Трудно ли е...

Здравей,
На мен лично, първите месеци ми беше по-лесно отколкото като поотрасна малкия. Достатъчно е да си организирана, а и да им разминеш режима. Сутрин първо оправях бебето, а вече обратното първи беше баткото.
В началото малкия спеше доста и имах време за баткото, а и за себе си.
Големия ревнуваше, но не е биел или тормозил бебето.
Ще се оправиш, няма къде да ходиш  .
Леко раждане ти желая  .

Да, и на мен ми казваха, че ще ми много трудно (разликата им е по-малка, отколкото ще е при вас), поне до навършването на 4-тата година, ама на бебето   

Трудно е наистина, особено в началото.
Добре ще е някой да ти помага поне месец, докато ти и по-голямото детенце се адаптирате с новия начин на живот.
Вероятността голямото бебе    да покаже колко е ревниво и на какво е способно, за да привлече вниманието ти е огромна...

В този дух ще си позволя да цитирам/копирам какво д-р Фицхю Додсън споделя и съветва в книгата си "Изкуството да бъдеш родител" относно ревността у децата:

"Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничеството между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изобщо не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сестра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Представете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те
обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съперница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
 Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е влязла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занимава с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като капак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренебрегват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудваме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я поприглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на детето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки подаръци из къщата. След това се обадете по телефона от болницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си."

И аз така по препоръка на д-р Додсън  , докато бях в болницата след раждането на дъщеря ми,  давах указания на Дани къде са скрити любимите му бомбони, къде да намери камиочето, което мама е купила специално за него.
Дори в деня, когато ни изписаха, когато се прибрахме у дома, бебето Ива подари на батко Дани подарък - детски инструменти, изглеждащи и действащи досущ като "истинските".
И досега е очарован и обяснява как бебето още като го е видяло, толкова го е харесало, че веднага му е подарило голямата чанта с батковските инструменти   

Ако искаш можеш и ти предварително да купиш нещо, което много иска и когато с Бебка  се прберете у дома, тя лично да му го даде...
Повярвай ми, детенцето никога няма да забрави този мил жест.


За опазването, бях предупредена от една майка, на която 2 годишния батко давал тайно на 3-месечното бебе бонбони лукчета и луканка. 
Как не се е задавило това бебе, не знам.
Добре, че майката е влязла малко след това и е извадила храната, дадена от любящия батко 
Та в този дух, първото нещо, което показах на Дани беше, че бебето няма зъби, което безспорно означава никакви солети, бисквити, бонбони и прочие.
И досега не се е пробвал да й даде нещо - много ми е добричък той 

За по-бързата адаптация на по-голямото дете съветът ми е да го включиш в повечето дейности, когато се занимаваш с бебето, за да се чувства не само полезен, но и неигнориран.
При нас това помогана, дано и при вас да е така...
Нашия батко (тогава беше на година и девет месеца) още от самото начало подава памперса, после хавлията, за да я забърша; когато я кърмя например стои до мен с помпата за кърма и "помпа" от другата гърда  - това докато тя беше по-малка и не толкова любопитна, де
Когато трябваше да се изцеждам - взимаше помпата за кърма и го правеше сам, с малко помощ от моя страна, де - чувства се много горд и доволен тогава 

По едно време беше в период, когато искаше да пишка или ака в гърнето, точно когато бебето се храни - дърпах бебето от гърдата и го слагах на гърнето, тя естествено започваше да плаче (и аз бих се разплакала, ако някой ми извади шиколада от устата  ). Питах го дали му харесва, че бебето е тъжно, че плаче, защото е гладно и как той трябва да каже, че му се пишка преди да я сложа на гърдата. За моя най-голяма радост периода отмина за само 2 дни 
Около седмица след това, за да посвикне, всеки път преди да храня Ива го питах дали иска нещо - да седне на гърнето, да пие сок или вода.

На мен най-трудно ми е на обяд, когато и двамата са гладни и уморени.
Значи тогава - храня първо Ива, след което я лягам на шезлонга в кухнята, защото не иска да заспи, ако батко й не е в леглото  , и слагам Дани в столчето за хранене. Ако беба ми дава зор, докато той се храни, закачам някаква играчка на главата си, или на гърба - да се занимава, винаги действа. 

Добре е и да свикнеш дечицата поне един час на обяд да спят заедно, за да имаш лично време, в което спокойно да подишаш например 

Ти, доколкото си спомням даваш детенце на ясли, или се лъжа 
Ако е така, ще ти е по-лесно, дано само голямото не кара много вируси в къщи 
А мислиш ли да си ги гледаш двамата в къщи, или ще даваш баткото на градина?


В началото, докато се реорганизирате, е най-трудно - храненето, разходките и т.н..
Пожелавам ти от все сърце този период на адаптация да е кратък! 

Пожелавам ти добър и грижовен батко, като нашия 

Пожелавам ти също най-лекото и безпроблемо раждане и възстановяване и най-здравата, кротка и чаровна Беба 

Малеее, какъв дъъъъъълъ постинг само, извинявам се за което 
Дано поне не съм те/ви отегчила с писанията си   

Деянче - виж, има зор и ако някой ти каже, че не е така, лъже  .
Ама е само 2-3-4г. зора и после живооооооооот. Ти си млада, ще го изтърпиш тоз не лек период и после - УРААААА  !
Надявам се след време, ти лично да ми потвърдиш думите 

Айде - леко раждане 

значи след 4-тата година викаш ще е супер лесно.... Устройва ме