Attachment parenting: Привързано родителство

А,колкото и иначе да съм фен на този стил,аз също подхождам резервирано към някои от елементите,особено що се касае до по-късната възраст на детето.
Точно сега се бях замислила за home-schooling,че нали ме тресат училищни мисли покрай баткото (ей,зор си е с това училище ).Всъщност те имат ужасно интересни материали,които аз си ползвам с голям успех в училище за децата,обаче - съм против идеята за учене у дома.Първо и основно защото ужасно ограничава социализирането на детето - а поне в училищна възраст този процес трябва да започне,едно дете не живее само в семейството си,а и в обществото и рано или късно се сблъсква с гадната страна от това да живееш сред хора,а не само у дома.А с този модел учене вкъщо този сблъсък става точно в напъпилия пубертет,когато всяко нещо се изживява много драматично и съвсем не съм уверена колко добре се отразява на едно дете детронирането му точно в този момент от център на внимание в семейството в господин никой от 4Г клас (вярно,че техните семейства са от повече от 3 деца,така че малко или много има борба за надмощие и внимание,но в джунглата на един клас деца,които идват от семейства със съвсем различни порядки и разбирания е съвсем различно).И на второ място - все пак съм учител и не мога да се оправя да обучавам аз лично сина ми,така че съм мнооого скептична какво точно образование ще получи детето у дома от мама,която си няма идея как се правят нещата (наистина става въпрос само за началната училищна степен,когато основно се учат да четат,пишат и натрупват знания за света,което не е особено трудно за организация,но пак си има специфични неща и един неправилен подход може да повлияе  сериозно интереса на детето).Трето – не ми допада въобще такова прекалено централизиране на ролята на майката,става вече прекалено голям товар.
Иначе разбирам защо го правят и защо взимат такова решение - ако и аз живеех в страна,където през ден има по новините как еди кой си грабнал пушката на дядо си и изпозастрелял съучениците си,а дилърите на дрога седят на четирите ъгъла на училищния двор,да не говорим за престъпността и всякаквите гадости,които ежедневно се случват - тогава сигурно и аз поне  бих се замислила за домашното школуване като опит да си предпазя детето поне в невръстната му възраст от тази грозота.Изобщо процесът полека настъпва и у нас по мои наблюдения - неслучайно често има теми,в които с носталгия се отбелязва как едно време ние играехме по улиците до среднощ,ходехме на алианс самички от първи клас,като взимахме градския транспорт за няколко спирки и т.н. – неща,които са абсолютно немислими в момента за повечето родители. Някак си като че ли като реакция срещу прекалената глобализация на света хората започват повече да се свиват в семейството и да ограничават нахлуването на обществото само до телевизионния екран вкъщи. Само че едно време е било различно – там индивидът е имал определена роля в малките общности като селото и рода – а днешния човек няма малка общност и много неща са сериозно повредени,което се отразява на всичко и особено на психиката. Така че тези опити за връщане към затворения модел са нормални и естествени, макар че до нас още не е стигнало в такава степен и затова ни се виждат пресилени.Отделно момента,че европейската култура е принципно доста по-различна от американската – като чета тези кратки описания на теоретичния модел на ПР, все ми липсва и още нещо – участието на майката в кръжец тип Women Bible Study и редовното посещение на неделното училище (което за тях е толкова естествено и подразбиращо се,че затова не е включено). За европееца тези неща са смеховати и действително звучат пресилено.
Но все пак теорията за това е теория – тя дава един общо модел,а вече кой как и в каква степен ще си го прилага в реалността на собственото си семейство, си е въпрос на личен избор и разумно отделяне на полезното от неприложимото за отделното семейство. Важното е,че моделът е естествено и пасва на усещането на много мами за това как се отглежда и възпитава дете.И като се преведат и вече съвсем практичните статии със съвети за преодоляване на обичайните проблеми при отглеждането с нежна дисциплина,ще има още повече полза

За обучението у дома /не бях дочела дотам, признавам си/:
Не бих помислила да не пусна детето си на училище, защото държа да бъде социално животинче. Но иначе бих го научила на каквото знам. Наистина е ценно да научиш нещо лично от родителите си, но това е лично, неформално и не замества училищното образование.

Явно слушаме различни новини или говорим за различни Америки. Е чак пък през ден ... Май и за ежедневни гадости около себе си не мога да се сетя (но все още се сещам за тези в България). А в районите, които това става, майките няма да тръгнат да обучават децата си, защото самите те са достатъчно необучени. Смисъла на домашното обучение е съвсем друг - например за деца с уникална развитост в някоя област, на които им е скучно в училище и имат нужда от уникален учебен план. Или деца с нестандартен начин на учене, които не се вписват в нормалната училищна система - имали сме такива в клас, това са например "калпазаните", които са иначе умни, но нарочени за мързеливи и неизпълнителни. От домашното обучение се възползват и деца, които живеят в толкова отдалечени райони, че няма как да стигнат навреме до училище дори и с училищния автобус. Като цяло, не е лоша идея, стига да се използва там, където и е мястото.

Е, поне вече си знам да не пращам книжки...  Така ще си имам свободата на прочита. И без това в IT света, в който живеем, едва ли има проблем да се набавят по стандартни канали.

АП определено е моят начин на детегледане, но с някои ограничения.
Не мога напълно да се съглася с някои неща и не ги практикувам. Не виждам обаче пречка да се интересувам по въпроса. Това според мен е начина една здравомислеща майка да отсее нужната и информация и винаги има шанс да научи нещо ново, да затвърди нещо старо или просто да разбере, че метода, който е избрала си има име.

Някои неща наистина ми звучат не в мой стил, например спането с детето. Нито аз се наспивам като хората, нито тя, затова и не спим заедно. Избрала съм този вариант имайки предивд моите лични предпочитания и особености, а и нейните. В никакъв случай обаче не се съм против спането в едно легло, даже много често завиждам на майките, които разказват как си гушкат топлите заспали бебета нощем.
Та винаги е добре да се прочете нещо по въпроса и лично на мен не би ми било излишно, дори и да не съм съгласна с някои неща.

Сакън, много беше готина. 

Теорията си е теория, нищо лошо няма да прочете нещо човек, важното е да го пречупи през собствения си опит, а не сляпо да се придържа към нещо, само защото така пише в някоя книга, или пък защото педиатърът е казал така. За мен е по-интересно да си обменяме опит с други майки, а тези статии стават отправна точка за дискусия. Ето и Бу преведе статия за тайм аута, а се оказа, че при нея не работи!

Колкото до АП: и за мен някои неща са пресилени, други съм правила без да съм чела точно такива теории. Държах си бебето до себе си, давах гърда, когато е неспокойна; взех я да спи при мен, защото ми беше по-удобно за нощните, а и на нея й беше по-добре. Сега обаче не е същото: иска ми се хем да продължа да съм любяща майка, хем да й създам някакви навици, да уважава родителите си и да не ни се качва на главата. Защото знам как обичта може да е и задушаваща, и ограничаваща, и прекалено даваща, но неизискваща. И имам нужда да споделям опит с други майки в това отношение.

Колкото до раждането в къщи: не съм противник, особено ако е със специализирана помощ или възможност за спешна такава, но по-ми харесва идеята за център, където има всички условия и подходяща атмосфера, а на раждането се гледа като на преживяване, а не болест; където се обръща внимание не само на фиическото здраве, но и на емоционалното състояние на родилката и бебето. Моето раждане в българска болница си беше едно кошмарно преживяване в това отношение и като го сравних с разказа на позната, която си е родила у дома (добре подготвена от интернет) - ами искрено й завидях.

     
По-точно описание не бих могла да направя! Напоследък забелязвам, че всички доста крайни американски теории за отглеждане на деца звучат в този императивен стил......напомнящ ми на тоталитарните времена......явно вие сте млади майчета и не помните повелите и заветите на партията и тона, с който ни учеха как да живеем в светлото бъдеще!
А и някак не ми се нрави идеята изведнъж от добър професионалист да тегля черта на всичко и да стана типична майка-домакиня! Нито да загърбя приятелите си поне за 10-тина години, понеже така като гледам няма време и място за тях според съветите на  ПР......Но всеки има право на мнение!

Ъм... добре де, по този параграф съм съгласна! Но не мисля, че Бу или който и да било тук призовава майките да си стоят вкъщи. В българската ситуация контекстът е друг.
Както писах на незнакомка, става въпрос за някакъв контрапункт на останалите от 50-те години нагласи, че да се гушка плачещото бебе е едва ли не вредно. Когато човек е запознат и с двете крайности, по-лесно може да избере някакъв среден път.
Бу, която пусна темата, е архитект. Аз в момента работя на 2 места  За какви типични майки-домакини иде реч?
Може би тонът на статията /преведена, а не написана от майчетата тук/ е прекалено надут. Иначе обаче има практически ползи от нея. Подобни съвети съм виждала и другаде, написани на по-нормален език. В крайна сметка мисля, че са полезни, особено в българската ситуация. Който се е опитвал да ходи с количка из пълните с коли тротоари в центъра на София, няма как да не оцени призива да носим бебетата си в кенгуру - нали поне ни успокояват, че е полезно за тях! Който е ставал в 5 часа през нощта да топли адаптирано мляко за ревящо в креватчето си бебе и после е минал на вариант "бебето спи до мен, ако проплаче, вдигам блузата и то се оправя само" /като мен например/, няма как да не оцени, ако някой му каже понаучному, че това е добро за детето. И така нататък.

Иначе наистина съм против стоенето вкъщи по 15-20 години, за което всъщност говори Незнакомка. Но има ли смисъл да го обсъждаме изобщо, след като никой не го прилага в Бг /доколкото има жени, които не работят, а аз не познавам лично такива, едва ли го правят заради доктор Сиърс/.

Добре, аз мисля, че почти вече няма майки, които биха оставяли децата да се скъсват от рев....понеже има ли още лекари, които да дават такъв съвет?! Колкото до храненето - това всеки го решава за себе си, на менне ми е тежало даването на шише в 5 сутринта, но виж кърменето ми беше адско и то най-вече нощем....но това си е моя опит носенето в кенгуру - ама това всяка майка си решава - трябва ли да ти казват научно, че е полезно? За мен си е гърч, понеже ме боли гърба и никога не съм го правила, но на който му харесва - ок! Това, което ме подразни е начина по който се казва, че само ако правиш така и така си добър родител! Иначе - вълци те яли, според авторката-американка! Но това в момента си е характерен начин на писане за Америка - чела съм и други детски книги от там, горе-долу тона е винаги менторски! Аз се противопоставих на това! А иначе - всеки е свободен да гледа детето си както намира за правилно, но не заклеймявайте различните!

И през ум не ми е минавало да заклеймявам някого, доколкото познавам виртуално Бу, на нея също.
За стила на статията съм съгласна - както вече казах, превеждана е, не е писана тук!

Вижте, по въпроса за добър-лош родител на мен много ми хареса една реплика не помня от коя книга - "За детето е важно майка му да е уверена в своите родителски принципи. А какви са те, вече е друг въпрос"

Целта на темата е да информира интересуващите се майки, че има и такава теория. Бу е избрала да го направи, поствайки цитат - предполагам защото не се идентифицира до такава степен с писаното, че да пише от свое име. Аз се включих да кажа, че в моя случай беше удобно. За какво всъщност е спорът?

За оставянето на децата да се скъсват от рев - ами на мен педиатърка ми е забранявала да стоя в стаята при новороденото си бебе /вкъщи/, защото съм му дишала въздуха. И категорично ми забрани да го гушкам, ако плаче. Майка ми беше на нейното мнение. Да, добре беше да мога да й отговоря научно или поне наукообразно на въпроса: Има ли изобщо някаква система, по която си гледаш детето /без почасов режим на хранене, с гушкане по всяко време, с разходки когато на мен ми се излиза, а не по час/. Като й казах: "Да, гледам го по системата на Сиърс, както ти си ме гледала по Спок навремето", въпросът приключи.
 

Има, има .
И майки, и лекари. Даже е пълно.

Ясно и точно.

Нормално е всичко ново да се явява като остра реакция срещу предишното (махалото се отклонява в обратната посока) и дори да пресилва нещата с отрицанието си на старото. Затова е хубаво да сме информирани за крайните позиции и да намерим своето място между тях. Наистина тези теории звучат малко императивно, но как иначе да се утвърдят? Като кажат: ами и така може, и иначе, и ти си добра майка, че си гушкаш бебето, и ти също, че го оставяш да реве..." А за реването дори и в съвременни книжки "Какво те очаква... " например се препоръчва да се остави бебето да поплаче, докато свикне да спи само. Значи ако има л-ра, която да ми казва, че това е правилно, нека има и такава, която ми казва, че не е нужно да насилвам детето си да се отделя от мен, пък аз според собствените си виждания вече ще избера коя теория да следвам.

Мен повече ме вълнува дали може да има негативни последици този стил. Ето аз мисля, че горе-долу така си гледам детето. Но не само че не е привързана с канапче за мен - днес например на срещата на кърмещите пред НДК си тръгна сама нанякъде и изобщо не се обърна назад. Чаках да се върне, докато не се отдалечи толкова, че едва я стигнах накрая. Сяда (почти ляга) по стълбите пред НДК, събира боклуци от земята... аз й говоря, обяснявам - не, тя си има собствена програма и ме игнорира. Баба й (една силно привързана майка и сега още по-привързана баба) се опитва в такъв момент да я залъгва, а на мен ми се ще от време на време да мога поне да наложа авторитета си и да ме послуша, просто защото съм майка. В един момент ми писва и просто я повеждам за ръка - не се противи. Та мисълта ми е, на мен не ми е нужно да ми казват как да си гушкам и слушам детето (и без това го правя), а как, правейки го, да го дисциплинирам малко (но да не го дресирам, както се опитват да предложат някои теории).

Ето нещо по темата за търсещите точни начини за отреагиране - на тези два линка има някои статии,но по ценното е,че имат newsletter,за който може човек да се абонира и в него има съвсем практични решения и начини за действие в определени ситуации (май някъде имаше привю на нюзлетър-а,ама не мога да го търся сега)
http://www.thomashaller.com/pages/articles.html
http://www.chickmoorman.com/