ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

  • 40 082
  • 554
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 2 563
Като чета темата май съм подкрепила каузата им много повече от теб, ако ти изобщо си оказала някаква подкрепа.

Обратното. Ползваш драмата им, за да подкрепяш своите си теории, доста безсрамно при това.

# 301
  • Мнения: 822
Даниела, надявам се, че нямаш нищо против, но пуснах част от написаното от теб през кирилизираща програма... Има и малки редакции от правописната проверка.

***
От края на м. октомври живеем разделени с мажа ми, защото единствено така можем да преодолеем изпитанието - разделянето ни с децата, да направим усилия в посока на положителна промяна всеки по свои начин и както го разбира, за да се върнат децата по-бързо. Разминаването ни по отношение на това, какво трябва да се направи за връщането на децата ни е толкова голямо, че не можем да останем заедно. За мен начинът е: да подобря здравето си, за да мога да се грижа по-пълноценно за децата си; следващата седмица започвам психотерапия в един много добър медико-терапевтичен център (при много добри специалисти, и то безплатно -  във Франция всякаква помощ може да се намери, стига да осъзнаваш проблемите си и да имаш желание да ги разрешиш). Друго, което искам да направя е да си намеря работа и подходящо жилище (намерила сам временно разрешение за мен, докато се възстановя и докато си стъпя на краката, защото досега винаги сам смятала, че мога да живея или с мажа си или с родителите си и съответно някой да ми помага за гледането на децата ми). От 3 седмици живея самостоятелно и разбрах, че през всичките 7 години и половина, времето на нашия брак във Франция сам поставяла винаги на първо място децата ми и мажа ми, а себе си сам пренебрегвала тотално, което ме и доведе до срив и до депресия.

***
Благодаря на всички, които писахте; също и на хората, изказали критични мнения. Защото много са родителите, които вярват, че се грижат добре за децата си, че ги разбират, че правят всичко децата им да се чувстват добре(в това число бях и аз), но всъщност те самите носят травми още от детството си; душевни рани, които не са излекували; травми, които крият някъде дълбоко в подсъзнанието си и затова дори и не подозират, че тези травми влияят и в настоящето, влияят на взаимоотношенията им с партньора, с когото градят живота си; също - на взаимоотношенията с децата. Много е трудно да останеш сам лице в лице с болката си, да излекуваш болката от миналото, болка, която най-често близките хора си причиняват един на друг, и то защото и те някога са били наранени от най-близките си .... и така до момента , в които някои осъзнае, че за да излезе от затворения кръг, трябва да разбере по-добре себе си, да излекува болките от миналото си, да прости на всички, които до този момент са го наранявали, и разбира се - да прости на себе си (на мен винаги ми е било най-тръдно да простя на себе си, все още не знам защо, винаги сам обвинявала себе си за всичко, поемала сам varhy себе си вината и на най-близките си хора.) И само след една такава сериозна вътрешна работа една майка или един баща биха могли да бъдат истински полезни на децата си и да имат пълноценни отношения в семейството.

***
Ние с Борис не направихме тази вътрешна работа навреме (всеки сам със себе си и двамата като двойка). Бихме могли например да говорим спокойно той какво очаква от мен, аз какво очаквам от него и какво да направим заедно, за да се чувстваме добре всички в нашето семейство; и децата ни да чувстват, че във всеки момент могат да разчитат на майка си и на баща си. Разбира се, често е било точно така: били сме близки, разбирали сме се, обичали сме се, но има и една такава поговорка, че дори и една капка катран разваля кацата с мед. И тази капка катран - това бяха болките и травмите от миналото ни, причинени от други хора още преди брака ни, но неизлекувани.
Защото като живееш в чужда страна (независимо колко напреднала в развитието си е тази страна), разчиташ изцяло и единствено на човека до теб. И когато нещата не вървят толкова лесно, колкото ти се иска, много лесно е да започнеш да търсиш причината в другия човек и да го обвиняваш за собствените слабости и грешки.  Всичко започва толкова невинно, докато се стигне до сривове, провали и до истинско страдание. И никoй не е виновен на едно такова семейство (нито страната, в която живеят; нито социалните служби; нито други хора извън семейството- отговорността е само и изцяло на двамата родители). Родителите, които не са разрешили проблемите си навреме - дребни в началото, но за съжаление пак се оказва вярна пословицата, че дребните камъчета преобръщат колата.


***
Много благодаря на всички, които продължават да пишат!  В началото нямах никакво желание да пиша за проблемите ни; но след като мажа ми публикува статията си и майките започнаха да отговарят, разбрах, че е много ценно за мен да видя нашата ситуация в момента през погледа на други хора. Беше ми много интересно да разбера как биха се 6ъвствали, как биха постъпили други майки, ако бяха на моето място. Разбрах също, че не съм сама, че има много българки (в България и в чужбина), които ми съчувстват, които ме разбират, които искат с нещо да ни помогнат - на мен , на децата ни, на нашето семейство като цяло, и сам ви истински благодарна, за това че отделихте от времето си. Много се радвам, че Борис реши да пише в този форум, защото аз сама нямаше да го направя и нямаше да разбера, колко е страшно да останеш сам, изолиран от другите, затворен в своя свят от болка и отчаяние. И когато болката се умножи по 2 (както беше с мен и мажа ми след съдебното решение и след разделянето с децата ни, което продължава вече година и половина) положението става наистина критично. Едва сега разбирам в каква голяма беда сме били и аз и Борис. Аз например обвинявах за всичко себе си, защото наистина, факт е, че имах избор, можех да се върна в България, преди самото дело и така да избегнем цялата тази трагедия. Например, всяка лятна ваканция прекарвахме с децата си в България, с моите родители и с майката на Борис, преди тя да почине; всяка ваканция майка ми ми казваше : \"Останете тук, много ще ти помагам за децата\", всеки път ми беше безкрайно трудно да си тръгна, защото във Франция нямам нито майка ми до себе си (можем да си говорим по телефона, разбира се, но не е същото), нито опората, която имам в лицето на баща си, нито моите приятелки, с които сме заедно от детство - с едната ми приятелка; от училище - с другата; имам и приятелка  от университета (тя има 3 деца и всичките ми приятелки имат семейства и деца, с които се срещахме редовно, разговаряхме, споделяхме си за децата си, празнувахме рождените дни на децата си заедно.) Много добре се чувствах в родината си, имах работа, имах родителите ми до себе си, имах и моите приятелки, можех да разчитам на толкова много хора. Дори и факта, че Борис - бащата на моят син, не беше с нас (той се върна окончателно, когато синът ни навърши 1 г. и 8 м., защото завършваше следването си в Париж, иначе се връщаше при нас при всяка възможност), нямаше такова значение за мен, защото се грижехме за 2-те деца заедно с моите родители и можех да разчитам изцяло на тяхната помощ и подкрепа. Заминахме за Франция, защото очаквах третото си дете, знаех, че ще ми бъде трудно, но исках детето ми да се роди, не можех да го лиша от живот (мажат ми искаше също), и защото един мой познат предложи работа на мъжа ми в Страсбоург. Така заминахме - без нищо, само с една уговорка. Моят познат ни помогна да си намерим квартира, да се установим, но я съжаление малко след доброто начало възникна конфликт mejdy моят май и този човек, двамата не успяха да го разрешат и така Борис остана без работа, което си беше тежко като ситуация. Беше голям стрес и за двама ни. В същия този момент нашият син беше на около 2 годинки и нашата дъщеря (тя сега е на 7 г.) току-що се беше родила. Мисля, че всяка една от майките, които са писали или ще пишат в този форум би могла да ме разбере. Бях без близките си хора, не можех да говоря френски (говорех горе-долу добре английски; напр. в родилния дом, за да се разбера с лекарите говорех на този език), бях оставила при родителите си голямата си дъщеря, за да завърши 1-ви клас и тя много ми липсваше; мажат ми също беше много стресиран, защото беше загърбил работата си, освен това 10 години преди да се ожени за мен беше живял  сам в Париж без ангажименти към жена, деца и семейство. Аз от своя страна преди брака ни бях живяла с родителите ми, в дома на родителите ми и понеже сам единствена дъщеря те винаги много са се грижели за мен, после - за мен и за моята дъщеря, после - за мен и за моите две деца и така - до момента, в които заминахме. В един момент трябваше да се справям сама (без родителите си), в една чужда страна и да разчитам единствено на мъжа ми, на които също my беше трудно в този момент.  
През цялото време и аз, и Борис правехме усилия, за да успеем като семейство - той завърши професионален курс по информатика и после си намери работа като информатик в една частна фирма, (което си е истинско постижение, защото дори за французи е трудно да си намерят стабилна работа след 45 год. възраст, а мажа ми е минал тази възраст). Аз започнах да у4а френски, намерих си безплатни курсове и ходех редовно, защото в къщи с 3 деца не ми оставаше време да у4а. Голямата ни дъщеря ходеше на училище, синът ни на детска градина (ecole maternelle), а най-малката беше с мен в къщи (когато тя навърши 2 г. записахме и нея на градина). После се роди четвъртото ни дете (също дъщеря). Като цяло на пръв поглед нещата вървяха добре, но при мен напрежението, стреса се трупаха (без аз самата да си давах сметка) през тези 8 години, откакто сме във Франция, докато накрая здравето ми се влоши.
В края на 2007 год. се върнах в България с децата ни при родителите ми, за да празнуваме заедно празниците (Борис остана, защото имаше ангажименти в работата). Не бях длъжна да се връщам, можехме да си останем с децата в България. Но след толкова усилия, трудности мажат ми вече имаше стабилна работа, имахме самостоятелно жилище (макар и малко), бяхме подали молба за по-голамо социално; освен това двете ни дъщери са родени в Страсбург, децата бяха свикнали с всичко, справяха се добре в училище ..... затова реших да се върнем.
 А вече имахме 2 дела. На първото (беше през м. юни 2007 г.)- съдията назначи социална анкета, защото според него не беше нужно да ни налага някаква по-строга мярка. На второто (беше през м. октомври 2007) - вече друг съдя разгледа резултатите от сосялната анкета и назначи психиатрични експертизи за мен и за мъжа ми. Според съдията се нуждаехме да бъдем подкрепени като родители и затова беше решено една възпитателка (едуцатрице) да идва 2 пъти в месеца в семейството ни, да об6ъва с нас, родителите, и с децата ни, да ни дава съвети, ако се нуждаем от такива), да проследи \"как еволюират децата в своето семейство\" - според нейните думи.

Съжалявам, трябва да спра дотук, защото, за да имам връзка с Интернет си направих абонамент в най-близкия center, но тук затварят след 10 мин. и не мога да пиша повече. ще ви пиша утре.

Даниела Танушева

***
Продължавам оттам, докъдето бях стигнала.
От м. ноември 2007 г. социалната работничка започна да идва в дома ни. После аз заминах с децата в България за празниците и за зимната ваканция и се върнахме в Страсбург с майка ми. За съжаление тя остана само 3 месеца, нямаше възможност за повече. Докато майка ми беше с нас, социалната работничка почти всеки път ме питаше кога майка ми ще си замине (всъщност тя чакаше майка ми да си тръгне, за да подаде рапорта си). В рапорта и пишеше, че аз заради депресията не мога да налагам своя авторитет varhy децата си, а мажа ми не иска да се срещне с нея. Това не е вярно, защото тя идваше в сряда, понеже във ФР за децата в основното й-ще сряда е неучебен ден, а мажа ми тогава беше на работа; после двамата се уговориха за среща, но тази среща така и не се състоя, защото бяхме извикани в съда и децата ни бяха отнети, и то не защото сме причинили нещо лошо на децата си, а като превантивна мярка. (случи се на рождения ден на сина ни - 25 април 2008 г.)
Можех да си тръгна с децата за България с майка ми 1 месец по-рано, още преди да бъдем призовани в съда. Никoй нямаше право да ме спре - бях в правото си да се върна с децата си в родината си. Майка ми настояваше, Борис - също, дори ни беше изтеглил пари за автобусни билети.
За съжаление - не ги послушах, не се реших да замина, защото за мен това си беше един вид бягство. Защо да бягам от ФР, при положение, че нищо лошо не съм направила? И какво да обясня на децата си... напр. защо приключват у4ебната си година през м. март, докато тя свършва в края на м. юни? И какво мога да им предложа в родината си - във ФР поне имахме самостоятелно жилище (макар и малко, макар и под наем), баща им имаше стабилна работа, аз вече бях научила френски... По-нагоре писах, че двете ни по-малки дъщери са родени в Стбг., всичките ни деца ходят от самото начало на \училище и на детска градина, интегрирали са се и т. н.... и затова реших децата да приключат у4ебната година и вече в България да мислим да се връщаме ли в Стбг или не.


***
Не прецених добре ситуацията и сега всички страдаме от последствията. Решението на съдията беше ужасен удар за мен и за мъжа ми (все още не сме се съвзели). За децата ни - също. (Слава Богу, сега те се чувстват по-добре, защото вече са свикнали, адаптирали са се, приели са като близки и хората от приемните семейства, които се грижат в момента за тях. Това не значи, че ние не им липсваме, че нямат нужда да прекарват повече време с нас). Най-трудно е било за най-малкото ни дете (тогава тя беше само на 2 годинки и половина; няма как да и се обясни как така отива при някакви други хора с мама и татко и после я разделят от тях двамата и отива с по-голямата си сестричка (само на 5 г.) при някакви непознати хора, при които трябва да остане, и може да чува мама и татко само по телефона и да ги вижда само 2 пъти в месеца за по час и половина). По-късно отидох в съда да консултирам досието ни и там прочетох в един от рапортите, че детето ни е плакало непрекъснато в началото, дори се е разплаквала при всяко звънване на телефона, (защото е очаквала да чуе нас двамата) затова, за да не я разстройват допълнително, бяха изключили телефона за известно време и не можехме да се обаждаме на двете момичета. Но на нас с баща и не ни казаха нищо, не ни казаха, че детето ни страда толкова много за нас.
Сто се отнася до мен - липсата на децата ми не само не излекува депресията ми, ами я задълбочи. Не исках да се храня, не исках да се грижа за себе си, не исках дори да живея режделена с децата си.

Съжалявам, че трябва да прекъсна. ще продължа да пиша по-късно вечерта, защото сега имам една среща и не искам да я пропусна.

Даниела Танушева

***

lucky, съжалявам, но ще продължа на латиница, по-лесно ми е.
Благодаря ви за добрите думи!
Бях стигнала до момента, когато ни разделиха със децата ни. Травмата ни беше огромна. Веднага след делото адвокатката ни (тя изобщо не очакваше такова решение, нито пък ние с мажа ми), ме посъветва да постъпя в психиатрична клиника в Сбг (според нея за седмица-две, за да се погрижа за себе си и да ни върнат бързо след това децата. Тя ни каза, че в своята практика има два такива случая - майки в депресия, които влизат за кратко в клиника и след това веднага им връщат децата. Надяваше се, че и с нас ще бъде така). Бях толкова отчаяна, че без да разсъждавам, я послушах (Борис отново ме посъветва да не го правя, но аз не го послушах, мислех си - добре, ще отида, ако това може да промени нещо в нашата ситуация). Исках да постъпя в частна клиника, защото режимът там е по-лек, но нямаше място. Веднага след постъпването ми в държавната клиника разбрах, че съм направила поредната грешка, че въобще не ми е мястото там, дори престоят ми там ми причиняваше още по-голямо страдание. Даваха ми лекарства, които после се оказа, че въобще не е трябвало да приемам (след като мажа ми ме измъкна от клиниката, си отидохме в БГ, без децата ни, за съжаление, бях на преглед при един мн. добър психиатър - д-р Секълов, и той ми каза, че не е трябвало да ми дават тези лекарства, защото те  засилват самоубийствените идеи при хората с депресия).
Изписаха ме след месец и половина(!!!), после бях длъжна да ходя всяка седмица на консултация в медико-социалния сентер в квартала и 1 път в месеца - в болницата. Когато отидох в болницата, ме задържаха насила с мотива, че съм отслабнала много (значи, според психиатрите - не ми се отразява добре да бъда в къщи с мажа си и затова отслабвам. А как да се чувствам добре в един празен апартамент, без децата ни и само с техните дрехи, играчки, рисунки... Нормално беше, че почти не можех да се храня) Не бях длъжна да ходя в болницата (вече писах, че не бях изобщо длъжна да постъпвам в психиатрията (във ФР никoй не може да те вкара насила, само ако близките кажат, че човека е опасен, така че, не трябваше да се тикам в ръцете им), но нали децата ни бяха настанени вече в приемните семейства и аз си мислех, че ако спазваме предписанията им, ще си ги върнем по-бързо. Това беше поредната ми грешка - да бъда толкова наивна. Казвам, че мажат ми ме измъкна от психиатрията, защото ако не беше написал молба до шефа на болницата, в която настояваше да ме изпишат веднага на негова отговорност, не знам колко време още 6тиаха да ме задържат. (искаха дори да ме сложат на системи, защото и там почти не можех да се храня). Така че, не винаги точното следване на предписанията помага, на мен дори в този момент ми навреди.

***
От самото начало виждаме трите си по-малки деца 2 пъти в месеца за по час и половина. (нямам ограничения да виждам голямата си дъщеря, при нея ситуацията е по-различна).  Радвам се, че те са добре, това ми е утехата в момента. Разбрах също, че е най-добре да живеем разделено с мажа ми, за да може всеки от нас да преодолее сам своята болка (заедно само си я умножаваме).
 
 

Последна редакция: ср, 25 ное 2009, 21:19 от CaveWoman

# 302
  • Мнения: 1 473
Даниела, решението да се разделите с Борис е много лично, не бих го коментирала, но се замислих, да не би да има негативни последствия за връщането на децата Ви?
Не съм наясно, но си мисля, че една самотна майка има по-малки шансове да получи децата са, от колкото съпруг и съпруга, които живеят заедно и се борят заедно за децата си.

Радвам се, че въпреки радялата децата Ви са добре. Това трябва да Ви дава сили да продължавате напред.

# 303
  • Мнения: 1 199
Като чета темата май съм подкрепила каузата им много повече от теб, ако ти изобщо си оказала някаква подкрепа.

Обратното. Ползваш драмата им, за да подкрепяш своите си теории, доста безсрамно при това.

Here, доста грубо го раздаваш. Остави хората да пишат каквото искат, не си ти тази която ще решава кой да "дудне" и кой не. Аз връзката на това което щастлива пише с темата виждам, и то много ясна.
Даниела, естествено че не можеш да се излекуваш от депресия като са ти отнели децата. Направо не мога да си представя на кой болен мозък може да му хрумне че първо трябва да вземе децата на една депресирана жена, а после да й постави условие да си излекува депресията, за да й върне децата Sick Тук в подобни случаи помагат - изпращат социални работници в дома за да помагат в домакинството или с гледането на децата (например гледат децата за да може майката да излезе), или организират в детски центрове гледането на децата 2 пъти в седмицата за по половин ден, такива неща.
Не можете ли да съдите социалните служби за психическа травма?

# 304
  • Мнения: 822
heureuse, аз разбрах, че съветът е дошъл от адвокатката им... И Даниела е повярвала, че това ще им помогне. Клиника и специалисти я лекуват, след като тя си е дала съгласието. Предполагам, подписала е и някакъв документ...
Изобщо, един от възможно най-черните сценарии... И аз си мисля, че трябва да съдят социалните, но според мен това означава да водят две отделни дела - едно за връщане на децата и второ - за нанесена травма... Финансово ще е трудно да издържат.

Цитат
Разбрах също, че е най-добре да живеем разделено с мажа ми, за да може всеки от нас да преодолее сам своята болка (заедно само си я умножаваме).
Даниела, и аз още веднъж те съветвам... Консултирайте се с адвокати (не един, а поне двама), дали това е най-удачният вариант... Четири деца може да ти остави съдът при нормален развод (без подобна предистория) и в случай, че си материално осигурена или съпругът ти приеме да те издържа и с четирите деца... Във вашия случай: отнети деца, ти - с досие в психиатрична клиника, да приемем, че вече имаш някаква работа... Не искам да ви отчайвам допълнително, но е добре да сте реалисти...
Сама казваш, че си направила много грешки... Не допускаш ли, че и сега може да е така? Не вземайте подобни крайни решения (освен ако не сте решили да се разделите само временно) без консултация с адвокат...

# 305
  • Мнения: 2 786
Hear, точно от теб дори съвет няма да приема по този въпрос.
Като човек, който живее далеч от тези "драми" и никога не се е сблъсквал с явленията, за които други пишат от опит, позицията, която ти подхожда е "наблюдател".
Особено на фона на постовете ти в темата.
Да, кошмарът на Даниела и Борис съм го виждала тук в живота на мои познати и приятели и разбира се, че е пример за това, за което пиша през цялото време.
Точно защото виждам аналогични случаи тук, мога да помогна с разбиране повече от теб и обкръжението ти, в което такива неща не се случват.
Твоят свят на безгрешни служби и благотворни превантивни отнемания на деца е далеч от света, в които други хора живеят.
Спести си личните нападки занапред.

Направо не мога да си представя на кой болен мозък може да му хрумне че първо трябва да вземе децата на една депресирана жена, а после да й постави условие да си излекува депресията, за да й върне децата

И аз съм се питала същото много пъти и не намирам отговор.
Липсва логика.
Особено когато самите деца се стресират.
Иначе и аз мисля, че Даниела и Борис заедно могат да се преборят за децата по-успешно, отколкото поотделно.
Така или иначе шансовете да си върнат децата ще са по-големи, ако поне дават вид на здраво семейство.
Сега най-важното е децата да се съберат с родителите си.
Много сила и оптимизъм и на двамата  Hug



# 306
  • Мнения: 2 032
Хайде стига с тоя "опит", че стана като кучето на месаря.
- Ако случайно тука има експерти по френската правна система, или работили дълги години в социалните служби във Франция, или ако някой е прочел материалите по делото, да каже.
- Ама ако няма, преразказите по картинка хем не помагат, хем всеки може да преразказва наглед свързани, но всъщност произволни случки (тука наскоро една депресирана майка закла двете си малки деца.)

Разбира се, че всеки съчуства на родителите, чийто деца са дадени на приемни семейства; но кой е крив, кой прав- не можем да знаем, пък и не наша работа. Може да е калпава системата, може да не е, но тя в конкретния случай е даденост, има вече намеса, има дела, има съдебни решения, децата са отделени: лошото вече се е случило. Не е сега времето да се казва: "Колко е нечестно всичко, аз пък няма да играя", защото това би обрекло децата да израстнат отделени от родителите си.

Единственото смислено нещо, което може да се направи (според мен), е да се потърси съвет и помощ от специалисти, които са се занимавали точно с такива дела. Ако имате нужда от помощ с намирането им, кажете.

Госпожа Танушева, пишете тука, ако това ви кара да се чуствате малко по-добре, но най-важното е да си намерите добри професионални съветници и да направите заедно с тях подробен план за действие. Направете всичко, което се иска от вас; лекувайте се; вземете нужните препоръки от лекари, съседи, учители; ако не разбирате нещо, влезте в под-форума по държави, има тема на момичета, живеещи във Франция- питайте тях, ако могат да обяснят; проверете как и кога можете да обжалвате, подгответе се много добре; проверете какво биха искали да видят от вас социалните служби; проверете има ли начин да увеличите времето за виждане на децата, питайте дали биха пуснали децата с вас за няколко часа, в присъствието на социалните, просто за да могат те да се видят пак заедно; питайте дали може да им пишете, и им пишете всеки ден (на малките, някой ще им чете). Може ли познати да ги посещават от ваше име, може ли познати да им пишат, и т.н..

П.С. Казахте, че при голямата дъщеря няма ограничения за виждане, надявам се, че я виждате всеки ден.

# 307
  • Мнения: 3 638
Даниела, благодаря, че споделяш с нас историята си, надявам се, че и за теб, намирайки разбиране и подкрепа, това носи облекчение и помощ  Hug
Както са те посъветвали и другите момичета, обсъдете много добре дори и с повече от един адвокат какво можете да предприемете оттук нататък. Наистина и аз не знам дали фактът, че сте разделени няма само да усложни нещата. На този етап може би е по-добре да останете заедно поне в тази битка. Реално погледнато не знам дали са големи шансовете да върнат децата на сам родител  Sad  

Малко офф, но все още се питам как може да има хора, които считат за правилно да се отнемат деца от родителите им и дори да се прекъсва напълно контакта с тях, какъвто е случаят с най-малкото дете на сем. Танушеви, а и с малкото дете в Холандия...
Наясно ли сте какви психологически последици може да има това за децата?

Става въпрос за Холандия. Имам си съображения да не се подписвам. Никого не съм обвинила в лъжа. Специално холандската "информация" е един безумен гювеч от всички проблеми, които са се спрягали в пресата през последните 5-6 години. Не останах с впечатление, че авторът е преживял лично убийството на Савана (от собствените и родители) и прочие.
Колкото до нещата, дето били на 100% верни за Финландия, хората четат и си правят сами изводи.
Хайде стига. Stop

Така и предполагах. Като разполагаш с по-достоверна информация, посочи я.  Naughty И аз ще се радвам да прочета нещо позитивно, а не "безумния гювеч" от вестниците. Да не говорим и колко безумни ТВ и радио журналисти има в Холандия...

# 308
Hear Again, ve4e pisah za6to postapih v klinikata:
Веднага след делото адвокатката ни (тя изобщо не очакваше такова решение, нито пък ние с мажа ми), ме посъветва да постъпя в психиатрична клиника в Сбг (според нея за седмица-две, за да се погрижа за себе си и да ни върнат бързо след това децата. Тя ни каза, че в своята практика има два такива случая - майки в депресия, които влизат за кратко в клиника и след това веднага им връщат децата. Надяваше се, че и с нас ще бъде така). Бях толкова отчаяна, че без да разсъждавам, я послушах (Борис отново ме посъветва да не го правя, но аз не го послушах, мислех си - добре, ще отида, ако това може да промени нещо в нашата ситуация).
Gre6kata si e moia - advokatkata ni iska6e da ni pomogne i zatova mi dade tozi savet (postapvaneto v klinika ve4e be6e dalo dobar rezyltat pri drygi dve neini klientki s depresia; te biaha yspeli sled 2-3 sedmici le4enie v specializirana klinika da si varnat decata). I pak opirame do li4nia izbor i do li4nata otgovornost na vseki sovek spriamo samia sebe si: zamo az mojeh da znam kakvo e nai-dobre za men v tozi moment. Savetat, koito advokatkata ni mi dade be6e dobar po-princip, no ne be6e dobar za men v konkretnata sityacia. V sityaciata, v koiato se namirah (toky-to razdelena ot decata si, ot4aiana, ne na sebe si)  vaob6te ne mojeh da preceniavam realno, biah obarkana, ne znaeh kakvo to4no mi e nyjno v momenta i zatova re6ih da ia posly6am, izcialo doveriavaiki se na neinia opit. I taka si pri4inih novo stradanie, za6toto vednaga sled kato postapih v klinikata razbrah, 4e miastoto mi izob6to ne e tam, 4e samata obstanovka me travmira dopalnitelno. Iskah da si tragna, za6toto barzo se osaznah; govorih s lekarite, no vednaj postapil, makar i dobrovolno, (osobeno v psihiatri4na klinika) spesialistite imat dymata, ne ti, koito si pacient. Zadarjaha me mesec i polovina v klinikata protiv voliata mi s motiva, 4e sam mnogo razstroena sled razdelianeto mi s decata mi i ima opasnost za men da posegna na jivota si. Edno takova zadarjane e vazmojno, ako 4ovekat e ve4e v klinikata i dvama psihiatri i edin socialen rabotnik slojat podpisite si, 4e za dobroto na tozi 4ovek e da ostane na grijite na spesialistite tam). Razbira se, yveriavah lekarite, 4e niamam namerenie da posiagam na jivota si, 4e samo mi e tejko sled sadebnoto re6enie, no te ne mi viarvaha. Sama vliazoh v kapan, za6toto ne precenih kakvo e nai-dobroto za men (samo az mojeh da znaia, nikoi dryg), a sly6ah 4ujdi saveti, makar i dobronamereni.
Za men nai-neobhodimoto be6e da se varna v rodinata si sled sadebnoto re6enie - imah nyjda da vidia roditelite si, priatelkite si, za da se savzema pone malko ot ydara, (maika mi ste6e da se pogriji za men s mnogo liubov i vnimanie, ba6ta mi sa6to), no ne go napravih. Posledvah saveta na advokatkata ni (koeto ne mi varna decata, no puk mi pri4ini novo stradanie), za6toto pak posly6ah drygite, a ne sebe si.

# 309
  • Мнения: 4 916
Даниела,
ако искате ще ви направя регистрация и ще ви изпратя по някакъв начин паролата, за да можете да получавате и да пишете лични съобщения. Като регистриран потребител ще можете да ползвате форума по-пълноценно.

# 310
Fata Morgana, i trite ni mo-malki deca mojem da vijdame (i az, i maja mi) o6te ot samoto na4alo 2 pati v meseca (za po 4as i polovina). Iskam da vi yveria, 4e nikoi ne e prekasval kontakta ni s decata ni (ne znam za6to vie ste ostanali s takova vpe4atlenie). Mojehme da im se obajdame v na4aloto po-4esto, posle 2 pati sedmi4no.
Pisah samo, 4e v na4aloto biaha ograni4ili telefonnite kontakti s dvete ni po-malki da6teri (te sa zaedno v edno priemno semeistvo), ne za da ni nakajat, a za6toto malkata ni da6teria se e razplakvala pri vsiako telefonno obajdane. Te biaha prekasnali vremenno telefona si, za da i spestiat stradanieto.
Iskam sa6to da spodelia mnenieto si za socialnite slyjbi vav FR (o6te pove4e, 4e sam priako zasegnata). Ima mnogo kraini mnenia, spored men istinata e po-sredata. Nai-dobre e, razbira se, edno semeistvo da ne vliza v polezrenieto im. No ako tova vse pak se sly4i, roliata im (kato cialo, ne tvardia, 4e niama izkliu4enia) e: ne da nakazvat roditelite, a da im pomognat, da gi podkrepiat v roliata im na roditeli, za da se spraviat po-palnocenno v otglejdaneto i vazpitanieto na decata si. Moga da vi dam vednaga dva primera kato dokazatelstvo: gledahme po televiziata za edno semeistvo s mnogo deca (arabsko sameistvo), deteto im be6e otneto, za6toto strada6e ot riadko geneti4no zaboliavane, koeto predizvikva 4epene na kostite i zabaviane na rasteja. Socialnite slyjbi gi biaha obvinili, 4e ne se grijat dobre za deteto si, ne go hraniat i t.n. Posle roditelite yspiaha da dokajat, 4e deteto im strada ot riadko zaboliavane i  si go varnaha.
Dryg primer: sapoznah se s maika na dve deca (ispanka po proizhod, no ot dalgi godini vav FR) i tia spodeli s men, 4e v mnogo kratak period ot vreme izgybila ba6ta si i maja si; razboliala se ot depresia i sama potarsila pomo6ta na socialnite slyjbi, za6toto razbrala, 4e za da se spravia dobre kato maika triabva da bude podkrepena ot niakogo. (V Balgaria podkrepata v otglejdaneto na decata nai-4esto idva ot strana nai-ve4e na babata, za6toto takiva sa tradiciite ni), no vav FR spesialno tazi jena be6e podkrepena ot socialnite slyjbi. POmo6ta, koiato i biaha predlojili i tia be6e priela, e slednata : vazpitatelka, koiato da idva v doma i, da razgovaria s neia, s decata, da vodi decata na kino, na izlojbi  (4ast ot rabotata na edin socialen rabotnik v opredeleno semeistvo e: da organizira svibodnoto vreme na decata, kato im predlaga podhodia6ti za vazrastta im zabavlenia). Absoliutno sa6tata pomo6t, sa6tata vazmojnost, be6e predlojena i na na6eto semeistvo (prez m. oktomvri 2007 g.) :vazpitatelka, koiato da idva 2 pati mesecno v semeistvoto. Tazi momo6t  be6e pomognala na maikata, za koiato vi pisah, da preodole bolkata ot zagybata na blizkite si hora, da se varne na rabota i kato cialo - decata i da se 4yvstvat dobre.  No tia sama be6e osaznala problemite si, razbrala kakvo to4no i e nyjno, potarsila saotvetnata podkrepa i kato rezyltat - i tia se 4yvstva6e dobre, decata i sa6to; tia be6e namerila na4in kato jena, kato maika, da se spravi v edna tejka za neia situacia.
 O4evidno e, 4e vsi4ko zavisi ot samia 4ovek: vseki sam preceniava,  sam gradi jivota si i e otgovoren za re6eniata, koito vzima. I vsi4ko e otnositelno: tova, koeto bi moglo da bade pomo6t (vazmojnist za polojitelna promiana, pobobrenie) za niakogo, za dryg bi moglo da se okaje nai-tejko nakazanie. To4no zatova sa tolkova razli4ni i kraini mneniata v tozi forym, a sa6to i za6toto zasiagat edna tolkova vajna tema - kakvi roditeli sme bili v minaloto, kakvi roditeli sme v momenta i kakvi iskame da badem (ako izob6to iskame da promenim ne6to v sebe si).

# 311
Argun, 6te e dobre, ako go napravite, za6toto az ve4e opitah 2 pati da se registriram (vednaj s pomo6ta na da6teria mi i vednaj - s maja mi, no vse mi izpisva, 4e sam gost). Motete da mi izpratite parolata na moiat adres v internet: daniela_tmly@hotmail.fr.

# 312
  • Мнения: 4 916
Даниела,
направих Ви нова регистрация и писах на мейла, който дадохте.
Докато ви регистрирах системата ми изписа, че с този мейл - daniela_tmly@hotmail.fr, вече имате успешна регистрация. Т.е. най-вероятно през миналите дни сте автоматично получили писмо от форума с линк, който да последвате, за да бъде активиран акаунта Ви.
Ако искате последвайте писмото с линка и влезте през регистрацията, която сама сте си направили. Тогава ще пиша на някой модератор, за да изтрие профила, който аз направих.
Но ако решите, можете да използвате профила, който направих сега за Вас - тогава ще ви дам паролата на пощата в абв, която е регистрирана  Peace

# 313
Cave Waman, razbira se, 4e niamam ni6to protiv napisanoto ot men da izliza na kirilica (az sa6to predpo4itam kirilicata, no niamam podhodia6ta klaviatyra).
Iskam da otgovoria i na drygi maiki, no mi triabva malko vreme (sega otivam da obiadvam ne6to, imam i edna vajna sre6ta, posle sam otnovo s vas).
"Даниела, благодаря, че споделяш с нас историята си, надявам се, че и за теб, намирайки разбиране и подкрепа, това носи облекчение и помощ" - Fata Morgana, to4no zatova prodaljavam da pi6a. I za6toto namiram ne6to tcenno za sebe si vav vsiako edno ot izkazanite mnenia. Ne predpolagah daje, 4e podobno ne6to moje da mi se sly4i v edin BG forym.

# 314
  • Мнения: 29
Daniela, Daniela,
Estestveno che po TV shte vidish potvarjdenie na oficialnata pozicia za socialnite slujbi. V sashtoto vreme, ti imash i druga edna pryatelka, za koyato obache ne spomenavash, koyato e potarsila sashto sama socialnite slujbi i zatova obache se bori sega da ne i otnemat i vtoroto dete. A kolkoto do "blaginkite", koito izbroyavash idvashti ot socialnite , ot kakvo ot tova byaha lisheni nashite deca?
Boris (kakto ot izvestno vreme veche me tituluvash)

Общи условия

Активация на акаунт