За живота, смъртта и след това......

  • 2 283
  • 29
  •   1
Отговори
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Минала година ми се наложи да погреба дядо си, бях само със сестра ми и първите ми братовчеди. Дотогава не бях ходила на погребение, гледала съм как става само по филмите. Родителите ми ми спестяваха тези гледки.

Толкова навътре съм взела нещата, че дни след това изпаднах в депресия и един вид шок. Получих и схващане на лицевия нерв и месец се лекувах, докато се съвзема.

Всичко това ме накара да се замисля за живота, смъртта и след това.
Краят на живота за всеки един от нас е неизбежен...рано или късно...и с това ли приключва всичко, а какво става след това!?
Това видео ме потресе
http://www.vbox7.com/play:a9ca9cf4

# 1
  • Мнения: 6 607
Предпочитам да мисля за живота ,а не за смърта.

# 2
  • Мнения: 2 123
Видеото е много смешно!Не мисля за смъртта, но съм си подготвила отсега документацията Joy(колкото и смешно да звучи).

# 3
  • Мнения: 93
Не мисли за това сега. Ще му мислиш като му дойде времето. Всъщност,когато това се случи няма да ти пука особенно много.  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 543
Краят на живота за всеки един от нас е неизбежен...рано или късно...и с това ли приключва всичко, а какво става след това!?
Това видео ме потресе
http://www.vbox7.com/play:a9ca9cf4

Видеото и мен ме порази

на теб липсва ли ти нещо от това, което е било преди да се родиш?
същото ще е и след като умреш
прекалено много се привързвате към неща, които съществуват за кратко време

# 5
  • Мнения: X
Не знам, и аз днес се почувствах много странно. Бях в Соколския манастир и една възрастна жена разказваше на внучето си как някакъв архимандрит починал, точно пред гроба на въпросния. То, детето мисля, едва ли можеше да разбере какво е архимандрит. А аз си мислех колко ли време още ни остава и как наистина ни се изплъзват хубавите моменти докато сме се забили с мисли за скапаните колеги на работа например, или просто си хабим нервите за някой идиот докато можем през това реме да сме щастливи с любимите си хора. Да речем, ако след година умра и ако след това мислите ми продължаваха да витаят, сигурно много щях да се псувам и да съжалявам за начина по който съм прекарала 90% от времето си.
А ако наистина след това не остава нищо...това е още една причнина да дадем всичко най-добро от себе си. Странна работа как човек пилее времето, пестейки себе си, чудна работа за къде толкова се пазим като не е много ясно накъде сме се запътили точно.

# 6
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343

Чела съм много за хора в кома, които са били извън тялото, книги на такива преживяли клинична смърт за няколко минути.
Нямам обособено мнение, чела съм ги просто ей така за информация.
Но там на гробището си помислих, колко сме нищожни, с какво се различаваме от другите живи същества...в нищо...разликата е само в главата ни...както е казано в молитвите..пръст при пръстта отива.
Дали остава нещо след смъртта?
Чела съм коментари на много хора по въпроса и най ми допадна един - "Незнам, не съм сигурна, но би било жалко ако няма живот след смъртта".
Преди и аз не се замислях, беше ми мъчно, когато умираха близки или познати хора. Все си казвах аз съм млада има време, още е рано, това няма да ми се случи скоро. Но явно въобще не е така. Толкова сме крехки, че трудно можем да се опазим, а в живота ни има достатъчно заплахи, които могат да ни доведат до смърт.
Не ме тресе депресия, просто така текат мислите ми в момента. Явно не съм се научила да я приемам естествено и да живея с мисълта за нея, като за един нормален биологичен процес.
Според вас, продължаваме ли да съществуваме под някаква форма и след смъртта си?

# 7
  • Мнения: X
Мишел, предполагам, че тези, които си заслужава да живеят след това, продължават да живеят в мислите ни. Това пак е някаква форма на съществуване и за мен най-обяснимия начин за живота след смъртта.
Открих, че некролозите ми влияят по много интересен начин. Всяка сутрин на спирката имам чувството, че разговарям със духове. Жал ми е много като видя снимките на всички тези починали хора и май не минава и ден да не се замисля за тлеността на живота в тази странна компания.

# 8
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
И аз често се замислям за живота и смъртта. За това , че живота е просто един миг , а смъртта е вечна. Миналата 2008 погребах чичо си , свекърът ми , девер ми и баба ми. Девер ми загина при злополука , а беше само на 29 год. Предният ден го видях всичко си беше ОК и на другият ден в 8.00 ми се обадиха , че го убил тока.

# 9
Преди години се случи така, че прекарах два дни в кома. Всички нмого се интересуваха дали съм видял светлина и дали съм напускал тялото си. Не видях нито светлина, нито правих разходки извън тялото си. Не вярвам в съдбата, мисля си, че всичко е въпрос на случайност. В моя случай оцеляването се дължеше на факта, че бях сложил каска, която не бе моя но която бе в пъти по-надеждна. Моята я бях забравил в хотела. Не мисля, че има живот след смъртта, въпрос на шанс е колко ще живееш. Единствените ми притеснения по тази тема са свързани с това, че синът ми си няма друг освен мен.

# 10
  • Мнения: 497
Видеото е много смешно!Не мисля за смъртта, но съм си подготвила отсега документацията Joy(колкото и смешно да звучи).
Ти ме утрепа. Коя документация-да не си си написала смъртия акт и да остава само печата да му сложат.....
Извинявай, шегувам се, просто съм изперкала тия дни.

# 11
  • Мнения: 335
Чудно наистина - как хората успяват да запазят спокойствие като знаят какво ги чака.

Разхождат се като в поляна с мини, в която условието е да вървиш, докато настъпиш своята мина.
Наоколо гърми (понякога съвсем тихичко), пада ту един, ту друг, ту по-далеч, ту точно до теб, ту непознат, ту някой, когото държиш за ръка... Наблюдаваш, докато можеш.
...А при това трябва и да се оглеждаш в захлас, и да се възхищаваш на природата...

# 12
  • Мнения: 3 016
,,Гости сме на таз земя" е казал някой .

# 13
  • Мнения: 1 418
Мисля,че не ме е страх...В крайна сметка
всички това ни чака.Никой няма да е вечен.
Аз и не искам.Старая се да живея ползотворно
и забавно,да съм полезна,да съм добра(доколкото
мога),пък после каквото дойде...

# 14
  • Мнения: 13 512
Не се страхувам от смъртта. Знам,че съм за миг на тази земя и гледам да правя по-малко грешки, които да трябва да изкупувам в следващ живот.

Общи условия

Активация на акаунт