Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 окт. 2009, 09:27 ч.

Докторантурата

  • 254 716
  • 1 649
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 197
Благодаря на всички, които са писали дотук! Давате наистина много ценна информация , която може да е полезна не само на мен... Далеч съм от мисълта, че всичко е цветя и рози, но това с подмазвачеството, интригите и прочие никак не ми допада  Naughty Просто се стремя да избягвам такива среди, което обаче не значи , че не съм попадала... Все пак съм работила в няколко български училища  Laughing На едното място дори ме уволниха два дни преди да изляза по майчинство, макар че работих до последния ден, ходех пеша по 4 километра в най - суровата зима и се бранех по селските пътища със сопи от кучетата, че и зареждах училищните печки с дърва с огрооомния си вече корем ... Затова пък децата плакаха, че си отивам ... Или както е казал поетът "Но стига ми тая награда..."...
Само дето понякога човек трябва да гледа по - практично на нещата...Ще се боря, то се е видяло...Ако успея, добре, ако не успея - светът няма да свърши...

# 31
  • София
  • Мнения: 214
Виждам, че си филолог и не мога да кажа какво е положението там, но едва ли е по-различно от моята професия. Аз започнах за се занимавам с наука (аз съм в точните науки - химия), защото това беше единственият начин да работя това, което съм учила и което обичам. Наистина няма пари в науката, можеш да припечелиш нещо от проекти, контакти и командировки, но това е в България. Аз продължих и в момента съм амбицирана да я напиша дисертацията, защото много примамливи са постдок позициите в моята сфера в чужбина. Може по различни програми да кандидаствам и да замина в чужбина, където стипендиите са доста високи за постдок позициите и може човек да се реализира и дори да остане там да работи. Но това зависи вече от самите желания и амбиции на човека.
Каквото и да решиш, ти пожелавам успех!

# 32
  • Мнения: 2 697
Темата ми е актуална и на мен, защото вече си подадох документите за изпитите... Лошото е това, че отзивите от мои колеги-докторанти, не са по-различни от написаното дотук в темата - интриги, психически тормоз от преподавателите спрямо докторантите, пълна експлоатация на последните в каквото можете да се сетите Confused Единственото, което ме мотивира все още да уча за изпитите е поне това, че имам близка приятелка-докторант и тя може да ми е в известен смисъл опора, доколкото това е възможно. Но определено съм много разочарована от една катедра, за която имах съвсем друго мнение, а сега - знам ли, осъзнавам, че принципен човек, който не е склонен към лицемерни ласкателства и пр., има много малък шанс да оцелее в тия години. Все пак имам все още някакви надежди, че ако ме приемат, няма да имам прекалено чест контакт с цялата катедра и ще мога да съм поне малко гъвкава в отношенията си с тези хора. Или поне ще се опитам да мисля по-скоро за дисертацията, а не за всичко онова, което е в периферията...

При всички случаи, моя съвет, Желязна ръка, е да преследваш целите си - да, има шанс да се разочароваш, но по-добре опитай Hug В английската филология съм учила 1 година и имам прекрасни впечатления от преподавателите - не познавам докторант от тази катедра, но преподавателите ми се струват разбрани и принципни. Пожелавам ти успех!

# 33
  • Мнения: 2 257
В "to do" листа ми е от много време, но май там ще си остане. Колкото повече го мисля и изследвам, толкова повече не ме влече. Имам и хубав пример от изключително близка моя приятелка, в чужбина.

# 34
  • Мнения: 197
 Simple Smile Шехина, не знам защо си останала с впечатление , че става въпрос за Английска филология, не, за Славянска , и не в Софийския, а в Пловдивския  Simple Smile
Diva Roza , може ли да кажеш какво и къде си преподавала? Какви трудове си писала? Ако искаш, разбира се, може и на лични  Embarassed
roverandom , каква е твоята сфера?   bouquet
Calathea , ти по какво си доктор?
Стрина Ягодина, ами ти?
 Hug

# 35
  • Мнения: 2 697
Simple Smile Шехина, не знам защо си останала с впечатление , че става въпрос за Английска филология, не, за Славянска , и не в Софийския, а в Пловдивския  Simple Smile

Хех, ами много ясно защо - в първия си пост си попитала колегите английска филология за актуална критика Wink Това доста подвежда, а и не виждам в каква връзка ти е нужна, ако ще кандидатсваш славянска...Сигурно за изпита по чужд език, ама много неясно си го написала, да ти кажа Wink

А към СУ е ясно, че имам симпатии, по очевидни причини Mr. Green От Пловдивския никакви впечатления нямам Wink

# 36
  • Мнения: 5
Желязна ръка, моят живот е просто един частен случай и едва ли е интересен на някого.

Важното е принципно какво се случва и какво не се случва в света на науката. Науката не е изолирана от българското общество, а е негово директно отражение.
Науката по принцип трябва да е иноваторска, авангардна, прогресивна. Тя трябва да създава нови и нови идеи, теории, обяснения за живота. За това се иска свободна мисъл, психика и съзнание.
Нищо подобно положително не се случва в българската наука. Няма честна игра за всички, ясни правила и процедури за всички и контрол за всички. Контрол въобще няма, както и реформи, но това е друг въпрос.
Като няма контрол на всички нива, избуяват уродливите, перверзните, неправилните, манипулируемите явления, които обслужват само една определена група хора, облечени с власт. Всичко е лично и на принципа на личното отношение се оценява и решава почти всичко.
Ако трябва да се избира между един способен принципен загубеняк и племенницата (странно, но добре известно как, оказала се единствената достойна кандидатка) или пък приятелското чедо, способният загубеняк ще бъде най-далеч от мислите и предпочитанията на уважаемите комисии, които се състоят все от свои хора, добре проверени и изпитани вече в подобни случаи. Избраният ще бъде допуснат до участие в проект, или пък даже ще му дадат и командировъчни в чужбина и други благинки.
Това ражда чувство за несправедливост и гняв, които обаче трябва да подтискаш, защото лесно може да си загубиш работата, ако си развържеш езика, а друга такава айлякчийска труно се намира.
 И махваш с ръка на принципите си, и се присламчваш към някой кръг, за да оцелееш, или пък се депресираш и подтискаш, защото наистина работиш, но не те оценяват, или отиваш в чужбина.
Не е лесно обаче да станеш част и от приятелски кръг. За там  се иска да си много изобретателен и не просто ласкател, а подмазвач на едно примитивно, мръснишко, перверзно ниво. Да изтриеш своя си образ и идентичност, да станеш зомби и да се превърнеш в една частица която крепи трона на глинения идол. С времето може и да осребриш тази си висша благодат, но може и да си останеш от невидимата армия на ръцете, които крепят изгнилото, изветряло, демодирано, деморализирано свръх его на шефа. Той има неограничена власт, но всичко се извършва тайно и манипулацията е най-доброто оръжие за прикритие.
Тотална шизофрения, която е толкова удобна на гвардията от старите професори, които по-скоро ще повлекат всичко след себе си, както и се случва, отколко да допуснат ветреца на промяната..., а и на контрола във владенията си.
Унизително е, че хората на науката, които трябва да са най-свободните и иновативни, са поставени в толкова унизителни условия на работа.
А в науката най-лесно можеш да минеш за “учен”, “духовен” (всички си умират да минават за духовни), “интелигентен”, “занимаващ се постоянно с нещо, което никакъв продукт не ражда”. Тук надпреварата е най-силна - да си по-по-най, позьорстването, пъченето, биенето в гърдите, фалшивите награди, които си раздават определени хора помежду си, великите етикети, които си приписват сами и много други.  И така до заветната пенсия.

В прагматичен план, ако въобще мога да ти дава съвети една непозната, ето нещичко.
Имай го всичко това предвид. Но го изтикай някъде в периферята и пусни идеализма си за нещата да те води в науката. Така ще си в състояние да видиш неща, които никой друг не може, така ще си лице в лице само ти и огромната работа, която стои пред теб и която трябва да свършиш, за да се превърнеш в добър професионалист. Това е много, много, къртовско, изтощително, ежедневно и еженощно състезание между сегашното ти Аз и онзи идеалистичен (почти възрожденски), чист образ на учения, който всеки си представя, когато прекрачва в този свят.
Няма начин да не успееш да станеш добър професионалист, ако работиш в тази посока. А ако се окаже, че имаш и талант за това, тогава никой не може да те спре да се изразяваш.
Тогава няма да имаш нужда от никакъв кръг, защото ти самата ще си образувала кръг. И останалите ще се страхуват от теб, ще те мразят, ще ти завиждат, ще те игнорират и ще се правят, че не съществуваш, но вече причината ще е друга. Защото ти ще си Някой.
И тогава трябва да си вземеш докторската диплома и да се махнеш от страната. Нищо, че на новото място ще се наложи да започнеш почти от начало! Но ти вече ще си друг човек, който не се страхува от предизвикателствата, който има богат бекграунд, различно отношение към ценностите и науката като цяло. Защото ти си била в състяние да  се самосъздадеш, а това се цени навсякъде, където манипулацията и тоталната тоталитарна все още шизофрения не са основната част от живота на хората.
 Дотогава ти предстои много дълъг път и ти решаваш по кой път да тръгнеш. Виждаш, че водят в различни посоки: единият ще те докрета до заветната, мизерна пенсия, която с оскъдието си всеки ден ще те кара да страдаш още повече, че си пропуснала да бъдеш себе си. А другата посока води към свободата на мисълта ти, към самоуважението и към възможността да летиш.

Успех ти пожелавам!

П.С. Извинявам се за словоизлиянието, но толкова спомени провокира в мен темата, че трябваше да ги пусна на свобода. Ясно е, че това са моите впечатления и не е задължително останалите да ги споделят.



Последна редакция: нд, 25 окт 2009, 15:30 от DivaRoza

# 37
  • Мнения: 197
 Heart Eyes DivaRoza,  благодаря , че сподели всичко това!

# 38
  • София
  • Мнения: 829
Аз не мога да разбера как на запад стават професори на 35 години, а тук всичко е толкова тромаво, че една докторантура се влачи с години, камо ли друго. А за нещо такова като съвместимост между семейство и докторантура май няма Thinking

# 39
  • София - Бургас
  • Мнения: 1 798
Аз не смятам, че е ненужно, тъпо или каквото и там са ти казали...
Даже напротив...
Студент съм и определено мога да кажа, че професорите, доцентите и докторите, че даже и асистентите, които водят лекциите, въобще не мизерстват.Даже напротив - според мен, а и то е видно, че разполагат със завидни доходи...

# 40
  • София
  • Мнения: 826
 Някой да дефинира "мизерстване" - заплата, степени, учебници, ръководства, вътрешни договори, външни договори, консултации към фирми, частни проекти, да не забравя преподаване в частни университети.
Доктор съм, омъжена съм и дете имам - придобити в реда на изписване.
За жалост в днешно време ти трябват здрави нерви и голяма доза непукизъм.
 Реално при мен проблем беше вътрешната защита - представяне на отделни глави защита на отделни части корекции, корекции, корекции.............. до припадък. Накрая нямаше какво да измислят. През външна защита минах страшно лесно, така бях подготвена да отстоявам и доказвам работата си, че пълната зала с професори въобще не беше проблем.
 Всеки си има глава на раменете за да вземе решение дали си заслужава или не.
За мен лично има!
 Успех на всички! Hug
 

# 41
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 5 920
За редовните докторантури стана ясно, същите неща като описаните по-горе съм ги виждала при колеги, при това 1:1.
А някой има ли представа как стоят нещата при обучението на докторанти на самостоятелна подготовка, т.нар. свободна докторантура?
Имам сериозно предложение и трябва да дам отговор до 1 месец за да се задвижат нещата, а не мога да реша все още. За сега всичко изглежда прекалено добре, за да е истина и търся каква е уловката Simple Smile И няма да е в София, ще трябва да пътувам, но това не ми е никакъв проблем, другите неща ме интересуват. Ако някой знае нещо по въпроса, моля да помогне с информация.

# 42
  • Мнения: 5
Unknown_lady, наблюденията ми са, че трябва да те интересуват като начало  най-вече  следните неща:

1. Ти сама ли ще си избираш научния ръководител , или ще ти помогнат от катедрата, към която ще си зачислена, т.е. може ли научният ти консултант да е и от друг университет. Ако имаш такава възможност да избираш, се поогледай хубаво.
2. Кой ще ти финасира вътрешното обсъждане и въшната защита най-вече.
3. Кой ще плати след това и на рецензентите и за двата етапа.
Ако ти сама ще финансираш всички тези неща, то трябва да си готова за немалка крайна сума.
4. Добре е да знаеш и как стоят нещата с евентуално финансиране при участие на бъдещи конференции от страна на катедрата, т.е. учебното тяло може ли да ти плати пътни, командировъчни. А защо не и пътувания в чужбина през това време, макар че то е неограничено по принцип.
5. Могат ли да ти дадат някой час да водиш по съответната дисциплина, за да се поупражняваш малко, т. е. за часове на хонорар става въпрос.

Ето за тези неща се сещам в момента. Но особено важни са първите три. Ако ти е осигурена финансовата страна, то не ти остава нищо друго освен да се радваш на вълнуващото си пътешествие в света на научните въпроси (не казвам "научните проблеми", защото науката нямала проблеми, а ние сме имали проблеми с овладяването и  Grinning)

Успешно пътуване и на теб в този красив свят!

# 43
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 5 920
DivaRoza много ти благодаря   bouquet
Научният ръководител ще бъде от същият университет, мога да избирам, да. За мен ще бъде сложно да е от друг университет, там поне познавам всички. И нарочно не искам да е в София.
Финансирането ще си го поемам сама, ако евентуално реша да започна, интересувам се само за какви суми приблизително става дума за вътрешното обсъждане и за рецензентите на двата етапа /може и на лични/. За останалите плащания съм информирана. Свободните докторанти си поемат всички разходи по обучението, университета не плаща нищо. Относно воденето на часове още не знам - казаха ми първо да им дам отговор, а после сме щели да говорим и да видим какво ще се прави Simple Smile Ама как да дам отговор, след като не всичко ми е ясно и така не мога да преценя.
Чудя се още ...

Последна редакция: нд, 25 окт 2009, 22:33 от Unknown_lady

# 44
  • София
  • Мнения: 826
Unknown_lady няма ли вариант за задочна докторантура? Сумата за защитата е около 3000 лв. или поне беше преди 2-3 години. Издаването на автореферата при свободната е също твоя грижа около 30-40 бр.
Лично за мен от свободната докторантура няма много полза ако не си частен случай.

Общи условия

Активация на акаунт