Плаках малко, не че исках , но така ми дойде отвътре. И после първите няколко седмици плачех с него.
- Публикувана: 17 септ. 2005, 15:26 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2005, 11:06 ч.
Плакахте ли като родихте?
Ооо, плаках и още как.Непосредствено след раждането не, бях полудяла от щастие, но до сълзи не се стигна. Ревнах на другия ден, щото си помислих, че само мойто бебче не са донесли (раждах с операция).Плаках, като я оставиха при мен, после плаках, щото и тя плачеше, ревнах, когато излязохме за първи път на разходка и заради много други неща, кото вече не помня.Последно ревах снощи, защото маймуната ме събуди в 4, пък си бях легнала в 2. Изобщо ревлива работа. Обаче помага, когато трябва да разтовариш емоциите. 
Немога да пропусна просто тази тема,която ми припомня най-красивият миг от живота ми.Когато се роди Мишо и го поднесоха до устните ми да го целуна/раждах секцио,а ръцете ми бяха овързани с апарат за кръвно и незнам още какво и неможех да си го гушна/,си помислих че не съм целувала толкова мека и топла кожа до сега и казах:"Колко е хубав!".След час в реанимацията дойде таткото да ме види и тогава донесоха малкото слънчице,поставиха го на кревата и го разповиха,беше голичък и спеше,акушерката го побутна и му каза:"Хайде поплачи малко чи си много хубав като плачеш!" и той се събуди измяука и тутакси заспа като потрепваше с ръчички,тогава пак казах" колко е хубав,нали е много хубав" и сълзите ми потекоха и буца заседна в гърлото ми.Това са най-сладките сълзи които пролях в живота си!!! 
Аз умрях от кеф, че няма повече болка. Хич не съм ревала (освен като се прибрах от депресийката ). Даже се хилех като тиква. Майка ми и мъжът като дойдоха ми се метнаха на врата, а аз им казвам да видят бебето пък после ще плачат. Мъжът ми посред нощ се разревал в къщи, а майка ми не спряла да реве през цялото раждане та и след него 
Много си ги обичам!
). Даже се хилех като тиква. Майка ми и мъжът като дойдоха ми се метнаха на врата, а аз им казвам да видят бебето пък после ще плачат. Мъжът ми посред нощ се разревал в къщи, а майка ми не спряла да реве през цялото раждане та и след него Много си ги обичам! 
Да плаках. Плаках че всичко (цялата болка и усилия) вече е зад мен, че малкото съкровище е наред. Тя лежеше на два метра от мен, беше отворила очи и беше толкова красива - не можах да се сдържа. Няма да забравя и момента в който ми я подадоха - просто не можах да си сдържа сълзите.
Чували ли сте за "сухи очи"? В екстремни ситуации, не мога да рева - първо мисля и действам, а после ми идват емоциите.
Е, аз от хормоните явно преди и след това си ревях и на рекламата за кока-кола, но на самото раждане много внимавах какво се случва и какво правят с бебето - от страх, надежда, стрес, интерес, любознателност, любопитство и всички останали емоции на едно раждане...та не се сетих и нищо не ме предизвика тогава към сълзи...
...но послеееее, от умиление и обич...на всяко носене от акушерката....
... от щастие и т.н.
Е, аз от хормоните явно преди и след това си ревях и на рекламата за кока-кола, но на самото раждане много внимавах какво се случва и какво правят с бебето - от страх, надежда, стрес, интерес, любознателност, любопитство и всички останали емоции на едно раждане...та не се сетих и нищо не ме предизвика тогава към сълзи...
...но послеееее, от умиление и обич...на всяко носене от акушерката....
... от щастие и т.н. 
