Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 окт. 2009, 16:08 ч.

Емоционално дете

  • 5 398
  • 35
  •   1
Отговори
   Детето ми е много емоционално, още от бебе. Опитвала съм да го щадя от силни емоции, доколкото е възможно, защото свръхвъзбудата се отразяваше на съня му, както и на поведението му.
   Вече е на 3 г., тръгна на градина и .... започнаха проблемите.
   Обикновено около обяд, когато се превъзбуди и измори се започва с пеене на висок глас, крещене, викане, прави белички, една след друга и като, че ли се "изключва", не се подчинява .... и едно лигаво, ама много лигаво държание, каквото до скоро нямаше. Като, че ли се старае да привлече внимание с всички свои действия и напълно съзнателно върши неща, за които знае, че са недопустими, лоши, забранени.
   Създава впечатление на изключително разглезено и необуздано дете, а не е такова. В къщи винаги е имало правила, които просто са се спазвали. От скоро се опитва да коментира и нарушава реда и в къщи..... ако мине номера.
   Измиването, обяда и преспиването в детската градина са като "мисията невъзможна".  
   Учителките са изключително внимателни и търпеливи, атмосферата там е спокойна, той ги харесва, гушка ги, гушкат го, ходи с желание, обаче нещата не вървят..........
   Подобни сцени са се случвали и в къщи, изключително рядко, когато е изморен и превъзбуден от играта с децата, но лесно го успокоявам, когато няма още 25 деца около нас.
   Представям си колко им е трудно на учителките, незнам как да помогна. Говоря, говоря ..... разбира, че постъпва лошо, искрено ми обещава, че иска да е добро дете, че ще бъде добро дете, че няма да ядосва добрите госпожи, обаче ...... всеки ден историята се повтаря.
    Моля ви, дайте ми идеи и съвет.... изчерпах се. А искам да помогна на детето си, както и на персонала в градината.
   Стана дълго, благодаря, че ме изчетохте.

# 1
  • Мнения: 4 556
Толкова малко дете много трудно си контролира емоциите, особено при превъзбуда. Вместо да го карат да се чувства гузен и да му обясняват, че така не се прави (което той много добре знае), е редно учителките да се постараят да не се преуморява и превъзбужда. Примерно около обяд да му дадат някакви по-кротко занимание или да го сложат по-рано да си легне.

Също така не трябва да се очаква, че детето ще свикне на новия режим от раз или като му се каже нещо, то веднагически ще се научи на него. С времето ще свикне и на режима и на заниманията и няма да се уморява толкова, а ще започне и да си контролира поведението по-добре. Но трябва време.

# 2
  • Мнения: 9 817
Ескарина , права си, обаче в детските градини режимът е един и същ за всички деца.
Едва ли някой от персонала ще се занимава с едно дете по времето, когато са учебните занимания/ именно преди обяда/ и обяда и като цяло е доста натоварено.
Дай време на детето си да свикне с порядките в градината, ако това не стане не виждам причина да не потърсите помощ специалист.

# 3
  • Мнения: 4 556
Предполагам, че е така, но за съжаление не е много правилно  Confused

# 4
  • Мнения: 5 940
Знам какво е лъчезарно, спокойно и ведро дете изведнъж като се преумори да започне да вика, да плаче, да се сърди, въобще всичко, което си описала.
Синът ми прави точно същото, ако само с минути закъснея да уловя, когато  започне да му се доспива. И въпреки, че вече почти винаги си казва, когато е уморен и му се спи, пак се случва да имаме подобни преживявания. Обикновено аз съм виновна -извела съм го навън в по-късен час, отишли сме далеч, не може бързо да се върнем до вкъщи.
Причината обикновено са натрупаните емоции, а когато и те са нови, свързани с различно място, много деца накуп, много информация за преработване, сигурно е още по-трудно. Особено пък, ако детето е любопитно, всичко му прави впечатление.
Според мен трябва да споделиш проблема с персонала на детската градина, да обясниш защо се получава така, да помолиш за съдействие, съветите и коментарите на Ескарина са съвсем удачни според мен. Франческа пък от позицията на по-голям опит с градините знае как ще се приемат подобни искания....
 Моите най-големи притеснения около бъдеща детска градина са свързани именно с тези настроения преди сън, както и специфичните ритуали преди заспиване, които обаче не са обект на темата.

Последна редакция: сб, 17 окт 2009, 21:25 от valerie

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 099
Четох първият постинг няколко пъти. Мисля, че проблема не се дължи на превъзбуда. Тревожното  поведение се наблюдава по обяд, но и у дома.
Не е и в резултат на специално отношение от страна на госпожите у градината - самата авторка признава, че то е добро.
Отчитайки фазата с "бебешкия пубретет" / доколкото не е преексопинарана напоследък, а в случая е и късно за него/, бих потърсила причините на друго място.

# 6
  • Мнения: 2 466

Според мен трябва да споделиш проблема с персонала на детската градина, да обясниш защо се получава така, да помолиш за съдействие, съветите и коментарите на Ескарина са съвсем удачни според мен. Франческа пък от позицията на по-голям опит с градините знае как ще се приемат подобни искания....
 Моите най-големи притеснения около бъдеща детска градина са свързани именно с тези настроения преди сън, както и специфичните ритуали преди заспиване, които обаче не са обект на темата.


Да, и аз съм съгласна, че трябва да споделиш с персонала причината за емоционалността му. При все, че са гледали и възпитавали толкова деца, съм сигурна, че ще намерят подходът и към твоят син.
valerie "специфичните ритуали преди сън" се израстват, спокойно  Wink Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 5 940
dodo_dodo , такова поведение по обяд ми е напълно познато. Само по обяд или пък късно вечер, ако сме някъде навън. Затова коментирам него.
По мое мнение децата около три годинки вече би трябвало да са излезли от бебешкия пубертет, той се изявява най-силно година преди това.
Le Soleil , а дано Praynig

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 4 099
dodo_dodo , такова поведение по обяд ми е напълно познато. Само по обяд или пък късно вечер, ако сме някъде навън. Затова коментирам него.
По мое мнение децата около три годинки вече би трябвало да са излезли от бебешкия пубертет, той се изявява най-силно година преди това.
Le Soleil , а дано Praynig


valerie, имах предвид този абзац - "От скоро се опитва да коментира и нарушава реда и в къщи..... ако мине номера."
Това би ме разтревожило най-вече, ако бях в ситуацията.
 А не поведението в градината като такова или пък навън - за там бих намерила обяснение.
И да - на около три е твърде късно за оправдания като "бебешки пубертет", той е характерен за до две годишните.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 119

И да - на около три е твърде късно за оправдания като "бебешки пубертет", той е характерен за до две годишните.
Наречи го по друг начин, а не бебешки пубертет, но това поведение е много, много характерно и за три годишните.
Очевидно педагожките в градината са по- хлабави и нямат подход. В резултата детето им се налага и ги разиграва. Това ми е познато. У дома има ясни правила и се спазват без изключение, без насилие, често и без бебешки истерии, но в началото на оставанията с майка ми или баща ми ги разиграваше жестоко. След това опитваше същите номера и при нас и трябваха единни усилия, за да не се налага ние да го възпитаваме след два часа с баба му. Сега и те се усетиха и прилагат същата стратегия като мен и таткото, но им трябваше време. Предполагам, че моето дете ще се държи по същия начин в детската градина, ако работят с класическите подходи на манипулации, изнудване и соц възпитание, които при него не минават. Сигурно ще ми се оплачат.

За мен ситуацията на Притеснена е класика. Учителките не могат да се справят и вместо да попрочетат и да потърсят грешката в себе си решават да върнат топката на родителите. При положение, че и в къщи има регрес явно причината не е там, а в градината. Обикновено децата на тези места се научават на неща, които не умеят у дома, а не обратното. Може и проблема да е в това, че учителките са прекалено мили и нямат авторитет и не проявяват твърдост, когато е необходимо. /под твърдост имам предвид да са вътрешно уверени и да предадат яснотата и неотменимостта на решенията си като усещане, а не да бъдат груби/.
пиши какво е развитието. Интересно ще ми е да видя как се развиват нещата и дали съм права.

# 10
  • Мнения: 414
От колко време ходи на детска градина? Ако е от месец, мисля си, че е нормално да бъде по-изморен и емоционален. Там имат занимания, има много емоции, много взаимодействия с другите деца и учителките. Като свикне няма да се изморява толкова и сигурно ще се успокои. Възможно е да реагира и на различния ред, на който не е свикнал и със сигурност е по-различен отколкото у дома. Можеби е дори по-добре, че по някакъв начин изразява промяната, отколкото да я изживява вътрешно. Ако възрастен човек смени работата, се казва че е подложен на стрес, ако трябва да се премести също така, и ние възрастните реагираме и ставаме раздразнени, кисели, мърмориви. Ще свикне с новите преживявания надявам се по-скоро. Успех  Simple Smile

# 11
  • Варна
  • Мнения: 323
Включвам се в темата, защото и моята дъщеря е много емоционална и напоследък поведението й вкъщи е направо ...думи нямам ooooh!. При нея също кризите настъпват когато е преуморена и превъзбудена. В последно време се опитва да се откаже от следобедния сън, но когато не спи следобяд вечерта е супер уморена и не може да контролира емоциите си. Както до преди 5 минути е била спокойна и усмихната, така изведнъж започва да реве за всяко нещо, каквото и да е то. Каквото и да й кажеш и да се опиташ да й обясниш, тя не е съгласна и пак реве, тръшка се, изпада в пълна истерия, крещи, обижда, затваря се в стаята си като блъска вратата....все едно имам вкъщи не 4 годишно хлапе, а тинейджър в бурен пубертет. Като се поуспокои се опитвам да говорим, опитвам се да разбера случило ли й се е нещо, което да я притеснява....отговорът й е че била изнервена. Гушкам, говоря, обяснявам, а нейната мисъл скача от едно на друго нещо без абсолютно всякаква връзка. Дори няма търпение да ме изслуша, а ме прекъсва и започва да ми говори за нещо тотално различно. След малко пак започва да истерясва за нещо, да отказва съдействие за каквото и да било и така докато успея да я сложа да си легне.
Първият път след подобна вечер и двамата с мъжът ми бяхме потресени, да не кажа уплашени, защото все бяхме виждали тръшканици при нея по време на бебешкия пубертет, но това надминава всичко.
Когато е спала следобяд, вечерите са съвсем различни, все едно е друго дете.
НО, сега е леко болна и забелязвам, че поведението й и през деня е притеснително. При всяко противоречие от наша страна и нежелание да се изпълни прищявката й сега, веднага, на секундата, следва бурен рев и крещене и тропане с крак, блъскане на врати..ако не стане на нейната сцената ни е е гарантирана.Обясненията и уговорките не помагат. Единствено ако се разкрещя и аз се умирява, но естествено само за кратко. Опитваме се да сме по-благи, да не спорим излишно, да обръщаме всичко на игра, но мен честно казано поведението й ме изкарва извън нерви. Какво е това чудо, период ли някакъв незнам, но си искам доброто и разбрано дете обратно.
С баща й умувахме каква може да е причината за това й поведение. Опитваме да си го обясним с повишена емоционалност, умора, неразположение от болеста, но мен все ме човърка мисълта какво друго може да е.
На градина ходи с голямо желание, не са се оплаквали от нея, освен че много често не спи следобяд и се закача с друго дете. Иначе там слуша и изпълнява, но после вкъщи....

# 12
  • Мнения: 5 940

valerie, имах предвид този абзац - "От скоро се опитва да коментира и нарушава реда и в къщи..... ако мине номера."
Това би ме разтревожило най-вече, ако бях в ситуацията.
 А не поведението в градината като такова или пък навън - за там бих намерила обяснение.
И да - на около три е твърде късно за оправдания като "бебешки пубертет", той е характерен за до две годишните.
Продължавам да мисля по темата, защото съм убедена, че наистина си има по-емоционални, чувствителни деца и това се проявява още от бебешка възраст. Такива, за които редуването на по-динамични, наситени преживявания с по-спокойни моменти, е изключително важно.
Коментирането на реда вкъщи е нормално за дете, което вече започва да се осъзнава като личност. Не е чак толкова недопустимо и не е непременно сигнал за лигавщина, дори може и да е хубаво. Пък и го приемам като следствие на коментирането на реда въобще, къде - в детската градина. Защото правилата вкъщи са си ясни, тях ги е имало няколко години, предполагам дори и особено не са обсъждани сами по себе си като сбор от норми, просто си ги има и детето ги спазва, защото знае, че това е недопустимо, опасно и т.н. В детската градина, за да се наложат на двайсетина деца, те трябва да бъдат представени някак си. Нямам опит с такива заведения, не знам как се представят. Може би тук е грешката - прави се така, че да ти се иска да ги нарушаваш.
Смятам, че при такива деца трябва да се работи в посока сами да осъзнават сигналите за умора и да говорят за тях, да съобщават на възрастен, когато ги усещат. Интересува ме по темата -възможно ли е часът на обедните ритуали в градината - миене, хапване, обличане на пижами и т.н да е различен от този вкъщи, да е по-късно? Или пък детето да е будено в непривичен за него час за ставане?
Давам пример от две преживявания със сина ми напоследък, които ми дадоха сигнал, че подобна тема ми е интересна и е важна за нас. Както и да дам пример за родителска несъобразителност.
Първото - излизаме в единайсет часа от вкъщи, а обикновено го правим с час и половина по-рано. Този път реших разходката да е по-късно, защото детето иска да е с други връстници, пък те спят повечко. Пожелава да бъде с една кола с педали, съседчето и то има такава и се започва състезание кой ще кара по-бързо. Стигаме на доста отдалечено от вкъщи място и синът ми изведнъж спира да кара и ми заявява "уморен съм, спи ми се". От това му изказване до започването на неконтролируем плач минаха сиурно две минути. Опитвам се да го гушна и да нося едновременно колата, той се вие на дъга, почти го изпускам. Другата майка  прави опити да хване колата, той в момента, в който вижда, че колата му я пипа друг човек, засилва рева. Говоря, изключил е, въобще не може да ме чуе. Стоим на едно място и положението буквално изглежда безнадеждно,  а сме далече от вкъщи.  Повече от половин час обяснява, като продължава да се дере - "уморен съм, искам да съм вкъщи", а в същото време отиването до вкъщи е невъзможно. Ако го нося, го изпускам - защото се извива, пък и е силен и тежък. Не ми издържаха нервите и се разплаках - обясних му това, което чувствам - че съм изплашена, че не знам как така ще се приберем. Не знам дали постъпих правилно, но той спря изведнъж да реве, помоли ме да го гушна и да си отидем. Вината беше изцяло моя - детето беше станало в шест часа, всъщи беше редил кули с конструктора, с баща му се гонеха и ритаха топка един час, после ряза картинки от списание и за капак го изведох на разходка със "състезателната" му кола в толкова късен за него час.
Втора подобна ситуация от вчера - канен на детски рожден ден, а преди това сме взели и билети за цирк. На детския рожден ден участва във всички игри с клоуна, барабар Петко с мъжете, с деца около четири-пет годишни, после подхвърля балони, с рожденика си подаваха някаква кола, два часа цялото действие. Прибираме се вкъщи и ни чакат гости - пълен разпит къде е бил, какво е правил, отговаря чинно детето, затрупват го с нови подаръци. Става време за цирк - първата половина му е забавно, ръкопляска, втората - започна да иска да излиза на сцената, избраха го в една томбола да участва в някакво състезание, уж се нареди в неговия отбор и после започна да скача наоколо - като казва, че бил като понито, което язди в почивката. Наложи се да отида и аз там и да го гоня по сцената. Прибрахме се вкъщи и само след минути заспа. Ненормално много натоворих двегодишно дете, но просто нещата така се случиха. Това ми е за урок.
Но хубавото при него е, че той почти винаги си казва, като е уморен и ако си на място, което можеш да го успокоиш, погушкаш, да ме почетеш, няма никакви проблеми. Затова смятам, че трябва да се говори с  детето да показва на учителките и лелките подобни настроения, да ги моли да му съдействат.

# 13
  • Мнения: 1 581
Боже мой, каква странна концепция за емоционалност... на мой език това не е емоция, а чиста проба глезотия.

И изобщо, като твърдите, че чадото ви е емоционално, мигар намеквате, че има и неемоционални? Щото аз такъв феномен не познавам.

# 14
  • Мнения: 2 649
...И изобщо, като твърдите, че чадото ви е емоционално, мигар намеквате, че има и неемоционални? Щото аз такъв феномен не познавам....
Разбира се, че емоциите са присъщи на всички хора. Не всички, обаче, изразяваме емоциите си по един и същ начин. Има по-темпераментни хора, по-импулсивни, има и по-уравновесени. Не мисля, че в случая става дума за разглезено дете.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт