Как се чувстват децата на прекалено амбициозните родители?

  • 6 486
  • 75
  •   1
Отговори
  • Мнения: 87
Другарчетата им играят по цял ден навън, а те:

записани на разни курсове по западни езици, плуване, ски, и т.н.

От малки им се набива, че трябва да са по-добри от приятелите им
и така детството им минава някак си незабелязано.

# 1
  • Мнения: 13 512
Хич не е незабелязано, направо си е белязано. Но плуването и ските аз го слагам към удоволствията, поне при моите деца беше и е така. Виж, тениса  не го искаха- сега си давам сметка ,че 2 години   ги карах насила да ходят.

# 2
  • Мнения: 21 455
Другарчетата им играят по цял ден навън, а те:

записани на разни курсове по западни езици, плуване, ски, и т.н.

От малки им се набива, че трябва да са по-добри от приятелите им
и така детството им минава някак си незабелязано.

   А защо смяташ, че спортуването и ходенето по разни курсове и школи се дължи непременно на амбициозни родители и по някакъв начин лишава малчуганите от детство?
   Всяка година питам сина си иска ли да прави  нещо извън обичайните си занимания. В предучилищната и първи клас не искаше и не се е записвал  никъде. Във втори клас реши, че ще тренира футбол и ще ходи на математика, а в началото на лятната ваканция помоли да го запишем и на английски.
   Допълнителните занимания по никакъв начин не попречиха нито на задълженията му в училище, нито му "изядоха" времето за игра. Напротив, срещна много нови и различни приятели, стана по-дисциплиниран, отговорен и придоби определена доза полезно самочувствие. От тренировки и курсове винаги се прибира усмихнат, а в очите му блещукат весели пламъчета.
   Въпреки положителните им страни, ако през септември синът ми заяви, че не иска да се занимава с извънкласни дейности, аз ще уважа неговото желание и няма да настоявам да посещава, каквото и да било.
   ПП.: А пък за " набиването" на това, че детето трябва да е по-добро от приятелите си ще кажа само че, ако някой е добър в нещо има си места, където може да премери сили с останалите. Много родители не отчитат възможностите и желанията на децата си и оттам идват проблемите.
   Насила хубост не става, а и да става - не бива. Peace

   

# 3
  • София
  • Мнения: 1 861
Ха, ми предполагам, всяко - различно!
1. Как разграничаваш "прекалено амбициозни" и достатъчно отговорни, за да инвестират в бъдещето на детето си? От страни могат да изглеждат еднакво, разликата е в това, дали хубостта е насила или не...
2. Зависи детето в каква среда се движи. В момента по мои наблюдения болшинството от децата (поне около нас) ходят на поне 2-3 извънучилищни мероприятия и вероятно за тях това е нормално и не само не им тежи, но намират и време за игри и други забавления (въпрос на организация)...
3. Игри по цял ден навън на мен пък ми се вижда прекалено безотговорно. Познавам и другата крайност - деца с огромен потенциал, оставени на самотек... Ами, на мен ми е жал повече за тях!
С други думи, мисля, че обобщения не могат да се правят!

# 4
  • Мнения: 25 597
Ти в ролята на какъв питаш - на родител или на жертва на амбициозни родители?  Thinking
Сподели, чадо, не се срами...  Hug

# 5
  • Мнения: 7 263

1. Как разграничаваш "прекалено амбициозни" и достатъчно отговорни, за да инвестират в бъдещето на детето си? От страни могат да изглеждат еднакво, разликата е в това, дали хубостта е насила или не...
2. Зависи детето в каква среда се движи. В момента по мои наблюдения болшинството от децата (поне около нас) ходят на поне 2-3 извънучилищни мероприятия и вероятно за тях това е нормално и не само не им тежи, но намират и време за игри и други забавления (въпрос на организация)...
3. Игри по цял ден навън на мен пък ми се вижда прекалено безотговорно. Познавам и другата крайност - деца с огромен потенциал, оставени на самотек... Ами, на мен ми е жал повече за тях!
С други думи, мисля, че обобщения не могат да се правят!

Щях на практика да повторя този пост, но понеже е много систематизирано написан директно го цитирам.
За моите деца спортните им занимания са удоволствие, дори се налага да ги спирам сезонно от някои от тях, за да не стават прекалено много.
Езиковите школи според мен са необходимост и не бих казала, че родител занимаващ децата си с изучаването на езици е прекалено амбициозен, просто е реалист.
Малкия ми син има афинитет към изкуствата и за него ми се налага да търся време, ресурси и начини да вмествам и занимания по рисуване и приложни изкуства - но подчертавам по негово желание, не по мое.
Така че за жалост само бъдещето може да покаже дали едно дете е било "жертва" на прекалени родителски амбиции или просто пътя му е полаган полека и систематично в нужната посока.
Както и обратното дали родители проявяващи непукизъм и безхаберие и оставящи децата си "да си изживеят детството" не ги обричат на трудности в бъдещата им адаптация.
Бих искала като родител да намеря златната среда - дано успея.

# 6
  • Мнения: 613
М4 ме е изпреварила  Simple Smile

Точно това щях и аз да напиша, че всичко е въпрос на организация. Когато е добра, време ще се намери.
А от друга страна и оправдания лесно се намират  Wink

А и наистина какво включваш в понятието амбициозен родител? Това, че децата на някой си, само играят по цял ден на улицата, може да не означава, че този родител не е амбициозен, а просто мързелив - ето пример на друга гледна точка.

А и защо си мислиш, че хубаво детство = безцелно шляене по улиците?

Отговорът не мисля, че е в двете крайности или обобщенията, а в намиране на равновесие и добра организация.

# 7
  • Мнения: 21 455
Дами, очаквам след малко да ни обявят за заговорнички и тайни членове на сектата на амбициозните майки ( между другото за мен думата " амбициозен" не описва отрицателно качество...)  Joy Joy Joy

# 8
  • София
  • Мнения: 1 861
Дами, очаквам след малко да ни обявят за заговорнички и тайни членове на сектата на амбициозните майки ( между другото за мен думата " амбициозен" не описва отрицателно качество...)  Joy Joy Joy
Ааааа, ако ще спамим, в този дух и мен ме е срам, че не съм достатъчно амбициознааа! Joy Детенце ходи само на спорт и на театрална школа, ама кво му мисля нататъъъък... hahaha

Последна редакция: нд, 05 юли 2009, 20:22 от M4

# 9
  • Мнения: 7 263
Дами, очаквам след малко да ни обявят за заговорнички и тайни членове на сектата на амбициозните майки ( между другото за мен думата " амбициозен" не описва отрицателно качество...)  Joy Joy Joy
Ааааа, ако ще спамим, в този дух и мен ме е срам, че не съм достатъчно амбициознааа! Joy

В този ред на мисли за мен негативния смисъл, който някои влагат в термина амбициозен родител се отнася до родител, който насила мъкне детето си на уроци по пеене, когато то не е музикално или пък го кара да ходи на някакъв спорт, който детето не желае и не му се отдава, както е писала Монда за тениса - примерно. И моя големия син го бях записала на тенис \ наистина заради своя амбиция\, но детето се отегчаваше и не му харесваше, в момента в който го изяснихме веднага го спрях.
Но виж това че го карам да учи езици вече не го наричам родителска болна амбиция, а мисъл за детето и бъдещето му.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Трябва да се намери наистина някаква среда, която естествено е различна за различните деца. И да не се прекалява...
Аз май не я намирам но съм към другата крайност на безотговорните с децата си. Сина ми учеше английски допълнително по собствено желание и пак така зиме и лете ходеше да плува.
Дребната все още не ходи никъде ама и не ще. За сметка на това с особено удоволствие се шляе около блока с банда връстници и са усвоили катеренето по и обирането на джанки до съвършенство. Е, нещата леко ще се променят наесен. Simple Smile
Никога няма да забравя колко мразех тенировките си и как зверски завиждах на приятелките си, че не ходят. А аз 7-8 пъти в седмицата, ужас, ужас...а така харесвах спорта преди. Криех се, не исках да ходя обае треньора ме намираше в час и нямаше измъкване. До 9 клас като напуснах града.Simple Smile

# 11
  • София
  • Мнения: 1 861
Ти в ролята на какъв питаш - на родител или на жертва на амбициозни родители?  Thinking
Сподели, чадо, не се срами...  Hug
Как` Сийка, как ги лОвиш!? Joy
Ама дано квот' казахме да е от полза...

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Другарчетата им играят по цял ден навън, а те:

записани на разни курсове по западни езици, плуване, ски, и т.н.

От малки им се набива, че трябва да са по-добри от приятелите им
и така детството им минава някак си незабелязано.


Аз не съм забелязала техни другарчета навън по цял ден, път не знам. В малките градове или тихите квартали може все още да е напълно нормално и възможно децата да са по цял ден навън, обаче за София ми се вижда малко вероятно. Къде да играят децата, насред булевард България ли? Или между паркиралите коли?

Много често децата на амбициозните родители изобщо не осъзнават какво става. Разбират го през пубертета или след като завършат училище и се разбунтуват. А някои се превръщат в копие на родителите си.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 861
Аз не съм забелязала техни другарчета навън по цял ден, път не знам. В малките градове или тихите квартали може все още да е напълно нормално и възможно децата да са по цял ден навън, обаче за София ми се вижда малко вероятно. Къде да играят децата, насред булевард България ли? Или между паркиралите коли?
Аааа, я ела да ги видиш на нашата площадка между блоковете, е, не баш на пъпа на Софията де, леееко по-южно, ама близо до бул. България - 13-14годишни по цял ден с биричката и цигарките (и през учебната година)... Направо за завист са си!  Wink
И кат ги гледкам таквиз свръх амбиции родителски ме обхващат...

Последна редакция: нд, 05 юли 2009, 23:48 от M4

# 14
  • Мнения: 5 877
Аз не бих си пуснала детето навън само, не поради амбиция, а поради безопасността на улиците. Алтернативата за по-големите деца не е игра навън, а игра на компютъра, дайте да не се лъжем.
Малките обикновено ги посаждат пред видеото.

Може да съм от прекалено амбициозните родители, отрочето ходи три години на хор и една на балет, на хор по мое предложение - бих казала, че й беше приятно, накрая й доскуча и се отказа; на балет по свое дълго настояване. Сега иска да ходи на френски - защото аз уча и й се вижда много забавно, а и домашният английски й е интересен, на карате - за да не я закача никой, на плуване, на латино-танци, на кръжок в ботаническата и какво беше още. Абе да не чуе, че някъде може да се ходи на нещо. Естествено, няма да й се отвори парашутът навсякъде, но на две неща не виждам проблем да ходи. Това са си нейните интереси, за разлика от стандартната училищна програма. Да ги следва може да е по-приятно, отколкото да скучае по цял следобед. А и това са нови приятели.

Във всеки случай като й казах, че й разрешавам за френския, ми се метна на врата, сигурно от нещастие  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт