Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 87
Обичам много родителите, винаги са били зад мен, подкрепяли са ме във всяка една ситуация.
Но, на моменти доста се поскарваме с майка ми и след това ми е много тъжно.
Не знам защо се стига до там...По-точно мисля, че знам - тя очаква, че може би
винаги ще съм на нейното мнение, че винаги ще я послушам. Но, как  е възможно това?
Аз съм достатъчно голям човек, за да имам собствено мнение все пак. Вярно или грешно е то, това е съвсем отделен въпрос.
Тя си има един неин израз по отношение на мен - "Еее, от малка не ме слушаш! И когато не си
ме послушала, си сгрешила!"  Mr. Green Вярвате ли ми, че това като го чуя и простооо...  Rolling Eyes

Вие сте...

Последна редакция: вт, 30 юни 2009, 21:25 от *Кокиче*

# 1
  • Германия
  • Мнения: 240
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  Mr. Green Тя ми е най- скъпият човек на света.  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 6 273
Като живеех с нашите още, ту се карахме, ту се обичахме...
Сега много се обичаме и много неща и споделям, много повече от колкото, когато бях малка.

# 3
  • Мнения: 353
Винаги сме се разбирали много добре, но май от както не сме под един покрив се разбираме много по-добре... Тя е човекът с когото мога да споделя най-странните и чудни неща, които другите биха сметнали за смешни, без да се притеснявам, че няма да получа подкрепа или съвет. Много си обичам мама Simple Smile  Hug  bouquet

# 4
  • Мнения: 156
не се разбирам. но ти не се притеснявай - това, което описваш ми се струва горе-долу в реда на нещата, наистина. не може хората винаги да са 100% на едно мнение, колкото и да се обичат. и така се стига до тези конфликти. мисля, че това което описа, е съвсем ок Hug

# 5
  • Мнения: 1 763
Разбираме се прекрасно, не се караме, но и двете не сме конфликтни или налагащи се личности. Не живеем заедно вече от осем години, но се виждаме често и сме много близки.

# 6
  • Мнения: 897
Ох,болна тема ми е това.....
Моята майка иска винаги тя да контролира нещата.Ние с мъжа ми живеем в тяхното жилище и когато дойде веднага започва със забележкине - тия чехли защо са хвълрени тука,тоя спалня кога ще я оправиш,това как можеш да го търпиш и т.н....Аз побеснявам от това.....И съм й го казвала,и тя вика знам,знам,че мн говоря ама такава съм...И за детето пак така- аз й обяснявам какво да прави,тя ми вика като ми я оставиш аз,ще я гледам както си искам. Пита ме колко пари имаме,смята за това колко сме дали,за онова колко и колко са ни останали...ShockedИ аз пак побеснявам....и така общо взето....Ама бързо ми минава.....

# 7
  • Мнения: 1 750
Никак не се разбирам с нея.И тя с мен.

# 8
  • Мнения: 65
Като чета мненията, все едно за моята мама иде реч. Ама съвсем точно! На тридесет и кусур станах вече, но тя не вярва, че мога сама да взема правилно решение. И се натяква постоянно, с години, едно и също, докато хване дикиш.
Но си я обичам, тя ми е най-близкия човек и най-добрия приятел, с когото мога да си споделя почти всичко.

# 9
  • Мнения: 233
честно да ви кажа ,майка ми да е жива и здрава Praynigе мноооого готин човек.тя все едно не ми е майка а много добра приятелка.казва ми какво мисли,но ме оставя сама да си блъскам главата(демек така ще се науча 2-ри път да не правя грешки)не ми се бърка,само ми дава приятелски съвет(не че я чувам)страхотно мамче си имам.и мъжа ми я обича (особено като ходим на вечеря)тя винаги готви това което той обича.  bouquet  bouquet  bouquet маме ако четеш това да знаеш,че мнооооого те обичам.не се променяй.ти си човека на когото винаги мога да разчитам винаги  Hug Hug Hug Hug Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Hug

Последна редакция: ср, 01 юли 2009, 12:39 от mama Mimi 81

# 10
  • София
  • Мнения: 17 913
Винаги аз съм взимала решения, дори и от името на майка ми. Май тя е по-инфантилната от двете ни  Mr. Green Аз съм командирът и откакто се помня е така. Тя винаги търси моето мнение и често чака моето решение. Обаче се караме доста. Но бързо ни минава.

# 11
  • Мнения: 1
Когато бях малка хич не се разбирах с мама, признавах единствено баща ми, но с порастването започнах да споделям много с нея и сега вече много добре се разбираме. Говорим си за всичко, обсъждаме всичко и ми е много добре така Simple Smile.  Е аз съм си малко крайна в мисленето и тя не пропуска да ми го каже, но какво да се прави такава съм си твърдоглава  Laughing С една дума много си  я обичам   Blush Hug

# 12
  • Мнения: 17 548
Не.

# 13
  • Мнения: 2
Не. Имам дете на 20 дни и се надявах за негово добро да загърбим конфликтите,но въпреки мойте усилия не се получи. Все още не съм загубила надежда,че всичко ще се оправи някой ден и детето ми ще има баба и дядо. Важното е да не се изпада в крайности. Успех Simple Smile

# 14
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 1 778
единствения ни проблем е телевизорът - в последните 4 години майка ми настоява да си купя телевизор и ако е сърдита даже ме заплашва, че ще ми подари...
иначе е супер и аз много я обичам. даже когато ми се сърди,че съм изпуснала някоя тайна. но те са толкова много, че аз забравям...
истината е, че мога да разчитам на съвсем безкористната и помощ. Simple Smile случая с телевизора е изключение - допускам, че иска да гледа телевизия като дойде у нас... Grinning

# 15
  • София
  • Мнения: 748
И на мен това ми е болна тема...Да не кажа "най-болната" даже  Tired

Когато не е до мен много я обичам, но когато ми е пред очите все ме дразни с нещо...А тя не го прави нарочно, знам го!
Най-лошото е, че тя е единственият човек на когото си позволявам да викам, да се карам, да излея нерви...разчитайки, че тя като майка ще прости. А точно тя не го заслужава...Никога не ми се е натрапвала, никога не ми се е налагала. Само си е казвал мнението...И това ме е дразни...Аз съм е**** лайното!

Мразя се, че съм такава! Обичам те, мамо! Извинявай!!! Още утре ще ти покажа колко много значиш за мен и колко много те обичам!!! И това "утре" няма да е онова, от което все започвам да пазя диета, да не пуша...

*Кокиче*, благодаря ти че ме накара да се замисля по този въпрос Hug нищо, че ме разплака....


# 16
  • Мнения: 114
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  Mr. Green Тя ми е най- скъпият човек на света.  Heart Eyes

Благодаря за темата.Накара ме да се замисля върху доста неща.Никога не е късно да кажем на майките си че ги обичаме.

# 17
  • София
  • Мнения: 374
Не, не се разбираме. Искрено съжалявам за което. Преди два месеца се скарахме, като този път тя беше инициатора, иначе почти винаги аз съм си позволявала да започна първа  Tired Изрече тежки думи, не че преди не го е правила, но този път беше съпроводено от "Взимай си сервизчето и марш из вратата" Sad Истината е, че приехме да живеем заедно с родителите ми и сестра ми ( в гарсониера до апартамента на нашите, като нямаме наша кухня и ядяхме заедно ), мислех си, че можем да бъде като голямо семейство, тъй като има достатъчно място за всички, но не би. Почти от самото раждане на малката, майка ми стана по-зле от свекърва - коментарите, че тя гледа най-добре детето, че ние не сме никакви родители и конкретно, че не ставам за майка, че ще викне социалните, за да видели, че тя гледа малката по-добре от нас - тотално ме довършиха. Не си говорим от два месеца, не се виждаме и сравнително бързо си намерихме жилище под наем. Смятам, че за сега това е добро решение за всички ни  Praynig

# 18
  • Мнения: 5 174
Много се карам с нея, и двете сме с тежки характери. Не мнава ден без престрелка между нас. Интересно ни е.

# 19
  • Мнения: 1 072
Аз много обичам да казвам - най-добрата ми приятелка е майка ми...
Не винаги сме на едно мнение, но и тя не го иска...
Караме се от време на време, но опънати отношения не сме имали никога...
Както и никога не ми е давала съвети, настоявала да стане на нейното, държала да направя това, което според нея е най-добро...
Единственото, което ми е казвала, когато имам нужда от съвет е: "Аз бих постъпила така на твое място, но ти си решавай сама - изборът е твой, не искам един ден да се обърнеш и да ми кажеш - послушах те и затова стана така... Каквото и решение да вземеш, последствията са за теб... Така че - хубаво мисли..." и т.н. Simple Smile

# 20
  • Мнения: 2 011
Обичам си майката безумно много! Но тя  е твърде различен тип жена и не можем да се сравняваме като характери , от там и конфликтните  ни ситуации - повечето пъти не ме е подкрепяла защото не ме е разбирала. Въпреки това си се обичаме и не смятам , че имам проблеми  с нея! Hug  bouquet

# 21
  • out of space
  • Мнения: 7 693
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  Mr. Green Тя ми е най- скъпият човек на света.  Heart Eyes

Същата работа сме и ние...добре, че се омъжих, че сигурно щяхме да се избием. Сега много ми помага, но и много ми дудне  Whistling

# 22
  • Мнения: 1 008
Разбираме се.Гледа ми детето,
за което съм и много благодарна.

# 23
  • Мнения: 1 325
Моята майка винаги е била по-властен тип. Но се разбирам чудесно с нея, защото не й се връзвам, нали си я познавам. Съгласявам се и после правя каквото сметна за нужно. Пък и с добро лесно я убеждавам в моята позиция. Иначе съгласна, не съгласна с мен, винаги ме подкрепя, на 100%. Винаги чувствам, че зад гърба си имам огромна скала, която ще ме подпре, ако падна.
Хубаво е, че отдавна не живеем в един град и поради тази причина непрекъснато си липсваме и всеки ден си говорим по телефона за цяло и нещяло. Много сме различни, но ужасно много се обичаме. Моята майка си е най-добра, много ясно Wink

# 24
  • Мнения: 2 447
Ами ние с майка ми сме от различни планети, но от време на време орбитите ни се пресичат, така че и това е нещо.  Laughing
За разбирането , от както пораснах, разбира ме се - аз знам, че тя не мисли като мен и тя знае, че аз не мисля като нея. Уточнено е и не се налага да се доизясняваме повече.  Laughing

# 25
  • Мнения: 11 015
Казвала ти е "Когато не си ме послушала и все си грешала!"-ако това е наистина вярно,как да ти има доверие? 

# 26
  • Мнения: 1 844
разбирам се с майка си,споделяме си,помагаме си,обичаме се страшно много,макар че често се посдърпваме. ooooh! Laughingпонякога нервичките й идват малко в повече,ама не е лесно да си учител 30 години.. Party

# 27
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 011
перфектно  Peace
Но аз и щерката не така добре...  Confused

# 28
  • Мнения: 34
Ние се разбираме перфектно, тя бие всеки, който опита да ме доближи  ritnik

# 29
  • София
  • Мнения: 3 847

Това са нормални отношения, карате се, обичате се   Blush Heart Eyes
И ние сме така, много се караме и много се обичаме, ама е така
тя е властна, а аз не давам да ме командват  Crazy ко да се прави...  Mr. Green
Вслушвам се в съветите й, тя ми е майка и знам, че не ми мисли лошо, така че
винаги имам едно на ум ако ме посъветва нещо.  Twisted Evil

# 30
  • Мнения: 7 081
Не се разбирам нито с майка си нито с баща си. Вярно, помагали са ми но винаги е било с цел да ми покажат колко грешни решения взимам. Наложи се известно време да живеем с мъжа ми в тяхната къща, нямахме друг избор, а и имаше място за всички, и те превърнаха живота ни в ад. Него го впрягаха за всичко и той не отказваше, но пак бяха недоволни,  да не говорим, че всичко си купувахме не са ни гледали, но........... Като бях малка винаги ми изтъкаваха как хорските деца са умни, хубави добри а аз.... Сега до такава степен съм ги игнорирала, че гледам да не се засичаме из къщи. С нетърпение чакам момента в който ще ми приключат делата, ще си стегна куфарите и ще си купя еднопосочен билет.

# 31
  • Мнения: 872
Ами какво да кажа - ние първо , че сме много различни , а същевременно и много еднакви . Тя иска да командва , аз не давам . Понякога имам чувството , че тя ми е свекърва , не майка , че нали свекървите уж стъжнявали животеца на снахите си  Grinning. Поне моята свекърва е душа човек . На майка мога всичко да кажа , после знам , че каквото сме си казали е забравено на момента . Това с никой друг не може да се случи . Много пъти ме е докарвала до рев , до отчаяние , че отношенията ни никога няма да са нормални , че не можем и 5 мин да сме заедно без да се скараме за нещо . Живеем с родителите ми и това още повече усложнява нещата , защото доста често се опитва да се меси в личния живот на мен и бъдещият ми мъж . Не й се давам , но много пъти се изморявам от поредния спор , който трябва да водя с нея , защото ми е трудно да кажа - ок и да махна с ръка . По този повод за съжаление мое най - голямо , аз не споделям почти нищо с нея , защото пак казвам за съжаление не срещам в повечето случаи разбиране . Когато се е случвало да седна и да обсъдя нещо с нея .. никога не се получава . Но какво да се прави , не може всичко да е идеално , плюем се  , бием се и пак сме заедно  Grinning. Само знам , че когато някой пред мен я настъпи аз се настървявам веднага срещу него и започвам да я защитавам . Няма как , кръвта вода не става .

# 32
  • Мнения: 1 507
Хммм, в момента с дъщеря ми живеем при родителите ми. И това е предпоставка за един куп дребни и не чак толкова проблеми. Често казвам, че ако ни монтират 5 камери в къщата и ще утрепем по рейтинг всички реалити формати и семейни сериали. Караме се сравнително рядко, но пък е качествено, иначе разни конфликти на интересите си имаме в ежедневието... НО... майка ми е човекът, който ме е подкрепял във всяко едно мое решение Heart Eyes.
Тя е тази, която предвидливо и добронамерено е помислила за мен в бъдеще време преди още аз да се сетя, че животът ми не може вечно да си стои в сегашното положение.
Тя е тази, на която мога да се обадя буквално в последната минута с молба да вземе малката от градина, защото работният ден ще продължи повече от очакваното.
Тя е тази, която винаги знае, когато нещо не ми е наред.
Тя е тази, която ме поощрява да пътувам, да се виждам с приятели, да се забавлявам, а да не се затварям в рамката работа-детето-вкъщи.
Тя е тази, която ме успокоява и ми помага, щом се разтревожа за неприятности, свързани с пари.
И само тя ми казва в очите, когато съм кисела, неприятна и нервна.
Как да не я обичам?
А иначе - не, не се разбираме. Но между нас има химия.

# 33
  • София
  • Мнения: 575
Започнахме да се разбираме истински, когато заживях отделно. Започна да ме приема като самостоятелен човек, а аз да не обръщам внимание на критиките й. Осъзнах, че ме обича и просто тя си има своите бъгове, както и аз моите. Особено близки станахме, когато се роди детето ми.
Ядосвам й се за някои неща, които ми е причинила като дете, но съм простила, защото е била на 21 когато ме е родила и тогавашните й методи на възпитание са били нормални за времето си.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 328
Нито се разбираме,нито се понасяме.

# 35
  • София
  • Мнения: 3 439
Майка ми е много спокоен и толерантен човек, което и причината да имаме добри взаимоотношения. Аз съм тарторът вкъщи от малка, аз диктувам условията, така че нямаме пререкания в тази насока. Колкото аз съм по-сприхава, толкова тя внася спокойствие, не реагира на критиките ми.
Като светоусещане и разбиране за живота нямаме нищо общо, но въпреки това симбиозата помежду ни е добра.

# 36
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 472
  Майка ми е твърд и  властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна),  и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не  ме е  подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!

# 37
  • Русе
  • Мнения: 817
Разбираме се много добре.Майка ми е много мил и толерантен човек и винаги се е отзовавала,когато сме се нуждаели от помощ.Никога не се е опитвала да налага мнението си за каквото и да е.Много си я обичам! Heart Eyes

# 38
  • Мнения: 87
Казвала ти е "Когато не си ме послушала и все си грешала!"-ако това е наистина вярно,как да ти има доверие?  

Първо, никъде не съм казала, че ми няма доверие.
Второ, нещата са които казва това, обикновено са такива, за които е искала тя да се наложи, без да се съобрази с моето
мнение, а смея да търдя, че от малка имам такова. Не търпя някой да ми се налага, плюс това никога не можеш да бъдеш
сигурен, че това което ти е предлагал някой друг, е било наистина по-доброто за теб самия.
Например, тези думи съм ги чувала по повод на това, че аз не исках да уча това, което тя искаше.
Хубаво, ама аз професията си я харесвам, това, че тя мисли по друг начин - нейно право е.
Може би и двете сме доста силни характери...
Истината е, че не мога да си представя живота без нея...

# 39
  • Мнения: 165
моята също е от властните майки. Докато бях по-малка и я слушах беше добре, сега хич не се разбираме. Тя се опитва да ми се налага, аз пък не и позволявам и става "война".
Добре, че ми минава бързо. Wink

# 40
  • Мнения: 212
С мама се сдърпваме от време на време за някоя простотия,но това е много рядко...иначе си се разбираме,обичаме се безкрайно много и сме близки приятелки,така че,мога да кажа,че се разбираме!

# 41
  • Мнения: 24
     Много се разбираме и винаги е било така.  Heart Eyes

# 42
  • София
  • Мнения: 1 735
Много я обичам,но си е голям Овен.То е зодия,то е характер,то е чудо. ooooh!По сто пъти ми раздава някакви съвети,които никой не ги иска.Добре,че съм издръжлива и безкрайно търпелива.За някои много сериозни неща не се е месила в живота ми,но сега за детето прекалява/не живеем заедно и не я гледа/ и естествено се караме,даже и за пръв път скоро и бях и обидена. Naughty

# 43
  • Мнения: 4 187
Разбираме се чудесно, тя стоически изтърпява всичките ми капризи....

# 44
  • Мнения: 3 018
Малко сме се отдалечили.

# 45
  • Мнения: 1 750
Малко сме се отдалечили.
Късметлийка.Ние никога не сме се приближавали... Laughing

# 46
  • Бургас
  • Мнения: 363
Разбираме се, въпреки че често спорим. Майка ми и дъщеря ми са най-близките ми хора, както баща ми и мъжа ми. Но мама си е МАМА! Тя е правила, прави и винаги ще прави всичко за мен. А аз я обичам безумно!
Не е нужно с майка ти да сте винаги на едно и също мнение, за да се разбирате. Просто е достатъчно да се обичате безпрекословно и да бъдете търпеливи един към друг.  Simple Smile

# 47
  • Мнения: 257
Ние с моята много се обичаме и много си липсваме, но като сме под един покрив на третия час вече сме се скарали  Crazy

# 48
  • Мнения: 36 443
Разбираме се, но предполагам това е така, защото не се месим много една на друга  Simple Smile

# 49
  • USA
  • Мнения: 243
Разбираме се  - да

# 50
  • Мнения: 261
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЯ Е ЧОВЕКА, С КОГОТО НАЙ-МАЛКО СЕ РАЗБИРАМ, МОЖЕ БИ ЗАЩОТО Е ВЛАСТНА, ОПЪРНИЧАВА И ЖЕЛАЕЩА ВИНАГИ ДА ДВИЖИ,КОНТРОЛИРА И ДА СЕ НАЛАГА
ПРЕКАЛЕНО ВЗИСКАТЕЛНА Е, А АЗ ЛЕКО НЕБРЕЖНА,КОЕТО Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ВИНАГИ ДА СМЕ В ОСТЪР СПОР И ЧЕСТО В НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО
ТОВА ОБАЧЕ ДОСТА МИ ТЕЖИ, НО И ДВЕТЕ СМЕ ВЕЧЕ  ИЗГРАДЕНИ ХАРАКТЕРИ И МИСЛЯ,ЧЕ ТРУДНО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ

# 51
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 1 778
е недей да крещиш де, ние не сме криви!

главните букви са символ - виж правилата

# 52
  • Мнения: 593
Аз моята много я обичам, тя мен също, но също така тя е човекът който и най-много ме побърква- може за 2 мин да ми докара истеричен пристъп - винаги си мисли че знае всичко и не понася чуждо мнение. Ако си е решила, че нещо е черно, не можеш да я убедиш, че е бяло. Ама, това е нищо и бързо ми прощава изблиците Laughing

Но напоследък много й липсвам откакто се омъжих и е станала отвратително ревнива и само сравнява. Чак онзи ден така ме обиди, цяла нощ плаках, и сега съм много, ама много сърдита.

# 53
  • Мнения: 42
Не много.

# 54
  • Мнения: 1 626
Бяхме близки, но последните няколко месеца, може би година, започнахме много да се караме. тя се промени, каза много неща, които ме огорчиха и обидиха. не съм го очаквала от нея. тъжно ми е за което  Tired

# 55
  • Бургас
  • Мнения: 835
Прекалено е грижовна - до фанатизъм. Когато съм при нея ме пита по 3 пъти искам ли сок, защо съм отслабнала толкова, защо съм облечена с това, а не с онова и т. н. Караме се - аз съм много избухлива по отношение на нея, паля от раз и после съжалявам. Но и много се притеснявам за нея - дали е добре, какво прави ... Бих казала, че се разбираме Laughing ама малко буреносно.

# 56
  • Мнения: 239
Обичам майка си МНОГО,но наистина често се караме и си казваме силни и остри думи... Много ме боли и мен,но... Тя наистина не отстъпва за нищо,а аз понякога не успявам да се владея...

# 57
  • Мнения: 946
На приливи и отливи сме.Понякога едвам я изтрайвам,но вече рядко избухвам на бръщолевенията и.Миналата година живяхме у тях 3 месеца с детето,ужас,всеки ден си прибирах багажа да си ходя,сега като е далече ми липсва,нооо и от чужбина ми звъни по 101 пъти на ден и то за глупости  Wink

# 58
  • Мнения: 561
Не бих казала...., много отдавна не й преча, но въпреки това тя се опитва да ми вменява вини, за ранното ми раждане /тя е била на 20 г./, за проваления й брак, за проблемите със сестра ми. Бих казала, че от много години съм неин психоаналитик, изслушвам я, съгласявам се с тезите й, с фантазмите й, с болката й, поемам вината привидно, не я товаря с отговорността по мен и моите болки /още откакто навърших 12/,  в пубертета започнах да се дистанцирам и тогава я избягвах демонстративно  Embarassed . Сега, просто ролите са обърнати, аз усетих, че тя иска да съм й майка и й го давам, доколкото ми позволява времето, т.е. моето собствено семейство, не се свеня вече да й казвам, че нямам време за нея, защото големият иска....., малкият плаче...., а пък аз отивам на зъболекар, да кажем...Тя се сърди, фрустрирана, капризничи като дете и не е заради някакви старчески деменции, просто жената е свикнала да бъде жертва в ситуациите и аз да помагам. Та, чак сега се научих да се съхранявам от разбирателството ми с нея  Crazy .

# 59
  • София
  • Мнения: 63
Не се разбираме, трудно се понасяме, затова се и избягваме. Жалко е, защото държа на нея, но не се получава. Sad

# 60
  • Мнения: 64
и да и не Simple Smile

# 61
  • Мнения: 1 650
Ако майка ми ми беше свекърва, отдавна да съм я резнала.

# 62
  • Мнения: 379
Майка ми ми беше и най-добрата приятелка. Споделях всичко с нея /е за секс не сме говорили/. Разбира се доста сме се и карали,но то това е неизбежно и то точно защото ти е майка и знаете,че ще си простите взаимно всичко.
Виж сега със свекърва ми не се карам /много/ , защото казаните думи остават да горчат. Но майката е нещо друго  -  и ми липсва адски много - ей така просто,за да има някой на който да се похвалиш за успехите си или пък просто да ти съчувства в трудностите. Cry

# 63
  • Варна
  • Мнения: 826
Не се разбирам,за жалост...

# 64
  • Варна
  • Мнения: 307
На 21 години съм, но родителите ми винаги са ме възприемали като голям човек. Като по малка си мислих че баща ми е по силния и пренебрегвах майка си. С порастването ми обаче видях в майка си черти от характера, които ме накараха да я погледна от друг ъгъл. По принцип съм своенравна, но в тежки ситуации майка ми ми е давала такива съвети, които никой друг не може да ти даде. Разбира се аз съм ги оцениа от разстоянието на времето и от последвалите събития. Майка ми е кротка, никога нищо не ми е налагала и за това се разбираме. Имам си лично пространство в което нито тя, нито баща ми не навлизат.
Тежко ми е че понякога съм си позволявала да си изливам гнева на майка си, когато съм била ядосана и след това ми е ставало съвестно. Аз знам че тя ми прощава, но ми става тъжно сега като се сетя  Hug

# 65
  • София
  • Мнения: 568
 Майка ми е твърд и  властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна),  и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не  ме е  подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!
Същата работа и при мен.
Като гледам "Сирени" с Шер, смея се и рева едновременно от многото паралелни с моя живот истории. Майка с две малки дъщери - истинска бомба от емоции... Само който е бил в такава конфигурация може да разбере изобщо филма. Със сестра ми пораснахме капризни и независими, даже сестра ми е направо безотговорна, прави каквото си иска понякога до безогледност (аз не съм такава).

Майка ми беше капризна, жестока понякога, властна, ексцентрична (но по правилата, опре ли до дрехи и изобщо как изглеждаме), но мисля, че всичките и странности отнасяше сестра ми. С мен беше по-мека. Сега е на 60, вече остаряла, но все така не се замесва с други хора, вманиачава се в градината си и мисля че обича най-много мен...

Не е била нежна с мен, не знам защо, само като бях малка много ме гнявеше и целуваше (аз страшно мразех), но преди известно време, като и бях на гости, беше следобед и заспах под една от лозите й, и като се събудих, ме беше завила и ме чакаше за да пием кафе. Предполагам с човек като нея това се брои за обич : )

Мисля че се разбираме добре - понякога тя ми разказва едни и същи, вече слушани истории, но аз винаги ги слушам с вид на интерес. Друг е въпроса че имаме разни Героини в семейството, за които аз пък обичам да ми разправя пак и пак. Не се прегръщаме, но се радваме да се видим и обикновено (тя има два огромни котарака и сигурно най-огромната каракачанска овчарка в Бг) нагушваме по някое животно и си говорим. Индиректно смятам, че така си показваме обич : )

Не знам дали някоя от вас е расла в доминантна женска среда, но ако е - знае за какво говоря.

# 66
  • Мнения: 3 190
Да. Майка ми е и майка и приятелка. Радвам се, че е винаги до мен.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт