Публикувана: 21 авг. 2009, 21:12 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2009, 15:23 ч.

Радвате ли се на другите деца?

4 145
98
1

21 авг. 2009, 21:12 ч.

Мнения: 115

Въпросът ми е: Радвате ли се на децата на познати или приятели? Наистина ли го правите от сърце или просто по задължение?

Аз задължително се заигравам поне за малко с другите деца, с които сме всеки ден. Децата се радват и като чели си го чакат. Или ще е закачка или някакъв дребен комплимент, но да си призная правя го по задължение. Според една от приятелките ми всички го правили по задължение, а на мен ми е кофти, че не ми е по сърце.
Иначе на моите се радвам естествено от все сърце.

# 1 21 авг. 2009, 21:31 ч.

София
Мнения: 17 592

Никога не съм правила комплимент на никого - бил той малък или голям - по задължение. Или идва от сърцето, или премълчавам. И никога не съм проявявала интерес към дете по задължение. Но... по принцип децата ме обичат - дори и преди да имам дете - не знам защо, не мога да си го обясня - и... ами, заразително е. Когато някой мъник ми се усмихне лъчезарно, изпитвам най- искрено желание да му обърна внимание. Или понякога просто някое детенце ... как да кажа, прави така, че да бъде забелязано, дори без да е направило някакво.... "рекламно" действие, насочено конкретно към мен - или изобщо към някой. Ами как да не му се зарадваш. Но по задължение!? Как се прави такова нещо? Ми то ще е ... фалшиво, изкуствено... безвкусно. Малко като дежурните "ти-как-се-казваш-на-колко-си-години-..." Като дете мразех подобна фалшива проява на интерес, никога не съм си позволявала да натрапвам такъв тип внимание.

# 2 21 авг. 2009, 21:34 ч.

Мнения: 9 903

какво да им се радвам - деца като деца. Не изпадам в умиление, де, не ми се играе - те се заиграват с големия ми син. Аз съм готова да откликна, ако има нужда от нещо.

усещам винаги кой искрено се радва на бебето ми, и кой по навик избълва заучени фрази.

# 3 21 авг. 2009, 21:36 ч.

Мнения: 2 732

Да радвам се на всички дечица -не по задължение обръщам внимание на деца на познати и приятели

# 4 21 авг. 2009, 22:03 ч.

Мнения: 3 491

Случвало се е чуждо дете да ме "разнежи", но рядко. Моите са си мои, и за мене те са уникалните, интересните, духовитите, идейните, предизвикващи моята нежност и желание да им обърна внимание. По тази причина не обичам пък да навирам моите деца в очите и в чувствата на хората, и не очаквам да радват околните по подразбиране. Ако някой им се радва искрено, веднага си личи, без да е необходима намеса от моя страна.
Но определено има хора, на които им е драго да се занимават с всякакви деца, и искрено им се радват. Такива са хората с данни за добри учители, предполагам.

# 5 21 авг. 2009, 22:07 ч.

Мнения: 4 187

Не се радвам на всички деца, но на тези, които се радвам е искрено. Днес се радвах на една две годишна красавица, в ресторанта, вечеряше на съседната маса !

# 6 21 авг. 2009, 22:10 ч.

Мнения: 3 367

Radost чак -ne,но интерес-определено.Често са ми много по-любопитни от моите чийто номера знам добре. С радост гушкам ако ми дадат защото с нашите е зор вече. Инак аз и от личните си не се разчувствам и омилявам по правило,от други-съвсем не.

# 7 21 авг. 2009, 22:13 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 662

Не ме бива по тази част.
Виж на бебета по се радвам.

# 8 21 авг. 2009, 22:17 ч.

София
Мнения: 7 097

Умилявам се страшно много от деца, но не от всички. Никога не обръщам внимание на дете по задължение - не мога да се насиля. Има дечица, които са ми слабост и с които ми е огромно удоволствие да се занимавам.

Последна редакция: пт, 21 авг 2009, 22:29 от Н а т и

# 9 21 авг. 2009, 22:19 ч.

Мнения: 494

Радвам се, по - точно изпитвам симптатия към всички деца, но някак не ми идва отвътре да им гукам и да им се лигавя още като ми се изпречат пред пътя. Ако усетя, че някое дете иска да контактува с мен, ми е много по - лесно и ми е страшно приятно, но иначе не обичам да им се натрапвам с гушкане, щипане и пр. или пък с разпитване и досаждане, ако е по - голямо.
Има обаче деца, които те омагьосват, с такъв чар и харизма, че сякаш целия свят им се радва. Горко на родители им... Simple Smile

# 10 21 авг. 2009, 22:20 ч.

Мнения: 2 161

Някои деца са ми симпатични,но да се заигравам с тях-абсурд.Чужди бебета също не предпочитам.

# 11 21 авг. 2009, 22:25 ч.

Мнения: 5 577

Разбирам идеално темата, имам за пример мен и моя близка.
Аз не понасям деца, дразнят ме като цяло, обичам си моите, само тях и единствено тях. И съответно само за тях имам нерви, и за племенницата. Всички други са ми ужасно скучни, и неинтересни, оле кви гадории пиша, но си признавам, нали за това е темата. Никога не ходя по площадки, не се събираме с деца, повече от 2 деца на едно място ме ужасяват. Никога не им се радвам съответно, дори на сила не го правя. Ужасна съм, но съм такава.

Моята близка, обожава деца, пее им, закача ги - личи, че е искренна. Взема например моето бебе като сме у тях, сменя му памперса, мие го, люлее го на ръце и го приспива с песен. Това е нещо което аз никога не бих направила на чуждо дете, никога.

# 12 21 авг. 2009, 22:37 ч.

Мнения: 5 940

Да. Но съм си такава, откакто се помня, още преди да имам собствено дете.
Децата винаги много ме радват, моето особено Laughing

. Естествено, има такива магнетични малчовци, които няма как да не ги харесаш от пръв поглед и други, които ти трябва да ги опознаеш, за да ги заобичаш.
И да, заигравам се с тях. Има няколко деца, които смятам, че познавам почти толкова добре, колкото моето.

# 13 21 авг. 2009, 23:01 ч.

Мнения: 22 430

Трудно ще тръгна да се радвам на чуждо дете, и винаги е било така.
Не ми идва от вътре и това е.
Случвало се е да се срещна и със забавни деца, с които с кеф да "играя", но това са единични случаи.
По принцип съм доста резервирана.

# 14 21 авг. 2009, 23:13 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Има деца които ми харесват и тогава им го казвам ,без да се лигавя.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: