Ох, имаше един период, около годинката, в който плачеше, щом някой й каже "здрасти", даже да е познат. Бях предупредила всички съседи да не й говорят, защото много ревеше. Една позната баба в квартала ми разправяше "Ама как, не бива да оставяш така нещата, как ще расте така детето, трябва да я научиш". Много ме дразнеше женицата, макар че беше добронамерена. Е отмина и това, не се оправдаха очакванията на бабата. Пак си е темерут, де, но вече не плаче. Просто не обръща внимание на някои хора. Но пък дроги много харесва и им се усмихва. Има си някакви критерии, детето. Аз не му се бъркам.
- Публикувана: 27 юни 2009, 12:19 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2009, 17:47 ч.
Плачат ли детаца ви от непознати и не само... ?
и при нас се е случвало-отмина.
никога не съм го насилвала да общува,да се усмихва,да поздравява и т.н.
оказвах му разбиране,обяснявах и най-вече с личен пример показвах какво се прави и когато детето се почувства готово,започна и то.но си има предпочитания-едни хора харесва,други-не.мисля че така и трябва да бъде.
никога не съм го насилвала да общува,да се усмихва,да поздравява и т.н.
оказвах му разбиране,обяснявах и най-вече с личен пример показвах какво се прави и когато детето се почувства готово,започна и то.но си има предпочитания-едни хора харесва,други-не.мисля че така и трябва да бъде.
Зимата предимно си стояхме у нас и много свикна да е само с близки хора. Пролетта като почнахме да излизаме с количката и някой решеше да я закачи следваше едно реване и дърпане, недаваше никой да я пипа. След 1м някъде свикна и сега пак маха с ръчичка на всички по улицата, а ако види някое дете веднага му се усмихва 
Според мен е някакъв етап и ще отмине.
Според мен е някакъв етап и ще отмине.
Винаги е бил много общителен 
Някои деца са плашливи, имат страхове, боят се от куп неща. Други са пердета - като моите например. Изобщо не им пука тъмно ли е, чуват ли се разни шумове, пипат ли ги непознати /естествено винаги търсят моето одобрение или позволение, защото съм успяла да им навра в главите, че с непознати трябва да се внимава, особено ако мен или татко им ни няма наблизо/.
Ако детето ти тръгне на детска градина, ще преодолее този страх по-скоро.
Ако детето ти тръгне на детска градина, ще преодолее този страх по-скоро.
Синът ми винаги е бил много, ама много контактен. Непознатите не го плашеха изобщо, близките и познатите - съвсем.
Дъщеря ми е пълна противоположност. Плаче от всички. Свикнала е само с мен, баща си и брат си. В момента е в период, в който само ако ме изпусне от поглед и почва да пищи. Не дава на никой чужд човек да я докосне. Усмихва им се, радва им се, но доближат ли я, става ужас. Само като види свекърва ми и надава вой, сигурно защото знае, че тя ще иска да я подържи. Неудобно ми е от жената, имам чувството, че ме обвинява.
Дъщеря ми е пълна противоположност. Плаче от всички. Свикнала е само с мен, баща си и брат си. В момента е в период, в който само ако ме изпусне от поглед и почва да пищи. Не дава на никой чужд човек да я докосне. Усмихва им се, радва им се, но доближат ли я, става ужас. Само като види свекърва ми и надава вой, сигурно защото знае, че тя ще иска да я подържи. Неудобно ми е от жената, имам чувството, че ме обвинява.
Синът ми не плаче..когато види непознати...но се срамува и започва да се крие..Обаче ако някой почне да го занимава и да му обръща внимание...а той от срам и от това, че не познава въпросния човек...започва да се дърпа и да вика да го оставят...и ако това не стане..чак тогава започва да реве...
Денито, моята дъщеря е абсолютно същата. Не мога да разбера срам ли я е или я е страх. Ама ми струва, че я е страх. От количката мята на всички, усмихва се и вика Хай. Обаче 
спре ли се някой и започне да и говори ревва веднага. А хората и обръщат внимание, то как да не и обърнеш. Чакаме на опашка в супера, тя мята на някоя бабка, вика Хай и бабката готова, веднага забърборва, Изабела обаче ревва. Бабка следователно се чуди къде да се скрие, нали е до нас на опашката. Ходи на ясла вече 6 7 месеца. Тоя директор там, голяма мъка, като го види ляга на земята, по корем и си скрива лицето в лице. Да се смееш ли,да плачеш ли. А той много мил, много спокоен и все усмихнат. Като дойдат гости аз им викам, никакво внимание не и обръщайте. Тя седи, наблюдава, обсервира 10 15 мин и тогава идва сама, носи играчки да покаже и пр. Така че това с много хора при нас не работи. Нали родители влизат и излизат в градината по 2 3 часа сутрин и по 2 3 часа следобяд. Всичките деца говорят с всичките родители, нашата Изабела обаче не, не възприема чужди хора Точка. И аз не я натискам въобще.
спре ли се някой и започне да и говори ревва веднага. А хората и обръщат внимание, то как да не и обърнеш. Чакаме на опашка в супера, тя мята на някоя бабка, вика Хай и бабката готова, веднага забърборва, Изабела обаче ревва. Бабка следователно се чуди къде да се скрие, нали е до нас на опашката. Ходи на ясла вече 6 7 месеца. Тоя директор там, голяма мъка, като го види ляга на земята, по корем и си скрива лицето в лице. Да се смееш ли,да плачеш ли. А той много мил, много спокоен и все усмихнат. Като дойдат гости аз им викам, никакво внимание не и обръщайте. Тя седи, наблюдава, обсервира 10 15 мин и тогава идва сама, носи играчки да покаже и пр. Така че това с много хора при нас не работи. Нали родители влизат и излизат в градината по 2 3 часа сутрин и по 2 3 часа следобяд. Всичките деца говорят с всичките родители, нашата Изабела обаче не, не възприема чужди хора Точка. И аз не я натискам въобще. 
Моята малката (година и половина), хич не обича да я пипат познати и непознати. И това е горе-долу от 6-месечна възраст. Иначе се закача с тях, усмихва се, бърбори им, но като я докоснат почва да пищи. Това е не само с непознати, но и с баби, дядовци, лели, чичовци и т.н., които не среща всеки ден. Иначе е много гальовна и мила.
Не съм я лишавала от контакти, но просто си е такава и нямам намерение да я променям по никакъв начин. Когато се почувства добре да я пипат други хора, тя сама ще си покаже.
Не съм я лишавала от контакти, но просто си е такава и нямам намерение да я променям по никакъв начин. Когато се почувства добре да я пипат други хора, тя сама ще си покаже.
И моята плаче от познати,от непознати...според зависи...И не е период при нас,такава си е от раждането.Страхува се.Не мога да направя кой знае какво.Стремя се да съм винаги до нея,да я насърчавам да общува,да обяснявам,че страшно няма...Резултатите идват,но много,много бавно.
Реагира различно според собственото си настроение - и особено зависи от това дали е уморен и дали е сънен.
За мен е абсолютно необяснимо поведението на хора, посягащи към куче, което не познават веднага след срещата - или даже преди това - или "нахвърлящи се" с ласки и думи на малко дете. И едните, и другите, се чувстват застрашени - при това напълно резонно. Нормалните същества не се държат така. Имам предвид възрастните индивиди, които не са хора, а каквото и да е друго. Винаги има период на... взаимно опознаване. Винаги единия - или двамата - участници пристъпват бавно един към друг... Нормалното поведение при среща с дете или куче е да не му се обръща особено внимание. Може лека усмивка, толкова. После се оставя време на детето / кучето да свикне с вас - като не му обръщате внимание - то ще оползотвори времето си по свое усмотрение. После, евентуално, само ще пристъпи. Или пък не - но това си е негово решение. Всяко поведение, различно от това, се тълкува като агресивно, като атака, като потенциална опасност. Нормално е да реагират с рев или ръмжене. Проблемът не е в детето, а в неграмотността на възрастните, които го заобикалят...
За мен е абсолютно необяснимо поведението на хора, посягащи към куче, което не познават веднага след срещата - или даже преди това - или "нахвърлящи се" с ласки и думи на малко дете. И едните, и другите, се чувстват застрашени - при това напълно резонно. Нормалните същества не се държат така. Имам предвид възрастните индивиди, които не са хора, а каквото и да е друго. Винаги има период на... взаимно опознаване. Винаги единия - или двамата - участници пристъпват бавно един към друг... Нормалното поведение при среща с дете или куче е да не му се обръща особено внимание. Може лека усмивка, толкова. После се оставя време на детето / кучето да свикне с вас - като не му обръщате внимание - то ще оползотвори времето си по свое усмотрение. После, евентуално, само ще пристъпи. Или пък не - но това си е негово решение. Всяко поведение, различно от това, се тълкува като агресивно, като атака, като потенциална опасност. Нормално е да реагират с рев или ръмжене. Проблемът не е в детето, а в неграмотността на възрастните, които го заобикалят...