Колко от вас живеят формално в брак, заради децата?

  • 14 304
  • 163
  •   1
Отговори
Колко от вас съжителстват мирно,за да имат децата баща наблизо? Не искам принципни коментари от хора,които считат брака си за неувяхваща градина на любовта - искам хора,които имат сходни на моите проблеми, да споделят как са решили въпроса за себе си.

Не пълнете темата с шехерезади и клишета. Сериозно питам.

# 1
  • Мнения: 5 577
Аз съм си ги мислела това.  Rolling Eyes Поне на теория, смятам, че не бих живяла с мъжа ми само заради децата. Не бих направила такъв компромис със себе си. Егоист съм.

# 2
  • Мнения: 1 809
Аз съм от тези,които отказах да  съжителстват мирно,заради децата.Това никога не съм го разбирала и няма да го разбера.Ни напоследък ми прави впчеталение ,че плашещо много хора /визирам мои познати-поне 6 семейства такива познавам/ живеят така...заради децата..

Последна редакция: нд, 16 авг 2009, 20:20 от MALVINA

# 3
  • Мнения: 5 577
 Аз нямам конкретен пример. Мавлина я разкажи.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 099
Аз съм от тези,които отказах да се съжителствам мирно,заради децата.Това никога не съм го разбирала и няма да го разбера....

То хубаво звучи, но е интересно колко пъти си взимала такова решение, за да стигнеш до това категорично заключение?...

Хубава тема.

# 5
  • Мнения: 1 809
Аз съм от тези,които отказах да се съжителствам мирно,заради децата.Това никога не съм го разбирала и няма да го разбера....
То хубаво звучи, но е интересно колко пъти си взимала такова решение, за да стигнеш до това категорично заключение?...
Хубава тема.
Кое точно ти е толкова интересно?!

# 6
  • София
  • Мнения: 3 099
Аз съм от тези,които отказах да се съжителствам мирно,заради децата.Това никога не съм го разбирала и няма да го разбера....
То хубаво звучи, но е интересно колко пъти си взимала такова решение, за да стигнеш до това категорично заключение?...
Хубава тема.
Кое точно ти е толкова интересно?!

От опит ли знаеш, че не би правила такъв компромис заради децата? Или хипотетично предполагаш, че не би търпяла?...

# 7
  • Мнения: 4 965
Хммм, за мен това си е чиста проба мазохизъм. Какво азначава, заради децата? Та тези деца след няколко години ще напуснат семейството и ще създадат свои - тогава ли тепърва ще търсиш щастието си или ще продължаваш да търпиш /за да имат внуците дядо/, или пък ще обясниш на децата си как са длъжни да останат при теб, защото ти си се жертвала? Ти кога ще живееш?
Бащата, ако е истински баща, ще остане такъв и след раздяла. Ако е боклук, каквито и документи да го свързват със семейството, няма да се промени.
За себе си знам, че в момента, в който реша, че не съм щастлива с моя съпруг или съм по-щастлива с друг, ще се разделя с него. На децата си винаги ще бъдем родители, но да ги използваме за оправдаване на собственото си нещастие - е жалко...

# 8
  • Мнения: 411
първия ми брак не потръгна от самото на4ало,надявах се 4е като забременея ,слд това продължих да се надявам 4е като родя,след това си намери и лиубовница,след това им се роди и дете а аз глупа4ката проЩавах хиляди пъти заради детето,а мисля 4е направих то4но обратното детето ми страда пове4е заЩото като се разведохме окон4ателно то ве4е беШе на 5 г. и вси4ко разбираШе.
пове4е никакви компромиси за никого

# 9
  • Мнения: 1 809
Аз съм от тези,които отказах да  съжителствам мирно,заради децата.Това никога не съм го разбирала и няма да го разбера....
То хубаво звучи, но е интересно колко пъти си взимала такова решение, за да стигнеш до това категорично заключение?...
Хубава тема.
Кое точно ти е толкова интересно?!

От опит ли знаеш, че не би правила такъв компромис заради децата? Или хипотетично предполагаш, че не би търпяла?...
ако ме беше прочела добре,щеше да разбереш!

Последна редакция: нд, 16 авг 2009, 20:19 от MALVINA

# 10
  • София
  • Мнения: 3 099
MALVINA, предположих техническа грешка, но явно е стилистична. Пък и да живееш заради децата не означава задължително да търпиш побой, унижения и т.н. Въпросът може би касае какво и доколко човек може да търпи в един брак, заради децата... Поне на мен така ми звучи. Да си каже наш'та леля.  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 1 809
MALVINA, предположих техническа грешка, но явно е стилистична. Пък и да живееш заради децата не означава задължително да търпиш побой, унижения и т.н. Въпросът може би касае какво и доколко човек може да търпи в един брак, заради децата... Поне на мен така ми звучи. Да си каже наш'та леля.  Mr. Green
да ,разбрах защо не си ме разбрала,ама...защото и други неща върша и пиша набързо тук Embarassed
Всеки си има някакъв праг на търпимост,разбирания за семейство и общо взето за всеки отговорът ще е различен.Това ,което споделят моите познати е:Не мога да го понасям,не се чувствам щастлива с него ,няма какво да си кажем вече,дразни ме...

# 12
  • Мнения: 2 448
Не знам дали правилно схващам темата, но ако въпросът е дали бих се развела, ако мъжът ми е добър баща за детето ми и лош съпруг за мен, мисля, че никак не бих бързала изобщо с мисъл за раздяла. Ако само в гонене на лично щастие лиша детето от това да израсне заедно с баща си, ще се отвратя от себе си след време със сигурност.

# 13
  • Мнения: 212
Ъм,едва ли ще ти дам съвет,защото нямам брак,но не смятам за редно да тормозя себе си в името на децата! След развод те не остават без баща Peace Той си има пълно право да си ги вижда когато си иска и т.н,но аз не мога да направя компромис спрямо това да живея с човек,който в един момент се  е превърнал в "непознат" и сме само фиктивно заедно newsm78

# 14
  • Мнения: 15
Търпях до известно време, но не издържах. Детето ми нямаше 2 години когато го напуснах.

Общи условия

Активация на акаунт