След като прочетох темата за грешките които сме допуснали във възпитанието на нашите деца реших да пусна и една тема в която да разкажем за какво се радваме че се е получило така, с какво се гордеем и как сме го постигнали.
- Публикувана: 26 юни 2009, 23:49 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2009, 15:21 ч.
Гордея се че съм родител.
Радвам се,че избрах да бъда родител,
загърбвайки възможност за изключително
добра работа.Ако бях избрала второто
щеше да се наложи да замина далече.
Никога не съм съжалявала.Понякога се
обвинявам,че не отделям достатъчно време
на детето си, но от друга страна това е
оправдано,защото работейки,се стремя да
и осигуря добър живот.
загърбвайки възможност за изключително
добра работа.Ако бях избрала второто
щеше да се наложи да замина далече.
Никога не съм съжалявала.Понякога се
обвинявам,че не отделям достатъчно време
на детето си, но от друга страна това е
оправдано,защото работейки,се стремя да
и осигуря добър живот.
Гордея се, че съм майка!Изпитвам невероятно удовлетворение от "призванието" да съм родител, огромна благодарност за Благословията да имам три здрави, прекрасни деца.Какво по-хубаво от това?
Това е смисълът на живота ми, радостите, тревогите, безсънните нощи, протегнатите ръчички, сълзите от радост, моментите на тъга.
И много се нервирам, когато някой ме нарече "майка-героиня"...Нищо геройско не намирам в това да си щастлив и доволен, да даваш безрерервно от любовта си, да умееш да прощаваш грешките на децата и да им помагаш да ги осмислят, а не да ги пазиш от тях, да имаш търпението да "лекуваш" раните, защото няма как да им ги спестиш, да се учиш от тях, както е казал Паулу Коелю, защото те умеят:
да бъдат радостни без повод,
винаги да са заети с нещо,
да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Това е смисълът на живота ми, радостите, тревогите, безсънните нощи, протегнатите ръчички, сълзите от радост, моментите на тъга.
И много се нервирам, когато някой ме нарече "майка-героиня"...Нищо геройско не намирам в това да си щастлив и доволен, да даваш безрерервно от любовта си, да умееш да прощаваш грешките на децата и да им помагаш да ги осмислят, а не да ги пазиш от тях, да имаш търпението да "лекуваш" раните, защото няма как да им ги спестиш, да се учиш от тях, както е казал Паулу Коелю, защото те умеят:
да бъдат радостни без повод,
винаги да са заети с нещо,
да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Не мисля, че е кой знай какво фактът, че съм родила 2 деца и им осигурявам грижи и възпитание. Рано е да се гордея. Не съм постигнала нищо по отношение на децата- все още.
Това,че съм ги родила и имам възможността да си ги гледам сама е щастието за мен.
Да са живи и здрави,всяко тяхно малко постижение или новост е повод за гордост у мен.
Исках да добавя нещо и си загубих мнението, затова наново.
Да, аз се гордея, че съм и майка, и родител. Радвам се много с детето, с нещата, които тя постига сама, така и с нещата, които е постигнала с моя помощ.
Преди няколко седмици тя достигна резултат, продукт на съвместните ни усилия, който ме кара да се чувствам невероятно щастлива.
Чувството е страхотно!
Да, аз се гордея, че съм и майка, и родител. Радвам се много с детето, с нещата, които тя постига сама, така и с нещата, които е постигнала с моя помощ.
Преди няколко седмици тя достигна резултат, продукт на съвместните ни усилия, който ме кара да се чувствам невероятно щастлива.
Чувството е страхотно!
Да, гордея се, че съм родител. Всичките ми други постижения бледнеят пред това. Не мога да си спомня как съм живяла преди децата. Благодаря на Господ, че ме дари с две прекрасни дечица.
Гордея се с всяка написана буква, с всяка изпята песен и казано стихче, гордея се с всяка стъпчица на бебка и с това, че двете ми деца и мъжът ми ме обичат.
Това е всичко за което съм мечтала. Моля се да бъдем здрави.
Благодаря, че ме изслушахте
Гордея се с всяка написана буква, с всяка изпята песен и казано стихче, гордея се с всяка стъпчица на бебка и с това, че двете ми деца и мъжът ми ме обичат.
Това е всичко за което съм мечтала. Моля се да бъдем здрави.
Благодаря, че ме изслушахте
Чак пък да съм горда, че съм родител... 
Не съм станала родител, за да съм горда с този факт или с децата си. Решила съм, че искам деца и съм родила. Това е.
Щастлива, че имам точно тези деца - да. Радвам се на техните постижения и им съчувствам, когато са оклюмани. Чувствам се нормално. Никога пред мен не е стояла дилемата колко и как да влагам в децата. Всеотдайна съм.
Не съм станала родител, за да съм горда с този факт или с децата си. Решила съм, че искам деца и съм родила. Това е.Щастлива, че имам точно тези деца - да. Радвам се на техните постижения и им съчувствам, когато са оклюмани. Чувствам се нормално. Никога пред мен не е стояла дилемата колко и как да влагам в децата. Всеотдайна съм.
. Аз измислих- мога на този етап да съм горда, че имам красиви деца- цели принцеси. Върху грахови зърна обаче. Пък и кой дава гаранция, че след 5 години няма да погрознеят 
Радвам се на семейството ни. Гордея се, че дарихме тази радост и за бабите и дядовците. 
гордея се,че имам прекрасно дете и заслугата е и моя!
благодарна съм за благословията да бъда родител!
щастлива съм,защото имам здраво и щастливо дете!щом очите на детето ми греят и свети като слънчице,значи имам много поводи,според мен даже на толкова за гордост,колкото за щастие!
благодаря ти за хубавата тема,защото е добре да обръщаме внимание и на нещата,с които сме се справили добре и да не сме прекалено самокритични,да имаме повече поводи за усмивки!
а като се чувстваме добре,като сме по-спокойни и щастливи,по-често ще успяваме да реагираме правилно и да не грешим.
благодарна съм за благословията да бъда родител!
щастлива съм,защото имам здраво и щастливо дете!щом очите на детето ми греят и свети като слънчице,значи имам много поводи,според мен даже на толкова за гордост,колкото за щастие!
благодаря ти за хубавата тема,защото е добре да обръщаме внимание и на нещата,с които сме се справили добре и да не сме прекалено самокритични,да имаме повече поводи за усмивки!
а като се чувстваме добре,като сме по-спокойни и щастливи,по-често ще успяваме да реагираме правилно и да не грешим.
Дали съм успяла да ги възпитам добре и следователно дали ще съм горда от тях във всяко едно отношение - ще стане ясно след време....Когато птиченцата отлетят от мен....Тогава ще покажат на практика каква майка съм била и какво съм им дала като основа, върху която те вече да градят своя живот......Дано не се посрамя! 
Така де. Пък аз познавам хора, които се гордеят, че са направили (родили) красиви/умни/здрави деца, все едно това зависи от тях. 
По тази логика, родителите на болни дечица не трябва да се гордеят.
А всъщност, точно тези родители имат сериозен повод за гордост.
По тази логика, родителите на болни дечица не трябва да се гордеят.А всъщност, точно тези родители имат сериозен повод за гордост.
Бих казала по-скоро че съм щастлива,че съм родител.Това е най-хубавото нещо на света!Като се започне от това,как за пръв път го поемаш в ръце,после първата усмивка,първото зъбче,първата думичка,първата крачка..........първата песничка и първото стихче и ...."Мамичко,много те обичам!"
Децата са смисъла на живота!
Гордея се с победите на децата си!
Конкретно:
Дъщеря ми тази година учи много усилено (и аз имам малка заслуга) и завърши с пълно 6.
И двамата ходиха упорито на АИКИДО цяла година (2 пъти в седмицата ги водех). Резултат - оранжев колан за Бистра и жълт за Самуил! На последното състезание от 30 деца, от всички възрасти той завърши 2 (а е от най-малките), тя 4 ( най- напред от момичетата) .
В такива моменти съм горда. През останалото време повтарям едно нещо по сто пъти, търпеливо обяснявам, отново показвам и возя деца по разни дейности.....
Конкретно:
Дъщеря ми тази година учи много усилено (и аз имам малка заслуга) и завърши с пълно 6.
И двамата ходиха упорито на АИКИДО цяла година (2 пъти в седмицата ги водех). Резултат - оранжев колан за Бистра и жълт за Самуил! На последното състезание от 30 деца, от всички възрасти той завърши 2 (а е от най-малките), тя 4 ( най- напред от момичетата) .
В такива моменти съм горда. През останалото време повтарям едно нещо по сто пъти, търпеливо обяснявам, отново показвам и возя деца по разни дейности.....
Аз май разбирам инак темата и да,гордея се че се справяме чудесно с гледането на 2 породени деца,без нито ден помощ от никого,в непозната страна,успоредно на правене на успешни кариери,завършени 2 образования и пр.Не мога да се гордея с друг човек,освен със себе си ако има повод,въппос на разбирания. Иска ми се да си харесвам децата като пораснат,като личности,и те да се гордеят от себе си.
Не съм допускала грешки.
Не се гордея, че съм родител. Радвам се, но... не се гордея.
Не се гордея и че съм блондинка - макар изключително да си харесвам косата.
Гордея се с умения, с познания, с... лични постижения. Не разглеждам сина си като свое дело - да, аз съм била... да речем, проводник, но нямам никакво лично участие. Не съм избирала - съзнателно - коя яйцеклетка да бъде оплодена. Кой сперматозоид да бъде пуснат. Не мисля, че мога да го моделирам и след като е факт. Детето ми е по- скоро дело на Бог или на природата - според както ви харесва повече - не мое... и в такъв смисъл не мога да се гордея с него като със свое постижение.
Не се гордея, че съм родител. Радвам се, но... не се гордея.
Не се гордея и че съм блондинка - макар изключително да си харесвам косата.
Гордея се с умения, с познания, с... лични постижения. Не разглеждам сина си като свое дело - да, аз съм била... да речем, проводник, но нямам никакво лично участие. Не съм избирала - съзнателно - коя яйцеклетка да бъде оплодена. Кой сперматозоид да бъде пуснат. Не мисля, че мога да го моделирам и след като е факт. Детето ми е по- скоро дело на Бог или на природата - според както ви харесва повече - не мое... и в такъв смисъл не мога да се гордея с него като със свое постижение.
Щастлива съм, че съм родител на две прекрасни деца. Гордея се, че успях от 1,1 кгр. и 37 см. бебе, родено преждевременно, да отгледам здраво (пу-пу) и красиво момиче, което настигна връстниците си и даже ги изпреварва понякога ...
Гордея се и с постиженията на децата си и не пропускам да им го кажа/покажа (нищо че вие казвате, че така прави кокошката или гаргата с гарджето ...).
Разревах се пролетта на тържеството в градината, когато дъщеря ми изрецитира освен нейното стихче и тези на болните в момента дечица, включени със стихчета в програмата ...
Възгордях се когато синът ми на 1г.10 м. се качи на колелото на кака си и започна да го кара, а неговите връстници не могат ...
Много дребни поводи за гордост и за разтуптяване на сърцето има една майка и не виждам нищо лошо в това да си похвалим децата или да се похвалим себе си, че успяваме да ги гледаме в тези времена ...
Гордея се и с постиженията на децата си и не пропускам да им го кажа/покажа (нищо че вие казвате, че така прави кокошката или гаргата с гарджето ...).
Разревах се пролетта на тържеството в градината, когато дъщеря ми изрецитира освен нейното стихче и тези на болните в момента дечица, включени със стихчета в програмата ...
Възгордях се когато синът ми на 1г.10 м. се качи на колелото на кака си и започна да го кара, а неговите връстници не могат ...
Много дребни поводи за гордост и за разтуптяване на сърцето има една майка и не виждам нищо лошо в това да си похвалим децата или да се похвалим себе си, че успяваме да ги гледаме в тези времена ...
От висината на годините имам повод да се гордея - и още как!
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Стана ми интересно - какво ви се е случило?
От висината на годините имам повод да се гордея - и още как!
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Стана ми интересно - какво ви се е случило?
От висината на годините имам повод да се гордея - и още как!
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Отгледах сама страхотното си дете - въпреки опитите на държавата да ни унищожи, дори физически.
Стана ми интересно - какво ви се е случило?
Браво! Наистина ти се възхищавам
Не се гордея, но съм щастлива.
Искала съм това дете, не ме е изненадало, възнаграждава ме всеки ден с нещо. Искам още едно, да е здраве и живот.
Детето ме научи и ми даде поводи да се обаждам почти всеки ден на мама и да и казвам "сега разбирам какво ти е било, когато......., благодаря ти"
Искала съм това дете, не ме е изненадало, възнаграждава ме всеки ден с нещо. Искам още едно, да е здраве и живот.
Детето ме научи и ми даде поводи да се обаждам почти всеки ден на мама и да и казвам "сега разбирам какво ти е било, когато......., благодаря ти"
Достатъчно ми е да чувам думичката "мамо", да са здрави и весели, но тези дни се гордея особено много със сина си. Приеха го в Художествената гимназия. И някак си изглежда по-различен. Пораснал, преминал и направил нещо сам за себе си и то с голямо желание. 
Е наистина труда да си "родител" си е заслужавал. 