Публикувана: 30 юни 2009, 21:47 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2009, 20:07 ч.

Деца и приятелство

2 605
46
1

30 юни 2009, 21:47 ч.

Мнения: 4 555

Смята се, че децата не стават приятели с децата от приятелските семейства на родителите си. Моят личен опит и на хората около мен показва точно това, но ми е интересно доколко е вярно наистина.

Били ли сте приятели в детството си с деца от приятелски семейства или сте предпочитали съучениците си, съседчетата или други деца, които лично вие някак сте срещнали. И съответно децата си успели ли сте ги да ги сдружите с децата на приятелите си или не се е получило особено?

# 1 30 юни 2009, 22:05 ч.

Мнения: 3 804

При мен ситуацията беше следната -блока в който отраснах,беше само с млади семейства и то колеги на баща ми-та ,всичките хлапета бяхме горе долу на една възраст и се движехме заедно.
Иначе дребната я събирам с дъщеря на моя приятелка-имат общ език и добре си играят вече година.

# 2 30 юни 2009, 22:36 ч.

София
Мнения: 39 759

Ами аз реално не съм имала приятели от приятелски семейства. Само с малки изключения. От време на време си пишем с една такава приятелка. Преместиха се да живеят обаче в другото полукълбо Simple Smile

Предпочитах съученици, съседи, колеги...

Дияна е все още малка за някакво "трайно" приятелство. Повечето деца на приятелите ни са по-малки от нея. Тя беше 1вото бебе в компанията Simple Smile

Играе с тях, сеща се от време на време. По-голямо внимание обръща на съученички и съседчета.

# 3 30 юни 2009, 22:43 ч.

София
Мнения: 44 098

ами бяхме приятели..то бяхме отгледани почти като роднини Simple Smile

специално с едно момче....но после се разделихме....не можахме да понесем, че другият ще има и други приятели...двустранна дива равност.... Simple Smile

# 4 30 юни 2009, 22:49 ч.

Мнения: 5 940

Имам все още една приятелка от близко и на родителите ми семейство. Повечето приятелства създадох със съученици, състуденти и по- късно колеги.
В момента наблюдавам обратното -сближаваме се все повече с родителите на връстниците на сина ми. Повечето ни наистина близки приятели нямат деца.

# 5 30 юни 2009, 23:39 ч.

Мнения: 4 292

Май не съм имала такива приятели, като се замисля. Дружах с децата от квартала, много голяма тайфа бяхме. По-късно и със съучениците. Все още поддържам контакт с някои от тях, даже с повечето, които са ми били наистина близки.
Сина ми го събирам с деца на наши приятели и с повечето много добре играе. Особено с момченцето на кумата ми, с което са на една възраст. Заедно се родиха и заедно отраснаха, като двама братя са.

# 6 1 юли 2009, 00:04 ч.

Мнения: 991

Да, дружах с децата на семейни приятели. При нас ситуацията също беше такава, че живеехме наблизо с някои от приятелите и колегите на родителите ми.

Моето детенце е още много малко. Засега играе повече с децата на наши приятели и познати, защото с тях я събираме. Но когато порасне какви приятели ще си избира... Само Господ знае.

# 7 1 юли 2009, 07:54 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Ами да, децата ми имат за приятели деца на мои приятелки, разбират се и се търсят. Обаче ... трябва да си призная, че стана така, защото с въпросните майки се запознахме, опознахме и станахме приятелки на детската площадка, докато въпросните мъничета бяха съвсем малки бебета в количките още. Това, че са на една и съща възраст, също помага. Дъщеря ми дори ще се жени за едното момченце от тези. Отделно имам две приятелки още от училище, с които ми е страшно кеф да се виждам и го правим често, почти винаги децата са с нас и те също видимо се забавляват заедно.
Самата аз не помня да съм имала приятели, които са деца на приятели на родителите ми, защото повечето от тях бяха доста по-големи от мен и нямахме общи теми, пък и аз си бях доста свита и ми трябваше много време да се сприятеля с някого.

# 8 1 юли 2009, 09:30 ч.

Зависи ... ако децата наистина се разбират и харесват - ще си бъдат приятели.
Но не може да накараш детето ти да си играе с Иванчо, само защото той е на неговата възраст и е дете на твоя приятелка/колежка.
Аз лично съм имала приятели от приятелски семейства.
Но с други така и не се разбрахме.
Например с децата на най-добрата приятелка ( и колежка) на майка ми. Може би защото те 2те бяха по-добри приятелки, отколкото ние с дъщерята - не можех да споделям с това дете, защото казваше на майка си, а тя на моята ... Не можехме да се караме, защото ме беше страх, че пак ще стигне до майките и моята ще ми се разърди. Съответно при спор майка ми никога не заемаше моята страна, дори и да бях права, защото "ще се обидят децата на леля Х"
И полека лека като порастнахме достатъчно, за да можем сами да излизаме с наши си приятели се разделихме с това момиче.

# 9 1 юли 2009, 09:38 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Георги е все още малък, но за сега дружи с децата на моите приятелки и е нормално, все пак сме от един квартал и децата са на една възраст горе-долу. Какви приятели ще има когато порасне и дали ще си остане приятел със сегашните не се знае. Иначе ние като деца не сме се сприятелявали с децата на приятелите на нашите - не сме били на една възраст, но пък на морето се сприятелихме с едно семейство и до сега сме си близки - и с родителите и с децата.

# 10 1 юли 2009, 09:43 ч.

Мнения: 1 046

Аз не съм си играла и не поддържам контакти ( е, освен задължителните) с децата на приятелите на моите родители. Синът ми все още няма право на избор, просто играе с когото го събера, но си мисля, че аз ще си карам лафа с приятелките ми, а той ще си има съвсем други дружки, различни от техните деца.

# 11 1 юли 2009, 09:52 ч.

Мнения: 4 965

Бяхме много близки приятелки с момиче на приятелско семейство на нашите. Много години. После баща й почина (лека му пръст) и семействата вече не се събираха. Животът някак ни отдалечи и раздели - имаме сходни професии дори. От няколко години аз работя в една фирма с майка й, но дори не съм я засичала (в друга сграда е). Отдавна нямам нейни координати. Мъчно ми е, че така се изгубихме, но какво да се прави...

Нашите деца ги събираме с децата на наши приятелски семейства и засега имат приятелски отношения с тях, но още са малки и е трудно да преценя доколко ще запазят тези отношения. Само да сме живи и здрави, а приятелите да си ги избират по сърце, а не според нашите желания...

# 12 1 юли 2009, 10:04 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Ескарина в вт, 30 юни 2009, 21:47

Да била съм приятелка и още си поддържаме връзки. Имах си и приятели от съучениците си и от квартала разбира се. Сега дъщеря ми като гледам си играе добре с децата на нашите приятели, което ме радва, защото като се съберем падат веселби и няма напрежение. До скоро обаче имахме една такава приятелска връзка, където от време на време имаше напрежение и то само и единственно заради децата, което за мен лично беше тъпо.

# 13 1 юли 2009, 10:38 ч.

Мнения: 2 132

Наистина, че като се замисля и аз съм нямала приятелства с децата на приятелските семейства на нашите!Две от съседските деца ми бяха най-близките приятелки.
Сега и при дъщеря ми е същото.Само с две от децата на наши приятели поддържа някакви отношения, но не толкова близки и лични, както с нейна съученичка!

# 14 1 юли 2009, 10:51 ч.

Казанлък
Мнения: 106

И аз не съм дружала с децата на най-добрите приятели на родителите ни.. събирали са ни често, но всичко е било леко насилено. Играли сме, но не щото ни е кой знае колко приятно да сме заедно, ами колкото да се избавим от неловкостта или да правим нещо. На практика дори ми беше смотано да се виждам с децата на приятелите на родителите ми и по-късно съм се чудела как е възможно майка ми и приятелката й да са така близки, а ние с децата й да сме така различни.. и на практика направо да не си се понасяме Simple Smile

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: