Представих си следната случка.Имам стари дънки в гардероба, които вече са ми омръзнали и не нося.Идва приятелка на гости и се залива с нещо и аз и ги давам да ги облече да не стои с изцапани дрехи. Обличайки ги тя обаче страшно ги харесва, казва колко са удобни и ме пита дали бих и ги дала, след като не ги нося отдавна. И тук идват различните начини на реакция. Дали изведнъж няма да се сетя колко са ми били любими, че и гледайки я с тях да видя как стоят на дупето и по добре отколкото някога на мен. И да ми се досвидеят и да не и ги дам, а след това пак да ги оставя в гардероба. Другият начин е разбира се да се зарадвам, че вместо да се хвърлят някой може да ги носи с удоволствие и да и ги подаря.
Та сега и за още нещото.
Преди да побързаме да кажем каква скръндза нека погледнем и в други сфери не реагираме ли по подобен начин. Толкова жени след известен период от връзка постоянно се оплакват от мъжете си в нещо, че бил такъв, онакъв, само се чуди как да я заболи главата вечер като пожелае близост с нея , а същевременно копнее я по стари тръпки, я по нови. Колко мъже точат лиги по други и само се озъртат, не забелязвайки жената до тях, по която някога са си паднали. Правят се на кавалери пред готината колежка, а в къщи рядко забелязват дори жест направен за тях.
Но в мига, в който видят, че някой си пада по ТЕХНИЯ човек, се надига яростта и вътрешното „ тоя (тая) пък какво си мисли, как може да посяга на МОЕТО”.
Не че няма пак да се захвърли в гардероба, но важното е, че е мое и дори да не го харесвам и искам аз , никой друг да не ми го пипа. 
Проявявали ли сте някога по някакъв повод подобно чувство за собственост или харесва ли ли сте нечия стара дреха?
Изключете милото като версия, която се обновява поемайки вашите съвършени грижи за поддръжка
и разкажете за минали връзки, а защо не и за съседите или колегите. 
Та сега и за още нещото.
Преди да побързаме да кажем каква скръндза нека погледнем и в други сфери не реагираме ли по подобен начин. Толкова жени след известен период от връзка постоянно се оплакват от мъжете си в нещо, че бил такъв, онакъв, само се чуди как да я заболи главата вечер като пожелае близост с нея , а същевременно копнее я по стари тръпки, я по нови. Колко мъже точат лиги по други и само се озъртат, не забелязвайки жената до тях, по която някога са си паднали. Правят се на кавалери пред готината колежка, а в къщи рядко забелязват дори жест направен за тях. Но в мига, в който видят, че някой си пада по ТЕХНИЯ човек, се надига яростта и вътрешното „ тоя (тая) пък какво си мисли, как може да посяга на МОЕТО”.
Не че няма пак да се захвърли в гардероба, но важното е, че е мое и дори да не го харесвам и искам аз , никой друг да не ми го пипа. Проявявали ли сте някога по някакъв повод подобно чувство за собственост или харесва ли ли сте нечия стара дреха?
Изключете милото като версия, която се обновява поемайки вашите съвършени грижи за поддръжка
и разкажете за минали връзки, а защо не и за съседите или колегите. 
