Всичко рефлектира силно върху личния ми живот - нямам мотивация за нищо, за нищо не мечтая (и не смея да мечтая), не изпитвам тръпка от нищо, а по-рано все живеех така, с тръпки, не обичам като преди, нямам желание за любов, секс, нищо. Постоянно съм в конфликт с близките си, много неща ме дразнят. Зная, че състоянието ми е за психиатър или поне за психоаналитик, но не ми се тръгва по този път, защото зная, че е много дълъг. Преди години имах проблеми с фобия и зная, че този път е безкраен и почти не води до никъде, освен ако не пиеш силни антидепресанти.
Не искам да минавам на антидепресанти. Затова реших да го споделя макар и анонимно с вас. Ако някой чувства нещо подобно, ако сте минавали през подобни периоди, ще съм благодарна да споделите как и откъде черпахте сили и позитивизъм - може би някакви източни практики, билки, йога, леки хапчета...?
Благодаря ви предварително!