мило отношение на хората като видят бременна

И аз срещам мило отношение само от роднини и познати. Тук-там някой стане в градския транспорт или маршрутката, но много рядко. На опашки задължително си чакам - един единствен път ме пуснаха да мина отпред, за да взема решение от ТЕЛК и тогава бях много щастлива, защото имаше толкова много народ, че правеха списък на чакащите и аз трябваше да бъда някъде номер 180.
Според мен, хората са си много озлобени, лоши и затворени в себе си. А пък като видят бременна, гледат с такъв поглед, все едно за първи път виждат и в повечето случаи погледите са неодобрителни. 
С всички горепосочени случаи съм се сблъсквала в транспорта - извръщане на поглед, състезание на бабички за мястото, четене на вестник или книга, пуфкане и пристъпване от крак на крак...
Веднъж ми се случи (бях в 7 месец) да стана и да отстъпя място на една майка с малко бебче, защото беше без количка, а шофьора караше ужасно и на нея й беше трудно да се държи. Не се намери друг човек в целия тролей да стане, а мамчето почти се разплака и не престана да ми благодари. 
Иначе през август ми се наложи да си гледам 5 годишния син, защото детските градини почиваха, а бабите бяха заети. Та, като се качим в превозно средство, ако отстъпят място - слагам го него да седне, за да не го мисля, че ще падне на някой завой, а аз стоя права. Веднъж ме накараха да седна и да го сложа да седи на коленете ми. Ами трябва да ви кажа, че беше ужасно - с тоя огромен корем в 9 месец, а не можеш непрекъснато да му повтаряш на детето - не ме натискай, наведи се напред, не се облягай назад, дръж се, да не паднеш върху корема ми... ох, ужас 
И накрая, вчера се прибирам и заварвам пред асансьора една жена - стои и чака. Питам, ще ползвате ли асансьора, а тя ми отговаря, че не може да се отвори и стои. Стояхме така 10 минути и нищо. Казах й, че някой трябва да се качи до 3-тия етаж (1 и 2-ри се заключват) и да извика асансьора и тя ми каза, еми добре, качете се и слезте да ме вземете ядосах се, ама няма да седя цял ден и да чакам долу, качих се, взех асансьора, слезнах до долу, качих примадоната, за да може да се повози 

хехе ама защо слезе изобщо такава бих я убила с презрение

аз на твое място изобщо няма да се върня за нея. ми да се седи мърлата там и да си чака като не я срам

Няма благородство! 

Мен пък все ме гледат в корем4ето ...по  то4но  в пъпа , защото ми е като коп4е , а харесвам  тясно  блузи , защото поне от страни имам малко талиа ....само напред ми стър4и ...хаха .....Викам си .....Ало ....преди бременността ме  гледаха в  циците , сега в  корема , ами  кога в о4ите  ,  голям майтап.

тити, ми аз съм добра душа  все гледам да помогна, като си мисля, че по същия начин ще ми се отвръща, ама...

Отношението е под всякъква критика.
Аз съм в 4-ти месец и всяка сутрин пътувам с тролей за две спирки,но когато имам възможност ходя пеша до работата.
И когато се кача или ще ме побутват, или ще ме изръга някоя бабетка в ребрата абе ужас.
А на мен ми личи вече коремчето защото от преди съм си била леко закръглена и все едно  съм призрак и гледат през мен.
Накрая като тръгна да слизам ми казват:"Елате да седнете" , ама аз вече слизам.
Под всяка критика е и искат да им раждаме деца и защо за да висиме като паяци прави и да ни става лошо и така нататък.
И бабките все в пиковите часове ходят я до пазара , я за вода, я до приятелка да не е по жегите  - тарикатки.
Също казват ами стой си в къщи къде си тръгнала като не ти е добре и не можеш да се возиш с гр. трансторт.

Докато бях бременна много често срещах безочието  на хората.Спомням си веднъж се возих в една маршрутката и както винаги беше пълна, никой не иска да стане, а аз бах в 9м. Пътувах полувин час най-накрая една жена извика някой да ми направи място и едно момиче стана,защото и без това трябваше да слиза.Ако знаете какви бяха смешни всичките, гледат през прозореца и не смеят да се обърнат да не ни се засекът погледите, че трябва да станат. 
Абе........

На мене като започна да ми личи ми ставаха само уморени жени от работа.Пенсионерите дето си носят никролога в задния джоб те гледат все едно си извънземно .Да не говориме за младежите.Като че ли си виновен че си забременяла и въобще само те погледнат и се обръщат на другата страна.Веднъж даже бих една бабка. Качвам се в 213 за работа и тръгвам да сядам а бабката ми хваща ръката и казва"Това е за детенцето"Погледнах детенцето беше предучилишна възраст и майката каза да седна аз,но бабата настояваше да седне детето.Казах "ама аз съм бременна".Тя ми каза че детето е по важно то да седне.Даже шофьора запита дали има проблем.Стана ми един г-н, а на бабата казах че сигорно е стара мома и ще си умре такава.Жената с детето се почувства неудобно както и аз,но според мен бабката не беше права. Вие как мислите?Докато колегите ми ме глезеха.Все ме питаха да ли ми е удобен стола.Даже аз работех леко прилегнала пред компютара и даже ми сложиха малък кашон под бюрото да си вдигам краката.

Аз докато бях бременна непрекъснато ми се случваше точно това, което описваш. В маршрутка ми стана само веднж  1на жена, а в градския транспорт са ми ставли няколко пъти. Много неприятно ми беше отношението на хората, но какво да се прави 

За щастие на мен през бременността не ми се е налагало нито веднъж да ползвам градски транспорт или маршрутка и не съм се сблъсквала със злите бабички, които описвате   , хм то всъщност не е смешно 
Общо взето срещах положителни реакции и отношение, но разбира се просто не можех да стъпя в заведение за пушачи. Пушачите никога не се съобразяват! 

Сега ми се случва да се загледам в бременна жена  и ми се струва толкова странно, че и аз съм била такава, нямам и представа защо... : Истината е, че понякога съм очарована от това как изглежда дадена бременна, а друг път се улавям да критикувам облеклото или занемарения външен вид  , ама това е защото ми се иска всяка бременна да се гордее с красотата на положението си 

И тука не винаги ми отстъпват място, ако съм с автобус, заваси на кого ще поподаднеш. Най-често място ми правят жени, но ако наоколо са младежи, се преструват, че не те забелязват. Веднъж се качи още една бременна, но с по-голям корем от моя. Всички се провят на тапи. Викам си то и аз не върви да ставам, ама какво да правя. Обаче бременната беше с една приятелка, която се извика в автобуса, че някой трябва да освободи място. И веднага рипнаха няколко застрамени момъка.
Но като цяло хората тук са много добронамерени. Всеки ден някой ме заговаря заради корема - даже и мъже. Питат ме кога ще е събитието, какъв ше е полът на бебето. И всички те гледат едни усмихнати, доброжелателни. Но тука са такива и като видят бебе в количка. Хем са непознати и веднага се надвесват над количката и почват да го пипат. А родителите на бебето не им правят забележка. Ама аз не одобрявам много непознати да ми пипат бебето, та живи здрави ще трябва да ги гоня по-нататък.

       

Аз пък сега не ползвам градски транспорт и съм много доволна от това. Докато мога ще си карам колата, а после няма да ходя на работа.
Докато ви четях си спомних една случка от детските ми години. Качваме се в тролея аз и сестра ми с малката ми братовчедка. Ама ние с кака сме били на около аз на 12, а тя на 16 год. Веднага две момченца направо скочиха от една двойна седалка да може да седнем с детето. Много мило ми стана.
Иначе и аз оглеждам бременните жени  , защото миналия път като бях бременна почти до 7-мия месец, докато загубих бебето, не ми личеше корем. За разлика сега имам по-голям корем от тогава. Като гледам някоя бременна жена и си мисля в кой месец е и дали и аз ще имам такъв корем (благородна завист  )