Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 окт. 2009, 09:27 ч.

Докторантурата

  • 242 987
  • 1 610
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 197
Е, да, има разлика дали говорим за право , икономика или филология  Simple Smile Но пък вярно е и това , което казва belinda , както и Бояна Ламбер - удоволствието, което носи любимата работа е безценно съкровище! Въпросът е, защо трябва да бъде така? Защо вместо да привличат младите хора , институциите сякаш ги отблъскват от и без това нелекия и трънлив път, който някои избират? Смешно и жалко е, че професорите ни ходят с кърпени дънки и карат коли на по 30 години...Затова и младите си казват :" И за какво да уча още толкова години, за какво да чета и да се облагородявам? За да стана като тях ли?". Учените не са примери за подражание в България, всеки иска да изглежда като звездите на шоубизнеса, мутрите и прочие персонажи от чалга фолклора . И всеки иска да е известен, но не с научна публикация  Joy В България е пълно със "звезди", "айдъли", " танцьори и певици", всякакви " таланти" тръгнали да завоюват сцената и да печелят " лесни пари"... А науката, образованието и здравеопазването крещят за млади и образовани кадри, за цялостна реформа във всички сфери....
Може би до голяма степен е въпрос и на гледна точка, защото аз гледам с огромно възхищение и страхопочитание хората на науката независимо в каква област, за мен те са светила от огромна величина, те са моите " айдъли", но не за един ден  Simple Smile И даже не забелязвам някакви си там подробности като облекло и прочие... За мен това е баласт...Бях така окрилена от възможността да стана докторант, че малко се огорчих, когато от всички страни получих само критика и присмех...

# 16
  • Мнения: 4 916
Не съм съгласна с нито една точка от горния пост.
Не знам какво си очаквала като си решила да се бориш за докторантура, но явно си тръгнала с голяма кошница от очаквания и малко реализъм и самокритичност.
Както е писала roverandom няма нищо гарантирано, всичко зависи от работоспособност, способност да създаваш контакти и т.н. Според мен това е нормално. Никой няма да ти гарантира спокойно местенце до пенсия.

# 17
  • Мнения: 197
Не, не търся спокойно местенце или нещо подобно и съм далеч от мисълта за това, не подготвям и големи кошници, просто това е, с което искам да се занимавам, а дали то ще ми носи пари или не, предпочитам да ям сух хляб, но да правя това, което обичам... Имах друго предвид, а именно, че околните някак си не разбират този стремеж...
Иначе самокритичността може би наистина няма да ми навреди  Embarassed
Но темата беше за друго, не за мен, търся хора , които се занимават с наука , за да споделят впечатленията си от защити, изпити и така нататък...
Съжалявам, че се отплеснах в друга посока...

# 18
  • София
  • Мнения: 16 722
Виж сега, не трябва да ти пука какво мислят околните, щом ти си щастлива. Аз лично също не те разбирам, защото не съм от хората, който биха работили за сухия хляб и удоволствието. Но аз съм си аз, ти си си ти. Няма по-добро от това да се развиваш според собствените си виждания за успех.
И пак казвам, не е задължително да си учен и да си беден. Да, у нас е ужасно за хората на науката, права си за всичко, държавната политика в областта е кръгла нула, пари няма...Но все се намира по някой, който да се промуши между капките и да успее хем да прави това, което обича, хем да намери някой да му плаща за него Wink Пожелавам ти да си от тях Hug

# 19
  • Мнения: 4 302
Като цяло си е мизерия с парите, а допълнителните доходи не са гарантирани и зависят много от собствената инциативност, лични контакти, работоспособност, кадърност...такива неща.
Това, извинете, е просто житейско правило. Няма система, в която всички да успяват  Wink.

Сега, без да се засяга никой, ама ако нямате яснота за себе си дали се стремите да сте Бритни Спиърс или МАрия Кюри, никой не ви е виновен.

# 20
  • Мнения: 1 959
Била съм докторантка в БАН, история.
Писах си доктората с безкрайно много желание.
Не ми пукаше за пари, носеше ми голямо удоволствие да се завра в Архивите с часове.
Виждала съм неща, които никой друг не беше, голямо вълнение...
Това-красивата страна на нещата.
Грозната...
Завист, интриги, продаване на титли, подмолни удари заради истории от преди 100 години.
Имах приятели и познати и от други институти-Философия, Математика, Химия, Български..
Бяха още по-зле...
Психически се подготви, че не всичко е цветя и рози и че ще имаш много разочарования
по отношение на честност, морал и чиста наука.

По отношение на въпроса ти за изпитите и защитите...
Кандидат-докторантския изпит си е доста тежък.
Поне моят беше кошмарен. Първо пет часа развиваш въпрос, два часа почивка да се отсеят кандидатите и почва устния.
Моят отиде до 6 часа вечерта. Бях на парцал на края, но поне вече знаех, че съм спечелила.
После имаше и някакъв изпит за език, но ти като си филология, не знам как стоят нещата.
И си тръгваш по процедурата...Назначаване на научен ръководител, избор на тема..
Защитите не са нещо страшно. Стигнеш ли до защита, брой се минала.
В общи линии, особено официалната защита си е за пред публиката.
Дотогава си минала толкова обсъждания на вътрешните съвети, че си знаеш слабите места,
които би трябвало да си коригирала, знаеш си и кой за какво може да се заяде.

Имай предвид, че в България, отделният учен е много зависим от колегите, с които работи.
Те ти обсъждат работата, те ти гласуват повишения, трудове и прочие.
Това за мен е безкрайно благодатна почва за интригантство, лицемерие, подмазвачество,
да не отварям темата за непристойните предложения, както от мъже, така и от жени.

Кандидатствай, пожелавам ти успех.
Моят опит не е задължително да бъде и твоят.
Пък какво казвали другите, изобщо да не те интересува, това си е твоя живот.

# 21
  • Мнения: 428
Аз съм защитила докторат.
Също започнах с много желание и хъс.
Лично мен най-много ме впечатли това, че в научните среди наистина злобата и завистта са големи.
Когато видях как стоят нещата 'отвътре', се отвратих. Изчезна и желанието ми да работя като преподавател в университет.
Сега си имам една докторска титла, която определено гледам да скрия при кандидатстване за работа, защото заради нея вече имам няколко отказа. Прекалено квалифицирана съм била за тази работа, сигурно и висока заплата съм щяла да сикам...
Ако можех да върна времето назад, бих се отказала.
Но при мен има и друг момент (личен) - по това време се омъжих, родих и двете си деца и трябваше да се разделим за 2 години със съпруга ми, за да си довърша работата. Малко или много това се отрази на отношенията ни, а до ден днешен се обвинявам, че улисана в правенето на експерименти за доктората си, не забелязах проблемите на дъщеря ми на време...

Май не те обнадеждих особено.
И все пак, ако си сигурна, че искаш да се отдадеш на науката - направи го!
Като казвам 'отдаване', казвам го в пълния смисъл на думата. Дано си ме разбрала какво имам предвид.
Успех, каквото и да решиш!

# 22
  • Мнения: 1 959
...Лично мен най-много ме впечатли това, че в научните среди наистина злобата и завистта са големи.
Когато видях как стоят нещата 'отвътре', се отвратих. Изчезна и желанието ми да работя като преподавател в университет.
Сега си имам една докторска титла, която определено гледам да скрия при кандидатстване за работа, защото заради нея вече имам няколко отказа. Прекалено квалифицирана съм била за тази работа, сигурно и висока заплата съм щяла да сикам...
Ако можех да върна времето назад, бих се отказала.

Не посмях да напиша всичко, за да не звуча много крайно, но при мен се случи същото.
Толкова се бях отвратила след една редколегия-един велик професор не искаше да ми пуснат статията,
както се оказа без изобщо да я е чел, само защото имаше личен конфликт с моята научна ръководителка.
Отделно, че в моята сфера-История след 1944 беше много трудно да пишеш против комунистите и да защитаваш пред хора,
които 45 години са ги адмирирали, пък след промените същите хора трябва да се обърнат срещу собствените си писания и разбирания,
а те в душите си още живеят с трепетите на Партията...
Отне ми 2 години да публикувам въпросния труд, но вече не ме интересуваше, бях напуснала, а и заживях в чужбина...

Та разочарованието ми беше толкова голямо, 'щото по него време бях една млада и наивна, с едни чисти пориви,
че след това само като си отворих материалите и сядах пред компютъра да пиша,  ми се повдигаше,
треперех, повръщах даже.. Накрая просто събрах всичките си архиви и ги "архивирах" при майка ми
редом с тетрадките ми от първи клас. Още си стоят там...

Но не съжелявам за този опит, затова и съветвам авторката да си следва мечтите и желанията.

# 23
  • Мнения: 758
Като цяло си е мизерия с парите, а допълнителните доходи не са гарантирани и зависят много от собствената инциативност, лични контакти, работоспособност, кадърност...такива неща.
Това, извинете, е просто житейско правило. Няма система, в която всички да успяват  Wink.

Сега, без да се засяга никой, ама ако нямате яснота за себе си дали се стремите да сте Бритни Спиърс или МАрия Кюри, никой не ви е виновен.
Имах впредвид, че там без допълнителни доходи, над заплатата няма как да оцелееш. Ако ти липсват горните качества ще си ходиш с пуловерчета на топчета и ще се чудиш как да оделиш пари за билетче...но пък като те питат къде работиш - в БАН - много престижно Tired. Не си струва според мен. В един момент се оказва, че е по-добре за някои, дори и доктори, да се реализират в други сфери. И аз пожелавам късмет на авторката на темата! А иначе за интригите, злобата и завистта...ами така е...Не всеки може да вирее в такава среда.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 119
Във всички професии и области е едно и също положението. Ако те бива в професионален и социален план- успяваш. Ако не ставаш неразбрано мрънкало. Учените не правят изключение. Има хора от по- непопулярни специалности, които са изключителни и печелят и пари от това. Останалите си стоят на заплатата от БАН и оплакват положението на учените у нас. А и водят "парадигмални войни" с колегите си, за да си запълват времето.

# 25
  • Мнения: 5
Досега само съм влизала набързо в този форум и не съм писала, а и сега попаднах съвсем случайно на тази тема, но изкушението тук се оказа  много по-силно от мен и ще драсна някой ред.

На хиляда процента подкрепям написаното от Златната толумба!!!

Аз също съм била докторантка (преди това бях завършила една специалност, но паралелно с докторантурата завърших и втора), защитих си работата в срок и работих 11 години в БГ университет като преподавател.
Бях пред защита на доцентура, когато напуснах страната. Имам и няколко книги издадени там.
Оригинална, истинска, почтена наука в БГ НЯМА!!!  Или може би към процент само е останала, като тази дейност продължава да се върши от малцината свестни и талантливи хора, останали да орат това поле, но те обикновено не са част от приятелските и роднинските кръгове и просто никой не ги лансира  никъде.
99 % е преписване, преписване и експлоатиране до припадък на чужди (мухлясъли в повечето случаи) теории от преди тридесетина години.
 Тъжно и безнадеждно е!
Пари има (участване в комисии, в проекти, командировъчни в чужбина и др.) за хората от приятелските и роднинските кръгове, които са опасали вузовете ни и от които се решава кой да се лансира и кой не.
Преписването от шефа се харчи най-много и винаги завършва с успешна защита. Ласкателство, завист и всичко в тази смислова верига.
Аз изкарах даже доста, но си живях във вътрешна емиграция през цялото време, което ме спаси духовно, но пък не ме направи част от никой кръг, което доведе до това, че се правеха, че не съществувам през повечето време.
А и конкуренцията с бездарните роднини е ужасно непосилна за преборване. 
Не съжалявам за абсолютно нищо, даже напротив! Открих себе си, интересите си, развих се много, което ми помага сега. Продължавам да пиша, което е моето спасение. Това никой не може да ми отнеме, но и малцина можаха да го преглътнат. Оцелях психически и душевно, само защото презирах това, което виждах и си живеех в наистина чистия свят на науката  така, както го разбирах, такъв го и живеех.
Това е само частица от опита ми, доста хаотично нахвърлян, но не разполагам с много време в момента. Безкраен е разговорът!

До авторката на темата: От теб зависи колко ще се развиеш! Но бъди готова и на всичко!

# 26
  • Мнения: 1 959
Във всички професии и области е едно и също положението. Ако те бива в професионален и социален план- успяваш. Ако не ставаш неразбрано мрънкало. Учените не правят изключение. Има хора от по- непопулярни специалности, които са изключителни и печелят и пари от това. Останалите си стоят на заплатата от БАН и оплакват положението на учените у нас. А и водят "парадигмални войни" с колегите си, за да си запълват времето.

Бояна, ще развиеш ли частта за социалните умения и успеха.
Защото границата с подмазвачеството на мен ми е много тънка.
Отделно, че тук имам двама колеги аутисти, които нямат грам социални умения,
но си се развиват успешно в професионален план.

Имах колеги, които работиха с огромна страст и желание, няма да забравя един-много знаещо и можещо момче.
На кандидат докторантския му изпит стана голям скандал. Местото беше вече заплюто за човек на човека.
Но той знае толкова много повече от фаворита, че просто няма как да се покрие.
Взеха го. Но една видна научна и политическа фигура публично казваше,
че тогава той не е могъл да се противопостави на този избор и го е пуснал,
но каквото зависи от него ще направи, за да му съсипе кариерета. И му вярвам..

Не е задължително човекът да не е добър профисионалист или темерут, за да не успее.
Някой хора просто не могат и да застанат срещу себе си.

# 27
  • Мнения: 4 916
Ако това горното е за "историята" напълно го вярвам.

# 28
  • София
  • Мнения: 2 184
Преди 7-8 години издържах няколко доста тежички изпита и записах докторантура.
Така и не я защитих.
Честно казано, като започнах да пребивавам сред преподавателите, бях силно отблъсната от наукоподобната атмосфера.
Да не говорим колко отвратителни бяха ситуациите, в които се пишеха оценки на студентските проекти (водех упражнения).
Но все пак говоря за ВИАС, там дисциплините са доста практически ориентирани, та може и поради тази причина да е такова пълно фиаско на теоритично ниво.
Водя се отчислена с право на защита, но не мисля, че ще се захвана отново.
Май окончателно станах практик, та даже вече не ми е интересно да пиша.

# 29
  • София
  • Мнения: 7 119
Във всички професии и области е едно и също положението. Ако те бива в професионален и социален план- успяваш. Ако не ставаш неразбрано мрънкало. Учените не правят изключение. Има хора от по- непопулярни специалности, които са изключителни и печелят и пари от това. Останалите си стоят на заплатата от БАН и оплакват положението на учените у нас. А и водят "парадигмални войни" с колегите си, за да си запълват времето.

Бояна, ще развиеш ли частта за социалните умения и успеха.
Защото границата с подмазвачеството на мен ми е много тънка.
Казах социални умения, за да не развивам тази част, но явно няма как. Наистина, във всяка сфера социални умения е нещо различно. Да се разреши социалната част от работат може по много начини- да станеш подмазвач, да будиш съжаление, да доминираш другите, да си гъвкав, да умееш да се рекламираш и тн. Напоследък установявам, че  по- голяма тежест имат социалните, а не професионалните умения. Не знам дали това е нещо ново, по- вероятно е винаги да е било така, но под друга форма.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт