не знам какво решение да взема и пиша тук за да си "чуя" малко мислите. но ако все пак някой има подобен опит или пък се сеща за нещо, което ми е убегнало - ще съм ви благодарна!
от 10 години съм заедно с партньора си - първата година и половина прекарах в борба да го откажа от наркотиците. успях- от 2000-та година не се друса. постепенно нещата се нормализираха, започнахме да градим стабилна връзка и доверие. 2003 започна лечение за хепатита, който с ибе докарал покрай наркотиците. невероятно - но и това преборихме. излекува се. 2006 забременях. 2007 родих.
от самото начало на връзката ни си мечтаем за деца. само че се окажа много по-трудно и самотно занимание отколкото си мислехме. синът ни е прекрасен, здрав и енергичен, но аз лека полека изпаднах в депресия, отчуждихме се от приятелите си или те от нас по-скоро, постепенно и покрай умората започнах да му се изнервям по-често. явно и з анего е било трудно и депресивно време, защото от тази година се е върнал отново към наркотиците. разбрах го преди два дни със сигурност, но го подозирам от няколко месеца.
не знам дали ще мога да мина през всичко това заради детето - ако бях сама щях да се пробвам, а ине губя нищо освен време, но имам огромен ужас, че и да си тръгна и да остана - детето ще пострада много.
страх мее да си тръгна защото и малкият е влюбен в баща си
страх ме е да остана, за да не минава и той през това, което съм преживяла, да не се "зарази" от лошото влияние.
партньорът ми ми обеща, че за сега ги спира, но къде е файдата след като и след осем години гаранция никаква!
от 10 години съм заедно с партньора си - първата година и половина прекарах в борба да го откажа от наркотиците. успях- от 2000-та година не се друса. постепенно нещата се нормализираха, започнахме да градим стабилна връзка и доверие. 2003 започна лечение за хепатита, който с ибе докарал покрай наркотиците. невероятно - но и това преборихме. излекува се. 2006 забременях. 2007 родих.
от самото начало на връзката ни си мечтаем за деца. само че се окажа много по-трудно и самотно занимание отколкото си мислехме. синът ни е прекрасен, здрав и енергичен, но аз лека полека изпаднах в депресия, отчуждихме се от приятелите си или те от нас по-скоро, постепенно и покрай умората започнах да му се изнервям по-често. явно и з анего е било трудно и депресивно време, защото от тази година се е върнал отново към наркотиците. разбрах го преди два дни със сигурност, но го подозирам от няколко месеца.
не знам дали ще мога да мина през всичко това заради детето - ако бях сама щях да се пробвам, а ине губя нищо освен време, но имам огромен ужас, че и да си тръгна и да остана - детето ще пострада много.
страх мее да си тръгна защото и малкият е влюбен в баща си
страх ме е да остана, за да не минава и той през това, което съм преживяла, да не се "зарази" от лошото влияние.
партньорът ми ми обеща, че за сега ги спира, но къде е файдата след като и след осем години гаранция никаква!
хората, които веднъж са се поддали на зависимостта, реално цял живот остават "рискови" - и при всяка една трудност вероятността да не издържат и да посегнат отново към дрогата значително нараства.. Ето например сега - вместо ти да си тази, която има нужда от подкрепа, предвид коренната промяна в начина на живот след появата на детето, ти всъщност трябва да даваш кураж на партньора ти.. вместо да е обратното.. Той ще бъде ли в състояние да работи? Или ще трябва да започне борбата отново? И ти ще трябва да си винаги "силната", която крепи него, семейството, грижи се за детето..
дано успеете да го преодолеете.
и техните сили понякога са на изчерпване, и те самите имат нужда освен да дават, и да получават - обич, внимание, грижи. 