страхова невроза или истински проблем???

Честно да ти кажа, гледам в очите му, чувствам вътрешно че е добре, но усещам страшно силно безпокойтво, което прерастна в паника, което ме докарва до състояния в които започва да ми се повръща.............
Започнах да мисля , че си внушавам наистина че е добре само за да избягам от действителността, която се готви да ми нанесе точно както се изрази ти втори удар. Много по-тежък.

Наистина е отслабнал...сега питах един мой приятел, каза - Да, много...!
Стана ми лошо и ми падна кръвното, сега ми е много зле и м се гади........
Той нямя никакви здравословни проблеми в момента, какво да му кажа.......Мисля че имаш рак, дай да ти изследваме всеки орган???????????????????
Боже, ще полудея.....

Немога да го преодолея, немога да си го избия от главата. Спасението ще е ако той пак си възвърне килограмите. До зимата ще съм в лудница. Паниката ме е обзела, немога да спя, немога да ям, немога дори да му споделя какво ми е, той даже не подозира какво се случва...............немога и да спра да плача.......нервна и избухлива съм...

Баща ми слабееше в продължение на 5 години. Казваха че му няма нищо, нито джи пи то нито в частна лаборатория където се изследва нито гастроентеролог който го гледа отвътре, нито в раковата болница видяха нещо. Казваха последната година че се виждат язвички на дванайстопръстника, колит, гастрит и незнам си какво. След као започна да повръща и се залежа от слабост се напълни с вода и като го отвориха вече беше твърде късно. всичко се беше хванало...............
 Говорих с мъжа ми да идем на лекар той се равкиа, какво щели да му преглеждат, писнало му от глупостите ми, това че му се лежи не значело че е болен. Крив и освен че е отслабнал ми се струва че е в някакво ужасно настроение...............Правихме ремонт, точно до преди 2-3 седмици непрестанно работеше, излизахме абсолютно всяка вечер ! Пиехме ядехме, изведнъж стана нещо...............
Не спирам да плача...........неизвестнето ме убива, а от истината се страхувам безумно.

Преди малко му изкарах старите дрехи от преди 2 години. Размер М са всички сравних ги със сегашните, които са Л. Тоест той пак си е върнал стария размер. Беше напълнял след като се оженихме, така ми харесваше повече, но разликата беше минимална, просто копчетата се закопчаваха по-трудно. На няколко пъти си купува дънки едните от които в магазина още му бяха широки а сега съвсем. Постоянното им падане и вдигане от негова страна, тъй като не носи колани, създава впечатлението че едва се задържат на задника му. Със другите му нови дънки стана същото. Бяха му пак широки и му казах да не си ги взема но му хареса модела и сега са отпуснати още повече. Незнам дали и познатите ми не забелязват точно това и да казват че е много отслабнал. Но и незнам каква е причината да да отслабне бързо. Или сега го забелязвам, или...незнам.... Одее даже и комшийката питах как и се вижда, тя не намирала никаква разлика...Друга пък позната вика малеее колко си отслабнал......май е доста субективно понятие това.....
Освен ремонта, който правеше почти самичък всичко, понеже нямахме пари за майстор, преди около месец и половина премина и през доста голям стрес с много проблеми в работата, което си е наш бизнез де, свързано беше с много разходи и труд. По принцип работата е стресова.... Сега се опитвам да се успокоя с това, опитвам се да......се наспя тази вечер.................
Истината е че аз това с баща ми го бях ...не преживяла  но не се връщам към това.... Заживях много по-оптимистично и бодро, тъй като мъките бяха много и то от години......Не съм и предполагала, че всъщност явно всичко в мен е натрупано и сега се отприщи. Сега във всеки симптом и различно поведение, аз виждам рак.......
Това отпуснато състояние...така да си лежи и да си гледа ТВ...винаги го е имало но в последните няколко седмици е много по-засилено. Сякаш е рухнал психически и физически, Свалянето на няколко килограма ми изопнаха нервите до краен предел. Аз реално от месец не бях и готвила де....кухнята беше разхвърляна, както и другите стаи...ядяхме от свекървата... Уф незнам, иска ми се да повярвам май в доброто.....
На всички ви благодаря, оценявам го и ми помагате !

 Дано си права дилянка. Истината е че съм добре само тогава, когато и близките ми са добре и здрави. А това какво се случва с мен, когато някой има проблем, да знам...лошо е и неконтролируемо....но...неискам да се лекувам, искам да сме здрави.
Напоследък все за нещо се тревожа.....защо е такъв живота незнам...няма миг в който да си кажеш всичко ми е наред, добре сме, щастливи сме. Всъщност има.Имала съм много. Най-щастливите. Но отдавна не ми се е случвало. Заради себе си, или заради обстоятелствата незнам.