Когато малкото ангелче стане дърто магаре

_kalina_k, дано отговорът ми не ти се види безкрайно тъп, но си купи новата книга "Как да приучим децата си към дисциплина" д-р Фицхю Додсън. Според мен има много добри идеи в нея точно за деца на възрастта на дъщеря ти.

И не гледай толкова черно на нещата. Също съм учила в Математическа гимназия, сменях страниците на бележника си най-редовно /даже първоначално си купувах по 2 /, правех сума ти извинени отсъствия, не учех, опитах наркотици и всичко останало, но успехът ми пак е 5,75 като финал и май стана човек от мен

Ееее ми ти с това трябваше да почнеш
Имам колежка от университета, дето на дърти години (23-4) стана "скейтърка" (щот си падаше по по-млади момчета ) От зор да кара и крак си счупи
Ако действително кара скейт, това е много добре за физическата и подготовка и умения. Истинските скейтове са сериозни спортисти.
Е те това е истината...ама много трудно се постига....майка ми не можа...

Ще се справиш, наистина ще се справиш
Само с това не мога да се съглася .
И аз съм дете на разведени родители, и аз имах тежки моменти - в 11 клас бях решила, че дискотеките по цяла нощ са доста добра идея, без да се обаждам къде съм и защо съм и без да мисля какво й е на мама през това време. Имахме приятелски разговори защом какво, с кого и т.н. И всичко си дойде на мястото.
А я ме виж сега Завършила инж, с кариерата не толкоз напред, щото бебе и т.н., с добро сем., с една сладка малка красавица
Подхода е приятелски, не много настъпателно, но не и много меко, някъде по средата. както една мама каза "сядате на кафе и цигара (евентуално)".

Според мен се е почувствала пренебрегната, един вид, на никой не му пука за мен, и на мен не ми пука значи за вас. И се е опитала да го покаже по начин, подходящ за възрастта й (спомни си Ромео И Жулиета). Ако ти допада идеята за психолог, то погледни нещата не като "тя има проблем, трябва да я водя на лекар", а "ние имаме проблем и трябва да го разрешим". защото тя съзрява, става възрастен човек и също има някакви изисквания към родителите си, които явно не са задоволени, и един разговор със пециалист може да е от полза и за двете.

Ей т'ва го прочетох в съседната тема, на Сакри е. Нещо такова исках да ти кажа за твоята дъщеря, дано да намериш отново пътя към нея, защото тя съ ссигурност има нужда от теб, макар да ти демонстрира точно обратното.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.0;all

Това е една от най-ценните теми във форума...поне за мен.

Много ви благодаря за отговорите на всички, прочетох и съседната тема от линка. Отдавна се канех да споделя, но ме беше страх и срам, и аз не знам от какво. Обвинявах се че е заради развода ми, дали съм и обръщала достатъчно внимание, питах се - Къде сбъркахме, като в оная реклама. Дадох си сметка обаче, че дори и да правиш всичко както трябва/или поне мислиш, че е така/ го правиш винаги с мисълта да е за добро. Обаче рано или късно детето излиза на улицата и оттам нататък, не че ставаш безпомощен, но няма кой знае колко много да можеш да направиш. Колкото си възпитавал/говорил/шамарил/целувал - толкова.
Тъй че, да ги пази господ и ангелчета като са и магарета като станат.

 да, и аз така мисля.

и аз си мисля, че се е почувствала пренебрегната, поговорете, ако трябва говори до безкрайност
аз съм същата зодия като дъщеря ти(ако е тази, за която си мисля де, аз съм овен), та и моя пубертет беше много див, с майка ми бях в постоянен конфликт само защото тя не разбираше, че под бунтарската ми душа имаше и малко чувство за отговорност, в тези времена баща ми беше човека, който си мисля, че подхождаше доста правилно-хем ме разбираше(или поне се правеше) и ми позволяваше много неща, много ме хвалеше(на мен ми трябва много малко), но и много ме хулеше и съдеше
както са ти писали и други мами - трябва да намериш тънката граница
успех

Калина, ние сме на същия хал, ама с 2 години назад, само не се е опитала да избяга още. Аз обаче от 1 година насам предприех крути мерки и зачвих, че докато аз и осигурявам парите, ще й се наложи да орави това което аз реша. И понеже навъртя куп бели, я накарах да рабит 1 месец при нас, имаше дни в които и са налагаше да стои там по 12 часа. Е пушеше, докато беше на работа и положението се закрепи само временно. Аз не отказавам да и осигурявам обучение и забавление - тя се занимава и с балет, но другото трябва да се заслужи. Днес обаче ми се изправи косата, когато разбрах, че някаква приятелка щяла да й подари стария си скейт
сега съм си направила още по-голям списък със задачи за нея, английски, рисуване, балет и тя искала стрийт денс + работа пак при нас.
Ама честно си признавам, че и дядо господ не може да ми каже дали това е правилното решение. И така още 2 години, а после?
Не ми се мисли от сега, за едно съм сигурна - трябва да й обръщаш внимание - да не се чувства излишна и да я накараш да работи, ама ако може при теб, ако не поне при много близки приятели, зарди стреса, че я наблюдават

От позицията на дете, а не на родител, това с парите- докато аз плащам, ще правиш, каквото ти кажа, винаги ми се е струвало като най-гадния начин да бъдеш изнудван.
Моите родители никога не са го правили, слава Богу, но съм имала приятелки с този проблем. Гадно е. Притиска те към стената и не съм сигурна доколко наистина решава проблемите, а не само временно да замазва положението...

Олееее,какви съм ги вършила и аз 
Горката ми майчица    Ммм,със сигурност станах човек обаче 
Не е необходим психолог според мен,пък и както виждам детето е много трудно.Просто трябва да намериш начин да и влезеш под кожата,да станете отново приятелки.Защо не я заведеш някъде само нея и да сте само двете .....

Нинка, съгласна съм с Fairy, че не трябва така да се натяква кой им дава парите. Иначе за заниманията си на прав път, с колкото повече неща е ангажирана, толкова по-малко време за глупости. За работата също е добра идея, не е лошо да видят че парите не растат по дърветата.
Миналата година ходи няколко месеца на кикбокс, много добре й се отрази, но приятелката с която ходеше си счупи лошо ръката /падна със скейта си/ и не й се ходеше сама.
Сега ми предлага да сме ходели двете на фитнес, че я ило срам сама и аз като удавник за сламка мисля да се прежаля и да ходя, щом ме иска.

Баща й се държи много гадно, смятам че родителите, дори и разведени, трябва да са единни, особено когато има сериозен проблем. Казал й е че една стотинка няма да види от него повече. А той принципно е голяма циганка що се отнася за пари, издръжка праща от дъжд на вятър, а иначе е винаги барнат с RayBan очила и други благини. Е, като не й е давал пари, как няма да си продаде телефона /не че я оправдавам де .

Моля да ме извините, че отново се вторачвам в думите ви.Изказах се къде ли не с тълкувания на разни изрази единствено с цел да се опитам да обясня колко е важно/поне за мен/ как се изразяваме.Наистина смятам, че думите, които изричаме за от първостепенно значение, особено когато са отправени към децата ни.От лекциите, които изнасяме на децата ни съм убедена, че и половината не влиза в главите им, а от останалата половина изцеждат само това, което им изнася в най-добрия случай.А често в тях остават 2-3 думи, които си тълкуват буквално, неправилно и най-вече по начин, който ние родителите не влагаме изобщо.Нараняваме децата си без да искаме само с думите си.Затова аз им отдавам огромно значение.Надявам се, че вече сте убедени, че това се дължи на психичните ми отклонения, а не е на личностна основа.
Това, че харчим пари за децата си/всеки според чергата си/ е наше задължение като родители.Без пари не можем да ги отгледаме.Казано и натякнато по начина, по който и аз не приемам поне за мен репликата звучи като обвинение към детето, което и да е.Според мен така обвиняваме детето за нашите разходи свързани с него, както и за това, че то ни идва в тежест финансово.Не виждам какво би си помислило едно дете в случая, освен :"Ще те изтърпя/и ти мен/, мамо, докато започна сам да печеля парите си...и тогава няма да ме видиш...Ако имах сега пари бих ти платил за това, че си ме родила...За сега нямам избор, но поне мога да си продам телефона, за да не ти искам пари, дори и да ги имаш...".
Поне за мен е по-добре да кажеш "грижа се за теб", вместо "харча пари за теб", защото финансовата част е прашинка от майчините грижи, които полагаме за децата си.Аз например казвам на сина ми :"Докато аз се грижа за теб, ти си длъжен най-малко да ме уважаваш, ако искаш ми бъди и благодарен.Когато пораснеш и започнеш да се грижиш сам за себе си, аз ще започна да те уважавам И за това.Засега ти си длъжен да се съобразяваш с някои мои решения.А ако не си съгласен с тях - протестирай, говори, обяснявай ми, за да стигнем до компромисен вариант." Мисля, че така казано дори ще накараме децата си да се замислят за още 1000 неща и биха си направили още 1000 добри извода за нас.
Моля ви, помогнете ми и ми кажете дали наистина прекалявам с вторачването в думите ви, за да спра да го правя, защото не ми се иска да ви дразня.Въпреки това ще се радвам, ако поне на една от вас съм била полезна с това, че за секунда се е замислила в/у думите ми.

Здрасти Калинич!
Нямам още нет у дома и съм с децата в една зала до нас, тука е лудница та едва можах да прочета темата ти и не мога да си събера мислите да ти дам по дълъг отговор. Моя син не е изчезвал така, но пък всъщност това лято само спи у дома и никакъв не го виждам. Мога страници да се оплаквам от него, в края на миналата учебна година ме разочарова зверски и все още не съм си простила, че бях толкова сляпо доверчива. И смених тактиката малко в стил 'на зло куче, зла тояга'... Свободата е хубаво нещо само когато знаеш какво да правиш с нея!
В момента какви са ви отношенията? Тя не искаше ли да стои при баща си по план? Защо не я оставихте в Русе? Тия приказки за зарязването са дрън, дрън и въобще не стават за коментиране. Говорим за 16годишен човек не за хлапе...
Никакви психолози не ти трябват т.е. ако трябват на теб то значи за там са 99% от тийнродителите.
Надявам се скоро да се оправим у дома и пак да имам нет и време да си говорим.
Проблемите ви не са изключение и не са фатални, успех и стискам палци.