Помагате ли на неопитните си жени-шофьорки

  • 7 224
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 110
Аз проблем слава богу нямам с това ,ама на мойта приятелка, мъжът и купи кола-пояснявам-тигра която даже е много раздрънкана-и тя не смее да се качи да я кара ,защото той само и мърмори как не трябва да влиза в дупки заради летите джанти ,а тя всъщност се нуждае от доста помощ защото е карала само на шофьорския курс.Та колата си дреме пред блока цяло лято защото той само и се кара да не я направи нещо и тя не смее да я добижи..а би и била доста полезна поне да си кара детето до градината-като се научи де Confused

# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
че тя защо го вози? да я кара раздрънканата тигра яваш и ще свикне ...

# 2
  • Мнения: 830
Ами първо мъжът ми не би купил нещо "раздрънкано" в което да се возим аз и детето. Колата ми не е нова обаче пък върви доста добре и всичко и е в изправност, защото вози най-цените неща за него.
Второ беше до мен през цялото време като взех книжката и ми беше нужно да се престраша да шофирам сама.Беше изключително търпелив, както и инструктора ми де имаше само едно условие да не му споменавам:Да ама учебната Тойота беше такава и онакава" Laughing Резултата е налице-карам си вече сама при това доста добре из лудницата във Варна.
Кажи на твоята приятелка, да се мята сама и да не се мота,номера е да се престраши веднъж.

# 3
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Аз съм с по-дълъг шофьорски стаж от моя мъж, въпреки, че той има книжка по-отдавна... И отначало, когато си купихме колата все ми даваше указания как да карам... Направо избеснявах! Защото аз единствено исках да ми казва пътя (тогава тъкмо бях заживяла в София и почти не я познавах)... Един ден избеснях, спрях колата насред пътя и го изхвърлих (буквално) да се прибира пеш. От тогава гък не ми казва, освен ако аз не съм го попитала!  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 2 153
И аз съм на мнение, че само опита учи! Докато се учих в началото с мен винаги имаше човек, или баща ми, или съпруга ми  и не карах добре, все ми намираха кусури!!! Когато се качих сама в колата беше по- различно и за нула време свикнах!

# 5
  • Мнения: 2 376
С моя мъж се запознахме с книжки Simple Smile. Сега, когато не карам толкова често, взе да мрънка, че използвам спирачките и е прав. /да се чете, че не предвиждам достатъчно добре ситуацията, за да си махна крака от газта или просто да спра с двигател/.

# 6
  • Мнения: 1 540
Помага грънци, кудкудяка само от дясната ми страна. Когато съм сама карам по-спокойно и си справям по-добре. Crossing Arms

# 7
  • Мнения: 883
Когато не е в колата, карам много по-добре  Mr. Green. Иначе трябва да му се отчете една голяма точка- на третият ден, след взимането на книжката, паркирах бараката в едни метални колчета, помлях калника, задрах вратата и му звъннах със свито сърце, очаквайки, че ще се развика и ще ми вземе ключовете, но... не би Simple Smile. Дойде, огледа щетите, поизчука ми калника с един чук, завинти ми кората (тази над гумата), събра парчетиите от мигача и каза да не се шашкам за глупости, нищо и нямало на колата  Laughing. Тъй си карам и сега- със сгънат калник, да ми е за урок!

# 8
  • Мнения: 233
Хич не се бутам да карам, той иска да ме учи ама на мен не ми е тръпка изобщо. Взех си изпита без нито една грешка ама нямам никакво желание да карам. Като го няма да ме вози меря улиците и се поддържам във форма  Grinning Crazy

# 9
  • Мнения: 1 047
От помагане за малко да остана без книжка.

Инак си мисля, че помагам, ама ако питаме нея.....

# 10
  • Мнения: 830
 За вас чак във Варна се чу Mr. Green Ама пък добре си я научил като гледах кара Тойотата, освен ако няма вграден автопилот  Crazy поздрави  Hug

# 11
# 12
  • Мнения: 759
На мен ми помагат, но в границите на нормалното. Даже понякога искам съвет и ми се казва: " Ако си сама и няма да има кой да ти каже, така че оправяй се сама"  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 3
Тоя дни точно това правим. Взехме на жена ми Пежо 206 и джиткаме насам-натам. Спрявя се все по-добре. Единственият начин е каране, каране, каране.

Засега казва, че моите "инструктажи", които правя, само ако има нужда, й помагат и виждам как взема предвид неща, на които сме обръщали внимание. Вече се обаждам по-рядко. Дори за случаи, в които не съм сигурен, че има опита да реагира както трябва, си мълча и я оставям да си вземе решение сама, а после коментираме ситуацията. Е, няколко пъти скачах на липсващия педал на спирачката, но то е по навик, хехе.

Лошото е, че шофирането в милата родина, особено в София, е твърде агресивно - което разбира се е резултат от общите ни усилия в тая посока, не е някакъв природен феномен. И когато човек е по-неопитен, опасността за него е много по-голяма, в сравнение с месста по света, в които се кара по-спокойно. Знам, че има и много по-зле, но нали не се сравняваме с тях.

# 14
  • Мнения: 534
ето защо ме учи на джипа,че да си минавам през дупките спокоитно.Лошото ,е че е автоматик и после не знам как ще свикна на малката кола,която не е.Всъщност моя го мързи да ме учи.Има свободно време имаме коли при това цели 3 с различно габарити ,но не му се занимава.А иде студ и пак ще си седим вкъщи с детето ooooh!.От време на време ме качва и ми вика ,само когато съм да косъм да одаря нещо.А аз си го успокоявам ,че няма страшно и не му обръщам  внимание.

Общи условия

Активация на акаунт