Постоянно безпокойство, страхове, депресия

  • 272 422
  • 145
  •   1
Отговори
Вече не зная от колко време съм така, но се притеснявам, че се засилва. Особено страховете. Удрят ме по всяко време на деня - най-вече свързани с детето ми, със здравето - моето и на близките ми, страх от смъртта, почти постоянен. Понякога нощем направо извиквам от страх. И това постоянно безпокойство. По-рано бях едно ведро момиче, което само мечтаеше и мислеше за бъдещето като нещо многоочаквано, нещо прекрасно. Сега мисля със страх. И мисля все лоши неща. Хиляди лоши сценарии на ден, които неканени щъкат из главата ми. И ме карат да страдам и да ставам все по-затворена и тъжна. Дори като планирам нещо за края на седмицата, винаги ми минава мисълта "ако съм жива". Страх ме е от смъртта постоянно и може би и депресията ми се дължи на това.
Всичко рефлектира силно върху личния ми живот - нямам мотивация за нищо, за нищо не мечтая (и не смея да мечтая), не изпитвам тръпка от нищо, а по-рано все живеех така, с тръпки, не обичам като преди, нямам желание за любов, секс, нищо. Постоянно съм в конфликт с близките си, много неща ме дразнят. Зная, че състоянието ми е за психиатър или поне за психоаналитик, но не ми се тръгва по този път, защото зная, че е много дълъг. Преди години имах проблеми с фобия и зная, че този път е безкраен и почти не води до никъде, освен ако не пиеш силни антидепресанти.
Не искам да минавам на антидепресанти. Затова реших да го споделя макар и анонимно с вас. Ако някой чувства нещо подобно, ако сте минавали през подобни периоди, ще съм благодарна да споделите как и откъде черпахте сили и позитивизъм - може би някакви източни практики, билки, йога, леки хапчета...?
Благодаря ви предварително!

# 1
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Това е депресия. Преживях го същото, ужасно е и се моля никога да не се повтаря. При мен се отключи от силен стрес. Борих се сама 4 месеца, но нямах успех. Затова отидох на психиатър, който ми обясни, че се е получил спад в нивото на серотонина, тоест, нарушена е химията, и се налага да се пие антидепресант, за да нормализира нивото му. В някои случаи за съжаление нищо не помага, освен антидепресантите. Аз вече се оправих и гледам на живота по същия начин, както и преди депресията. Иначе 4 месеца пиех леки успокоителни, билкови хапчета, правех си чайове от билки с успокояващо и тонизиращо действие, излизах, опитвах се да си помогна с шопинг, спортувах, събирах се с хора, но нищо не можеше да ме отвлече от черните мисли и страха.

# 2
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 049
Едно момиче, това все едно аз съм го писала Shocked Ужасно е, развалям и отношенията с близките ми. Освен детето ми, никой и нищо не ме интересува... Confused
Ще следя темата...

# 3
  • Мнения: 1 890
И аз съм в тежка депресия. Смениха ми сто антидепресанта,сега от 3 дни съм на анафранил. По цял ден плача,ужасно е !

# 4
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
И аз съм в тежка депресия. Смениха ми сто антидепресанта,сега от 3 дни съм на анафранил. По цял ден плача,ужасно е !

А ципралекс пила ли си?

# 5
  • Мнения: 8
Същите проблеми имам и аз.Нямам желание за нищо,единствено ме интересува моето малко слънчице.Дайте съвети как се излиза от това състояние?

# 6
  • Мнения: 1 890
Пила съм и ципралекс,сероксат,золофт,серопрам,всички,които действат на серотонина. Анафранила действа и на норадреналина,затова ми го изписаха,но той е доста стар медикамент.

# 7
star ne star...mi nared e da ti izpishat neshto koeto ne si pila...za sajalenie

i ne e vajno kolko si smenila ami i tova dali s ti ucelili podhodqshtata doza

pri tolkova vidove qvno-ne

smenyai doktora

# 8
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Пила съм и ципралекс,сероксат,золофт,серопрам,всички,които действат на серотонина. Анафранила действа и на норадреналина,затова ми го изписаха,но той е доста стар медикамент.

Явно не са ти улучили правилната доза. А комбинация от антидепресант и успокоително давали ли са ти? На мен лекарката заедно с ципралекса ми изписа и ксанакс. Ама като се допитах до чичко гугъл и видях какви ужасии пише за тоя ксанакс, реших, че ще мина и без него. Не го пих и въпреки това се оправих.

# 9
  • Мнения: 1 890
Да, пия и ривотрил. Ти след колко време се почувства добре. Аз пия анафранила от 3 дни,но продължавам да плача и да нямам желание за нищо.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
На мен ми каза да го пия отначало по четвъртинка, после по половинка и след това - по цяла таблетка. Със сигурност знам, че се почувствах добре от втория или третия път, когато взех половинка. След това като минах на цяла, положението съвсем се оправи. Но 4 дни бях на четвъртинка, 6 - на половинка, и чак от 11-ия ден минах на цяла. Значи около седмица и малко от началото на приема.
Мен лекарката ме посъветва да си намеря хоби, да се занимавам с неща, които преди са ми доставяли удоволствие. Да разбера кое ме успокоява най-много - например музика, някакъв само свой ритуал или нещо подобно, и да започна да го правя. Тръгни на фитнес.
Всичко ще мине, не се притеснявай. Знам, че сега нямаш никаква надежда и мислиш, че няма да се оправиш, но с времето ще започнеш да се подобряваш.

А, забравих - трябва да се помъчиш да откриеш причината за това състояние, ако има такава и ако можеш. Това също много помага да се справиш по-бързо и лесно.

Последна редакция: пт, 19 юни 2009, 20:52 от Veronna

# 11
  • Мнения: 1 890
Благодаря за подкрепата. Наистина ми е много трудно. Явно при мен депресията е в много тежка форма. При теб в какво се изразяваше,симптомите какви бяха?

# 12
  • Мнения: 166
Трудно е и е тежко! Искрено съчувствам на всички, които са в подобно състояние. И ви казвам - не се предавайте, имайте поне и малко вяра, че нещата ще се подобрят!
По мое мнение на първо място за излизане от депресията човек трябва да посещава психолоз или психоаналитик. Те ще му помогнат да реши проблема, да осъзнае каква е причината за депресията.
В такива ситуации трудно се справя човек когато е сам, а професионалната помощ на един добър специалист е незаменима. Антидепресантите за мен са временно "решение"(ако изобщо мога да го нарека така) на нещата :
1. първоначално влияят положително - успокояват, чувстваш се добре, но предизвикват зависимост, като всички знаят.
2. спреш ли ги, може дори да станеш в по-лошо състояние от началното.

Друго което ще кажа е, че всички лекари (лични, невролози) им е най-лесно да ти изпишат ксанакс и ривотрил и да ти кажат, че ще се оправиш! Да но никой от тях не се замисля, че по-скоро ти прави мечешка услуга. Защото болката, депресията, страха си остава в теб, като бомба със закъснител!

УСПЕХ И ВЯРА НА ВСИЧКИ!!!!

# 13
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Същите като описаните от "едно момиче". Започна изведнъж - адски страх и тревожност, които не знаех откъде идват и на какво се дължат. Натрапчиви мисли за смърт и погребения - не на мен, на близките ми. Никакъв апетит. Получих разстройство на нервна почва, което продължи два месеца. Спрях да ям. Не можех да спя, дори не можех да се наплача като хората. Мислех, че е паническо разстройство, но се оказа, че не е, защото страховете и тревожността не бяха свързани с мен, а с близките ми. Не можех да почувствам никаква друга емоция освен тая парализираща тревожност. Нищо не можеше да ме зарадва поне малко. Не ме интересуваше как изглеждам и как се обличам, нямах и желание да се поддържам. От сутринта ме връхлитаха тия натрапчиви мисли и тоя страх, понякога с такава сила, че ми спираха дъха. Опитвах се да се разсейвам с телевизия, после осъзнах, че гледам и нищо не виждам и пак си мисля глупости. Нищо не беше в състояние да ме накара да се усмихна поне, не виждах смисъл в нищо. Стигнах дотам, да се питам кога ще дойде краят на света, че да свърши тоя кошмар вече. Абе беше ужасно, дано не се повтаря. Не го пожелавам на никого.

Последна редакция: пт, 19 юни 2009, 21:40 от Veronna

# 14
  • Мнения: 27
Всичко, което прочетох все есно съм го писала аз преди 14 години. Ще се опитам да бъда кратка, без да навлизам в подробности, макар че те са отсъществено значение. Но както и да е...  Нещата, които ми се случваха нямаха никаква връзка с живота, който живеех - имах прекрасно семейство, невероятно хубав, умен и мил съпруг, бях най-щастливата майка на най-прекрасното дете, имах мечтаната работа и т.н и т.н. И една вечер нещо се случи. Изпаднах в паника. Беше непознато чувство, но много, много неприятно и страшно. Уплаших се и реших, че умирам. Влачих се известно време, докато не потърсих лекарска помощ. Казахи ме, че това са нерви. Започна се ходене по лекари, шепи лекарства, безсънни нощи и много много страх. Целувах детето преди да си легна, защото бях сигурна, че сутринта няма да се събудя. И така, няколко месеца докато не се видях с една приятелка и не се вслушах в съветите й. Направих всичко, на което ме посъветва тя. Събуждайки и виждайки светлината на утрото си казвах: "Ето, че слънцето е изгряло заради мен. Аз съм жива, имам прекрасно семейство и този ден е само за мен." Написах на картончета, които сложих навсякъде, така че където и да бръкна, който и шкаф да отворя, те бяха пред очите ми. Написаното на тях беше от рода: Всички части на тялото ми функционират отлично; Аз съм здрава, силна и хубава; Никога нищо лошо няма да ми се случи; и все в този тон.... Изправих се на крака и даже родих второ дете. Лошото в цялата тази история е, че проблемите с нервите изчезнаха завинаги след като се разболя съпругът ми и цялото внимание беше само и единствено за него. След пет мъчителни години той почина. Страхувам се да не ме връхлети със страшна сила онова, което според мен съм подтискала през годините, защото едва ли съм се излекувала от страха и безпокойството. И още нещо. След смъртта на мъжа ми отидох при една психиатърка и й казах така: Преживяла съм това, това и това. Проблемът ми в момента са черните мисли, които съпровождат дните и нощите ми. Помогнете ми! Тя ми изписа Xetanor /http://receptor-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=91&Itemid=27/ Резултати дойдоха почти веднага.
С две думи искам да кажа, че има варианти за илизане от депресията. Първия и по-важен е автотерапията. никога не разчитайте само на медикаменти. Променете мисленето си и нещата бавно и постепенно ще се оправят. Никога не забравяйте, че ако вие сте добре, ще бъдет добре и хората около вас. Не позволявайте на любимите си същества и най-вече на децата си да ви виждат в такова състояние. Много щастие и успех на всички. Дано съм била поне малко полезна.
P.S. Мисля, че стана малко неподредено, но надявам се същността да е ясна...

Общи условия

Активация на акаунт