както обичам да казвам - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без нрай!
А 10 пъти събиране на багажа направо водят до трагедия без край! Наистина, не е лесно да гледаш сам дете. Но имаш подкрепата на майса ти, това е много добре, вярвай ми! Аз също така се справям и виждам, че си има и предимства такъв живот! Ще ти трябва време, за да ги видиш, но и това ще дойде! Единствените неща, които трябва неотложно да решиш за сърцето си  са - как ще се виждат татко и дъщеря и той изобщо дали иска, а в битов план - ще дава ли някаква издръжка, все пак детето е и негово! Намериш ли решение на тези въпроси, другото ще се нареди от само себе си, вярвай ми!
Имаш разкошно дете, да е живо и здраво и много да те радва! Лек ден и прегръдки от нас!    

Много тъжно ми стана като прочетох.
Съжалявам, миличка, знам, че каквото и да кажем, тъгата ти е голяма.
Искам да ти дам кураж, гледай смело напред! Имаш толкова прекрасна дъщеричка, заради нея ще се справиш и с това, убедена съм!
Прегръщам те силно!

Абе гадно нещо е раздялата , но мисля, че в случая е по-добрият вариат. Това е шанс да срещнеш подходящи човек, кой знае може още утре, след месец.....животът е пред теб. А и имаш една мъничка звездичка до теб!
Кураж  миличка, слънцето отново ще изгрее . Целувки и на двете ви!

Не знам да ли думите ни ти вдъхват кураж в момента, но аз съм от хората, които вярват истински в думите, че "всяко зло за добро" и след всичко лошо следва нещо по-хубаво. Ако можеш и ти да повярваш в това, ще ти е по-леко.

Тъжно ми става като гледам с каква скорост се присъединяват разни мами към този форум... Май времената са такива.
Надявам се да се оправиш и да си щастлива с детето си.

И на мен ми е тъжно ...
Напоследък доста приятели са в развод ... други се разделят с половинките си ... Има нещо в таз 2005та. То и нашите взаимоотношения със скъпия не са идеални, но да се надявам, че няма да стана пълноправен член на тоз форум.

Сайонара,наистина съжалявам.
Болката която имаш в момента е огромна.
И да правиш компромиси,явно и те не помагат,щом се изнасял 10 пъти,ще продължи и още да го прави ако сте заедно,явно е слаб щом се изнася (това е мое мнение),не го познавам,но така мисля.
Стегни се Деничка е такова слънчице! 
Дано поне се осъзнае какво е загубил- вас двете!
Прегръщам те,никой не е застрахован, всеки може да е на твоето място! 

Здравей мила,виждам че преди всичко си уплашена, защото пак ще си сама
Но от постинга ти личи и кураж,че двама прекалено различни личности и такива ,при които само единия влага емоции ,нямат място заедно под слънцето!

Ето защо те прегръщам силно и бъди сигурна,че не ти си глупавата и наивната, а този,който не можа да оцени какво има до себе си

Погледни и от друга гледна то4ка.Радвай се на свободата си. 
Това съжителство със съпруга ти е такъв психи4ески тормоз. Сега спокойно, подреди си мислите и само напред. Винаги ще има кой да ти помага, а един ден, живот и здраве ще намериш мъжът който те заслужава. 

Момичета,ако знаете колко много ви прегръщам и ви благодаря за топлите думи!Толкова се радвам ,че ви има! Днес сутринта дойде,досъбра си останалия багаж и най-нормално с настроение ми каза:"Цвете,чао!Ако съм си забравил нещо,ще ми звъннеш."Стана ми много тъжно...Тайничко се надявах да стане като по филмите/въпреки че няма смисъл де/"па плеснали с ръце и се прегърнали",но явно моят филм е различен.Стискам зъби и съм сигурна,че ще преодолея всичко.От него не искам нищо-никаква подкрепа.Финансово също съм добре,така че и това ми отпада като проблем....И така...Целувам всички ви и ви желая най-голямото щастие на света!

Мила, всичко се преживява - сама го знаеш. Стискам ти палци да го преодолееш по-лесно и да се почувстваш отново човек! Защото и този момент ще дойде, а от това най-имаш нужда. Както и по-скоро да намериш човека на живота си. Не че няма да го срещнеш, но да е по-скоро! 

 Sayonara®, ти винаги си ми била симпатична във форума и съм имала винаги чувството, че ти си едно много смело, силно и добро момиче, и сега като те чета тези ми впечатления се потвърждават и аз съм сигурна, че ще се справиш и този път, а и ти сега не си сама, имаш най-прекрасното - имаш твоята дъщеричка и тя има теб - и това е достатъчно да се усмихнеш, да махнеш с ръка и да продължиш напред. Вие ще бъдете щастливи, но просто се иска търпение за да дойде човекът, който ще ви заслужава. А това ще стане! Радвай се, че не си зависима от бащата на Дени и можеш сама да се справяш и да се радваш на детето си! Ако има някой, който губи и трябва да съжалява -това е той, но дори няма смисъл от негативни чувства. Просто си кажи, че всяко нещо се случва, защото е трябвало да се случи и това е вратата, която ти се отваря и чрез която ще намериш истинското щастие и любов !!!
Имаш подкрепата ми     
И накрая, ще ти подаря нещо, което бях написала и в темата за стиховете, но ще го напиша и тук, защото в него има неща, които бих искала да кажа на теб, а и на всички останали мами в този форум 
Заповядайте :

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
 
научава,че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и, че компанията не се търси за сигурност,
 
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
 
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с
достойнството на вече голям, а не с детското страдание,
 
научаваш се да градиш пътищата си върху днешната основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
 
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.
 
Затова засади своя малка градина и украси собствената си душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.
 
И човек се научава да оцелява.
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност. 

 
naistina i az sum v takova polojenie - ujasen tormoz si e. Naposleduk se radvam kato go niama, poneje sum spokoina. Dokude ia dokarah-nadiavam se i ti da ia dokarash do tam.
I drugo mnogo vajno. Postoianno si povtariam 1 i sushto. 4ovek, koito ne me obicha dostatuchno, za da bude s men tochno kogato sum bremenna i nai-mnogo imam nujda ot nego - ne me zaslujava, ne e dostoen za men i ne biva da se obvurzvam poveche s nego. Ne moje 1 4ovek da te obicha i da se durji taka s teb, prosto ne e dopustimo, iavno ne obicha. A kakvo pravish ti s 4ovek, koito ne te obicha...ili kogoto ti obichash desetokratno poveche.
Ne, mila, ne se vruzva neshto.

Аман от такива "мъже".
Всеки край е едно ново начало. Пък и мисля, че той скоро ще осъзнае какво е на път да изгуби завинаги. Както и да е- имаш най-хубавият подарък от живота- красива дъщеричка, да ти е жива и здрава!

Сайонара, сега прочетох за проблема ти. Много съжалявам, че това се случва, само мога да си представя какво ти е.
ПОне финансово не зависиш от него, че я си представи тази ситуация и ти да трябва да се изнасяш без да има къде да отидеш.
Имаш прекрасно съкровище, наслаждавай й се и мисли позитивно напред.

Здрасти мила.Незнам как се развиват при вас нещата,но ти съчувствам за неприятностите.
То и аз май скоро ще се присъединя към самотните родители 

Съжалявам мила за това, през което трябва да минеш...
Но ти имаш най-голямото богатство на света - имаш си Деничка, а той е губещия в случая. Ако не може да го разбере и оцени, то наистина не си струва усилията и мъката да сте заедно. А и дали искаш Деничка да става свидетел на безкрайни раздели и събирания?!?!?
"Когато Бог затваря врати, отваря порти" - абсолютно се убедих в истиността на това - пресен пример с наш семеен приятел. Бракът му се разпадна и нямаше по-нещастен, обиден и огорчен човек от него, след време срещна страхотна жена - много са щастливи и чакат детенце....

Кураж мила и ако имаш нужда то нещо сме насреща....

Чак сега виждам темата...

Миличка, съжалявам, че трябва да преминеш през това изпитание, но както казва народът: "Всяко зло - за добро!". Сигурна съм, че нещата постепенно ще се подредят и ще си дойдат на мястото.

Ако имаш нужда от помощ или от каквото и да било - насреща съм! 

Целувки за теб и за сладката Деничка!

Пожелавам ти скоро да срещнеш "Истинския"......

Винаги ми е било максима "Очаквай всичко" /разбирай и най-лошото/. И си мисли, че щом се е случило просто така е трябвало. Някои неща в живота провокираш сам, но има едни 50%,  върху които никой не може да влияе... Това наричам СЪДБА!
Искам да те прегърна приятелски /макар че не те познавам/ и да ти вдъхна кураж! Не се отпускай, не се отдавай на отчаяние, бъди силна. Обърни внимание на хубавите неща в живота - всеки ден се радвай на нещо малко - това, че си млада майка и то на едно прекрасно момиченце, на което всичко му е наред /помисли за хилядите бездетни родители, които ежедневно се борят с прокобата си да нямат деца, за многото с увредени дечица и пр..  Радвай се, че времето е слънчево, че днес продавачката в магазина ти се е усмихнала, че си видяла влюбена двойка ръка за ръка.... Всеки ден благодари на Бога, че ВИЖДАШ, ЧУВАШ  и се ДВИЖИШ, защото си представи само един ден без подобни усещания. Обичай, усмихвай се, радвай се, че ЖИВЕЕШ! Не мрази, не си спомняй лошите моменти от миналото, не живей нито с хубавото от миналото, нито с лошото, живей СЕГА, защото животът е това, което се случва докато съжаляваме за миналото или градим планове за бъдещето!
Извинявай ако съм ти досадила, искам просто да ти докажа, че всички проблеми са в главата ни, това, което мислим е това, което се случва.
Горе главата и напред!

 Видях ти темата, но се чудех какво да ти пиша, живота може да бъде много неприятен.....
  Бъди силна миличка и знай, че винаги има възможност да тръгнеш напред, Деничка е такава сладурана, много късмет ви желая на вас  двечките

Момичета,добре,че сте вие,че иначе сигурно щях да изпадна в дълбока депресия...Започва да ми става мъчно вече,но не мисля да се предавам.Тези дни се изредиха да ми се обаждат половината му рода.Днес и той се обади.Искаше да се видим,но категорично отказах.Просто не виждам смисъл да го правя.Не желая отново събираници и отново раздели и така без край....Като ще е край,ще е край!От утре ще започне да идва жена да гледа малката и аз тръгвам на работа.Така малко и с хора ще се посъбера и ще ми е по-лесно.

БУБА,дано не става така и при теб!Избери това,което е най-добро за теб и детенце,миличка!

Много ви обичам всички!

Оффф....незнам какво да кажа просто....на последък всичките ми познати имат проблеми с мъжете си!Какво е това?Какво става?Какви са тези работи?
А ти как ще се справяш?Финансово ще успееш ли?Има ли кой да ти помага(поне да ти е морална подкрепа?)
Аз лично няма да имам.Майка ми е в Америка.И ако остана сама,наистина ще съм сама.......
Незнам вече и аз кое е по-добре и кое е най-добре!Кое си струва и кое не!
Незнам как е при теб,но аз знам,че ако остана сама,ще се скапя психически съвсем,защото ми се струва,че никога няма да мога да си намеря вече мъж,камо ли с дете!А теб терзаят ли те такива мисли?Сподели,ако не ти е много трудно и тежко.И извинявай,ако провокирам разни размисли в теб с моите въпроси 

Бубе, хайде и ти пък!
Ми вие скоро се оженихте?  Толкова време сте били заедно и сега .....

Да бе!Много тъпо,нали?!
Аз писах и в моята тема,виж там какво последно казах,че да не натоварвам и измествам темата на Сайонара.

Сайонара, съжалявам за това, което ти се случва. Бъди силна, миличка, и си отстоявай решението. НАй-важното е ти и Деничка да се чувствате добре, да не живеете в непрестанни караници и напрежение. Според мен веднъж като станат такива нещата - изнасяне, внасяне . . .  - все такива ще си бъдат. Гледай напред.

Бъди силна поне този път!
Щото кучето се плаши веднъж и види ли, че нема страшно - е те тогава става страшно.
Бъди силна и отстоявай раздялата - може пък да му дойде акъла в главата като бъде малко без вас. А ако случайно пък открие, че така му е по-добре - ми по-добре сега отколкото след месец-два да си зарязана...
Не е лесно - аз самата си стягам багажа и оставам... НО има едн момент в който вече не може да играеш на котка и мишка - май вие сте го стигнали...
Обаче ако и сега клекнеш след седмица - край поне според мен - цирка ще продължи докато се окажеш зарязана ама тоя път наистина...
Аз поне  съм сигурна за себе си, че затворя ли входната врата - ще е за много дълго или за винаги...
Но прецени - ако не си готова за вероятността да останеш сама - по-добре направи компромис, щото ако се сринеш психически - полза никаква! Дори и по-зле ако почнеш да го молиш и да настояваш да се съберете.
Според мен - направи така както ти позволяват вътрешните сили и както ти е нагласата...
Успех - пък дано той НАИСТИНА размисли!

Адски тъжно и тежко звучи всичко това. Но се случва. За съжаление се случва. Само мога да ти пожелая да си силна, да се радваш, че имаш детенце и да се възстановиш възможно най-скоро от удара. Знам, че е удар. Не съм се развеждала, но знам какво е раздяла и как боли особено като си обичала много човека, както казваш. Кураж и късмет от тук нататък!!!

Опитах да ти пиша, но се разпадна връзката! Не мога да проумея как може този човек да ти каже "ако съм си забравил нещо, ми звънни" - забравил си е детето и жената и смисления живот си е забравил, ако не го осъзнава - не ви заслужава! Не го проумявам просто...бъди силна, ще намериш щастието си, вярвам го!

Кажи как вървят нещата при теб?

Момичета,в последно време не ми остава кой знае какво време за писане от работа...Не се спирам...Вече съм добре и почти не ми е тъжно дори ,когато се налага да се видя с него/служебно/.За събиране и подобни не говорим и по-добре.Няколко пъти попита само как е детето и толкова.Онзи ден ме попита кога може да я види,аз му казах ,че през седмицата не може,защото съм заета и това беше...Общо взето никаква заинтересованост.Това е при мен...

   
 
прочетох историята ти и се Сетих за нещо толкова хубаво ,което една мама е написала в профила си-мисля ,че е много вярно
"Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро."
ЖЕЛАЯ ТИ ЩАСТИЕ! 

Чак сега прочетох темата ти ! Развам се, че се справяш добре . Не мога да си представя, че човек живял с такова сладко дете като Деничка , още повече собствения й баща, няма да провявява  заинтересованост.
 Прегръщам ви , дано сте спокойни и щастливи и нещата при вас се наредят!

Sayonara горда съм, че съм жена, когато виждам как мои посестрими като теб се справят с трудностите!
Гори главата, мила, и съм сигурна, че за теб и малкото слънчице, ще дойдат още по-добри дни!

Sayonara®, мила, чак сега виждам темата ти! Не съм си включвала и кю-то скоро - изобщо не съм разбрала какво ти се е наложило да преживееш през последния месец!!!
Много съжалявам!!! Виждам, че си се взела в ръце и не усещаш липсата му, но как си психически - добре ли си?! Оф, много тъжно ми стана... Деничка как е? Пита ли за тати?         Прегръщам те, дано се почувстваш малко по-добре!

Страшно много ви благодаря за подкрепата.Преди малко се обади баба му да ми обяснява,че той щял да си намери жена,аз също,но на Деничка никой друг не могъл да и бъде татко.Побеснях...Не стига ,че той си тръгна,ами ми говорят все едно аз съм виновна....Аз и казах на жената,че Деничка и без баща може.То като си беше вкъщи ,все едно го нямаше...Татковци колкото искаш-под път и над път/шегувам се разбира се/...Добре,че съм силна психически,че иначе незнам....Много се ядосах...

Тепърва ще има тъпи изказвания от тоя род... Те нашите ако знаеш на какво се наслушах докато се оженя... Жалко за еродираността им и образованието им! Все едно смве в средновековието!
Бъди силна - не са прави! НЕ! То е до човек - понякога родните майка и баща не струват колкото някой дето не ти е родна кръв!
Бъди силна и ако си такава - детето ще расте спокойно и ако все пак и изпитва някаква нужда - тя ще  е минимална! Много е трудно обаче - особено когато тези от които очакваш подкрепа не само не ти я дават ми  и се тръшкат, овикват те или в най-добрия случай идват те да ревът на твоето рамо 
Горе главата - изкл телефона 

@Sayonara сега прочитам темата ти

кураж! много късмет и
жива и здрава Деничка!

 

Това пък бабе какво ти се обажда да ти бръщолеви глупости Сега точно на всякакви баби много ме е яд!

Много, много съжалявам за това, което ти се е случило !Почти не влизам в този форум и чак сега разбирам за случилото ти се!
Преди всичко искам да ти кажа, че ти си прекрасен човек и имаш много хубаво дете!Бъди силна заради Деничка и заради самата теб!Възхищавам се на духа ти, дано винаги си така силна и борбена !
Прегръдки от нас

Прегръщам те силно, и знам 4е ще се справиш. Имаш си прекрасната Дени4ка, горе главата. А на баб4ето и кажи, 4е такива работи е имало по миналият век, сега мъжете не са това, което бяха, има много които оби4ат силно една жена  с дете, и нея и детето. Така 4е дерзай   

Как сте с ДЕничка2
Как я карате?

Чак сега виждам тема ти. Много съжелявам мила Предполагам че ти е много трудно. Бъди силна и вярвай в поговорката "ВСяко зло за добро" Пожелавам ти всичкото щастие на този свят. И предполагам няма нужда да ти казвам че съм с теб! 

Момичета,не съм писала дълго време...Доста неща се промениха.Преди няколко дни се прибра вкъщи,за да опитаме отново.Надявам се нещата да са такива каквито са в момента,а те са почти перфектни.Дано да имам късмет...все пак надеждата крепи човека...

Стискам палци нещата да се наредят така, както ги искаш! 

Дано всичко да остане прекрасно както в момента

Абе ние сме с теб  . Щастливи мигове и за трима ви. Много целувки на малката звездичка.

Дано този път събирането да е за винаги и изпълнено с щастие На всеки трябва да се даде още един шанс-правилно си постъпила! Успех 

Радвам се, желая Ви едно ново безкрайно на4ало....

Стискам палци и на двама ви!   

късмет и от мен!

Стискам палци и успех!!!!

Сайонара,искрено ти желая всичко да се нареди,защото най-хубаво е да сте си тримата и да намерите хармония в отношенията.Това е и най-доброто за детенце.
Успех и целувки.

Дано успеете да оправите отношенията си и нещата наистина да са перфектни ! Желая ти го от сърце  ! Успех !

той, твоичкия как се прибра у дома-това може да помогне и на други

Прибра се,но....вчера си тръгна отново....То това стана вече за подигравка....Не го ща вече!!!Не ми трябва!Направо съм в шок...

  Абе момиче, млада си, хубава си, имаш прекрасно детенце, ДАЙ СИ ШАНС в живота, сритай му задника на този боклук

Sayonara®, каквото и да решиш занапред, не му позволявай да си играе с теб.

Това идвам и си отивам малко или мнго ми е познато не искам да ти давам съвет но, веднъж станло ли е ще продъжи мъчението дълго ако му разрешиш. По добре за принцесата и теб е да се научите да живеете сами така поне даваш шанс на бъдещето си не се измъчвай повече не е лесно и не се преживявя за кратко време, но ползата е много по голяма отколкто мъчението да ту с теб, ту да го няма.
Кураж сайонара само това и време ти е нужно!

Ако има някакъв смисъл напълно ти съчуствам и една голяма  от мен   

Много се опасявах да не ти се случи това. Върнах се назад в постингите и видях, че на 7ми си писала че преди няколко дни се върнал. Значи има няма 2 седмици издържахте.
Моят пък не си идва, не можел, но пък за сметка на това всеки ден звъни да сме се видели /поводи си намира постоянно, то все има за какво. уж ще се развеждаме, все пита нещо за развода, или да ми дадял пари да купя нещо на бебето, или ... абе глупости колкото искаш/. От време на време намирам сили да го отсвиря и да не му вдигам телефона, ама издържа някой и друг ден и го вдигна, викам барем може нещо да е решил по-така. Обаче тц.
Та сега съм решила /ужким наистина/ ама наистина да не му вдигам телефона и вкъщи ако трябва ще го изтръгна от контакта, и на бачкането...
Защо ти го казвам. Ами предполагам че и твоя случай е такъв горе долу. Подобен поне. Ами реши проблема с телефона и ти, ако цъфне у вас предполагам имаш шпионка на вратата. Трябва много воля, знам го и за теб, и за мен, но това е правилно. Той като остане някой и друг месец сам... ама наистина сам..... ще разбере кое е ценното в живота, но дано да имаш воля / и аз/ да си го преживяла и да го отсвириш...
Значи май и двамката ни са от тия дето не знаят какво искат, но защо трябва да е за наша сметка.... Много ми харесва напоследък приказката: Виновен е не този който яде баницата, а този, който му я дава...

Ейййййййййййй много ме е яд Сайонара...Така се бях зарадвала за вас и си мислех,че вече всичко ще е наред.Какво стана за Бога,скарахте ли се?Защо той се изнесе пак????
Ако имаш нужда да поговорим,знаеш ми кюто.
Целувам те,дръж се!

чак сега виждам темата. Какъв му е проблема?

Съжалявам много! Кейси е права, обаче! Не му позволявай да си играе с теб и с чувствата ти!

Съжалявам! Хайде горе главата и тоя път край щото те прави луда калинка и ще се отрази на детето всичкото това!
Бъди силна и през гъза му тегли ритник ако пак ти доприпка гадта мръсна!

Абе тия мъже май като станат бащи и изкрейзват нещо.....

Сайонара, гледах ти темата, че набъбва и предполагах, че получаваш стандатните пожелания за щастие и т.н.... нямах намерение да се включвам в пожеланията, понеже съм сигурна, че подобно поведение като на твоя мъж не се промения и е само е въпрос на време пак да си събере багжчето. За съжаление  единствената причина това да става отново и отново е твоята мекушавост. Повярвай ми не го казвам като упрек, познавам до болка дова състояние, в което другия идва с  един тон сладки приказки и едно гласче вътре в теб ти казва може този път да се получи.... и така до следващия път.... Много ти съчувствам, знам колко е гадно, но ако ти не сложиш границата, това просто няма  да има край бъди сигурна.... Ако го е било грижа за детето му или за теб, има много адекватни начини, човек да го покаже ако иска....

Според мен твоичкия прилича малко на полтергайст сега го има сега го няма...
Май незнае къде го сърби бих казала че ти трябва смелост да го почешеш като го ОТСВИРИШ ЗДРАВО !Аз съм била на 6 месеца когато майка ми е напуснала баща ми и трябва да ти кажа че бях много щастливо дете (понеже много рядко виждах баща си) и знаеш ли не ми и трябва не съм го виждала от 6 години а живее на 40 км от мен .Така че знай ти си силна и ще успееш да дадеш всичко на дъщеричката си сигурна съм а за таткото си мисли като за цианкалий ,надявам се че ме разбираш какво имам впрвдвид!Разбира се най-добрия вариант е едно семейство да е цяло но когато виждаш че не може по добре не се измъчвай не измъчвай и детето скъсай докато е рано защото после и дъщеря ти ще понесе много болка от вашата раздяла без тя да има вина!

Как си Сайонара ? Как вървят нещата при теб ? Виждам ,че отдавна не си писала, сигурно нямаш време . Драсни 2 реда все пак .....

Хихихи....................................Имам едно предложение.Като си тръгва и пак се връща,лепни му един график на външната врата.Ама не му вдигай телефона за да се довлече до вкъщи.Тогава да види графика  който си му спретнала.

Здравейте,момичета При мен положението е както винаги.Вече приключих с всичко свързано с него и съм непреклонна.Преди няколко дни видя детето и толкова.Склонна съм да му я водя по веднъж месечно за по 1-2 часа.Колкото по-малко ни вижда,толкова по-добре.Опита се да ми прехвърли отново вината и да ми каже,че аз не съм искала да живея с него,но този път имах сили само да се изсмея...Не мога да споря вече и да се боря с дух....С Денката сме екстра!Дори днес се върнахме от двудневна екскурзия и сме свежарки отвсякъде.Имам си и стабилен обожател вече Много ви обичам-да знаете и се радвам ,че ви има!

Едно и също навсякъде, еи...
Вариaция на темата Ми то всъщност ти ме изгони.

Sayonara много се радвам - за почивката и честит обожател! ДА си жива и здрава.
Ние не се чухме ама Дани се заформи първо с една хрема, а сега отново на нов глас старата песен.
МЕРСИ за количката! ДА ти кажа, че спаси снахата на моя приятелка - жената от чужбина си дойде да ходи в клиниката на Чавдаров /където водих ДАни/ и няма количка. Дадох й старата си лятна... това нямаше да е възможно без твоя подарък за бебе Дани!
МЕрси от мое и тяхно име!
И шще се чуем - тази седмица съм при свеки събота/неделя, а другата е ЧРД на малкия, но пък може да минеш за празника... Целувки - и още мноого обожатели!

иииииии, Сайонара, и обожател вече

твоят да не изперка нещо като научи  (е, може пък и да си го заслужава)

Е, това най ме зарадва! Остави таткото, дръж обожателя!  Понякога вторият баща е по-добър от биологичния. Човекът едва ли е вятърничав, щом те вижда с дете и те ухажва.  Пък и би могъл доста успешно да скръцне със зъби на бившия. Хайде, дано се подредят нещата! Възлагам много надежди на него!   

Сайонара радвам се, че сте добре  !  Надявам се обожателя да е стабилен и да ви носи само положителни емоции.

Браво, Сайонара! Пожелавам ти новия човек да те накара да се почувстваш най-обичаната и глезена жена