Той на 38 - с бивша жена и дете, аз на 33- с бивш мъж и дете, живеем от около 4години заедно и проблемът ми е че нямаме приятели или както се казва семейни приятели, с които да излизаме и да се забавляваме. И от двете страни не става да се продължават приятелствата, по понятни причини. Интересно ми е има ли и други такива семейства като нас, макара да не сме точно официално "семейство".
- Публикувана: 21 юли 2009, 16:34 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2009, 14:12 ч.
Има ли и други като нас?
И при нас положението е същото,макар и да нямаме оплетени семейни отношения-просто разстоянията и интересите и ...за съжаление злоба,злорадство и завист, ни оставиха без обкръжение .
Важното е в дома да има сигурност и уют-останалото са социални контакти,които се наваксват с времето !
Важното е в дома да има сигурност и уют-останалото са социални контакти,които се наваксват с времето !
И при нас положението е същото,макар и да нямаме оплетени семейни отношения-просто разстоянията и интересите и ...за съжаление злоба,злорадство и завист, ни оставиха без обкръжение .
Важното е в дома да има сигурност и уют-останалото са социални контакти,които се наваксват с времето !
Важното е в дома да има сигурност и уют-останалото са социални контакти,които се наваксват с времето !
Каква е връзката между семейниятч
статус и приятелството?
статус и приятелството?
за мен - няма връзка.
Явно не е проблемът в "оплетените" ви семейни статуси.
Приятели незнам дали няма по принцип,но сами не се живее 
Човек му трябва точно разпускане с хора,не е необходимо да си споделяте или да разчитате много един на друг
Не може само в къщи и на работа,еднообразието убива всичко,дори и най-красивата връзка,така че според мен търсете общи п ознати поне за излизане от време на време
Човек му трябва точно разпускане с хора,не е необходимо да си споделяте или да разчитате много един на другНе може само в къщи и на работа,еднообразието убива всичко,дори и най-красивата връзка,така че според мен търсете общи п ознати поне за излизане от време на време
Приятели незнам дали няма по принцип,но сами не се живее Човек му трябва точно разпускане с хора,не е необходимо да си споделяте или да разчитате много един на друг
Не може само в къщи и на работа,еднообразието убива всичко,дори и най-красивата връзка,така че според мен търсете общи п ознати поне за излизане от време на време
Човек му трябва точно разпускане с хора,не е необходимо да си споделяте или да разчитате много един на другНе може само в къщи и на работа,еднообразието убива всичко,дори и най-красивата връзка,така че според мен търсете общи п ознати поне за излизане от време на време
Много объркано мнение. Защо да не могат да си споделят? Защо да не могат да разчитат един на друг, нали в това е смисъла на съжителството?
И защо мислиш, че щом няма приятели, значи трябва само вкъщи и на работа. Ами могат да излизат заедно. Все едно на ресторант ти трябва само придружител. Или за други места. Има почивки, екскурзии, излети, вечери на свещи, край морския бряг, на терасата на НДК, на възглавничките в Буда Бар...
Много важно че няма семейни приятели
Нещо не си ме разбрала правилно май
Имам впредив,че не е необходимо да са ти чак такива приятели хората,с които излизаш,че да им споделяш лични работи или да разчиташ на тях,може просто да излизате и да си изкарвате добре като семейни двойки
И да можеш да ходиш и на Луната да отидете с половинката ти,но общуването само с един човек омръзва и се изчерпвате,поне аз така чувствам нещата
Имам впредив,че не е необходимо да са ти чак такива приятели хората,с които излизаш,че да им споделяш лични работи или да разчиташ на тях,може просто да излизате и да си изкарвате добре като семейни двойки
И да можеш да ходиш и на Луната да отидете с половинката ти,но общуването само с един човек омръзва и се изчерпвате,поне аз така чувствам нещата
Най-добрата ми приятелка и съответно мъжа и са единствените ни "семейни" приятели, с които изкарваме страхотно, но се виждаме по веднъж на няколко месеца. Ако толкова ми е долипсвало чуждо присъствие се виждам с някой мой приятел/ка. Свободното си време, обаче, по закон изкарваме двамата, излизаме на вечери/кафе/кино и пр. двамата и честно казано факта , че сме си "самодостатъчни" може само да ме радва.
И по тази причина...
...ето, с това не съм съвсем съгласна
Все си мисля, че във връзка с "точния" човек общуването с него няма как да те отегчи и да омръзне.
И по тази причина...
И да можеш да ходиш и на Луната да отидете с половинката ти,но общуването само с един човек омръзва и се изчерпвате,поне аз така чувствам нещата
Все си мисля, че във връзка с "точния" човек общуването с него няма как да те отегчи и да омръзне.
за мен - няма връзка.
Явно не е проблемът в "оплетените" ви семейни статуси.
Явно не е проблемът в "оплетените" ви семейни статуси.
И за мен
контактуваме с разведените си приятели, по отделно, не виждам проблем 
Нещо не си ме разбрала правилно май
Имам впредив,че не е необходимо да са ти чак такива приятели хората,с които излизаш,че да им споделяш лични работи или да разчиташ на тях,може просто да излизате и да си изкарвате добре като семейни двойки
Имам впредив,че не е необходимо да са ти чак такива приятели хората,с които излизаш,че да им споделяш лични работи или да разчиташ на тях,може просто да излизате и да си изкарвате добре като семейни двойки
Това съм съгласна
Но пък щом вече не излизаш, то няма и къде да ги намериш тези приятели. Колеги и съседи, евентуално някой роднина да те запознае с други хора
А дали ще са си достатъчни един на друг си зависи от хората. Има хора скучни и хора много интересни.
Еее, винаги има и форум
